НОВО

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Нов президент от Демократическата партия може да нанесе непоправими щети на космонавтиката на САЩ

„Ние избираме да отидем на Луната! Ние избираме да отидем на Луната през това десетилетие и да направим други неща. Не защото са лесни, а защото са трудни“ - с тази вдъхновяваща реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън през 1962 година, президентът на САЩ Джон...

Войната на колективно (без)отговорните

Криза е. Този път не финансова, а водна. Недостигът на вода в Перник, а и в други населени места, е на път не просто да вземе главата на един министър и дори да го прати на скамейката на обвиняемите, което само по себе си не се вижда често по родните географски...

Пробабилистично либертарианство

Увод Пробабилистичното либертарианство е ново течение в либертарианската философия, за основоположник на което приемаме Насим Талеб. Той доразвива теории на Фридрих Хайек от икономиката (Heyek, 1945) и Джон Мейнард Кейнс (Keynes, 1921) от теория на вероятностите като...

Коминните филтри: решение или разхищение?

През седмицата научихме, че Столична община вече е инсталирала 85 филтъра на комини в квартал Факултета, а още през лятото бе планирана обществена поръчка за почти 8 милиона лева за общо 2000 бройки. Те трябва да спасяват софиянци от замърсяването на...

Преход, прогрес, край на историята

„Провалът на прогреса се дължи не на несбъдването, а на сбъдването на неговите обещания.“"Идеалното общество би трябвало да е гробището на човешкото величие.“ Николас Гомес Давила Политически проституираната идея за „преход“ продължава да бъде често срещана в...

Огнян Минчев: Държава не може да се конструира по препоръки

Време за четене: 3 мин.

Огнян Минчев, фейсбук

 

Не се сърдете на една жена, неспособна да оцени достойнството на публичната си позиция, която няма задръжки да обслужи идеологическите си пристрастия или личната си суета, коленичейки пред представител на чужда държава, външно облечен в духовен сан.

Не се сърдете на един офицер, избран на най-висока държавна позиция, който не разбира недопустимостта да лобира сред себеподобни представители на други нации за сваляне на санкциите от елита на трета страна в качеството си на най-висш представител на своята държава.

Не се сърдете на един природно надарен с политически талант човек, от десетилетие заемащ основната позиция на упражняване на практическа власт в своята страна, който не разбира необходимостта да надрасне аргументите на междуличностните отношения и придобивки в рамките на политическия, административния и корпоративния елит. Не се учудвайте на неспособността му да утвърди политическото общуване като система от отношения между институции и институционални роли, регулирана от власт на закона.

Причината за всички тези дефицити е общият – цялостният дефицит на държавност. Една държава не може да се препише от другите – от “развитите страни”. Една държава не може да се конструира по препоръки. Държавата е реалност, която националният елит трябва да си въобрази – да изгради като плод на своето творческо въображение. Това е основната роля и отговорност на националния елит – политически, интелектуален, духовен – чрез колективно творчество да конструира адекватна на своята национална общност постройка от ценности и цели, роли и институции, способни да организират неговото обществено водачество.

Понякога са достатъчни няколко лидери – отците – основатели на САЩ, Аденауер и Ерхард, Стамболов и Фердинанд – за да сътворят и материализират идеята за държава. Понякога е достатъчен дори един лидер – де Гол – за да го направи. Проблемът на българската публична общност произтича от дългогодишното изтребление на поколения български елити, от подмяната им с ерзац-елити – с колониална администрация на чужда сила, с израждането на тази колониална администрация в алчна и безмозъчна олигархична мафия. Оставена без морално и практическо водачество, българската национална общност се разпада на въвлечени в безкрайни конфликти групи и котерии, защитаващи едностранчиви, частични истини за националната ни идентичност.

Способността да проникнеш дълбоко в смисъла на историята, да извлечеш уроците на преживяните събития и страдания, да оцениш многоизмерните предизвикателства на настоящето и бъдещето изисква целостта – морална, интелектуална и духовна – на един национален елит, способен да излъчи творческата сила на държавното строителство. (Тази цялост да не се възприема като заместител на политически, идеен и партиен плурализъм, който е следствие, резултат на една базисно конструирана държавна идентичност.) Уви, не притежаваме такъв. Поминуваме вече много десетилетия наред с ерзац версии на национален елит и на национална държава. Люшкащи се между внесени като конфекция идеи, пристрастия и черно-бели визии за света. Затова коленичим пред хора, желаещи да останем роби. Затова приемаме като чиста монета внушения на легитимни – но чужди интереси и визии за самите себе си.

Не можем да направим нищо друго, освен да си припомним препоръката на българския философ, угаснал в изгнание – Стефан Попов. Според него националната идентичност, отразена в държавата е “воля за образ”. Докато не придобием воля за образ, ще останем в миманса на многоликата драма, която изпълва съдържанието на епохата, в която живеем.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!