НОВО

Липсата на мнение не е журналистика

Наполеон успява да избяга от остров Елба на 6 март 1815 г. и се насочва към Париж в опит да си върне властта.   На 9 март 1815 г. вестник „Монитьор“ излиза с водещото заглавие: „Извергът е избягал“. На 11 март той вече пише: „Тигърът е слязъл на...

За Грета Тунберг и култа на алармизма

Срещата на върха на ООН за климата през 2019 г. ще се проведе на 23ти септември в Ню Йорк. На него ще присъства 16-годишната шведска суперзвезда, екоактивистката Грета Тунберг, която наскоро отплава през Атлантическия океан на модерна „въглеродно-неутрална“ яхта, като...

За ползата от привиканите русофили

Хора като нас не могат да коментират големите игри, защото са трагично лишени от информация. Можем да коментираме само реакциите на обществото по отношение на онова, което се чува. Така и с „шпионската афера“. Мисля, вече е извън съмнение, че изложбата за...

За тежестта на един комисар

Преди дни бяха официално оповестени новите ресори в бъдещата Европейска комисия, която ще започне работа от 1 ноември. Ресорът, който получи България е „Иновации и Младеж“. Всъщност, това са два ресора, които в сегашната ЕК са разделени като „Изследвания, Наука и...

Атаката срещу полетите е престъпление срещу човечеството

Преди броени дни пътническата авиация навърши 100 години: На 25 август 1919 г. е пуснат първият всекидневен международен пътнически полет – от Лондон до Париж. Днес над 100 000 полета на ден кръстосват небето на света и пренасят хора и стоки по-бързо, евтино и...

Историята се повтаря като фарс

Нито един скучен ден в Републиката. Можеше просто този материал да бъде продължението на онзи за лицемерието, но „фарс“ вече е далеч по-точнo определение. Фарс №1 В София се проведе протест срещу избирането на нов главен прокурор. Независимо от фигурата и...

Четири поуки от един сексскандал

Естествено, става дума за снимките със сексуално съдържание на годеницата на един кандидат-кмет на София, които се появиха в една медиа. Вече няколко дни общественото пространство се тресе от реакции и коментари, така че спокойно можем да си извадим някои поуки от...

Каква щеше да бъде България без комунизма?

Сравнение с Гърция Населението Към 1945-та година, населението на Гърция наброява 7,3 милиона души, а това на България – 6,94 милиона. В момента Гърция е с около 11,1 милиона население, така че не друго, а математиката говори, че при развитие като гръцкото, България...

Избори: Да изчистим България за един ден

Днес, тридесет години след свалянето на престъпния и тоталитарен комунистически режим от власт, неговите останки продължават да ни заобикалят. Почти няма град или село в България, в които да не стоят улици, булеварди или площади, носещи имената на признати престъпници...

Черният девети

09.09.1944г. е един от най-пагубните дни за България. Това не е дата, в която България е освободена от измисления фашизъм, учил се в последствие в червените учебници по история, а е ден на окупация на българското царство - Деветосептемврийският преврат. Това е успешно...

Огнян Минчев: Държава не може да се конструира по препоръки

Време за четене: 3 мин.

Огнян Минчев, фейсбук

 

Не се сърдете на една жена, неспособна да оцени достойнството на публичната си позиция, която няма задръжки да обслужи идеологическите си пристрастия или личната си суета, коленичейки пред представител на чужда държава, външно облечен в духовен сан.

Не се сърдете на един офицер, избран на най-висока държавна позиция, който не разбира недопустимостта да лобира сред себеподобни представители на други нации за сваляне на санкциите от елита на трета страна в качеството си на най-висш представител на своята държава.

Не се сърдете на един природно надарен с политически талант човек, от десетилетие заемащ основната позиция на упражняване на практическа власт в своята страна, който не разбира необходимостта да надрасне аргументите на междуличностните отношения и придобивки в рамките на политическия, административния и корпоративния елит. Не се учудвайте на неспособността му да утвърди политическото общуване като система от отношения между институции и институционални роли, регулирана от власт на закона.

Причината за всички тези дефицити е общият – цялостният дефицит на държавност. Една държава не може да се препише от другите – от “развитите страни”. Една държава не може да се конструира по препоръки. Държавата е реалност, която националният елит трябва да си въобрази – да изгради като плод на своето творческо въображение. Това е основната роля и отговорност на националния елит – политически, интелектуален, духовен – чрез колективно творчество да конструира адекватна на своята национална общност постройка от ценности и цели, роли и институции, способни да организират неговото обществено водачество.

Понякога са достатъчни няколко лидери – отците – основатели на САЩ, Аденауер и Ерхард, Стамболов и Фердинанд – за да сътворят и материализират идеята за държава. Понякога е достатъчен дори един лидер – де Гол – за да го направи. Проблемът на българската публична общност произтича от дългогодишното изтребление на поколения български елити, от подмяната им с ерзац-елити – с колониална администрация на чужда сила, с израждането на тази колониална администрация в алчна и безмозъчна олигархична мафия. Оставена без морално и практическо водачество, българската национална общност се разпада на въвлечени в безкрайни конфликти групи и котерии, защитаващи едностранчиви, частични истини за националната ни идентичност.

Способността да проникнеш дълбоко в смисъла на историята, да извлечеш уроците на преживяните събития и страдания, да оцениш многоизмерните предизвикателства на настоящето и бъдещето изисква целостта – морална, интелектуална и духовна – на един национален елит, способен да излъчи творческата сила на държавното строителство. (Тази цялост да не се възприема като заместител на политически, идеен и партиен плурализъм, който е следствие, резултат на една базисно конструирана държавна идентичност.) Уви, не притежаваме такъв. Поминуваме вече много десетилетия наред с ерзац версии на национален елит и на национална държава. Люшкащи се между внесени като конфекция идеи, пристрастия и черно-бели визии за света. Затова коленичим пред хора, желаещи да останем роби. Затова приемаме като чиста монета внушения на легитимни – но чужди интереси и визии за самите себе си.

Не можем да направим нищо друго, освен да си припомним препоръката на българския философ, угаснал в изгнание – Стефан Попов. Според него националната идентичност, отразена в държавата е “воля за образ”. Докато не придобием воля за образ, ще останем в миманса на многоликата драма, която изпълва съдържанието на епохата, в която живеем.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!