НОВО

Войната срещу красотата

Джордж Оруел е казал, че английските интелектуалци са единствените, които мразят собствената си страна. През 2020-а това важи за почти всички западни интелектуалци и със сигурност е вярно за бледите им български подражатели и имитатори. Клишето гласи, че изживяващите...

Културата и властта

Дегенерацията на човека ли води до дегенерация на културата му или дегенерацията на културата води до дегенерация на човека? Имам предвид не някаква друга деградация, да речем телесно-физиологическа, а нравствено-естетическа деградация. Дори бих казал...

Щом чуя думата култура…

"Wenn ich Kultur hore ... entsichere ich meinen Browning!" - Щом чуя думата култура, свалям предпазителя на моя Браунинг. Това е реплика от световно неизвестна пиеса на световно неизвестния нацистки драматург Ханс Йост, която обаче, вкарана в устата на Гьоринг (а...

Изгубени в соцпревода

Има фундаментално неразбиране в обществото какво означава "споделена икономика", което умело се експлоатира от страна на законодателя за прокарване на закони в интерес на определен бизнес (Умишлено не използвам думата лобистки, тъй като лобизъм не е лоша дума. В...

Последиците от Зелената сделка

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в предаването "Студио Хъ" по телевизия "7/8". Тема на разговора бе Зелената сделка на ЕС и последиците от нея. Вижте пълното видео:...

Има ли война между институциите у нас

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев и Михаил Кръстев гостуваха в предаването "Реакция" по "ТВ Европа". Тема на разговора бяха декларацията на президента Радев, корупцията, войната между институциите и др. Гости още бяха Димитър Джангозов...

Властта vs споделената икономика

Напоследък усилено правителството ни бори споделената икономика по всякакъв възможен начин. Последният идиотизъм е предложение за до 10 години затвор за всеки, който "без разрешение, регистрация или лиценз, извършва обществен превоз на пътници", с което е заплашено...

Алкохолен делир

Дни без полски книги ... 0 Пиянството на един народ преминава в делириум, когато продължи повече от няколко века. Трескавите сънища, изблиците на насилие и внезапната лудост могат да охарактеризират цяла една култура. Това иска да ни покаже полският журналист и автор...

Сблъсък: Иван Гешев като Харви Дент

Време за четене: 15 мин.

Време за четене: 15 мин. Темата за родната прокуратура и главният прокурор е доволно нашумяла. Кой е доволен и кой не от този факт даже е по-интересно извън чисто правния контекст. Достатъчно текст се изписа и изля по темата със законосъобразността или уместността на действията на главния прокурор Иван Гешев в краткия период, откакто той встъпи в длъжност. Трактовките, коментарите и решенията на подобни казуси са от компетенцията на съдийската колегия и няма да бъдат разглеждани в този текст.

Споделете чрез

Пропуканият прогресивистки поглед към „българската“ изложба в Лувъра

Науката, а защо не и изкуството, трябва да са отделени от политиката. Това, вероятно, е от тезите, които намират много допирни точки между леви и десни, прогресивни, класическо либерални и консервативни хора. Темата за финансирането на наука и изкуство вероятно може...

Прибалтийските държави се застъпиха за Полша

Време за четене: 3 мин.

от Кристиан Шкварек

В разгара на „битката“ между Варшава и Брюксел относно провежданата реформа на съдебната власт в Полша, възможността Европейската Комисия да задейства член 7 за ограничаване правото на глас на страната членка претърпя поредния сериозен удар, след като още три държави членки се обявиха в подкрепа на Полша.

На 09.03.2018, в литовската столица Вилнюс, при съвместна пресконференция между министър-председателите на Латвия, Литва, Естония и Полша, бе заявена подкрепата на балтийските републики:

„Ние бихме били против всякакви наказателни мерки срещу Полша; в това отношение всички три Балтийски държави мислим еднакво,“ заяви на пресконференцията министър-председателят на Латвия Марис Кучинскис, като добави, че според него полските власти следва да продължат преговорите с Комисията.

По думите на литовския му колега Саулиус Скварнелис „ние разбираме Полша, ние разбираме нейните цели, свързани с реформата на съдебната система“. Към тези думи се присъедини и естонският министър-председател Юри Ратас, който настоя, че и за трите Балтийски държави Полша е ключов партньор „както в ЕС и НАТО, така и от гледна точна на бизнес и икономическите връзки.“

Именно в последните думи на естонския министър-председател можем да открием причините, поради които за Балтийските държави е от толкова ключово значение да застанат на страната на Полша в този спор. Варшава се намира в изключително важна позиция за Балтика – както икономическа, така и гео-стратегическа и чисто инфраструктурна.

В момента Полша е централен партньор на Балтийските държави в развитието на два проекта с особено стратегическо значение. Първият, ViaBaltica/RailBaltica,е почти завършеният магистрален път от Талин до Варшава, и планираната по същата линия ЖП връзка на Балтийските страни с Европа, отново минаваща през Варшава. Вторият важен проект е планираното синхронизиране на Европейската енергйина мрежа, което ще извади Балтикийските държави от енергйината им зависимост от Русия и Беларус, именно посредством енергийната инфраструктура на Полша.

Като добавим към горните проекти гео-стратегическото значение на Полша за Балтийските страни, както като най-голям регионален партньор, така и в контекста на отбраната и сътрудничеството по въпросите, касаещи Кремъл, можем да разберем от къде идва тази готовност на трите страни да подкрепят Полша почти безусловно в „битката“ и с Европейската Комисия.

Това, обаче, не е достатъчно за разбиране на цялостната картина, тъй като има и още един ключов елемент – историческият. Реформата, която Полша в момента се опитва да прокара е последният етап от процеса по лустрация и декомунизация, започнат още преди 28 години. Съдебната власт беше единствената, на която не беше наложена подобна лустрация и декомунизация на кръглата маса през 1989-та, позволявайки тя да се превърне в последния „бастион“ на старата комунистическа номенклатура. Впоследствие, корупционните практики за запазване на позициите им във въпросната съдебна система доведе до редица обществени и политически скандали, както и до нефункционалност на самата система.

В това отношение, Балтийските държави имат особена причина да подкрепят реформите в Полша, преминавайки през същата битка за лустрация и декомунизация в собствените си системи, както и поддържайки все още пресен спомена за съветската окупация и кървавите действия на комунистическите власти в края на 80-те и началото на 90-те – „Януарските събития“ в Рига, „Барикадите“ в Латвия, „Балтийският път“ и прочее.

Добавяйки още три дръжави към вече заявената подкепа от страна на Унгария, Полша си подсигурява нужното вето в Комисията при евентуално задействане на член 7 за отнемане на правото ѝ на глас. По този начин, тя неизбежно принуждава Комисията да седне на масата за преговори, за които министър-председателят Моравиецки вече изяви готовност. С подсигуреното вето на поне 4 (до момента) държави членки зад гърба си, позицията му ще бъде достатъчно сигурна да защити прокарваните съдебни реформи, най-вероятно в замяна за минимални отстъпки. А това де-факто би подсигурило преизбирането на управляващата Право и Справедливост на следващите избори в Полша след 2 години.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!