fbpx

НОВО

Кои са “Привилегированите”?

Редакторите в "Консерваторъ" Николай Облаков и Виктория Георгиева гостуват в "Студио Хъ" по темата за битовата престъпност и материала "Привилегированите" Подхождаме с разбиране към затрудненията с четенето на нашите либерални приятели, но показаните данни имат...

Прогресивният данък – една услуга, различни цени

Дебатът за размера на данъците и философията на облагането на доходите (плосък срещу прогресивен модел) наглед е финансово-икономически, но по същество има съвсем друга природа. Това се вижда и от аргументите на защитниците за смяна и оставане на модела - и вляво, и...

Заплашен ли е плоският данък

Отнякъде изведнъж стана актуално да се говори за замяна на плоския данък с прогресивен? Плоският (пропорционален) данък от 10% е едно от най-добрите неща, които са правени за икономиката на България и е една от основните причини за икономическия напредък на страната...

Защо полетът е важен?

На 30-ти май частната американска компания СпейсЕкс съвместно с НАСА изпрати за пръв път в космоса кораба "Крю Драгън" с хора на борда. Събитието е историческо, но причината затова вероятно е по-различна, отколкото си мислите. Не защото САЩ най-накрая спира да зависи...

Световната здравна пионка на Китай

Пандемията COVID-19 все още продължава своето настъпление в Латинска Америка, докато една голяма част от населението на планетата постъпателно започна да се възвръща към нормалността. Катаклизъм като този ще се помни още дълго и сега идва моментът, в който светът...

Връзката между християнството и капитализма

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тома Петров гостува в предаването "Business Daily" по "ТВ Европа". Вижте пълното видео:

Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”?

В преносен смисъл, всеки един от нас носи “маска”. В работата сме едни, вкъщи други, а пред близки приятели съвсем различни. Носим я, защото се страхуваме: от вируса, от отхвърляне, от истината… Но представете си, че този страх изчезне. Готови ли сме за истината като...

Антикрехкост и епидемии

„When it rains, it pours“[i]“Злото никога не идва само”„Няма, няма, па току си....“ Дебели опашки Както може да потвърди всеки преподавател в университет, студентите носят своите проекти и курсови работи наведнъж в последния ден на семестъра. Цял семестър е тихо,...

Малко по-лошо

Мишел Уелбек е псевдоним на Мишел Томас, френски писател, станал световно и скандално известен с романите „Елементарните частици“ („les Particules élémentaires“) и „Платформата“ („Plateforme“). Оригинална публикацияПревод: Константин Туманов Трябва да си го признаем:...

Привилегированите

В последните дни нашумяха поредните два случая на насилие. Първият - четирима души нападнаха младо семейство. Мъжът и жената са атакувани докато извеждат едногодишните си близначета на разходка. Ден по-рано бащата има кратък словесен сблъсък с един от нападателите,...

Росен Плевнелиев: Русия умножава враждебните полети над Черно море

Време за четене: 3 мин.

– Чувства ли се България застрашена от кризата в Украйна?

– Да, и щяхме да бъдем още повече застрашени, ако не бяхме станали член на НАТО през 2004 г. и на Европейския съюз през 2007 година. Никога няма да успея да благодаря достатъчно на тези, които работиха за този цивилизационен избор, който е в основата на нашата сигурност. Защото наистина днес аз не си правя никакви илюзии за Русия.

– Какво разбирате под това?

– Кремъл промени методите си: свидетели сме на нова политика, която е по-националистическа и агресивна с това, което по време на съветската епоха се наричаше „близкият чужденец“ на СССР. Става въпрос за преднамерена стратегия за дестабилизация: по един и същи сценарии първоначално Крим, а после Югоизточна Украйна. На кого е сега редът? На Молдова? На Балканите? Знаете ли, че от началото на украинската криза не минава и нощ, в която да не са засечени от българската отбранителна система руски самолети, които извършват вражески полети над Черно море? С две думи, нашите изтребители, които действат в рамките на програмата Air policing на НАТО, излитат толкова пъти, колкото са излитали през последните 20 години. Това новата нормалност ли е? Това ли е Европа, която толкова искахме?

– Някога представяна като 16-ата съветска република, България остава твърде русофилска: българската политическа класа е много резервирана по отношение на санкциите към Москва точно заради енергийната зависимост на България?

– Истина е, че България е русофилска. Но това, че обичаме руската култура, музика и литература, оправдава ли инвазията в Крим? Ние сме преди всичко и над всичко проевропейска страна. Но руският проект по своята същност, по своите ценности, по визията за света е антиевропейски. Да не забравяме, че в Русия Евразийският съюз, който е толкова скъп на Владимир Путин, е представен като мащабен проект, които върви „от Лисабон до Владивосток“,  но той изключва Европейския съюз. Ето защо аз съм учуден от многобройните реакции на българските политици, които твърдят, че никога не бива да се противопоставяме на Русия. Те забравят ли, че сме член на Европейския съюз? Че ние принадлежим на едно семейство и трябва да защитаваме ценностите на това семейство, които между другото включват правовата държава и толерантността. Колкото до газа, той би трябвало да бъде стока, а не оръжие.
По-общо в България, както и в Европа, днес виждам два начина да се прави политика спрямо Русия: има такива, които са движени от интереси, и тези, които са привързани към ценностите. Но за какъв интерес можем да говорим, когато от едната страна се спазва законът, а от другата – не!

– Достатъчно твърда ли е Европа по отношение на Кремъл?

– Не. Европа е пример за целия свят със своя хуманизъм и демократично развитие, по-специално в Източна Европа. Точно това бе поставено под въпрос от украинската криза. Защото тук става дума не просто за Украйна, а за оцеляването на Европейския съюз. И ако ние отстъпим сега, нашият съюз ще бъде заплашен, но и делегитимиран като демократичен модел в очите на всички, които мечтаят да се присъединят към него един ден – мисля по-специално за нашите съседи, които преживяха войни и етническо прочистване. Нека не ги разочароваме!
Най-лошият кошмар би бил, ако европейците от южната част бъдат сведени до население от второстепенна периферна зона на Европа. Да не забравяме, че всички европейски войни са започвали заради конфронтацията на великите сили в тази периферна зона. Трябва ние като европейци да покажем, че сме научили уроците на историята. Не великите сили трябва да решават съдбата на Украйна, а самите украинци. При това в едни демократични и честни избори – а защо не? – като се организира референдум за целостта на Украйна.

От pozicia.eu

Споделете чрез

Предишен

Следващ