Разказ и стихотворение

Време за четене: под 5 мин.

Един ден бях ядосан
нервен на нещо, не знаех какво
не ме интересуваше много
седях си в нас вглъбен под покрива облечен в топло зимно небе
взех един бял лист хартия и го надрасках целия в черно
след това взех бял молив и го надрасках целия в бяло
след това взех жълт молив и го надрасках в жълто
същото стана и с розово и зелено
след това реших и взех всички моливи, които имаше
и с всички драсках по листа
като спрях за момент
не се знаеше какво беше на хартията
тя беше ослепяла към цветове
в този миг взех листа и си го залепих на лицето ми
скрих си цялата розова грапава кожа с него
излезнах на улицата, не виждах почти нищо
чувах само как найлонови торбички се влачат във валц по тротоарите
лампите светеха на всеки 15 метра
след това се появих на главната улица
червено светещи табели на пъбове и ресторанти пронизваха през маската ми
хората минаваха и ме удряха и мислеха за луд
караха ме да си махна маската но аз не давах
накрая един дойде и ме застреля
паднах на земята с маската върху мен
след няколко мига отворих очи и бях на същата улица
виждах ясно без лист на очите ми
всички бяха с маски

– Вилхемина, гледай кафето, защото ще изври, а изври ли кафето, ще се наядеш на лобут, такъв шамар ще ти извъртя, че ще текне кръвчица оттук до Подгумер.
Вилхемина беше модерна млада гласоподавателка, която се бореше за повече природа в Пирин, спасението на уличните кучета, а пикът на гражданското и участие беше организирането на подписка против строежа на някоя си автомагистрала, за да спаси изчезващата червенокрила златосойка.
Вилхемина, решена в модерна яркозелена и разголена рокля, вареше турско кафе на своя любим палеофашист Арчибалдович, който сякаш живееше в най-тъмните векове на мрачното Средновековие. Реакционер от най-долен клас, който твърдеше, че така нареченият прогрес е един безбожен регрес и че, забележете, втори лифт в Пирин трябва да има (!!! какво безочие).
– Арчи, мое малко фашистко патенце, в другата стая има седем картини, три пейзажа и четири натюрморта, нека ги окачим на белите стенички?
– Нека позная, художникът е художничка? Четката на дамите художници обича пресъздаването, защото трудно създава; рече със привидно сериозен тон Арчибалдович и веднага откри убежище в свития си тютюн, така както сложните натури намират убежище в пороците или в посолствата.
– Оф, много си прост. Даже, мисля че…
Стигайки до кулминацията на помислите си Вилхемина подуши странна миризима, а в следствие усети приближаващият като строеж на втори лифт на Банско шамар на Арчибалдович ДА ЗНАЕ ЗА ДРУГ ПЪТ ДА НЕ КИПВА ШИБАНОТО КАФ

Стефан Кичев

Стефан Кичев

редакционен съвет

През 2013 година печели литературния конкурс за ученици Малки Поетики и впоследствие участва в литературния фестивал София Поетики, като е най-младият участник. Капитал Light му взимат интервю като част от поредицата им за даровити деца "България намери талант". Завършва Първа английска езикова гимназия и в момента следва в Нов български университет. Работи като финансов журналист в американска медия.

Симеон Попов

Симеон Попов

Редактор "Балкани"

Завършил Софийския университет, специализирал в Тюбингенския университет и Американския университет в Прищина. Специалист по Балканска история и политика, председател на Младежкия консервативен клуб (2013-2015).

Тест

mm

“ Консерваторъ “ е независима платформа за всички дясно мислещи хора в България в истинския смисъл на тази дума. Нашата мисия е да защитаваме истински десните позиции.

Share This