НОВО

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

Жабите бик и блатото на европейската политика

Жабата бик* притежава изключително развит бащински инстинкт. След заветната победа в придобиването на правото да оплодят женската, тя снася яйцата си в неговата локва и бързо тръгва към нови подвизи, докато младия татко остава да се грижи сам за своите попови лъжички....

Има ли ваксина срещу анти-ЕС настроения?

Франция планира да замени понятията "майка" и "баща" с "Родител 1" и "Родител 2" в официалните документи. Предложението е на депутатите от партията на президента Еманюел Макрон "Република, напред". Според вносителите, идеята е формулярите да бъдат адекватни на всички...

С Макрон напред към светлото бъдеще!

В началото на седмицата френският президент Емануел Макрон представи своята визия за бъдещето на Европейския съюз. Манифестът "Европейско възраждане" бе публикуван на всички официални езици в ЕС и насочен към всички граждани на Евросъюза. Идеите, включени в документа,...

Децата на царевицата

Едно от углавните морални престъпления срещу цивилизацията и бъдещето е безочливото и безскрупулно използване на деца за политическа пропаганда. Да вземеш малките, неоформени тела и съзнания и да ги превърнеш в реквизит по пътя си към повече власт и контрол е...

Изборните резултати на популистите са вот против имиграцията

Време за четене: 5 мин.

Роб Лидъл, The Spectator

Защо децата вече не се кръщават Роджър? Този въпрос занимаваше ума ми докато четох за трагичната смърт на сър Роджър Банистър. По странно съвпадение предишната вечер дъщеря ми гледаше „Голямото бягство” и повечето англичани в него се казваха Роджър. Единствените случаи в които може да чуеш това име вече са ранните епизоди на „Убийства в Мидсъмър“, които са продуцирани още преди да стане задължително да присъстват чернокожи, убивани по брутален начини редом с белите, в името на „равенството“.

Има особена сексуална конотация, но то винаги е имало, тъй като Роджър се използва като жаргонен израз за пенис още от 17 век. Най-вероятно просто е загубило състезанието срещу най-новите тенденции в обществото, редом с благоприличието, емоционалната сдържаност и хетеросексуалния брак. Английския уебсайт „Бейби Център“ прави годишна анкета за „топ сто” бебешки имена и Роджър изобщо не присъства вътре. Мохамед бе най-отгоре в списъка два пъти в последните три години. Това е жалко. Има нещо трайно и успокоително в името Роджър като трогателните му европейски корени, идващо от френски и преди това от старонемски, „хрод“, което наистина означава „трайно“. Вероятно никой вече не го влече „трайното“, тъй като се разглежда като скучно и досадно. Поне с нетърпение може да чакаме денят, в който родителите няма да трябва да си блъскат главата как да кръстят сина си, тъй като всички ще се наричат Мохамед. Освен жените, разбира се. Но и там тая големи надежди, че Мохамедана ще се превърне в хит.

Не мисля, че италианците очакват с нетърпение деня, в който всички ще се казват Мохамед. Изборните резултати в Италия ни навеждат на друго мнение. Както винаги италианските избори представляваха огромна манджа с грозде (което впрочем представлява вредна традиция за страната). Но италианците масово се довериха на популистите, и то популисти, неприкриващи своя скептицизъм към ЕС. В общи линии посланието на избирателите бе следното: ако партията е против имиграцията, не харесва Европейския съюз и не е либерална, то ще гласуваме за нея.

Има малък блясък надежда за по-либерално настроените – победителите от Пет звезди, понякога изразяват бегли стремежи за либералност и със сигурност подкрепят леви популистки политики от време на време. Но те бяха особено гласни по въпроса за имиграцията, твърдо заставайки срещу ежеседмичните потоци от северноафрикански мюсюлмански имигранти, водени от трафиканти от Либия и остатъка от Магреб. Партията също така в предишни години е предлага референдум за членството в еврозоната. Сред другите големи победители е „Лега Норд“, която е още по-антиимигрантска и антиевропейска, и също така неофашистите, вече нарекли се радикални консерватори – Фратели ди Италия, които удвоиха своите гласове от миналите избори. Всичките три партии са убедено популистки. Либералите в подкрепа на статуквото бяха заличени.

Изборните резултати сигурно са причинили огромен шок за Джъстин Уелби, архиепископът на Кентърбъри. В новата си книга „Осмисляне на Британия“ нашият духовен водач и гид дълбоко порицава популизма. Надявам се, че италианците са подобаващо засрамени. Но той не бе единствен. Сутринта след като се разбра за резултатите, колумнист в Таймс предположи, че първото последствие от тези резултати ще бъде смъртта на всички италиански деца от дребна шарка.

Тази интересна хипотеза се осланя на тревогите на Петте зведи за MMR ваксините. Според автора – „Тази кауза е опасна, лошо обоснована и пропита с предразсъдъци. Тя върви в разрез с доказателствата, прогреса и поставя други хора в риск. В този си смисъл представлвява много точен огледален образ на популистките партии.“ Разбира се, че е. Освен, че не понасят имигранти, популистките партии искат да убият децата ви, защото всичките те са необразовани и тесногръди.

Това звучи като ехо от арогантността, която нашия либерален елит изразяваше по време на референдума за Брекзит и не само. Фурорът с който бяха посрещнати италианските избори обаче беше повишен заради несвоевременното осъзнаване на факта, че 2017 година си е заминала, и с нея фалшивата илюзия как след покъртително турбулентната 2016 година, нещата отново ще се наредят както преди. Либералният строй се бе възобновил. Либералите, начело с Уелби, бяха силно адмирирани по време на 2017, най-вече заради победата на Макрон във френските избори, както и от неуспеха на Вилдерс да остави голяма следа в холандските избори, и не на последно място преговорите между ЕС и Тереза Мей.

Но това сериозно пренебрегва факта, че тримата водещи кандидати във френските избори бяха откровени популисти, дори и победителя да бе само наполовина популист. Също така пренебрегва факта, че на изборите в Холандия либералното статукво отново бе заличено.

Още пренебрегва факта, че единствената недвусмислено про-ЕС партия в Англия, Либералните демократи, съумяха да вземат едва дванайсет места на последните избори. Също пренебрегва провала на Ангела Меркел и възхода на Алтернатива за Германия, както и изборите в Австрия. Всъщност течението не се е променило както те грешно смятат. То тепърва се разгръща и в бъдеще ще ни очаква повече от същото. Ако си мислете, че популистката революция, която обхвана континентална Европа и САЩ е приключила, то помислете пак. Тепърва започва.

Анкета от миналия октомрви показа, че 60 процента от италианските граждани искат твърди ограничения върху имиграцията в държавата. Това е в съвършен синхрон с подобни анкети из цяла Европа. Невероятно е, че европейския либерален елит не е успял да осмисли този факт. Дори и ако Меркел постепенно започва. Хората от Европа не искат повече имиграция на нивата, които виждаме през последните пет години. Това е главната причина да гласуват за популистки партии и главната причина защо ще продължат да го правят в бъдеще.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!