fbpx

НОВО

Консервативният аргумент за хегелиански ред

Проблемът с повечето политически философи на 20-ти век е, че не успяват да обхванат всички взаимосвързани системи, които изграждат човешкото общество и се фокусират единственото върху определени аспекти от него (икономически, културни, политически и т.н.). Факторите...

Туитър срещу Тръмп

Ако си човек с консервативни позиции и си активен в големите социални мрежи (да разбираме Фейсбук и Туитър), въпросът не е „дали“ ще дойде ден, в който ще бъдеш цензуриран, а „кога“. Спомням си как преди десетина години социалните мрежи бяха не просто свободно...

Пред какви икономически заплахи е изправена България?

Ще намери ли Европейският съюз общо решение за излизане от кризата? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на Георги Коритаров. Вижте пълното...

Как непредвидимостта на епидемията ще се отрази на икономиката?

Какво ще е бъдещето на България след влизането в чакалнята на еврозоната и Банковия съюз? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на „Свободна зона с Георги Коритаров“. Може ли проектът АЕЦ „Белене“ да скара България и Европейския съюз? Вижте пълното...

Кому свети Статуята на свободата?

Знам. Знам, че темата за консерватизма и либерализма вече става твърде досадна. Но т. нар. „дневен ред на обществото“ непрестанно, с тъпа упоритост ни връща към нея. Това че днес българите са разделени на „либерали“ и „консерватори“ е случайно и временно. Те винаги са...

Има ли бъдеще дистанционната форма на работа и след COVID?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстве гостува в предаването "Питай БНТ". Тема на разговора бе бъдещето на работата от разстояние след коронавирус пандемията. Вижте пълното...

Вертикалата на властта

На 15 януари 2020 г. руският президент Путин в своето послание до Федералното събрание предложи серия от конституционния изменения в основния закон на страната, които трайно променят съществуващата властова структура и дават идеологическа санкция на провеждащата се...

Счупените прозорци на западната цивилизация

"Теорията на счупените прозорци" е формулирана от американските социолози Джеймс Уилсън и Джордж Келинг. Според нея дребните нарушения на реда не само са индикатор за криминогенната обстановка, но и активен фактор, влияещ на нивото на престъпност като цяло. Названието...

Възпитание на изразяването – сбъднатото пророчество на Оруел

През 1949 г. английският писател Джордж Оруел публикува написания си през 1948 г. роман „1984” – антиутопия, в която действието се развива във въображаемата свръхдържава Океания, включваща териториите в Западното полукълбо, Британските острови, Австралазия, Полинезия...

Колосът на глинени крака

Целогодишна победа Тази година, вместо на 9-ти май, Русия отбеляза своя своеобразен най-важен ден в годината на 24-ти юни. В последните години, приготовленията за 9-ти май започват все по-рано през есента.  Тогава се разработват новите празнични пана, знамена и украси...

Гърция е разделена и този път не е заради идеологии

Време за четене: 3 мин.

Никос Констандарас, в. Катимерини

 

В самата природа на референдумите е да разделят хората. Лагерите “да” и “не” си имат своите страстни привърженици и едните ще спечелят, а другите ще изгубят. Вотът в неделя за това, което правителството ни представя като предложения на кредиторите за удължаване на помощната програма, заплашва да раздели хората много повече.

Защото не става дума за някакъв маловажен въпрос – ще се определи настоящето и бъдещето на страната ни, нашата идентичност като европейци, обществото, в което ще отглеждаме децата си и в което ще остареем. Резултат, водещ към национален банкрут, не само ще засегне живота ни, той ще промени абсолютно всичко.

От момента, в който премиерът Алексис Ципрас призова за референдум в ранните часове на събота, расте заплахата от дълбоко разделение между гражданите. Правителството представя гласуването с “не” като горд акт на отпор срещу чуждестранна интервенция, а лагерът “да” е описван като симпатизанти на непопулярните съкращения и слуги на чужди сили. Тази позиция е основана на изпробваната концепция, че всеки, който не е съгласен с нас, служи на сенчести интереси.

Но това ново разделение е различно. То не е основана на идеологическите или класовите разриви от миналото, а на пропастта между тези, които вярват, че могат да наложат волята си на света, и онези, които искат да опитат да върнат Гърция в състояние да се справи в настоящите предизвикателства. Това е разделение между гърците, гледащи какво става в страната им, и космополитите, тръгнали да завладяват света.

Фактът, че предложението на СИРИЗА е подкрепено от коалиционните им националистически партньори “Независими гърци” и от неофашистката “Златна зора”, показва, че днес най-дълбокият разрив в политиката и обществото ни е по линията на това как възприемаме самите себе си и мястото ни в света. Идеологическите различия между левица и десница избледняват, докато се увеличават тези между реформатори и популисти.

В историята ни популисти и реформатори са се сменяли на власт. Популизмът е бил норма, но когато е заплашвал цялата държава да дерайлира, е следвал период на толерантност за провеждане на дълго отлагани реформи. През последните няколко години икономиката ни рухна в резултат на полудели популисти, но още не се виждат усилия за справяне с проблемите – антикризисният меморандум от 2010 г. масово се възприема като чужда интервенция, предизвиква недоволство и не се подкрепя от политическата система или обществото.

СИРИЗА се възползва от този гняв срещу съкращаването на разходи и провеждането на реформи и заложи на лесни обещания за завръщане към миналото на едно безотговорно благополучие. Сега, заклещена между исканията на кредиторите и натиска от собствените ѝ избиратели и съюзници, СИРИЗА разчита единствено на популизма. Прехвърлянето на отговорността върху хората чрез свикването на референдум е само един аспект от това.

Когато т.нар. реформаторска левица представя проблемите на Гърция като спор между патриотите и някаква Пета колона, тя използва речник от миналото (когато бе жертва на преследвания от десницата) или демонстрира зависимостта си от един фалирал начин на мислене.

Големият разрив днес е между това кой – независимо от партийната принадлежност – мисли по този начин и кой иска да се заеме с предизвикателствата и да победи.

Разделението не е идеологическо. То е заради различия, от които зависи оцеляването ни.

 

В. “Дневник

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