НОВО

Липсата на мнение не е журналистика

Наполеон успява да избяга от остров Елба на 6 март 1815 г. и се насочва към Париж в опит да си върне властта.   На 9 март 1815 г. вестник „Монитьор“ излиза с водещото заглавие: „Извергът е избягал“. На 11 март той вече пише: „Тигърът е слязъл на...

За Грета Тунберг и култа на алармизма

Срещата на върха на ООН за климата през 2019 г. ще се проведе на 23ти септември в Ню Йорк. На него ще присъства 16-годишната шведска суперзвезда, екоактивистката Грета Тунберг, която наскоро отплава през Атлантическия океан на модерна „въглеродно-неутрална“ яхта, като...

За ползата от привиканите русофили

Хора като нас не могат да коментират големите игри, защото са трагично лишени от информация. Можем да коментираме само реакциите на обществото по отношение на онова, което се чува. Така и с „шпионската афера“. Мисля, вече е извън съмнение, че изложбата за...

За тежестта на един комисар

Преди дни бяха официално оповестени новите ресори в бъдещата Европейска комисия, която ще започне работа от 1 ноември. Ресорът, който получи България е „Иновации и Младеж“. Всъщност, това са два ресора, които в сегашната ЕК са разделени като „Изследвания, Наука и...

Атаката срещу полетите е престъпление срещу човечеството

Преди броени дни пътническата авиация навърши 100 години: На 25 август 1919 г. е пуснат първият всекидневен международен пътнически полет – от Лондон до Париж. Днес над 100 000 полета на ден кръстосват небето на света и пренасят хора и стоки по-бързо, евтино и...

Историята се повтаря като фарс

Нито един скучен ден в Републиката. Можеше просто този материал да бъде продължението на онзи за лицемерието, но „фарс“ вече е далеч по-точнo определение. Фарс №1 В София се проведе протест срещу избирането на нов главен прокурор. Независимо от фигурата и...

Четири поуки от един сексскандал

Естествено, става дума за снимките със сексуално съдържание на годеницата на един кандидат-кмет на София, които се появиха в една медиа. Вече няколко дни общественото пространство се тресе от реакции и коментари, така че спокойно можем да си извадим някои поуки от...

Каква щеше да бъде България без комунизма?

Сравнение с Гърция Населението Към 1945-та година, населението на Гърция наброява 7,3 милиона души, а това на България – 6,94 милиона. В момента Гърция е с около 11,1 милиона население, така че не друго, а математиката говори, че при развитие като гръцкото, България...

Избори: Да изчистим България за един ден

Днес, тридесет години след свалянето на престъпния и тоталитарен комунистически режим от власт, неговите останки продължават да ни заобикалят. Почти няма град или село в България, в които да не стоят улици, булеварди или площади, носещи имената на признати престъпници...

Черният девети

09.09.1944г. е един от най-пагубните дни за България. Това не е дата, в която България е освободена от измисления фашизъм, учил се в последствие в червените учебници по история, а е ден на окупация на българското царство - Деветосептемврийският преврат. Това е успешно...

Прибалтийските държави се застъпиха за Полша

Време за четене: 3 мин.

от Кристиан Шкварек

В разгара на „битката“ между Варшава и Брюксел относно провежданата реформа на съдебната власт в Полша, възможността Европейската Комисия да задейства член 7 за ограничаване правото на глас на страната членка претърпя поредния сериозен удар, след като още три държави членки се обявиха в подкрепа на Полша.

На 09.03.2018, в литовската столица Вилнюс, при съвместна пресконференция между министър-председателите на Латвия, Литва, Естония и Полша, бе заявена подкрепата на балтийските републики:

„Ние бихме били против всякакви наказателни мерки срещу Полша; в това отношение всички три Балтийски държави мислим еднакво,“ заяви на пресконференцията министър-председателят на Латвия Марис Кучинскис, като добави, че според него полските власти следва да продължат преговорите с Комисията.

По думите на литовския му колега Саулиус Скварнелис „ние разбираме Полша, ние разбираме нейните цели, свързани с реформата на съдебната система“. Към тези думи се присъедини и естонският министър-председател Юри Ратас, който настоя, че и за трите Балтийски държави Полша е ключов партньор „както в ЕС и НАТО, така и от гледна точна на бизнес и икономическите връзки.“

Именно в последните думи на естонския министър-председател можем да открием причините, поради които за Балтийските държави е от толкова ключово значение да застанат на страната на Полша в този спор. Варшава се намира в изключително важна позиция за Балтика – както икономическа, така и гео-стратегическа и чисто инфраструктурна.

В момента Полша е централен партньор на Балтийските държави в развитието на два проекта с особено стратегическо значение. Първият, ViaBaltica/RailBaltica,е почти завършеният магистрален път от Талин до Варшава, и планираната по същата линия ЖП връзка на Балтийските страни с Европа, отново минаваща през Варшава. Вторият важен проект е планираното синхронизиране на Европейската енергйина мрежа, което ще извади Балтикийските държави от енергйината им зависимост от Русия и Беларус, именно посредством енергийната инфраструктура на Полша.

Като добавим към горните проекти гео-стратегическото значение на Полша за Балтийските страни, както като най-голям регионален партньор, така и в контекста на отбраната и сътрудничеството по въпросите, касаещи Кремъл, можем да разберем от къде идва тази готовност на трите страни да подкрепят Полша почти безусловно в „битката“ и с Европейската Комисия.

Това, обаче, не е достатъчно за разбиране на цялостната картина, тъй като има и още един ключов елемент – историческият. Реформата, която Полша в момента се опитва да прокара е последният етап от процеса по лустрация и декомунизация, започнат още преди 28 години. Съдебната власт беше единствената, на която не беше наложена подобна лустрация и декомунизация на кръглата маса през 1989-та, позволявайки тя да се превърне в последния „бастион“ на старата комунистическа номенклатура. Впоследствие, корупционните практики за запазване на позициите им във въпросната съдебна система доведе до редица обществени и политически скандали, както и до нефункционалност на самата система.

В това отношение, Балтийските държави имат особена причина да подкрепят реформите в Полша, преминавайки през същата битка за лустрация и декомунизация в собствените си системи, както и поддържайки все още пресен спомена за съветската окупация и кървавите действия на комунистическите власти в края на 80-те и началото на 90-те – „Януарските събития“ в Рига, „Барикадите“ в Латвия, „Балтийският път“ и прочее.

Добавяйки още три дръжави към вече заявената подкепа от страна на Унгария, Полша си подсигурява нужното вето в Комисията при евентуално задействане на член 7 за отнемане на правото ѝ на глас. По този начин, тя неизбежно принуждава Комисията да седне на масата за преговори, за които министър-председателят Моравиецки вече изяви готовност. С подсигуреното вето на поне 4 (до момента) държави членки зад гърба си, позицията му ще бъде достатъчно сигурна да защити прокарваните съдебни реформи, най-вероятно в замяна за минимални отстъпки. А това де-факто би подсигурило преизбирането на управляващата Право и Справедливост на следващите избори в Полша след 2 години.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!