НОВО

Ще живеят ли повече хора в България?

Докато текат вяли следизборни дебати относно размерът на прословутата партийна субсидия, някак без особен шум мина прогнозата на ООН с тежест на присъда - според доклад, изнесен от глобалистката организация в най-оптимистичният вариант към края на ХХI век в страната...

Сюжет за 18+: Вашингтон срещу Техеран

Нека пробваме да сглобим някои елементи от мозайката на ескалиращото напрежение между Иран и САЩ, без да имаме претенцията, че ще успеем да видим картината в нейната цялост, понеже не разполагаме с всички части от пъзела. Но така или иначе това, което постепенно...

Изградете Кенотаф* за тленните останки на цялата комунистическа естетика

Принадлежа към онези, които са били насилствено хранени със социалистическа културна естетика в изобразителните изкуства. Наречете го соц реализъм, “политически правилно творчество”, “народна” култура. Монументи, истукани от цимент и гранит, бронзови сака, метални...

Инфантилният Запад

През последните години все по-натрапчиво се създава усещането, че Западна Европа (същото може да се каже и за Северна Америка) вече въобще не е онова прекрасно място за живеене, каквото беше допреди едно-две десетилетия. И причините за това далеч не са основно...

Борбата за истината е тежка, но за сметка на това продължителна

Когато най-накрая бе приет Закона за задължително изучаване на престъпленията на комунистическия режим, в обществото се появиха реакции от типа на: „Дотук добре, но кой ще пише учебниците?” Времето твърде скоро показа, че тези притеснения са били...

Фандъкова срещу Манолова и обратно

Йорданка Фандъкова срещу Мая Манолова – това ли ще е софийската интрига в меката есен? Вероятно. Ако Мая Манолова все още не е обявила, че ще се кандидатира, то е защото не е съвсем сигурна дали ще получи отнякъде партийна подкрепа. Въпреки че след неделния...

Диктатура на дъгата

Юни е месецът, в който цветовете на дъгата потичат от логата на всевъзможни бизнес организации – от глобални корпорации до малки хипстър-куиър кафенета, които предлагат 25 вида тиквено лате и тост с авокадо. Монументални маркетингови усилия се впрягат с двойна цел....

Има един глупак, но той не е Борис Джонсън

Ако Борис Джонсън още не ви е обидил, това е само защото не ви познава. За острия език на БоДжо, както е известен бившият кмет на Лондон и настоящ фаворит за председател на Консервативната партия и премиер на Обединеното Кралство, няма фигури, които да не се превръщат...

Темите, които ни разделят

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков, както и председателя на "Младежки консервативен клуб" Боян Стефанов, гостуваха в предаването "Имате думата" по Канал 3 с водещ Александър Владимиров. Тема на разговора бяха провелият се за поредна година в...

Тръмп е виновен, че е… Тръмп

Тръмп е глупав. Тръмп е незначителен. Тръмп е необразован. Тръмп не е прочел и една книга. Тръмп прекарва дните си пред телевизора. Тръмп е вулгарен. Тръмп е лекомислен. Тръмп е нелеп. Тръмп е женомразец. Тръмп е расист. Тръмп е мързелив. Тръмп е алчен. Тръмп е...

Новата партия на Фараж или посмъртно за партията на Камерън

Време за четене: 3 мин.

Много вода изтече през последните пет години и вероятно мнозина вече са забравили кой спечели последните европейски избори във Великобритания. Тогава управляващата консервативна партия водена от Дейвид Камерън изгуби, оставайки на трето място след лейбъристите и… UKIP на Найджъл Фараж.

За пръв път от сто години в британската политика националният вот беше спечелен от трета партия. Преди онзи момент се смяташе, че обещанията на Камерън за референдум за еврочленството са някаква форма на куртоазия към евроскептичното крило на партията; но сякаш никой все още не вярваше, че този референдум наистина ще се състои. Резултатът от европейските избори, както и обстоятелството, че Фараж откъсна най-много избиратели тъкмо от торите, превърна камеръновия флирт с възможността за референдум в реална необходимост.

Днес Найджъл Фараж, този път начело на нова партия, има амбицията да повтори този успех и отново да пренасочи курса на британската политика.

Както предишния път, Фараж се надява да даде нужния тласък, който да накара управляващите да довършат Брекзит. В петък той официално откри своята „Брекзит партия” и заяви, че нейната цел не е само да победи на евроизборите, но и да разбие двупартийния модел на Кралството, както и да вмени на политическата класа страх от Бога.

Голямата изненада на откриването беше жената, която ще води листата: Анунциата Рийс-Мог. Както предполага необичайното ѝ име, тя е сестра на политика от Консервативната партия Джейкъб Рийс-Мог. Самата Анунциата е дългогодишен член на Торите и се е кандидатирала два пъти за народен представител (последно през 2010 г, когато вежливо отказа да участва със съкратеното „Нанси Мог”).

Нещо повече,

Анунциата Рийс-Мог беше част от така наречената „А”- листа

– амбициозен списък от нови политически лица, които Дейвид Камерън искаше да наложи още от времето си в опозиция. “А”-листата трябваше да осигури по-голяма представителност и по-съвременен вид на Консервативната партия.

Много от лицата в тази листа станаха депутати и министри, ала в последно време именно тези имена напускат правителството или дори партията в различни посоки. Докато Рийс-Мог поема „надясно”, други като Ана Субри и Ник Болс вече поеха наляво и сформираха заедно с бивши лейбърсти „Change UK” – центристка, проевропейска партия, която също има за цел да наруши двуполюсния модел.

Ако погледнем

най-новата социология,

ще видим смисъла на тези симптоми. Лейбъристите водят с 24%, Торите издишат с 16%, новата партия на Фараж има около 15%, следвана от старата партия на Фараж с 14%, а по-назад се нареждат Либералните демократи, Change UK, Зелените и др. Какви са изводите?

Първо, лейбъристите на Корбин не могат да обединят лявото пространство, тъй като са станали твърде леви за мнозина, но тъй като не се и опитват да го сторят, те запазват ядрото си от поддръжници и стоят много по-добре от Консерваторите, чиито замисъл за „широка палатка” е пълен провал.

Второ, новата партия на Фараж не представлява просто преместване на старите му поддръжници под ново знаме. Напротив, UKIP постепенно придоби друг, собствен характер и сега тя обединява националистическия и анти-ислямския вот. Фараж през това време разцепва електората на Консерваторите с новия си проект, отражение на което е и неговият избор за водач на листата.

Найджъл Фараж няма нужда да печели изборите, той трябва само да постави торите на колене и да излезе като най-силен вдясно.

Разбягването на Рийс-Мог, Субри, Болс и множеството оставки на бивши надежди от „А”-листата показва, че партията на Камерън вече е разрушена. Неговият проект за широка консервативно-либерална, про-евро-скептична широка платформа остави торите на земята между няколко стола. Сега политическите акули като Найджъл Фараж обират плячката.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!