НОВО

Апетитът на британските консерватори към революция и контрареволюция

През юни 2016 г. Великобритания гласува с референдум да излезе от Европейския Съюз. Макар и напълно безкръвен, този резултат беше революционен по британски. Въпреки предупреждения, които съм чувала и от британски, и от български консерватори, че това се е очаквало, аз...

Напрежението между САЩ и Иран: Ще има ли ескалация и как ще се отрази на света?

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" д-р Мартин Табаков гостува в предаването "Плюс - минус" по Нова телевизия. Гост също бе международният анализатор Яшар Абдулселямоглу. Тема на разговора бе покачващото се напрежение между САЩ и Иран. Според Абдулселямоглу...

Венецуела като точка на геополитическо противопоставяне

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Пресечна точка" по Военен телевизионен канал с водещ Евгени Кръстев. Тема на разговора бе продължаващата криза във Венецуела. Вижте пълното видео:...

Кампанията за евроизборите

Журналистът и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев и политологът Страхил Делийски гостуваха в предаването "Всичко коз" по Канал 3 с водещ Мая Костадинова. Те оцениха тезите в кампанията за Европейски избори 2019 - в Европа и у нас. Вижте пълното...

Какво трябва да се промени за да сме щастливи в ЕС

Главният редактор на дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "#Европа" по БНТ. Тема на разговора бе бъдещето на Европейския съюз и проблемите, пред които той е изправен. Гост също бе директор на фондация "Силна Европа". Вижте пълното...

ВЕИ революция ли? Не, газова!

Да, случи се: Както глобалните инвестиции, така и новите инсталирани мощности на ВЕИ през 2018 г. са по-ниски в сравнение с предходната 2017 г. Годините на постоянен ръст свършиха и то много преди ВЕИ да са заели значим дял в енергийното потребление. През...

Освирепелият феминизъм

Две новини от последните дни ми дадоха повод за написването на тази статия. Едната е решението на Спортната комисия на щата Калифорния да суспендира боксовия лиценз на Кубрат Пулев заради прословутата целувка с репортерката Дженифър Равало. Другата е петицията на...

ЕНП в задънена улица

Небрежното отношение, с което Европейската народна партия (ЕНП) минаваше през проблемите на ЕС, дава логичен резултат в постепенното отслабване на партията. ЕНП повтори всички възможни грешки на германската християндемокрация от близките години. Затова партията ще...

Ален Делон: Аз не играех. Аз живях

“Не може да очакваш да си Делон в продължение на петдесет или шестдесет години, с кариера като моята, и да се надяваш да те обичат”. Как да оцелееш с такава съдба? Какво да бъдеш, когато всичко си бил? В неделя той ще получи в Кан почетната Златна палма за цялостната...

За Чернобил и неопролетариата

Много хубав нов сериал от HBO - Чернобил. Изглежда исторически достоверен, със соц-декорите, старите пепелници, панелките, и всички тези неща, които все още виждахме в детството си, че и сега в някои забравени от Бога места.  Идва втори епизод и гледам интересен...

