НОВО

Машина без заден ход

Преди време излезе едно социологическо проучване, което сочеше, че според 80% от българите ние сме велик народ, голяма работа сме, но едва 47% биха се сражавали за страната си в случай на война. Лековатите интерпретации плъзнаха из мрежата и оттогава ми заседна една...

Революцията изяжда децата си

“A l'exemple de Saturne, la révolution dévore ses enfants” Jacques Mallet du Pan, Considérations sur la nature de la Révolution de France, et sur les causes qui en prolongent la durée (1793) Noblesse oblige, заедно с принципите и последователността да кажем отново...

Корпоративна капитулация пред Китай

Западните компании и знаменитости обожават да говорят – а често и да крещят - за човешки права, демокрация и прогресивни ценности. Те са готови да бойкотират отделни малки американски щати, които не са достатъчно либерални по техните свръхлиберални критерии и редовно...

Сделката на Борис

Тепърва ще видим какво представлява в конкретика постигната сделка между Великобритания и ЕС. Дотогава: явно става дума за нещо като двоен режим на митническия съюз, в който Северна Ирландия ще остане в рамките на Великобритания, но ще спазва правила, характерни за...

“Кой ще ни даде пари” завладя и Европейския парламент

“Социалното изключване и бедността представляват нарушение на правата на човека” Запомнете тези думи. Ще ги чувате все по-често през следващите години и все от устите на хора, чиято изконна цел е да вземат вашите пари и да ги преразпределят към други, като по време на...

Възможно ли е България да е расистка държава

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Плюс-минус" по Нова ТВ. Тема на разговора бяха обвиненията в расизъм от английски медии след мача България - Англия. „Българите не могат да бъдат окачествени като расисти. Поне не в...

Хляб, зрелища и расизъм

Изглежда интересът към случилото се наистина е голям, след като аз, който не знам къде се намират стадионите и представата ми от правилата на тази игра е съвсем повърхностна, се заинтригувах. Цялата работа била там, че на стадиона групичка фенове крещяла расистки...

Провали ли се експериментът с рециклирането

Въпреки многото доказателства за противното, еколозите са убедени, че планетата ни е на смъртно легло, с плувнало в пот тяло и останала без дъх, докато хората качват нивото на термометъра. Въпреки, че оценката на бойците с климатичните промени за това точно...

Имат ли край конфликтите в Близкия изток

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гости също бяха финансистът и автор в платформата Никола Филипов, политическият анализатор от Младежки консервативен клуб Кристиян Шкварек и Димитър Джангозов от...

Добри момчета, винаги поздравяват

Поредният (тридневен) скандал в Републиката е свързан с… футбол. И то български, който най-накрая попадна в световните новини. Не сте очаквали да е с нещо хубаво нали. Скандалната статия В понеделник вечер България посрещна поданиците на английската кралица пред...

Защо Тръмп смени Тилерсън с Помпео?

Време за четене: 4 мин.

Във вторник, Доналд Тръмп уволни държавния секретар на САЩ Рекс Тилерсън. Бившият изпълнителен директор на петролния гигант ЕксонМобил приключи безславно авантюрата си в политиката, след като очевидно не успя да се сработи с президента.

Ден преди това, в понеделник, Тилърсън направи остри забележки по адрес на Русия и обвини Москва за покушението срещу бившия шпионин Сергей Скрипал, което веднага провокира медиите да разработят версията, че антируската му позиция е коствала мястото му в кабинета.

В момента се тиражират две версии – официалната, която е публикувана и в “Уошингтън поуст”, че Тилерсън е говорил с президента и е разбрал за намеренията му още в петък; и алетарнативната, придобита от CNN, според която Тилерсън е разбрал за уволнението си от Туитър във вторник.

В първия случай, възможно е коментарите на Тилерсън в понеделник да са били последен шамар срещу Тръмп, с който да го постави в неудобната ситуация да обяснява, че тази кадрова промяна няма нищо общо с руския въпрос. Дори във втория случай обаче е изключителна ирония Тръмп да бъде обвиняван, че обслужва интереса на Русия с уволнението на Тилерсън, след като само преди една година беше обвинен от същите медии, че обслужва руснаците с назначаването му.

Истината е, че предвид текучеството в президентската администрация и външнополитическите несъгласия на Тилерсън и Тръмп, уволнението на държавния секретар беше предизвестено.

При взимането на последното си важно решение – да приеме среща със севернокорейския лидер Ким Чен Ун – президентът не само заобиколи Тилерсън, но и държавният секретар научи за това изключително важно решение (разбира се от Туитър) по време на унизителна обиколка на Африка, на която беше принуден да се извинява на африкански лидери, чиито държави Тръмп е нарекъл „скапани”.

Двамата имаха прекалено много несъгласия по стратегически въпроси, най-важният от които – този за ядрената сделка с Иран.

Казват, че всеки държавен секретар може да тръгне само по два пътя – или да стане застъпник на президента пред бюрокрацията, или да стане застъпник на бюрокрацията пред президента. Рекс Тилерсън тръгна по-скоро по втория. Въпреки очакванията, че бизнес профилът му ще го доближи до Тръмп и неговото нестандартно мислене, той всъщност се оказа един обикновен секретар в твърде необикновено време. Може би прозирайки неговата конвенционалност, неоконсервативни ветерани като Кондолиза Райс и Боб Гейтс решиха изненадващо да подкрепят неговата номинация миналия януари, разглеждайки го като отлична противотежест на „лабилния” Тръмп.

Тилерсън така и не се опита да хване юздите на Държавния департамент. Вероятно заради политическа неопитност, той прекалено дълго отложи инфилтрирането на департамента с лоялни политически назначения, оставяйки по този начин администрацията да играе собствена игра и да го доминира отвътре. Неведнъж това доведе до нежелани течове на информация в медиите, които се разминаваха с публичната позиция на правителството.

Освен това, Рекс Тилерсън напълно се обезличи в публичното пространство и на международната сцена, след като не можа да формулира собствена външнополитическа кауза.

Държавният департамент няма структурно заложени приоритети и обичайно всеки секретар трябва да подреди такива.

През Студената война приоритетът е бил надпреварата във въоръжаването; по времето на Буш – преизграждането на институциите в Ирак и Афганистан, а при Обама, Клинтън и Кери се опитваха да прокарат сделка с Иран. Докато Рекс Тилерсън спомена за някаква реформа на департамента в началото на мандата, която след това потъна.

Идващият да запълни неговия стол, Майк Помпео, изглежда съвсем различен. Като шеф на ЦРУ, той вече има комуникация с президента, каквато Тилерсън така и не успя да развие, тъй като всяка сутринт двамата се срещат за брифинг по международната сигурност и работата на службите. Той има почти пълно припокриване с вижданията на Тръмп, особено за Иран и КНДР.

Още през 2015 като конгресмен, Помпео критикува остро сделката с Иран и участва в изобличаването на размяната на кеш срещу заложници, допусната от Обама. При изслушването си за шеф на ЦРУ, той каза „нямам търпение да видя отменянето на тази катастрофална сделка с най-големия държавен спонсор на тероризъм в света. Може дори да му се наложи да се откаже от някои по-крайни изказвания – миналата година той заяви, че народът на Северна Корея ще се радва, ако режимът на Ким падне.

Тилерсън беше кадрова грешка, за която Тръмп бързо съжали и отдавна търси заместник. В лицето на Майк Помпео може би най-сетне ще видим реал-политическият „ястреб”, който най-добре ще реализира на практика представата на Доналд Тръмп за мястото на Америка в света.

 


Оригинална публикация във Вести


 

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!