НОВО

Роби ли сме на Брюксел и Вашингтон?

2019-та година. Пътувам към любима дестинация - Русе. Градът ни с най-западноевропейски и бутиков облик. Град, който изглежда като класическа музика (в случай, че класическата музика изглеждаше някак). Само в историческия си център, разбира се. За пръв път, обаче, ми...

Иво Инджов: Никой не се възползва от изхабяването на ГЕРБ

Иво Инджов е доцент по журналистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Експерт по политически комуникации. Кой е големият победител на изборите? На местните избори нямаше голям победител. Спечели ГЕРБ, защото доминира отчетливо в битката за кметове на общини и...

Всички обичат Радев

Политическата и не толкова обществена драма с назначаването на нов главен прокурор е на път към своя край. Въпреки, че в четвъртък държавният глава Румен Радев отказа да подпише указ за назначаването на Иван Гешев за нов първи обвинител и вместо това подписа указ за...

Вредата от данъчната хармонизация

В телевизионно интервю, новият икономически еврокомисар Паоло Джентилони сподели, че не било нормално в ЕС да има единна валута и една централна банка, а в същото време във всяка страна да има различно данъчно облагане.  Той изрично посочи, че не може в България...

Бюджет 2020: Първи впечатления

Министерски съвет одобри държавния бюджет за 2020 г. Малко първи впечатления: За моя изненада, Бюджет 2020 е подобрение спрямо Бюджет 2019, който беше позициониран силно в ляво. Та този път, освен негативните, ще изброя и някои позитивни страни на бюджета:...

Бюджет 2020: Без изненади

В проектобюджета за 2020-а не се виждат изненади, спрямо предварителните очаквания. Параметрите и от приходната част, и от разходната бяха очаквани. Важно е да се отбележи положителния факт, че няма промяна в размера на данъчните ставки и размера на осигурителните...

Стопанската немощ на социализма

“...стагнация в икономическото ни развитие, застрашително изоставане в структурното и технологичното обновяване на икономиката вследствие на груби грешки в стопанската и инвестиционната политика, застрашително нарастване на външния дълг, увеличаване на инфлацията,...

Един необикновен ден преди 30 години

Не бива да се бърка денят 10 ноември 1989 с прехода или пък с други последващи събития, които като цяло наричаме „демокрацията“. Денят си е ден, докато преходът и демокрацията са разтегливи понятия, на които все още не са сложили окончателни граници в пространството и...

Неизбежният икономически колапс е истинският спасител на България от комунизма

Датата 10 ноември е ключова в новата българска история. Не защото един политически режим е сменен с друг или защото след десетилетия еднолично управление Тодор Живков е свален от власт. Тези събития носят своята историческа важност спрямо съответния период. 30 години...

Огледалото на Прехода или Политикът на Шрьодингер

Време за четене: 6 мин. Време за четене: 6 мин. Слави Трифонов в политиката – рубриката “Сблъсък” Кристиян Шкварек и Николай Облаков

Споделете чрез

Нотр Дам, но не онази, която изгоря в понеделник

Време за четене: 3 мин.

Когато френският поет Пол Клодел бил на осемнадесет години през 1886, той още смятал себе си за атеист, ала при все това посетил неохотно вечернята на Рождество в катедралата Нотр Дам. Тогава под купола на храма и пред Божия кръст, Клодел се заслушал в пеенето на църковния хор и по неговите собствени думи, за един миг сърцето му било докоснато и той повярвал в Бог. Едно вътрешно преживяване – съвсем простичко, ала мистично, само мигновено, но всъщност вечно – преживяване незримо за страничния наблюдател.

Трудно е дори да си представим да изпитаме нещо такова днес.

Блясъкът на олтара не е същия, когато го пречупим през камерата на смартфона, нито пък ангелогласният хор е така убедителен, когато литургията се стриймва на живо.  Сякаш нещо изпада по пътя, нещо замира преди да е прекосило дистанцията между храма и нас. Една дебела и бронирана изложбена витрина ни дели от Нотр Дам; катедралата е експонат в големия музей на Париж, а ние посетителите стоим от другата страна. Неусетно е преобърната цялата древна логика на храмостроенето – катедралата да бъде огромна и сюблимна, а ние да бъдем малки и смирени в нейното подножие. Сега ние сме великаните, а тя е в краката ни. Нищожна в обективите и екраните, опитомена зад изложбеното стъкло.

Случилото се онзи ден в Париж предизвика надпревара между обикновени хора, кой ще изкаже по-голям потрес и съчувствие; между богаташи, кой ще дари повече пари за възстановяването; и между политици, кой по-напред ще предложи помощта си на френския президент. След отлива на вълната от же-сюи-шарли патос, започна спорът дали е уместно толкова много пари да се даряват за някаква стара сграда, когато по света гладуват деца. От другата страна скочиха ревнители, които изтъкнаха ловкия и предпазлив аргумент, че катедралите и културното наследство въобще носят огромна икономическа полза като привличат туристи.

Тази дълбоко профанна дискусия отразява нашето стопанско-туристическо отношение към културата.

Когато за последно бях в Париж, аз не само не успях да усетя нуминозната тръпка, която Клодел е усетил в Нотр Дам, но бях сащисан от това колко отчужден е станал Париж, най-вече в околността на туристическите обекти. Терминът “културно наследство” сякаш вече е загубил социалния си смисъл и е добил вместо това строг гражданскоправен смисъл. Културното наследство е буквално съвкупността от имоти, които парижани са получили от праотците си и които сега отдават под наем на туристите, за да се препитават. Аристократичния и религиозния дух, който е построил сградите, сега има за правоприемник някакъв буржоазен рентиер без капка въображение. Културата вече няма сакрално значение, има само икономическо. Месата, която все още се провежда в катедралите като Нотр Дам е просто част от атракцията. Няма да се изненадам, ако някой ден престанат да идват молещи се и затова културното министерство реши да плати на статисти, които да правят възстановка на меса – да не се изгуби от стойността от обекта. Изобщо, ако бях катедрала в днешен Париж, сигурно и аз щях да се запаля.

Нямам какво да кажа по повод на спора за даренията. Мога само да си представя какво би направил Исус Христос с тях. Вероятно би ги натрупал на купчина и би ги запалил. “It’s about sending a message” Но и христомразците, които оправдават омразата си с “гладуващите деца”, не ме трогват. Европейците имат отчаяна нужда от възстановяването на Нотр Дам, но не онази, която изгоря в понеделник. Онова което изгоря беше черупка, станиол, папиемаше.

Мога само по повод причините за инцидента с ирония да прибавя към работните версии на полицията и поне една метафизична причина за пожара: симулакрумът, който днес представлява Нотр Дам е бил толкова спаружен и изсъхнал, че е пламнал от близостта до светлата и искряща същност на храма. Може би затова огънят е подминал олтара, кръста и трънения венец.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!