НОВО

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Нов президент от Демократическата партия може да нанесе непоправими щети на космонавтиката на САЩ

„Ние избираме да отидем на Луната! Ние избираме да отидем на Луната през това десетилетие и да направим други неща. Не защото са лесни, а защото са трудни“ - с тази вдъхновяваща реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън през 1962 година, президентът на САЩ Джон...

Войната на колективно (без)отговорните

Криза е. Този път не финансова, а водна. Недостигът на вода в Перник, а и в други населени места, е на път не просто да вземе главата на един министър и дори да го прати на скамейката на обвиняемите, което само по себе си не се вижда често по родните географски...

Пробабилистично либертарианство

Увод Пробабилистичното либертарианство е ново течение в либертарианската философия, за основоположник на което приемаме Насим Талеб. Той доразвива теории на Фридрих Хайек от икономиката (Heyek, 1945) и Джон Мейнард Кейнс (Keynes, 1921) от теория на вероятностите като...

Коминните филтри: решение или разхищение?

През седмицата научихме, че Столична община вече е инсталирала 85 филтъра на комини в квартал Факултета, а още през лятото бе планирана обществена поръчка за почти 8 милиона лева за общо 2000 бройки. Те трябва да спасяват софиянци от замърсяването на...

Преход, прогрес, край на историята

„Провалът на прогреса се дължи не на несбъдването, а на сбъдването на неговите обещания.“"Идеалното общество би трябвало да е гробището на човешкото величие.“ Николас Гомес Давила Политически проституираната идея за „преход“ продължава да бъде често срещана в...

Последен валс, сбогом, любима

Време за четене: 4 мин.
Христо Буцев, вестник Култура
Драги приятелю,
За пореден път в живота си виждам, че от думите няма особен смисъл, важни са делата, а те не се подчиняват на думите. Ние с теб, изглежда, постоянно се разминаваме, затова ти пиша и за последен път – разбра се, че вместо да се вгледаш в природата, в случващото се, в материалното, ти през цялото време се занимаваш да го наричаш с думи, като че ли, заклинайки го, ще го промениш.
Като че живеем в магьоснически свят и като произнесеш думата, ще промениш действителността.
Толкова ли е трудно да се разбере, че мъжкото ухажване (насилие) и женският отказ (кокетничене) са необходима игра за търсене на подходящ партньор за подготвяне на семейство, в което мъжът трябва да има силата да го защитава и жената, бъдеща майка, трябва да се увери в тази сила, която ще е решаваща за изживяването на малкото? Социалното може да се е променило през хилядите години, архетипът обаче си стои.
Твоите приятели обаче през цялото време дрънкат, че насилието било само социален феномен, ерго, трябва да променим обществото, за да спре насилието. Пропускат да ни кажат трябва ли да има сила, мъжка сила, или да има една безкрайна беззачатъчна учтивост, в която мили хора си разменят мили думи.
Толкова ли е трудно да се разбере, че табутата, с които напъпващите у някои хормони на противния пол се потискат, са наложени от религиите и обществата, за да се потисне хомосексуализмът в зародиш, да се пресече превръщането му в културен феномен или масово явление – в противен случай той ще застраши възпроизводството на общността, а от това възпроизводство зависи всеки отделен неин член? Тези табута са пазачите на обществото.
Толкова ли е трудно за всякаквите мислители, така наплодили се напоследък, да разберат, че със споровете около Уайнстийн, Истанбулската конвенция, мястото на жената, мястото на мъжа, всъщност завършва периодът на праволинейното мислене в европейската култура. То е стигнало до пароксизъм, опряло е до стената, няма хоризонт, освен физическото трансформиране на човека в духа на Хъксли. Начинът, по който обществата реагират в тези дебати, ясно показва, че европейците вече не искат да вървят по величавите пътища, сочени им от прогресивните сили.
Европейското праволинейно мислене се ражда с пораждането на точните науки и техниката, поражда се и едновременно с това създава обществото на правата логика и правите линии, и правите перспективи, и правилните отговори, които да го заведат в правилната посока.
То докара Иполит Тен и Хегел, разви се към Маркс, продължи с извеждането на връзки между един-два елемента из безкрайното множество измерения на действителността, продължи с придаването на изключително значение на тези връзки, които, видите ли, били решаващи за обществата и живота, тези прави връзки от мисловни конструкции се превърнаха в инженерни планове, а после (понеже реални, а не словесни сили застанаха зад тях) – в политически и социални реалии. Така с годините се създаде една псевдоевропейска култура на наричането. Създай словесна конструкция, наречи я – и вече можеш да доказваш нейното съществуване или да се бориш за нейното въплъщаване в живота. Можеш с години да си играеш да коригираш тази конструкция, да се бориш да я въведеш в живота на обществото.
Европейското мислене обича да претворява науката в практиката. И когато една мила дама е забелязала, че полът, освен природните си измерения, има и социални измерения (т.е. свързала две точки с правата линия на логиката), решила, че тези социални измерения трябва да се въведат в живота и да го коригират – по същия праволинеен начин, по който се въвеждаше в живота комунизмът или кока колата.
Така джендърът от мисловна конструкция съвсем по европейски се разду до социално инженерство благодарение и на международни институции, които по нищо не се различават от окръжен комитет на БКП (говоря от собствен опит от посещения и работа в Съвета на Европа).
Ние обаче живеем в наистина велико време. Постепенно, но неотклонно времето на правите линии свършва. Свършват идиотите, които ни обясняват как всичко ще се оправи с лесни рецепти (повече лифтове, напр.), свършват дебилите, които по комунистически громят комунизма, свършват ненормалниците, които смятат, че като променят наричането на предмета или явлението, ще му повлияят към по-добро, т.е. към тяхната права/правилна посока; и така ни забраняват думи – като негър, циганин, инвалид, сакат. И така ни забраняват историята, която също искат да изправят, изперат и изгладят, защото различното от желаното от тях участие на жените, например, през вековете в човешкия градеж трябва да се изправи, да се приведе в ред; и те още през Средновековието да вземат мечове и да се борят за правда и за свобода или пък като докторки куин и помощниците им негри да внасят разум в Средния Запад през средата на ХІХ век.
Всичко това свършва, разбери го.
Няма как човечеството да не се върне към сложността, към многомерността на живото и общественото.
Няма как да продължи да живее под властта на прави/правилни декрети, създавани от малки, наричащи се прогресистки групи, за които обществото има една-единствена цел – да се движи напред и нагоре. По права линия.
Този свят е доста по-сложен, драги приятелю.
Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!