НОВО

Целият свят се оглежда в един български касов апарат

Не че няма дясно. Просто по някаква причина не е модерно. Днес най-дясната страна в света е комунистически Китай. Защо дясното не е модерно? Защото хората не обичат да чуват, че трябва да се трудят, да мислят, да се борят и да се мъчат, а предпочитат да им напяват в...

За споделеното родителство

В съвременното общество все повече деца растат в разделени семейства. Разводите са доста по-често явление в сравнение с преди 2-3 поколения, двойки в съвместно съжителство също се разделят, а трудовата миграция води дотам, че съпрузи се принуждават да живеят далеч...

Апетитът на британските консерватори към революция и контрареволюция

През юни 2016 г. Великобритания гласува с референдум да излезе от Европейския Съюз. Макар и напълно безкръвен, този резултат беше революционен по британски. Въпреки предупреждения, които съм чувала и от британски, и от български консерватори, че това се е очаквало, аз...

Напрежението между САЩ и Иран: Ще има ли ескалация и как ще се отрази на света?

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" д-р Мартин Табаков гостува в предаването "Плюс - минус" по Нова телевизия. Гост също бе международният анализатор Яшар Абдулселямоглу. Тема на разговора бе покачващото се напрежение между САЩ и Иран. Според Абдулселямоглу...

Венецуела като точка на геополитическо противопоставяне

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Пресечна точка" по Военен телевизионен канал с водещ Евгени Кръстев. Тема на разговора бе продължаващата криза във Венецуела. Вижте пълното видео:...

Кампанията за евроизборите

Журналистът и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев и политологът Страхил Делийски гостуваха в предаването "Всичко коз" по Канал 3 с водещ Мая Костадинова. Те оцениха тезите в кампанията за Европейски избори 2019 - в Европа и у нас. Вижте пълното...

Какво трябва да се промени за да сме щастливи в ЕС

Главният редактор на дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "#Европа" по БНТ. Тема на разговора бе бъдещето на Европейския съюз и проблемите, пред които той е изправен. Гост също бе директор на фондация "Силна Европа". Вижте пълното...

ВЕИ революция ли? Не, газова!

Да, случи се: Както глобалните инвестиции, така и новите инсталирани мощности на ВЕИ през 2018 г. са по-ниски в сравнение с предходната 2017 г. Годините на постоянен ръст свършиха и то много преди ВЕИ да са заели значим дял в енергийното потребление. През...

Освирепелият феминизъм

Две новини от последните дни ми дадоха повод за написването на тази статия. Едната е решението на Спортната комисия на щата Калифорния да суспендира боксовия лиценз на Кубрат Пулев заради прословутата целувка с репортерката Дженифър Равало. Другата е петицията на...

ЕНП в задънена улица

Небрежното отношение, с което Европейската народна партия (ЕНП) минаваше през проблемите на ЕС, дава логичен резултат в постепенното отслабване на партията. ЕНП повтори всички възможни грешки на германската християндемокрация от близките години. Затова партията ще...

Прибалтийските държави се застъпиха за Полша

Време за четене: 3 мин.

от Кристиан Шкварек

В разгара на „битката“ между Варшава и Брюксел относно провежданата реформа на съдебната власт в Полша, възможността Европейската Комисия да задейства член 7 за ограничаване правото на глас на страната членка претърпя поредния сериозен удар, след като още три държави членки се обявиха в подкрепа на Полша.

На 09.03.2018, в литовската столица Вилнюс, при съвместна пресконференция между министър-председателите на Латвия, Литва, Естония и Полша, бе заявена подкрепата на балтийските републики:

„Ние бихме били против всякакви наказателни мерки срещу Полша; в това отношение всички три Балтийски държави мислим еднакво,“ заяви на пресконференцията министър-председателят на Латвия Марис Кучинскис, като добави, че според него полските власти следва да продължат преговорите с Комисията.

По думите на литовския му колега Саулиус Скварнелис „ние разбираме Полша, ние разбираме нейните цели, свързани с реформата на съдебната система“. Към тези думи се присъедини и естонският министър-председател Юри Ратас, който настоя, че и за трите Балтийски държави Полша е ключов партньор „както в ЕС и НАТО, така и от гледна точна на бизнес и икономическите връзки.“

Именно в последните думи на естонския министър-председател можем да открием причините, поради които за Балтийските държави е от толкова ключово значение да застанат на страната на Полша в този спор. Варшава се намира в изключително важна позиция за Балтика – както икономическа, така и гео-стратегическа и чисто инфраструктурна.

В момента Полша е централен партньор на Балтийските държави в развитието на два проекта с особено стратегическо значение. Първият, ViaBaltica/RailBaltica,е почти завършеният магистрален път от Талин до Варшава, и планираната по същата линия ЖП връзка на Балтийските страни с Европа, отново минаваща през Варшава. Вторият важен проект е планираното синхронизиране на Европейската енергйина мрежа, което ще извади Балтикийските държави от енергйината им зависимост от Русия и Беларус, именно посредством енергийната инфраструктура на Полша.

Като добавим към горните проекти гео-стратегическото значение на Полша за Балтийските страни, както като най-голям регионален партньор, така и в контекста на отбраната и сътрудничеството по въпросите, касаещи Кремъл, можем да разберем от къде идва тази готовност на трите страни да подкрепят Полша почти безусловно в „битката“ и с Европейската Комисия.

Това, обаче, не е достатъчно за разбиране на цялостната картина, тъй като има и още един ключов елемент – историческият. Реформата, която Полша в момента се опитва да прокара е последният етап от процеса по лустрация и декомунизация, започнат още преди 28 години. Съдебната власт беше единствената, на която не беше наложена подобна лустрация и декомунизация на кръглата маса през 1989-та, позволявайки тя да се превърне в последния „бастион“ на старата комунистическа номенклатура. Впоследствие, корупционните практики за запазване на позициите им във въпросната съдебна система доведе до редица обществени и политически скандали, както и до нефункционалност на самата система.

В това отношение, Балтийските държави имат особена причина да подкрепят реформите в Полша, преминавайки през същата битка за лустрация и декомунизация в собствените си системи, както и поддържайки все още пресен спомена за съветската окупация и кървавите действия на комунистическите власти в края на 80-те и началото на 90-те – „Януарските събития“ в Рига, „Барикадите“ в Латвия, „Балтийският път“ и прочее.

Добавяйки още три дръжави към вече заявената подкепа от страна на Унгария, Полша си подсигурява нужното вето в Комисията при евентуално задействане на член 7 за отнемане на правото ѝ на глас. По този начин, тя неизбежно принуждава Комисията да седне на масата за преговори, за които министър-председателят Моравиецки вече изяви готовност. С подсигуреното вето на поне 4 (до момента) държави членки зад гърба си, позицията му ще бъде достатъчно сигурна да защити прокарваните съдебни реформи, най-вероятно в замяна за минимални отстъпки. А това де-факто би подсигурило преизбирането на управляващата Право и Справедливост на следващите избори в Полша след 2 години.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!