НОВО

Има машина, има проблем

Експериментът с въвеждането на машинно гласуване в България, продължил повече от пет години, по всичко личи върви към своя край. Изразеното желание от управляващите от ГЕРБ да премахнат този елемент от изборния процес, подкрепено от поне две от партиите от Обединени...

Възможен ли е разлом между Европа и САЩ

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски и Емил Вълков гостуваха в предаването "Реакция" по ТВ Европа с водещ Мартин Табаков. Гост също бе Жулиета Пенева от фондация "Силна Европа". Тема на разговорът бе конфликтът между Иран и САЩ, Европа,...

Жертви насилници

В подценената черна комедия от 1995-а „Тайната вечеря“ петима млади либерали започват да убиват идеологическите си врагове като ги канят на вечеря и им сипват вино с отрова. Първата им жертва е враждебен и опасен рецидивист с някои наистина смущаващи идеи и позиции....

Отново за легализацията, този път по-трезво

Легализацията на леките наркотици, в частност на марихуаната (или канабис, или още „тревата”) е сред хитовите теми на либералният авангард. Особено популярна в градските среди на младежите (обикновено момчета, но понякога и повлияни от тях момичета) от семейства с...

Антипопулизмът и екологизмът са днешните партии на страха

"Катастрофизмът излъчва манихейство, така както черният дроб отделя жлъчка. Той затваря умовете в кухи абстракции и формули. Това е ироничното отмъщение на Полемос: доктрините на борбата са приели цветовете на Доброто. Остава жалкият хоризонт на “съвместното...

Станахме ли путинисти в Осака?

Живеем с прекалено много думи, които се изсипват върху нас от всевъзможни дигитални и аналогови източници. Тези думи на свой ред също си живеят живот, сякаш независим от нас,  и мъчейки се да следваме неговата логика, често падаме в заблуди, изкушения и прелест....

Все повече френско лидерство и нарастващи реакционни нагласи в ЕП

ЕНП продължава да губи позиции сред електоралните нагласи на европейците. Ако изборите за Европейски парламент бяха днес, ЕНП щеше да регистрира с около 15 мандата по-малко. Закономерно, с оглед на това, че от изборите за ЕП през май месец досега ЕНП направи някои...

Няколко думи за учебниците по история

Хубаво!  Онези комунисти, които така и не поеха вината, поради недостатъчно количество вино, все пак победиха. Позволихме ме им да пренапишат разказът, наречен България. По-точно, нейната неотдавнашна зловеща история. Кекави политици, историци слаби в колената,...

Новият болшевизъм на Гугъл

Преди повече от 10 месеца разсъждавах по темата за цензурата в интернет, като поводът бяха зачестилите случаи на спрени потребителски акаунти във Фейсбук заради "нарушаване на Стандартите на общността". Тогава предположих, че ако някои потребители са баннати не...

Скрутън: Ръководени сме от хора, които нямат деца като Тереза Мей, Еманюел Макрон, Ангела Меркел

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Бруно Ретайо e френски политик, член на сената от 2004 година. Президент на областния съвет на департамент Венде. Роджър Скрутън и Бруно...

Изборните резултати на популистите са вот против имиграцията

Време за четене: 5 мин.

Роб Лидъл, The Spectator

Защо децата вече не се кръщават Роджър? Този въпрос занимаваше ума ми докато четох за трагичната смърт на сър Роджър Банистър. По странно съвпадение предишната вечер дъщеря ми гледаше „Голямото бягство” и повечето англичани в него се казваха Роджър. Единствените случаи в които може да чуеш това име вече са ранните епизоди на „Убийства в Мидсъмър“, които са продуцирани още преди да стане задължително да присъстват чернокожи, убивани по брутален начини редом с белите, в името на „равенството“.

Има особена сексуална конотация, но то винаги е имало, тъй като Роджър се използва като жаргонен израз за пенис още от 17 век. Най-вероятно просто е загубило състезанието срещу най-новите тенденции в обществото, редом с благоприличието, емоционалната сдържаност и хетеросексуалния брак. Английския уебсайт „Бейби Център“ прави годишна анкета за „топ сто” бебешки имена и Роджър изобщо не присъства вътре. Мохамед бе най-отгоре в списъка два пъти в последните три години. Това е жалко. Има нещо трайно и успокоително в името Роджър като трогателните му европейски корени, идващо от френски и преди това от старонемски, „хрод“, което наистина означава „трайно“. Вероятно никой вече не го влече „трайното“, тъй като се разглежда като скучно и досадно. Поне с нетърпение може да чакаме денят, в който родителите няма да трябва да си блъскат главата как да кръстят сина си, тъй като всички ще се наричат Мохамед. Освен жените, разбира се. Но и там тая големи надежди, че Мохамедана ще се превърне в хит.

