fbpx

НОВО

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Урокът по екология, който децата ни няма да получат в училищe

Преди няколко години преживях стреса от първия си личен сблъсък с новото екологично образование в училищата. Беше точно преди подписването на Парижкото споразумение за климата в края на 2015 г. Дъщеря ми, тогава в 4-ти клас, сподели, че „въглеродният диоксид е...

Българското общество е жертва на политическо лицемерие

Гражданите са оставени на сляпо да се ориентират в обстановката Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми и неизвестни Основният въпрос е липсата на междуинституционален и междупартиен диалог Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми...

Обичам Родината, мразя държавата!

Миналата седмица в коментарите под един текст се появи баналното клише: "Обичам Родината, мразя държавата!". И човек не може да не се запита каква, аджеба, е разликата между родина и държава и защо хората са склонни да обичат едното и да мразят другото. И изобщо...

Русофилите бяха длъжни да очакват отношението на руския патриарх

Време за четене: 5 мин.

Огнян Минчев, фейсбук

Ако изчакаме да отминат възбудените коментари на разгневени “русофоби” и на огорчените “русофили” за изказването на руския патриарх Кирил на сбогуване, можем по-спокойно да разберем какво всъщност се е случило.

Първо, и преди всичко, патриарх Кирил направи изказване с тон и патос, които са съвършено типични за руското великодържавно общуване с “по-низши” субекти… Забравете, че в съзнанието на патриарха, на руските политици и чиновници, съществува система на международните отношения, изградена върху суверенитета и самоопределението на отделните нации. В руското великодържавно съзнание международната система е – или трябва да бъде – йерархия от доказали могъществото си “велики сили”, способни да сателитизират – да прибавят към “сферата си на влияние” тези по-малки (а дори и по-големи) народи, които се намират в тяхната териториална протяжност и властова проекция. Още по-легитимен е властовия контрол на “великите сили” върху тези повече или по-малко съседни народи, които споделят с нея обща религия, произход и културна идентичност. Затова патриарх Кирил счете за необходимо да ни припомни: “Вие, българи, защо се самозабравихте отново – както през 1915 и през 1941 г.? Защо приехте временната слабост на руската империя през 90-те години за картбланш отново да смените своите господари? Нима не знаете, че предателството на крепостните селяни и на крепостните народи се наказва с камшик? Засега – словесен камшик. Но, не само… Ну, подождите!”

В българския русофилски лагер няма несъгласие по същество с тази теза на патриарха. Русофилите се чувстват обидени от стила на изказването, който единствено считат за “обиден” спрямо … не, не спрямо българската национална независимост, а спрямо техните топли чувства към Русия и нейната роля на регионален и евразийски господар. Ех, днес и русофилите не са това, което бяха. Един уважаващ себе си русофил трябва да познава достатъчно добре обекта на своето преклонение и да знае, че великодържавната култура на изказ не употребява уважителни и “лицемерни” форми на изказване по европейски образец, а върви с всичка сила по същество – така както прави патриархът. Да, разберете – патриарх Кирил просто се държа естествено. Това е тонът – друг няма. Друг тон може и да има, но той се практикува в общуване с Америка, Китай… Не с неблагодарни субекти на освобождаване и преподчинение в собствената имперска амбиция.

Изводът – днешните русофили не познават Русия. Вече три поколения българи не са ходили, не са учили, не са опознали нрава и мирогледа на руското великодържавие. Затова, между впрочем са и русофили – поради незнание. Ако прогледнат – може и да не останат русофили. Така както в българското Възраждане русофили са дядо Либен и хаджи Генчо, чийто мироглед трудно надраства родната им Копривщица и затова образът им за “дядо Иван” е твърде различен от този на хъшовете в Браила. Последните са учили и скитали из руската империя, изгонени са били от нея за непослушание и затова са тръгнали да правят национална революция, в която Русия няма място. “Ама ние го посрещнахме (патриарха) толкова топло, сърдечно, на колене…”, чувам някой да изплаче. Това е ваше задължение, драги мои, да го посрещнете така. Как той ще ви отговори зависи от господарската му воля. Нямате право да изисквате – не сте му равни. Кой ви е виновен? Сами сте се поставили на колене.

Второ, макар, че проблемът се набива на очи, никое политическо крило в България не желае да го постави прямо и открито – защо точно президентът Радев трябваше да стане обект на великодържавното бичуване? Нали той навсякъде, където отиде повтаря неотклонно – “Махнете санкциите срещу Русия!” Нали издигналата го политическа сила вече 99 години играе ролята на основния инструмент на имперско проникване на Москва в България? Защо високият гост не си избра премиера Борисов за ответник на височайшия си гняв, а точно президента Радев? Неведоми са пътищата великодържавни, но нека все пак потърсим някаква логика зад всичко това. Преди година лидерът на БСП К. Нинова енергично отрече информацията за своя среща с ген. Решетников по време на пребиваването му у нас в хотела “Кристал Палас”. Решетников се обиди. И даде интервю, в което каза неща, далеч излизащи от рамката на обикновена обида. Каза, че БСП е ненадежден приятел на Русия, че не познава Радев и не знае какво може да се очаква от него и – особено важно – че познава позициите на ГЕРБ и Б. Борисов и ги смята за един по-добър партньор на Русия от тези на “Позитано”. Дали този избор се диктува само от идеологически афинитет – Решетников е консерватор и монархист, забравил комунистическото си минало? Едва ли. Истина е, че през последните десетилетия, въпреки ярката си про-кремълска реторика, БСП е един все по-слаб и ненадежден партньор, който през 2013 г. дори открито бе заменен от по-надеждното ДПС като първа партия на властта. Не само на сълзи не вярва Москва, тя не вярва и на добри намерения – уважава само силата и държи сметка за изпълнение на поетите ангажименти. Има и техническа причина за избора на Радев – новодошъл в политиката, пред обиграния и способен да излиза от конфузни ситуации Борисов. Казват, че на въпросната среща с патриарх Кирил, в президентството е имало само руски камери за видеозапис. Впоследствие се оказа, че от българска страна дори стенограма не е водена. Международни срещи по този начин не се подготвят. Освен ако не искаш да останат в тайна. Но ако Радев или неговите съветници са си правили илюзии, че подобно изказване на руския патриарх ще остане в тайна, значи наистина много лошо познават Русия. След завръщането на Кирил в Москва записът стана медиен хит в руските медии – но без отговора на българския президент, разбира се, какъвто и да е бил той.

Трето, от пропагандна гледна точка с оглед реакциите на руското обществено мнение, конституционните пълномощия на българския президент и премиер са без значение. Обикновеният руснак знае, че президентът е “по-главен” и затова е по-добре той да бъде нахокан. Особено ако премиерът все по-често говори за размразяване на АЕЦ “Белене”, за “Южен поток” и свързания с него газов хъб “Балкан” – все проекти, които имат стойност, надхвърляща значително пропагандната… Хибридните операции на днешното самодържавие следват логиката на една дълга и успешна имперска традиция, която днес служи за завръщане на Русия като “велика сила” – особено в Източна Европа и на Балканите.

Българските политици трябва да познават тази традиция за да защитават националния интерес на България. Но най-важното дори не е в познанието на хибридната великодържавна методология. Най-важното е България да бъде управлявана от хора със собствено и с национално достойнство. С позиция, която принципно отхвърля и загърбва българския комплекс за малоценност спрямо Русия и по този начин е в състояние поне отчасти да обезсили кремълския комплекс за имперско превъзходство.

Споделете чрез

Предишен

Следващ