НОВО

Изборният кодекс – нероденото дете на политически безхаберници

22 април 2014; 27 юни 2014; 28 ноември 2014; 13 октомври 2015; 26 май 2016; 22 юли 2016г; 28 октомври 2016г; 6 декември 2016; 7 март 2017; Това не са обикновени девет дати. Това са деветте дати, на които през последните по-малко от пет години е било променяно...

Социализмът е мозъчно увреждане

Социализмът е мозъчно увреждане. В момента социалистите в Ню Йорк празнуват, защото Амазон се отказа от строежа на втора централа на компанията в града. Това са 25,000 работни места и милиарди долари, които няма да се инвестират в града. Социалистите мразят...

Либерализъм и антиваксърство

Явлението антиваксърство Феномена „антиваксърство“ описах и преди в статия, озаглавена „Колективният имунитет, защо данъците не са кражба и защо хората не вярват на експертите“[i]. Там не обърнах никакво внимание на аргументите на антиваксърите, нито на тяхната...

Модите и “опорките” на отиващите си в политиката по света и у нас

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски и Боян Стефанов от Младежки консервативен клуб гостуваха в предаването "Имате думата" по Канал 3 с водещ Александър Владимиров. Тема на разговора бяха "опорките" на левите партии в Европа и...

Кабинетните кърджалии ни пазят от конкуренция

Поредното вредно решение на Комисията за защита на конкуренцията обогатява републиканския бюджет с 15 милиона лева, ограничава правата на потребителите и прави всичко друго, освен да защитава конкуренцията. Спорът се върти около рекламна кампания на...

Какъв е отрасловият профил на областите в България?

През изминалата седмица НСИ публикува данните за регионалния брутен вътрешен продукт (БВП) за 2017 г. Тези данни ни дават възможността да се ориентираме в икономическите процеси на регионално ниво, макар и да са с година назад. Традиционно новините за...

Генералът, който иска да седне в стола на Нетаняху

На 12 февруари 2015 година, само няколко дни преди да се оттегли от активна военна служба, началникът на Генералния щаб на Израел, Бени Ганц, получава не само щедри думи за съвместната им работа, но и личен подарък от действащия министър-председател на страната...

Две минути до полунощ

Перо или чук без дръжка На първи февруари 2019 г. Президентът на САЩ,  Доналд Тръмп, обяви едностранното оттегляне на САЩ от Intermediate-Range Nuclear Forces Treaty (INF Treaty). Договор за ликвидиране на ракетите с малък и среден обсег на чист български. Буквално на...

Путин и Макрон – враговете на Северна Македония

Тези дни най-сетне имаше добри новини за Северна Македония, следователно и за България. Един път, вчера посланиците на държавите членки на НАТО подписаха Протокола за присъединяването на западната ни съседка към Алианса. Официалното приемане на Скопие се очаква да се...

Какво е общото между касовия апарат и бомбата със закъснител

Винаги съм твърдял, че „няма ляво, няма дясно“ е глупост, измислена от левичари в желанието им да се докарат пред десните избиратели. Но накрая май ще се окаже, че в България дясно наистина няма. Ляво има колкото щеш. От известно време назрява проблем –...

Прибалтийските държави се застъпиха за Полша

от Кристиан Шкварек

В разгара на „битката“ между Варшава и Брюксел относно провежданата реформа на съдебната власт в Полша, възможността Европейската Комисия да задейства член 7 за ограничаване правото на глас на страната членка претърпя поредния сериозен удар, след като още три държави членки се обявиха в подкрепа на Полша.

На 09.03.2018, в литовската столица Вилнюс, при съвместна пресконференция между министър-председателите на Латвия, Литва, Естония и Полша, бе заявена подкрепата на балтийските републики:

„Ние бихме били против всякакви наказателни мерки срещу Полша; в това отношение всички три Балтийски държави мислим еднакво,“ заяви на пресконференцията министър-председателят на Латвия Марис Кучинскис, като добави, че според него полските власти следва да продължат преговорите с Комисията.

По думите на литовския му колега Саулиус Скварнелис „ние разбираме Полша, ние разбираме нейните цели, свързани с реформата на съдебната система“. Към тези думи се присъедини и естонският министър-председател Юри Ратас, който настоя, че и за трите Балтийски държави Полша е ключов партньор „както в ЕС и НАТО, така и от гледна точна на бизнес и икономическите връзки.“

Именно в последните думи на естонския министър-председател можем да открием причините, поради които за Балтийските държави е от толкова ключово значение да застанат на страната на Полша в този спор. Варшава се намира в изключително важна позиция за Балтика – както икономическа, така и гео-стратегическа и чисто инфраструктурна.

В момента Полша е централен партньор на Балтийските държави в развитието на два проекта с особено стратегическо значение. Първият, ViaBaltica/RailBaltica,е почти завършеният магистрален път от Талин до Варшава, и планираната по същата линия ЖП връзка на Балтийските страни с Европа, отново минаваща през Варшава. Вторият важен проект е планираното синхронизиране на Европейската енергйина мрежа, което ще извади Балтикийските държави от енергйината им зависимост от Русия и Беларус, именно посредством енергийната инфраструктура на Полша.

Като добавим към горните проекти гео-стратегическото значение на Полша за Балтийските страни, както като най-голям регионален партньор, така и в контекста на отбраната и сътрудничеството по въпросите, касаещи Кремъл, можем да разберем от къде идва тази готовност на трите страни да подкрепят Полша почти безусловно в „битката“ и с Европейската Комисия.

Това, обаче, не е достатъчно за разбиране на цялостната картина, тъй като има и още един ключов елемент – историческият. Реформата, която Полша в момента се опитва да прокара е последният етап от процеса по лустрация и декомунизация, започнат още преди 28 години. Съдебната власт беше единствената, на която не беше наложена подобна лустрация и декомунизация на кръглата маса през 1989-та, позволявайки тя да се превърне в последния „бастион“ на старата комунистическа номенклатура. Впоследствие, корупционните практики за запазване на позициите им във въпросната съдебна система доведе до редица обществени и политически скандали, както и до нефункционалност на самата система.

В това отношение, Балтийските държави имат особена причина да подкрепят реформите в Полша, преминавайки през същата битка за лустрация и декомунизация в собствените си системи, както и поддържайки все още пресен спомена за съветската окупация и кървавите действия на комунистическите власти в края на 80-те и началото на 90-те – „Януарските събития“ в Рига, „Барикадите“ в Латвия, „Балтийският път“ и прочее.

Добавяйки още три дръжави към вече заявената подкепа от страна на Унгария, Полша си подсигурява нужното вето в Комисията при евентуално задействане на член 7 за отнемане на правото ѝ на глас. По този начин, тя неизбежно принуждава Комисията да седне на масата за преговори, за които министър-председателят Моравиецки вече изяви готовност. С подсигуреното вето на поне 4 (до момента) държави членки зад гърба си, позицията му ще бъде достатъчно сигурна да защити прокарваните съдебни реформи, най-вероятно в замяна за минимални отстъпки. А това де-факто би подсигурило преизбирането на управляващата Право и Справедливост на следващите избори в Полша след 2 години.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!