Не мисля, че италианците очакват с нетърпение деня, в който всички ще се казват Мохамед. Изборните резултати в Италия ни навеждат на друго мнение. Както винаги италианските избори представляваха огромна манджа с грозде (което впрочем представлява вредна традиция за страната). Но италианците масово се довериха на популистите, и то популисти, неприкриващи своя скептицизъм към ЕС. В общи линии посланието на избирателите бе следното: ако партията е против имиграцията, не харесва Европейския съюз и не е либерална, то ще гласуваме за нея.

Има малък блясък надежда за по-либерално настроените – победителите от Пет звезди, понякога изразяват бегли стремежи за либералност и със сигурност подкрепят леви популистки политики от време на време. Но те бяха особено гласни по въпроса за имиграцията, твърдо заставайки срещу ежеседмичните потоци от северноафрикански мюсюлмански имигранти, водени от трафиканти от Либия и остатъка от Магреб. Партията също така в предишни години е предлага референдум за членството в еврозоната. Сред другите големи победители е „Лега Норд“, която е още по-антиимигрантска и антиевропейска, и също така неофашистите, вече нарекли се радикални консерватори – Фратели ди Италия, които удвоиха своите гласове от миналите избори. Всичките три партии са убедено популистки. Либералите в подкрепа на статуквото бяха заличени.

Изборните резултати сигурно са причинили огромен шок за Джъстин Уелби, архиепископът на Кентърбъри. В новата си книга „Осмисляне на Британия“ нашият духовен водач и гид дълбоко порицава популизма. Надявам се, че италианците са подобаващо засрамени. Но той не бе единствен. Сутринта след като се разбра за резултатите, колумнист в Таймс предположи, че първото последствие от тези резултати ще бъде смъртта на всички италиански деца от дребна шарка.

Тази интересна хипотеза се осланя на тревогите на Петте зведи за MMR ваксините. Според автора – „Тази кауза е опасна, лошо обоснована и пропита с предразсъдъци. Тя върви в разрез с доказателствата, прогреса и поставя други хора в риск. В този си смисъл представлвява много точен огледален образ на популистките партии.“ Разбира се, че е. Освен, че не понасят имигранти, популистките партии искат да убият децата ви, защото всичките те са необразовани и тесногръди.

Това звучи като ехо от арогантността, която нашия либерален елит изразяваше по време на референдума за Брекзит и не само. Фурорът с който бяха посрещнати италианските избори обаче беше повишен заради несвоевременното осъзнаване на факта, че 2017 година си е заминала, и с нея фалшивата илюзия как след покъртително турбулентната 2016 година, нещата отново ще се наредят както преди. Либералният строй се бе възобновил. Либералите, начело с Уелби, бяха силно адмирирани по време на 2017, най-вече заради победата на Макрон във френските избори, както и от неуспеха на Вилдерс да остави голяма следа в холандските избори, и не на последно място преговорите между ЕС и Тереза Мей.

Но това сериозно пренебрегва факта, че тримата водещи кандидати във френските избори бяха откровени популисти, дори и победителя да бе само наполовина популист. Също така пренебрегва факта, че на изборите в Холандия либералното статукво отново бе заличено.

Още пренебрегва факта, че единствената недвусмислено про-ЕС партия в Англия, Либералните демократи, съумяха да вземат едва дванайсет места на последните избори. Също пренебрегва провала на Ангела Меркел и възхода на Алтернатива за Германия, както и изборите в Австрия. Всъщност течението не се е променило както те грешно смятат. То тепърва се разгръща и в бъдеще ще ни очаква повече от същото. Ако си мислете, че популистката революция, която обхвана континентална Европа и САЩ е приключила, то помислете пак. Тепърва започва.

Анкета от миналия октомрви показа, че 60 процента от италианските граждани искат твърди ограничения върху имиграцията в държавата. Това е в съвършен синхрон с подобни анкети из цяла Европа. Невероятно е, че европейския либерален елит не е успял да осмисли този факт. Дори и ако Меркел постепенно започва. Хората от Европа не искат повече имиграция на нивата, които виждаме през последните пет години. Това е главната причина да гласуват за популистки партии и главната причина защо ще продължат да го правят в бъдеще.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!