fbpx

НОВО

Защо България не трябва да бърза с тегленето на нови дългове?

Светът е изправен пред безпрецедентна дългова криза. Животът на дълг вече е нещо напълно нормално, но и много опасно. През годините наблюдаваме засилваща се тенденция към трупане на все повече и повече дългове. The Institute of International Finance направиха...

Нетолерантната толерантност

Политическата коректност е идеология, сред чиито основни характеристики фигурира създаването и налагането на изкуствени „неутрални” думи и изрази, очертаването на, така да се каже, лексикални (и граматични) рамки, в които говорещите са длъжни да се ограничават, за да...

Интелигенцията и Църкватa

Не социалните прослойки са тези, които правят човека Може би е редно да започнем с дефиниране на понятията, ако желаем текстът да заблести с наукоподобно очарование. Що е интелигенция? Някои казват, че това са всички висшисти. Други твърдят, че интелигенцията се...

Благи вести за новите политически проекти

От вече доста години над българската политика тегне една мъка - прозорецът пред нахлуването на нови политически проекти е затворен. Не че няма желаещи пеперуди, привлечени от ярката светлина вътре в стаята, но всеки път щом се засилят на пъстрите криле на надеждите...

2 април: Пенчо Георгиев

„Един от малко познатите...“ е една любима фраза, когато се пише за българските творци. Фразата може да срещнем за такива, с действително скромна известност - живели предимно на село, като да речем художникът Кирил Петров; или такива, като Иван Милев, който всеки е...

Изкуство по време на криза

Фейсбук групата „Купи изкуство, помогни на художник“  е създадена в помощ на българските художници, които както всички останали българи, живеещи от труда си, трябва да стоят в карантина и да оцелеят в икономическата криза, започнала с пандемията от КОВИД-19....

Медийна теория for dummies

На международната геополитическа и икономическа сцена се случват различни събития, а от участниците се изказва да бъдат съобразителни, бързи и да преследват личния си интерес максимално успешно и на минимална цена. Също като в истинския живот. Нерядко същинското...

Платформа „Консерваторъ“ стартира кампания #ЧетиВкъщи

Как Платформа „Консерваторъ“ ще ни мотивира не само да си стоим вкъщи, но и да четем книги? Николай Облаков разяснява кампанията #ЧетиВкъщи. Какви са стимулите и как точно ще се провежда? Вижте пълното...

Как държавата ще помогне на бизнеса и служителите?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев, както и София Касидова от Българската банка за развитие, гостуваха в предаването "Вие питахте, експертите отговарят" на Dir.bg. Тема на разговора бяха мерките за справяне с икономическите последствия от...

Рекламата в условия на криза

От началото на март 2020 година бизнесът в България започна да усеща практическите резултати от мерките във връзка с COVID-19. В такъв момент фирмите гледат на рекламата като нещо, което може да ги издърпа нагоре. Но не осъзнават обаче риска, пред който са изправени....

Прибалтийските държави се застъпиха за Полша

Време за четене: 3 мин.

от Кристиан Шкварек

В разгара на „битката“ между Варшава и Брюксел относно провежданата реформа на съдебната власт в Полша, възможността Европейската Комисия да задейства член 7 за ограничаване правото на глас на страната членка претърпя поредния сериозен удар, след като още три държави членки се обявиха в подкрепа на Полша.

На 09.03.2018, в литовската столица Вилнюс, при съвместна пресконференция между министър-председателите на Латвия, Литва, Естония и Полша, бе заявена подкрепата на балтийските републики:

„Ние бихме били против всякакви наказателни мерки срещу Полша; в това отношение всички три Балтийски държави мислим еднакво,“ заяви на пресконференцията министър-председателят на Латвия Марис Кучинскис, като добави, че според него полските власти следва да продължат преговорите с Комисията.

По думите на литовския му колега Саулиус Скварнелис „ние разбираме Полша, ние разбираме нейните цели, свързани с реформата на съдебната система“. Към тези думи се присъедини и естонският министър-председател Юри Ратас, който настоя, че и за трите Балтийски държави Полша е ключов партньор „както в ЕС и НАТО, така и от гледна точна на бизнес и икономическите връзки.“

Именно в последните думи на естонския министър-председател можем да открием причините, поради които за Балтийските държави е от толкова ключово значение да застанат на страната на Полша в този спор. Варшава се намира в изключително важна позиция за Балтика – както икономическа, така и гео-стратегическа и чисто инфраструктурна.

В момента Полша е централен партньор на Балтийските държави в развитието на два проекта с особено стратегическо значение. Първият, ViaBaltica/RailBaltica,е почти завършеният магистрален път от Талин до Варшава, и планираната по същата линия ЖП връзка на Балтийските страни с Европа, отново минаваща през Варшава. Вторият важен проект е планираното синхронизиране на Европейската енергйина мрежа, което ще извади Балтикийските държави от енергйината им зависимост от Русия и Беларус, именно посредством енергийната инфраструктура на Полша.

Като добавим към горните проекти гео-стратегическото значение на Полша за Балтийските страни, както като най-голям регионален партньор, така и в контекста на отбраната и сътрудничеството по въпросите, касаещи Кремъл, можем да разберем от къде идва тази готовност на трите страни да подкрепят Полша почти безусловно в „битката“ и с Европейската Комисия.

Това, обаче, не е достатъчно за разбиране на цялостната картина, тъй като има и още един ключов елемент – историческият. Реформата, която Полша в момента се опитва да прокара е последният етап от процеса по лустрация и декомунизация, започнат още преди 28 години. Съдебната власт беше единствената, на която не беше наложена подобна лустрация и декомунизация на кръглата маса през 1989-та, позволявайки тя да се превърне в последния „бастион“ на старата комунистическа номенклатура. Впоследствие, корупционните практики за запазване на позициите им във въпросната съдебна система доведе до редица обществени и политически скандали, както и до нефункционалност на самата система.

В това отношение, Балтийските държави имат особена причина да подкрепят реформите в Полша, преминавайки през същата битка за лустрация и декомунизация в собствените си системи, както и поддържайки все още пресен спомена за съветската окупация и кървавите действия на комунистическите власти в края на 80-те и началото на 90-те – „Януарските събития“ в Рига, „Барикадите“ в Латвия, „Балтийският път“ и прочее.

Добавяйки още три дръжави към вече заявената подкепа от страна на Унгария, Полша си подсигурява нужното вето в Комисията при евентуално задействане на член 7 за отнемане на правото ѝ на глас. По този начин, тя неизбежно принуждава Комисията да седне на масата за преговори, за които министър-председателят Моравиецки вече изяви готовност. С подсигуреното вето на поне 4 (до момента) държави членки зад гърба си, позицията му ще бъде достатъчно сигурна да защити прокарваните съдебни реформи, най-вероятно в замяна за минимални отстъпки. А това де-факто би подсигурило преизбирането на управляващата Право и Справедливост на следващите избори в Полша след 2 години.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!