fbpx

НОВО

Какво значи икономическа криза и как да оцелеем в нея?

Големият първоначален удар е по капиталово интензивните сектори Приходите за бизнеса спадат - трябва да спаднат и разходите В тази светлина поне е добре да не повтаряме грешките от миналото Идва ли финансов Армагедон? Никой не знае, но да се надяваме, че не. Добре ли...

Третата гледна точка

Крайности може да има само при абсолютното добро и абсолютното зло Най-отвратителното е омразата и да не ми разправят, че я сеят провокатори - тя започна с вдигнатия юмрук на президента Винаги има трета гледна точка, дори и когато първите две са толкова ярки, че тя...

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Урокът по екология, който децата ни няма да получат в училищe

Преди няколко години преживях стреса от първия си личен сблъсък с новото екологично образование в училищата. Беше точно преди подписването на Парижкото споразумение за климата в края на 2015 г. Дъщеря ми, тогава в 4-ти клас, сподели, че „въглеродният диоксид е...

Нова православна партия?

Време за четене: 7 мин.

Волен Сидеров е много интелигентен и културен човек и при него случайни движения няма

Да инструментализираш вярата за политически цели е грях

Преди време писах за четири нови политически проекта – на Васил Божков (Черепа), Мая Манолова, Цветан Цветанов и Станислав Трифонов. Не че няма други, но тези заслужаваха (а вероятно и все още заслужават) внимание. В края на миналия месец се появи заявка и за още един – на Волен Сидеров – проект, който също заслужава внимание, ако не с друго, то поне със своята религиозна окраска. И дори не самият проект, защото той много прилича на пореден театрален костюм, а размислите, на които навежда.

Волен Сидеров е много интелигентен и културен човек и при него случайни движения няма, нищо че мнозина са убедени в противното. Той много правилно е калкулирал, че православието е незаобиколим идеен фундамент на българския народ. В края на 19 век почти всички българи са селяни. При падането на Третото царство селяните са все още над 60%. Съотношението в полза на гражданите се обръща чак в най-модерните времена. У нас съотношението селско/градско отговаря на консервативно/либерално, еволюционно/революционно, статично/динамично.

В идеологически план можем да въведем и двойката религии/идеологии. В цяла Европа идеологиите идват да сменят насилствено прогонените религии, но те са много по-шарени и много по-противоречиви. Идеологиите спрямо религиите повтарят бунта на протестантството срещу католическия централизъм.

Днес вече съотношението между граждани и селяни е съвсем друго, пък и самите категории не са като едно време. Днес можем да кажем че всеки от нас носи у себе си както „селско“, така и „градско“ начало, но не като произход, а като мисловен строй, като отношение към действителността – динамично и статично, прогресивно и реакционно, либерално и консервативно и най-сетне: религиозно и идеологическо. Всеки човек има както религиозно, така и идеологическо мислене. И ако идеологическото мислене е твърде разнообразно, то религиозното е много по-монолитно. Ето какво е разбрал интелигентният г-н Сидеров и от политическа гледна точка сметката му е абсолютно вярна.

Да инструментализираш вярата за политически цели е грях. Или хайде да сме по-прецизни: религията може (и трябва) да се използва за държавнически цели, но не и за партийни. Какво е партията? Както сочи името, това е част от цяло, някакъв конкретен аспект, обща гледна точка, общ финансов и социален интерес за група хора, но не за всички. А религията е универсална. Тя може да помага единствено на държавността, доколкото идеалната държава е земна проекция на Царството Божие, но не и на партийността.

Църквата намира общото между хората отвъд всички различия. До един момент аз може да съм работодател, а ти – работник; аз може да съм монархист, а ти – републиканец; аз може да съм проевропеец, а ти – евразиец и т. н., но общото между нас е, че сме създадени по един образ и задачата ни е да постигнем едно подобие. До един момент различията, олицетворявани от партиите, са важни, но след това нямат значение, защото нивото на обобщение е друго. Ето защо вярата, религията и Църквата не могат да бъдат употребявани в партийната политика.

