Напред, науката е петолъчка или лявата индоктринация в американската академия

В една идеална ситуация, политическите убеждения не би следвало да играят роля в университетите при избор на преподавател или изследовател. Но, в графиката по-долу ситуацията е далеч от идеална – във факултетите по антропология на американските университети, на всеки един преподавател с десни убеждения се падат сто тридесет и трима преподаватели левичари. Във факултетите по история съотношението леви преподаватели/десни преподаватели е седемнадесет към едно в полза на левите, във факултетите по физика и математика – седем към едно в полза на левите, по биология – 20 към 1.

Съотношение демократи към републиканци в американските колежи.

Всичко това се прехвърля чрез учителите надолу по веригата докато стигне до базови неща като детски градини и начално образование, които произвеждат кадри на Антифа със същият ентусиазъм и настървеност, с която го правят факултетите по обществени дисциплини.

Ситуацията в американската академия прилича на  сюжет от Фондация и Империя на Азимов – истинската фондация е в американската академия, а СССР е Трантор, не в отишлия си СССР. Докато СССР (империята в другия край на вселената) изгуби категорично студената война и войната на идеологиите неговото алтер его, фондацията в сърцето на развалините на Трантор печели същата идеологическа война. А значи и студената. Напред, науката е слънце? Не, по-скоро, петолъчка.

Видимият отказ  от меритократичните принципи на университетска селекция ще има своя ефект и вероятно вече го има. Разбира се, има още нещо – за да бъдат наети или да заемат изследователска позиция, мнозина десномислещи учени декларират привързаност към лявата идеология при кандидатстване. Оттам нататък убежденията се прикриват зад декларативни левичарски крясъци по публични места като Фейсбук, Туитър и участие в Антифа, но работата в университетите се върши максимално професионално.

Как обаче се стигна до идеологическото поражение на десницата, която на теория беше спечелила своята студена война? Франк Боаз е първият(и единствен) ляв докторант в университета в Колумбия, в най-десния му факултет – този по антропология. Нает е в “името на разнообразието”, в началото на миналия век, от десен професор, човек с висока етика. Професорите наемат докторанти, които един ден ще заемат професорските им позиции и ще ги заместят в катедрите им – такава е системата.

Човек би помислил, че след като заеме поста на човека, който го е наел, Боаз би наемал индискриминативно леви и десни, все пак това е департамент по естествени науки. Да, ама не, Боаз наема стриктно само докторанти с крайно леви убеждения, докато настоява десните преподаватели да наемат и леви, освен десни, за да не изглеждат “пристрастни” (самият Боаз, изглежда, не му пука как ще изглежда той самия. И е прав, победителите не ги съдят). В рамките на 40 години, десните си отиват един по един по естествени причини от антропологическия факултет на Колумбийския университет, докато наеманите леви също наемат леви.

През 1940 г, Боаз вече е легенда на американската антропология, предмет на задължително изучаване в докторалните курсове на няколко катедри, както и „хитрите” му стратегии да трансформира десните факултети в леви. По това време в целият факултет по антропология вече няма нито един десен преподавател, причината е, че по стратегемите на Боаз десен не би трябвало и да помирише докторантура там. Същият този номер, гордо обясняван в наши дни по лекции, е повторен буквално във всички университети в Америка; десен преподавател или докторант – никога, за нищо на света, не би бил нает, политическите убеждения се изискват изрично в есеистична форма при кандидатстване.

С цинизъм и дълбока неетичност, лявото овладява академичните среди без никаква съпротива от дясно.  Ще дам още един един пример за абсурда, в католическия университет “Лойола“, няма нито един преподавател християнин – някога, имитатор на Боаз убедил университетската управа да наеме един атеист, в името на разнообразието и “за да не изглеждат пристрастни и предубедени към атеистите”. Век по късно, меко казано, този университет не отговаря на името си.

За хуманитарните и обществените дисциплини беше ясно още от 1970-те,  че са затворена врата за кандидатите с десни убеждения. Но е впечатляващо, че в наши дни, фундаменталните и математическите науки също са засегнати. За какво, за Бога, на факултетите им е  необходимо да проверяват политическите убеждения на кандидат по геология? Съотношението в тези факултети е 22 към едно в полза на левите.

Отказът от меритократичните принципи на селекция ще има своя ефект и вероятно вече го има.  Социалистическата  наука страдаше от тоя тип социална селекция и в крайна сметка изостана от западната. Западната е все така без конкурент и дори няма от кого да изостане, в общи линии, капацитетът е толкова голям, че би осигурил стабилност и дори известен прогрес на системата на науката в течение на много векове, особено ако не пипат инженерните специалности, т.е. едно бавно разкапване в течение на много векове, което, подозирам, устройва всички. Е, стига да не се появи още някой нов вирус.

Споделете:
Светослав Стамов
Светослав Стамов

Магистър по Антропология в Университета Дюк, Северна Каролина. В периода 2004-2006-а работи в УНС (UNC, University of of North Carolina at Chapel Hill) като координатор на научни изследвания. През 2009-2010 е преподавател по историческа антропология в бакалавърската програма на Duke University. През 2015 е координатор на научни публикации и литература в Pearson Education Canada. В момента е проектен консултант на Harvard Medical School, департамента по популационна генетика. Публикувал е изследвания от областта на историческата антропология и e бил част от екипи, извършвали изследвания в областта на популационната генетика и публикували резултатите си в утвърдени англоезични научни издания.