НОВО

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Нов президент от Демократическата партия може да нанесе непоправими щети на космонавтиката на САЩ

„Ние избираме да отидем на Луната! Ние избираме да отидем на Луната през това десетилетие и да направим други неща. Не защото са лесни, а защото са трудни“ - с тази вдъхновяваща реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън през 1962 година, президентът на САЩ Джон...

Поглед към небето и Бидон с туршия

Време за четене: 3 мин.

Преценка на небето

Лежа под небеса, не, не под небеса,
а само къса отреден да се шири над нашата софия.

въпреки, че понякога ми се струва повече от хиляди други небеса,
а понякога го имам за не повече от едно несекващо кълбо от облаци.

как да реша какво e точно?
как да реша дали не прахосвам хартия и химикалка, умувайки над него?

ще го питам.

небе над мен, заслужават ли си тези редове, посветени на теб?
изисква ли ги твоето съществуване или то може да остане незабелязано?
– милиарди други остават така и ги виждам щастливи –

най-вероятно не, но пък понякога не съм сигурен.
понякога съм убеден, че то настоява аз да осъзная наличието на неговото съществуване.

доста често го прави чрез един гъдел, а понякога и с по-малко.

а понякога ми шепти

небе над мен, какво ми шептиш?
да споменавам ли в тези редове?
те са отредени за теб

шепти ми и то сравнително тихо, почти не го чувам.

понякога е толкова тихо, че си мисля дали не чувам само гласа в главата ми.

истински ли ме привиква или аз си въобразявам?

разлиствам страница след страница, пейзаж след пейзаж от теб всеки ден и някак си успяло, без аз да усетя, да нахлуеш в главата ми?

и тайно ме привикваш
тайно ми шептиш
почти не те чувам

какво искаш от мен? какво аз искам от теб?

Бидон с туршия

Старият софийски аристократ Арчибалдович, виден европейски палеоконсерватор, мнителен към революцията, която преди около 130 години отне родовото му имане и охолен живот, за да му даде новоизлюпено Княжество и напразни надежди, се почеса.

Два въпроса не му даваха мира – единият му бидон с туршия и министър-председателят на Канада – Трюдо.

При правенето на първия бидон с туршията Арчибалдович приложи квотния принцип, който Трюдо приложи при съставяне на правителството: раздели всички зеленчуци по равно, за да може зеленчувкото царство да бъде максимално добре представено. Така зелето най-накрая получи заслуженото си място – след толкова векове мракобесна привигилированост над другите зеленчуци, сега равенството му отреди представителство от половин зелка. За сметка на това пък цвеклото набъбна на три глави, което придаде странен кървавочервен цвят на цялата туршия. Любимите му моркови трябваше от 10 да станат на 5, а зеленият домат беше в пълното си тържество – 5 парчета.

При втория бидон туршия Арчибалдович приложи мракобесната и фашизоидна политика на Тръмп – сложи по свой вкус само най-вкусните и определени зеленчуци, а на пук останалото цвекло направо върна в мазето: – Не му е мястото на балкона при хубавите ми зелки – подшушна си някак путинистки Арчибалдович.

Естествено се намериха и завистници от блока, които обявиха, че вторият бидон е някак излишен и дразнещ, няма място за него в нашия блок, а навярно е и с руски пари.

Стефан Кичев

Стефан Кичев

автор

Следва в Софийски Университет, работи във сферата на образованието и участва в проекта „Моята Българска История“. Автор в ЕКИП и членува в Българско Либертарианско общество. Интересите му включват история, философия, политика, икономика и култура.
Симеон Попов

Симеон Попов

редактор балкани

Завършил Софийския университет, специализирал в Тюбингенския университет и Американския университет в Прищина. Специалист по Балканска история и политика, председател на Младежкия консервативен клуб (2013-2015).
Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!