Всички сме за православна България. Авторът на „Иванку, убиецът на Асеня I“ – Васил Друмев, по-известен като Търновски митрополит Климент, – през 1893 г. в Неделята на Православието (първата неделя от Великия пост), която тогава съвпада с рождения ден на княз Фердинанд, след архиерейска литургия произнася проповед върху Послание на св. ап. Павел до евреите, в която прозвучават паметните слова: „… има Православие у нас, има и български народ; няма Православие – няма и български народ. Това е гласът на цялата наша история, на целият наш многовековен тежък исторически живот, глас, който неумолимо тръби в ушите на всинца ни и който указва на бъдущето, напомнюва ни свещените наши длъжности спрямо народът и вярата му“. Всички сме за православна България, социологическата сметка е точно такава – православието е най-устойчивият фундамент на българите независимо от идеологическите спорове и крясъци на градските малцинства, – но нека не бъркаме православието с либералната демокрация и многопартийната парламентарна система. Православието не е нещо, за което гласуваме на избори.

В манифеста си „За православна България“ Волен Сидеров казва: „Обединение без значение на етнос и политически убеждения“. Да, обаче партиите са обединения на принципа на политически убеждения и на нищо друго. Надпартийните обединения не са работа на партийните лидери. „Да се обединим за православна България“ може да каже Патриархът, някой от митрополитите, даже някой превъзбуден „интелектуалец“, но не и лидерът на „Атака“, ГЕРБ, БСП или която и да е там друга партия.

Целите на религията и на политиката са коренно различни. Вярата не е средство за по-добър живот и по-пълен хладилник. Вярата не протестира за права, а е готова на саможертва. Не е рецепта за икономически растеж и БВП, по-голям и от Вавилонската кула. Ако политиката се грижи за просперитета на гражданина, то религията се занимава със спасението на душата му. Ако политиката иска да направи по-добър земния живот на човека, то религията гледа към небесния. И двете са важни и затова не бива да се бъркат – нито религиозните дела да се вършат с политически средства, нито политиката да се прави с религиозни.

Ако политиците искат да помогнат за спасението на душите, нека си водят политиките – леви, десни, либерални, консервативни, капиталистически, социалистически, екологически и каквито още искат там, – но упражнявайки светската си власт, да полагат всички усилия да укрепват Църквата и да є помагат да се грижи за духовните дела, защото в крайна сметка и левите, и десните, и центристите се изправят пред един Съд. Именно Църквата спасява душите, а не политическите партии и проекти. Църквата е йерархия, а не демокрация. Глава на Църквата е Иисус Христос и Той не е станал такъв на мажоритарни избори в два тура.

Царството Божие е монархия, а не парламентарна република. Разликата между демокрацията и съборността е тази, че при демокрацията властта идва от народа (както сочи името), а при съборността – от Бог, както е редно да бъде. Християнството е универсалистко, а многопартийната либерална демокрация – сепаратистка: хем „много“, хем „партийна“.

Сидеров като богослов знае всичко това, но гласът на политика у него е много по-силен: предния път влезе в политиката в ролята на нещо като фашист, като италиански черноризец с особено отношение към малцинствата. Сега се опитва да влезе с хоругвата на православието, но прави грешка – то е същото, ако аз, знаейки, че жените в България са малко повече от мъжете, направя партия на жените, надявайки се, че всички жени ще гласуват за мен; или пък ако реша, че чернооките са повече от синеоките, да направя партия на чернооките. Православието не е политически белег. Може да прозвучи скандално като кажа, че Църквата има своето място в политиката и трябва да се бърка в нея – така е още от времето на Теодосий, че и преди него, – но църквата не е субект на светската власт, а неин коректив. Кесаревото кесарю, Божието Богу. Да се опитват политиците да говорят с репликите на владиците е много лоша идея.

Ако някой се е загрижил за природата – нека спасява растения и животни, а не да се записва в зелени партии. Ако някой се е загрижил за православната си родина, то нека следва Църквата – добра практика, доказана през последните 1156 години, – а не да прави православна партия. Ако се е загрижил за спасението на душата си, то нека се усамотява в мълчание, а не да се тълпи и да скандира лозунги. Да не се мъчи да поправя света и другите хора, а да поправи себе си. Ако всеки поправи себе си, светът сам ще стане по-хубав и без партии и политически проекти.

В края на манифеста Сидеров казва: „Затова се обръщам към всички вас, искайки истински прошка…“. Възможно ли е политиците да се каят? Убеден съм. Дай, Боже, да се каят! Но когато политик се покае, той се оттегля в безмълвие, а не търси да формулира нов проект, да развее ново знаме, пък било то и хоругва. Да бъдем вярващи православни християни независимо от политическите си виждания – това е важното. Църквата е над държавата, а държавата е над партиите, разбъркването на този ред води до неприятности. Миряните са смирени в Църквата, а не я оправят, не я спасяват и не я повеждат нанякъде. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