НОВО

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

Жабите бик и блатото на европейската политика

Жабата бик* притежава изключително развит бащински инстинкт. След заветната победа в придобиването на правото да оплодят женската, тя снася яйцата си в неговата локва и бързо тръгва към нови подвизи, докато младия татко остава да се грижи сам за своите попови лъжички....

Има ли ваксина срещу анти-ЕС настроения?

Франция планира да замени понятията "майка" и "баща" с "Родител 1" и "Родител 2" в официалните документи. Предложението е на депутатите от партията на президента Еманюел Макрон "Република, напред". Според вносителите, идеята е формулярите да бъдат адекватни на всички...

С Макрон напред към светлото бъдеще!

В началото на седмицата френският президент Емануел Макрон представи своята визия за бъдещето на Европейския съюз. Манифестът "Европейско възраждане" бе публикуван на всички официални езици в ЕС и насочен към всички граждани на Евросъюза. Идеите, включени в документа,...

Децата на царевицата

Едно от углавните морални престъпления срещу цивилизацията и бъдещето е безочливото и безскрупулно използване на деца за политическа пропаганда. Да вземеш малките, неоформени тела и съзнания и да ги превърнеш в реквизит по пътя си към повече власт и контрол е...

Огнян Минчев: Държава не може да се конструира по препоръки

Време за четене: 3 мин.

Огнян Минчев, фейсбук

 

Не се сърдете на една жена, неспособна да оцени достойнството на публичната си позиция, която няма задръжки да обслужи идеологическите си пристрастия или личната си суета, коленичейки пред представител на чужда държава, външно облечен в духовен сан.

Не се сърдете на един офицер, избран на най-висока държавна позиция, който не разбира недопустимостта да лобира сред себеподобни представители на други нации за сваляне на санкциите от елита на трета страна в качеството си на най-висш представител на своята държава.

Не се сърдете на един природно надарен с политически талант човек, от десетилетие заемащ основната позиция на упражняване на практическа власт в своята страна, който не разбира необходимостта да надрасне аргументите на междуличностните отношения и придобивки в рамките на политическия, административния и корпоративния елит. Не се учудвайте на неспособността му да утвърди политическото общуване като система от отношения между институции и институционални роли, регулирана от власт на закона.

Причината за всички тези дефицити е общият – цялостният дефицит на държавност. Една държава не може да се препише от другите – от “развитите страни”. Една държава не може да се конструира по препоръки. Държавата е реалност, която националният елит трябва да си въобрази – да изгради като плод на своето творческо въображение. Това е основната роля и отговорност на националния елит – политически, интелектуален, духовен – чрез колективно творчество да конструира адекватна на своята национална общност постройка от ценности и цели, роли и институции, способни да организират неговото обществено водачество.

Понякога са достатъчни няколко лидери – отците – основатели на САЩ, Аденауер и Ерхард, Стамболов и Фердинанд – за да сътворят и материализират идеята за държава. Понякога е достатъчен дори един лидер – де Гол – за да го направи. Проблемът на българската публична общност произтича от дългогодишното изтребление на поколения български елити, от подмяната им с ерзац-елити – с колониална администрация на чужда сила, с израждането на тази колониална администрация в алчна и безмозъчна олигархична мафия. Оставена без морално и практическо водачество, българската национална общност се разпада на въвлечени в безкрайни конфликти групи и котерии, защитаващи едностранчиви, частични истини за националната ни идентичност.

Способността да проникнеш дълбоко в смисъла на историята, да извлечеш уроците на преживяните събития и страдания, да оцениш многоизмерните предизвикателства на настоящето и бъдещето изисква целостта – морална, интелектуална и духовна – на един национален елит, способен да излъчи творческата сила на държавното строителство. (Тази цялост да не се възприема като заместител на политически, идеен и партиен плурализъм, който е следствие, резултат на една базисно конструирана държавна идентичност.) Уви, не притежаваме такъв. Поминуваме вече много десетилетия наред с ерзац версии на национален елит и на национална държава. Люшкащи се между внесени като конфекция идеи, пристрастия и черно-бели визии за света. Затова коленичим пред хора, желаещи да останем роби. Затова приемаме като чиста монета внушения на легитимни – но чужди интереси и визии за самите себе си.

Не можем да направим нищо друго, освен да си припомним препоръката на българския философ, угаснал в изгнание – Стефан Попов. Според него националната идентичност, отразена в държавата е “воля за образ”. Докато не придобием воля за образ, ще останем в миманса на многоликата драма, която изпълва съдържанието на епохата, в която живеем.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!