НОВО

Имаш нов “проект”? Демек си архитект?! Респект!

Унгарската Фидес (ЕНП) тръгва за изборите за ЕП с плакати срещу Юнкер (ЕНП). Юнкер (ЕНП) отговаря, че Орбан (ЕНП) няма място в ЕНП.... Най-вероятно точно с тази кампания Орбан ще спечели най-голям брой унгарски места за ЕНП, което ще позволи кандидатът на ЕНП да...

Упражнение по мислене с Лъчезар Томов

Упражнение по мислене и гласуване ви предлагаме в „Нашият ден“ заедно с преподавателя в Нов български университет и автор в дясната платформа "Консерваторъ" Лъчезар Томов. Как да не бъдете глупави, когато правите съдбоносен избор – повече чуйте в звуковия файл. [audio...

Идеята на Франция за “родител 1 и 2” вместо майка и баща

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски гостува в предаването "Плюс - Минус" по Нова телевизия. Гост още бе мениджърът "Човешки ресурси" Петър Петров. Законодателните промени относно понятията „майка” и „баща” във Франция разбуниха духовете не...

Кюстендил не бе пръв. Всички на оружие!

Първо, съболезнования към семейството на Валери Дъбов, към приятелите му и към гражданите на Кюстендил. Внезапната смърт е трагедия за всички, не само за онзи, комуто се е случила. Второ. В самото начало декларирам, че няма да разсъждавам над случката,...

Кризата в отношенията между Париж и Рим

Отговорният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "Денят на живо" по Канал 3. Тема на разговора бяха противоречията между Франция и Италия и ще прераснат ли те в криза на Европейския съюз. Вижте пълното видео:...

Различните визии за бъдещето на Европа

В началото на седмицата бе публикувано проучване на Европейския съвет за външна политика относно нагласите и очакванията за евровота през май тази година. Проучването е озаглавено "Европейски избори 2019: Как антиевропейските партии планират да разрушат Европа и как...

Разпада ли се световният ред

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков и Михаил Кръстев гостуваха в предаването "Реакция" по Телевизия Европа с водещ Мартин Табаков. Гости бяха също политологът Евгени Кръстев и Димитър Стоянов от Институт за дясна политика. Тема на разговорът...

Как ЕС уби интернет

Директивата за авторското право в цифровия единен пазар (ДАПЦЕП) застрашава свободното споделяне на съдържание, създадено от обикновените граждани и връчва опасни цензорски права едновременно и на еврократите, и на големите издателски компании. От изготвянето на...

Deus ex machina

Живеем в социален експеримент, провеждан на далеч по-високо ниво от симпатичното хрумване на Тотев с чеверметата в европейската столица на културата. Живеем в експеримента, при който „децата“ -  да се разбира парламентарната група на ПП ГЕРБ си...

За какво говорим, когато говорим за Бърк

Едмънд Бърк, 1729 - 1797 "Шестнадесет или седемнадесет години изминаха, откакто видях кралицата на Франция… не допусках, че ще живея, за да видя как такива бедствия са паднали над нея, сред народ от галантни хора, сред народ от честни мъже и кавалери. Мислех, че десет...

Предателят в кабинета на Тръмп

Време за четене: 6 мин.

Вчера в Ню Йорк Таймс беше публикувано анонимно писмо, чийто автор се представя за „високопоставен член на администрацията на президента“ и в което се разказва за съпротивата която чиновниците оказват на Тръмп, как обуздават лошия му характер и как предпазват страната от импулсивните му решения.

По думите на автора, Доналд Тръмп е преди всичко безпринципен и аморален човек, а освен това и съмнително стабилен психически. Членове на администрацията вече били обсъждали възможността да се използва 25-тата поправка на конституцията – която предвижда процедура по отстраняване на президент, който не е в състояние да изпълнява задълженията си – но тъй като това щяло да донесе прекалено много политическа нестабилност за страната, те решили да удържат и направляват президента до края на неговото управление, за доброто на страната разбира се.

