НОВО

„Да здравствует революция!“

Каква беше точната цена на болшевишкия преврат в Русия? Между 7 и 12 милиона души загиват в Русия от 1917 г. до 1923 г, за да наложат болшевиките властта си в гражданската война и върху обществото. Около 500 000 войници загиват в битките, като сред цивилното население...

Идеализмът убива

Посещаването на опасни места по света следва да е продукт на подготовка, осъзнат риск, богата информираност и способност за критично мислене. Санитарният минимум от познания за това как работи светът диктува да може да различиш сравнително сигурните от несигурните...

Орбан и ЕНП или пушката като патерица

От решението на Европейската народна партия (ЕНП) да "замрази" участието на Фидес, ръководена от Виктор Орбан, няма спечелили. И ЕНП, и унгарският министър-председател само губят от така развилите се събития. ЕНП губи, тъй като тя трябва да кооптира, да си сътрудничи...

Ще сложи ли мюфтийството тире?

През последните дни съдбата на дълговете на мюфтийството (или както шеговито е известно „Българска Мюсюлманска Църква“) беше широко дискутирана, главно в аспекти, които бяха на нивото на гореспоменатите шеги или на дребно политиканстване. По същество дискусия много...

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

Росен Плевнелиев: Русия умножава враждебните полети над Черно море

Време за четене: 3 мин.

– Чувства ли се България застрашена от кризата в Украйна?

– Да, и щяхме да бъдем още повече застрашени, ако не бяхме станали член на НАТО през 2004 г. и на Европейския съюз през 2007 година. Никога няма да успея да благодаря достатъчно на тези, които работиха за този цивилизационен избор, който е в основата на нашата сигурност. Защото наистина днес аз не си правя никакви илюзии за Русия.

– Какво разбирате под това?

– Кремъл промени методите си: свидетели сме на нова политика, която е по-националистическа и агресивна с това, което по време на съветската епоха се наричаше „близкият чужденец“ на СССР. Става въпрос за преднамерена стратегия за дестабилизация: по един и същи сценарии първоначално Крим, а после Югоизточна Украйна. На кого е сега редът? На Молдова? На Балканите? Знаете ли, че от началото на украинската криза не минава и нощ, в която да не са засечени от българската отбранителна система руски самолети, които извършват вражески полети над Черно море? С две думи, нашите изтребители, които действат в рамките на програмата Air policing на НАТО, излитат толкова пъти, колкото са излитали през последните 20 години. Това новата нормалност ли е? Това ли е Европа, която толкова искахме?

– Някога представяна като 16-ата съветска република, България остава твърде русофилска: българската политическа класа е много резервирана по отношение на санкциите към Москва точно заради енергийната зависимост на България?

– Истина е, че България е русофилска. Но това, че обичаме руската култура, музика и литература, оправдава ли инвазията в Крим? Ние сме преди всичко и над всичко проевропейска страна. Но руският проект по своята същност, по своите ценности, по визията за света е антиевропейски. Да не забравяме, че в Русия Евразийският съюз, който е толкова скъп на Владимир Путин, е представен като мащабен проект, които върви „от Лисабон до Владивосток“,  но той изключва Европейския съюз. Ето защо аз съм учуден от многобройните реакции на българските политици, които твърдят, че никога не бива да се противопоставяме на Русия. Те забравят ли, че сме член на Европейския съюз? Че ние принадлежим на едно семейство и трябва да защитаваме ценностите на това семейство, които между другото включват правовата държава и толерантността. Колкото до газа, той би трябвало да бъде стока, а не оръжие.
По-общо в България, както и в Европа, днес виждам два начина да се прави политика спрямо Русия: има такива, които са движени от интереси, и тези, които са привързани към ценностите. Но за какъв интерес можем да говорим, когато от едната страна се спазва законът, а от другата – не!

– Достатъчно твърда ли е Европа по отношение на Кремъл?

– Не. Европа е пример за целия свят със своя хуманизъм и демократично развитие, по-специално в Източна Европа. Точно това бе поставено под въпрос от украинската криза. Защото тук става дума не просто за Украйна, а за оцеляването на Европейския съюз. И ако ние отстъпим сега, нашият съюз ще бъде заплашен, но и делегитимиран като демократичен модел в очите на всички, които мечтаят да се присъединят към него един ден – мисля по-специално за нашите съседи, които преживяха войни и етническо прочистване. Нека не ги разочароваме!
Най-лошият кошмар би бил, ако европейците от южната част бъдат сведени до население от второстепенна периферна зона на Европа. Да не забравяме, че всички европейски войни са започвали заради конфронтацията на великите сили в тази периферна зона. Трябва ние като европейци да покажем, че сме научили уроците на историята. Не великите сили трябва да решават съдбата на Украйна, а самите украинци. При това в едни демократични и честни избори – а защо не? – като се организира референдум за целостта на Украйна.

От pozicia.eu

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!