Последен валс, сбогом, любима

Време за четене: 4 мин.
Христо Буцев, вестник Култура
Драги приятелю,
За пореден път в живота си виждам, че от думите няма особен смисъл, важни са делата, а те не се подчиняват на думите. Ние с теб, изглежда, постоянно се разминаваме, затова ти пиша и за последен път – разбра се, че вместо да се вгледаш в природата, в случващото се, в материалното, ти през цялото време се занимаваш да го наричаш с думи, като че ли, заклинайки го, ще го промениш.
Като че живеем в магьоснически свят и като произнесеш думата, ще промениш действителността.
Толкова ли е трудно да се разбере, че мъжкото ухажване (насилие) и женският отказ (кокетничене) са необходима игра за търсене на подходящ партньор за подготвяне на семейство, в което мъжът трябва да има силата да го защитава и жената, бъдеща майка, трябва да се увери в тази сила, която ще е решаваща за изживяването на малкото? Социалното може да се е променило през хилядите години, архетипът обаче си стои.
Твоите приятели обаче през цялото време дрънкат, че насилието било само социален феномен, ерго, трябва да променим обществото, за да спре насилието. Пропускат да ни кажат трябва ли да има сила, мъжка сила, или да има една безкрайна беззачатъчна учтивост, в която мили хора си разменят мили думи.
Толкова ли е трудно да се разбере, че табутата, с които напъпващите у някои хормони на противния пол се потискат, са наложени от религиите и обществата, за да се потисне хомосексуализмът в зародиш, да се пресече превръщането му в културен феномен или масово явление – в противен случай той ще застраши възпроизводството на общността, а от това възпроизводство зависи всеки отделен неин член? Тези табута са пазачите на обществото.
Толкова ли е трудно за всякаквите мислители, така наплодили се напоследък, да разберат, че със споровете около Уайнстийн, Истанбулската конвенция, мястото на жената, мястото на мъжа, всъщност завършва периодът на праволинейното мислене в европейската култура. То е стигнало до пароксизъм, опряло е до стената, няма хоризонт, освен физическото трансформиране на човека в духа на Хъксли. Начинът, по който обществата реагират в тези дебати, ясно показва, че европейците вече не искат да вървят по величавите пътища, сочени им от прогресивните сили.
Европейското праволинейно мислене се ражда с пораждането на точните науки и техниката, поражда се и едновременно с това създава обществото на правата логика и правите линии, и правите перспективи, и правилните отговори, които да го заведат в правилната посока.
То докара Иполит Тен и Хегел, разви се към Маркс, продължи с извеждането на връзки между един-два елемента из безкрайното множество измерения на действителността, продължи с придаването на изключително значение на тези връзки, които, видите ли, били решаващи за обществата и живота, тези прави връзки от мисловни конструкции се превърнаха в инженерни планове, а после (понеже реални, а не словесни сили застанаха зад тях) – в политически и социални реалии. Така с годините се създаде една псевдоевропейска култура на наричането. Създай словесна конструкция, наречи я – и вече можеш да доказваш нейното съществуване или да се бориш за нейното въплъщаване в живота. Можеш с години да си играеш да коригираш тази конструкция, да се бориш да я въведеш в живота на обществото.
Европейското мислене обича да претворява науката в практиката. И когато една мила дама е забелязала, че полът, освен природните си измерения, има и социални измерения (т.е. свързала две точки с правата линия на логиката), решила, че тези социални измерения трябва да се въведат в живота и да го коригират – по същия праволинеен начин, по който се въвеждаше в живота комунизмът или кока колата.
Така джендърът от мисловна конструкция съвсем по европейски се разду до социално инженерство благодарение и на международни институции, които по нищо не се различават от окръжен комитет на БКП (говоря от собствен опит от посещения и работа в Съвета на Европа).
Ние обаче живеем в наистина велико време. Постепенно, но неотклонно времето на правите линии свършва. Свършват идиотите, които ни обясняват как всичко ще се оправи с лесни рецепти (повече лифтове, напр.), свършват дебилите, които по комунистически громят комунизма, свършват ненормалниците, които смятат, че като променят наричането на предмета или явлението, ще му повлияят към по-добро, т.е. към тяхната права/правилна посока; и така ни забраняват думи – като негър, циганин, инвалид, сакат. И така ни забраняват историята, която също искат да изправят, изперат и изгладят, защото различното от желаното от тях участие на жените, например, през вековете в човешкия градеж трябва да се изправи, да се приведе в ред; и те още през Средновековието да вземат мечове и да се борят за правда и за свобода или пък като докторки куин и помощниците им негри да внасят разум в Средния Запад през средата на ХІХ век.
Всичко това свършва, разбери го.
Няма как човечеството да не се върне към сложността, към многомерността на живото и общественото.
Няма как да продължи да живее под властта на прави/правилни декрети, създавани от малки, наричащи се прогресистки групи, за които обществото има една-единствена цел – да се движи напред и нагоре. По права линия.
Този свят е доста по-сложен, драги приятелю.
Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!