Писмото завършва с хвалебствени слова за починалия миналата седмица сенатор Джон Маккейн и трогателен призив американците да последват неговия светъл пример, за да възстановят достойнството и нормалността на Америка.

Писмото, явно не случайно, излиза седмица преди премиерата на книгата „Страх“ на Боб Удсуърд – разследващ журналист, който твърди че е говорил с анонимни чиновници от Белия дом и те са му разказали горе-долу същата картина: Тръмп не знае какво прави, а министрите му изпълняват нареждания когато и както си решат, докато членове на най-близкия му кръг буквално взимат скришом документи от бюрото му, за да не ги подпише.

Този текст, публикуван по такъв начин, няма прецедент в историята на американската демокрация.

Нека приемем, че авторът наистина е високопоставен член на кабинета. Нямаме причина да не вярваме на Ню Йорк Таймс, нали? Нека също приемем, че написаното от него е истина. Вярно, ние не знаем името му и като малки са ни учили да не вярваме на непознати; но в американските университети учат да вярваме на непознатите, ако те пишат в Ню Йорк Таймс, защото той е “newspaper of record”, т.е. „сериозен печат“. Тогава трябва да започнем с въпросите към автора.

Първо, големия въпрос – защо не задейства 25-тата поправка? Ако Доналд Тръмп е неспособен да изпълнява длъжността си, това не е детска игра и Конституцията предвижда защитен механизъм при такъв сценарий. Вицепрезидентът трябва да внесе в Конгреса писмо, подписано от министрите в кабинета, в което да се обяви президента за неспособен да служи; тогава вицепрезидентът става президент pro tempore, докато Конгреса и Сената не разследват случая и не се произнесат с две трети мнозинство във всяка камара, че президентът на Съединените щати е невменяем или докато обратно – не установят, че е нормален и не му разрешат да встъпи обратно в задълженията си.

Ако не можеш да убедиш достатъчно членове на кабинета, за да започнеш процедура, можеш да подадеш оставка и да разкажеш всичко това публично. Хипотетично може да стигнеш и по-далеч; в последните дни на президентството на Никсън, секретарят на отбраната Джеймс Шлесингер, обезпокоен от злоупотребата на Никсън с алкохол, казва тайно на военните, ако президентът нареди ядрен удари, първо да се консултират с него или с Кисинджър преди да изпълнят заповедта.

Шлесингер е вървял по ръба, ала очевидно добросъвестно. Описаната във вчерашното писмо ситуация е много по-лоша. Авторът казва, че иска да избегне конституционна криза, но ако той и другите членове на кабинета на своя отговорност не предприемат законови действия и се опитват да манипулират психически нестабилния президент, обсебвайки по този начин демократично предоставената му власт, ето това вече е конституционна криза пар екселанс. За да правиш това, излагайки страната на риск и вземайки прилагането на Конституцията в свои ръце, трябва да си или също толкова аморален, или също толкова сенилен, колкото е самия Доналд Тръмп по твои думи.

Второ, защо публикуваш писмото в Ню Йорк Таймс? Да, Таймс наистина е newspaper of record, но той е флагман на медиите свързани с Демократическата партия. Ако ти си министър републиканец и защитаваш истинските принципи и идеология на Републиканската партия, както твърдиш в писмото, защо не го предложиш на някой от големите консервативни вестници, които са критично настроени към президента и не са по-малко авторитетни издания, като например Wall Street Journal или National Review? Защо разкриваш самоличността си на редактора на Таймс, който с едно телефонно обаждане ще я разкрие на лидерите на опозицията?

Трето, защо изобщо? Ако се опитваш незабелязано да насочваш и манипулираш президента, така че неговите лоши решения да не излизат от западното крило на Белия дом, защо оповестяваш плана си пред целия свят и включително пред президента. Не е ли контрапродуктивно да усилиш параноята на един президент, в чиято вменяемост и без това се съмняваш? Как помагаш с това на благородната си мисия да пазиш страната от безразсъдните му решения?

