fbpx

НОВО

Александър Велики пред портите на Брюксел

Днес същите поднебесни сили, които преди 200 години родиха националната държава, се мъчат да я унищожат Сметката показва, че глобализмът вече е по-изгоден от национализма Човек трябва да е готов да се съгласи с всекиго. С БСП сме съгласни, че не бива да се ратифицира...

Лъчезар Томов в Панорама за математическите модели на Коронакризата

Авторът в "Консерваторъ" Д-р Лъчезар Томов е математик, който прави свои модели на разпространение на вируса. "Имаме доста надвишена смъртност до момента, направил съм няколко прогнози, които се реализираха, имам прогноза за тази 48-а седмица, че е напълно възможно да...

Фалшивата дилема „икономика или здраве”

Дилемата „икономика или здраве“ е фалшива. Икономиката произвежда лекарствата, екипировката и препаратите; тя слага храна на масата за балансирано и здравословно хранене, повишавайки имунитета на хората; тя осигурява топлината, покрива над главите ни и транспорта. Тя...

Съобразен ли е Бюджет 2021 със социално-икономическите последици на COVID кризата?

Авторът в Консерваторъ, Кузман Илиев, участва в предаването "Референдум" по БНТ. Тема на разговора беше Бюджет 2021.

Трудният път обратно към нормалността

Месец ноември ни донесе страхотни новини във връзка със създаването на нови ваксини срещу коронавируса, като тези на Пфайзер и Модерна се оказват с над 90% ефективност. Двете фирми вече кандидатстват за одобрение пред регулаторните органи и очакванията са още през...

Сблъсък: Има ли дилема – здравето или икономиката?

Време за четене: 7 мин.

Време за четене: 7 мин. Има ли дилема между здравето и икономиката в “коронакризата”? Кой е десният прочит? В рубриката Сблъсък – Никола Филипов и Мартин Табаков

Споделете чрез

Пропагандата на македонските правителства заслужава вето

Обикновените граждани на днешната Република Северна Македония по никакъв начин не заслужават българското вето. Те, както всички други граждани на нашия континент, заслужават своя шанс и надежда за добро и благоденстващо бъдеще. В границите на тази изстрадала...

Бедний Бойко Василев, защо не умря при Гредетин!

Прекарах уикенда в тежки угризения на съвестта, задето не гледах "Панорама" в петък. Четях сайтове и социални мрежи и се проклинах как така съм пропуснал журналистическото събитие, възпламенило душите на гражданите, силно любещи истината и справедливостта, все едно от...

Грозното лице на милосърдието

В двоичния свят всичко има поне две лица, включително милосърдието и благотворителността. Хората са едни и същи, независимо от това каква маска е модерно да носят - на пролетариат, на дисиденти, на юпита или на хипстъри. А маскарадите оскверняват и най-добрите...

В защита на „пазара“ от байонетите на тоталитаризма

Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни Държавата добива все по-голям картбланш да се меси в икономическия процес Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни, а предлозите да...

Гърция е разделена и този път не е заради идеологии

Време за четене: 3 мин.

Никос Констандарас, в. Катимерини

 

В самата природа на референдумите е да разделят хората. Лагерите “да” и “не” си имат своите страстни привърженици и едните ще спечелят, а другите ще изгубят. Вотът в неделя за това, което правителството ни представя като предложения на кредиторите за удължаване на помощната програма, заплашва да раздели хората много повече.

Защото не става дума за някакъв маловажен въпрос – ще се определи настоящето и бъдещето на страната ни, нашата идентичност като европейци, обществото, в което ще отглеждаме децата си и в което ще остареем. Резултат, водещ към национален банкрут, не само ще засегне живота ни, той ще промени абсолютно всичко.

От момента, в който премиерът Алексис Ципрас призова за референдум в ранните часове на събота, расте заплахата от дълбоко разделение между гражданите. Правителството представя гласуването с “не” като горд акт на отпор срещу чуждестранна интервенция, а лагерът “да” е описван като симпатизанти на непопулярните съкращения и слуги на чужди сили. Тази позиция е основана на изпробваната концепция, че всеки, който не е съгласен с нас, служи на сенчести интереси.

Но това ново разделение е различно. То не е основана на идеологическите или класовите разриви от миналото, а на пропастта между тези, които вярват, че могат да наложат волята си на света, и онези, които искат да опитат да върнат Гърция в състояние да се справи в настоящите предизвикателства. Това е разделение между гърците, гледащи какво става в страната им, и космополитите, тръгнали да завладяват света.

Фактът, че предложението на СИРИЗА е подкрепено от коалиционните им националистически партньори “Независими гърци” и от неофашистката “Златна зора”, показва, че днес най-дълбокият разрив в политиката и обществото ни е по линията на това как възприемаме самите себе си и мястото ни в света. Идеологическите различия между левица и десница избледняват, докато се увеличават тези между реформатори и популисти.

В историята ни популисти и реформатори са се сменяли на власт. Популизмът е бил норма, но когато е заплашвал цялата държава да дерайлира, е следвал период на толерантност за провеждане на дълго отлагани реформи. През последните няколко години икономиката ни рухна в резултат на полудели популисти, но още не се виждат усилия за справяне с проблемите – антикризисният меморандум от 2010 г. масово се възприема като чужда интервенция, предизвиква недоволство и не се подкрепя от политическата система или обществото.

СИРИЗА се възползва от този гняв срещу съкращаването на разходи и провеждането на реформи и заложи на лесни обещания за завръщане към миналото на едно безотговорно благополучие. Сега, заклещена между исканията на кредиторите и натиска от собствените ѝ избиратели и съюзници, СИРИЗА разчита единствено на популизма. Прехвърлянето на отговорността върху хората чрез свикването на референдум е само един аспект от това.

Когато т.нар. реформаторска левица представя проблемите на Гърция като спор между патриотите и някаква Пета колона, тя използва речник от миналото (когато бе жертва на преследвания от десницата) или демонстрира зависимостта си от един фалирал начин на мислене.

Големият разрив днес е между това кой – независимо от партийната принадлежност – мисли по този начин и кой иска да се заеме с предизвикателствата и да победи.

Разделението не е идеологическо. То е заради различия, от които зависи оцеляването ни.

 

В. “Дневник

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