Най- сюрреалистичният момент от вчера насам дойде, когато журналисти решиха че са разобличили автора по ключова дума с която се е издал. Когато пише за Джон Маккейн, той го нарича „lodestar” – пътеводна звезда. Тази дума не е много популярна, но има един политик в администрацията, който често я използва в речите си – вицепрезидентът Майк Пенс.

Всеки който е чел достатъчно за личността на Майк Пенс знае, че той е последният член на администрацията, който ще е способен на такава наглост. Някой набожен колкото него, не би употребил името на скорошен покойник, над чийто ковчег онзи ден е чел слово, за да режисира преврат срещу президента.

И като някой, който лично е познавал години наред Джон Маккейн и знае какво е отношението му към Тръмп, със сигурност знае, че Маккейн никога не би благословил такъв безотговорен и противоконституционен план. Но дори Майк Пенс да беше морално способен на това, той със сигурност не е толкова глупав. Oще преди месеци в “Axios” излезе материал за течовете на информация (leaks) от Белия дом, където един от анонимните leak-ващи сподели, че винаги си покрива следите като внимава за специфичните думи и изрази, които колегите му употребяват и нарочно ги вкарва в leak-овете си, за да отклонява следите от себе си. Това е известен метод за запазване на анонимност и отново говори за дълбоката неморалност на човека, който отгоре на всичко е решил да натопи вицепрезидента.

И накрая, защо точно сега? Джона Голдбърг от National Review спекулира, че анонимният чиновник е избрал точно този момент, заради предстоящото излизане на книгата на Удсуърд  – един вид, за да успокои обществото, че нещата са под контрол. Това обаче е плиткоумен анализ (не е първият такъв на Голдбърг), който не взима предвид очевидната абсурдност на писмото като цяло и не прилага горните въпроси, за да оцени достоверността на текста. Когато първо си зададем всички предходни въпроси, за нас става ясно, че ако не със сигурност, то с голяма доза вероятност, това писмо е изфабрикувано в редакцията на Таймс. И отново с голяма доза вероятност е част кампанията на опозицията на частичните избори през ноември. Голдбърг напълно пропуска голямата схема – писмото няма за цел да опровергае книгата (седмица преди пускането й в продажба), а напротив – да я рекламира.

Поставете се на мястото на Демократите; вашата единствена надежда за предсрочно премахване на Тръмп в лицето на специалния прокурор Мюлър, се намира в задънена улица и не може да установи престъпно съглашателство между президента и руските служби; за вас остава опцията да спечелите мнозинство в Конгреса и да започнете процедура по импийчмънт.

Но тази опция също има две слабости; първо, ако открито водите кампанията си върху платформата за импийчмънт, рискувате да мобилизирате републиканския електорат повече от своя собствен – неслучайно Националния комитет на Демократите вече е инструктирал всички кандидат-конгресмени да избягват темата за импийчмънт; и второ, дори да овладеете долната камара, Сенатът все още е републикански, а там са ви необходими две трети мнозинство, за да завършите процедурата. Затова публикувате анонимно писмо в Ню Йорк Таймс, за достоверността на което гарантирате с каквото е останало от репутацията на полуофициалния ви партиен вестник, постигайки едновременно три неща: да мобилизирате собствения си електорат без официално да говорите за импийчмънт; да разедините и объркате електората на републиканците; да създадете публичен натиск и легитимно оправдание, републиканските сенатори да се включат в импийчмънт срещу собствения си президент; и още на старта да дискредитирате вицепрезидента Пенс (който директно трябва да наследи Тръмп) като го натопите в предполагаем заговор срещу президента.

Истина или не, както и да бъде тълкувано, на когото и да изберем да вярваме – при всеки един възможен сценарий това писмо издава, че демокрацията в САЩ е субверсирана и на практика вече не работи. Въпросът е – в чия полза?

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!