НОВО

Нотр Дам, но не онази, която изгоря в понеделник

Когато френският поет Пол Клодел бил на осемнадесет години през 1886, той още смятал себе си за атеист, ала при все това посетил неохотно вечернята на Рождество в катедралата Нотр Дам. Тогава под купола на храма и пред Божия кръст, Клодел се заслушал в пеенето на...

Кен Фолет: Катедралите са сърцето на нашето европейско наследство

Уелският писател Кен Фолет, автор на бестселъра ,,Устоите на Земята" (разказ за строител на катедрали) споделя чувствата си след драмата в Париж пред френския всекидневник „Фигаро́“.ФИГАРО: Като писател, каква беше реакцията ви, когато разбрахте за инцидента в...

Новата партия на Фараж или посмъртно за партията на Камерън

Много вода изтече през последните пет години и вероятно мнозина вече са забравили кой спечели последните европейски избори във Великобритания. Тогава управляващата консервативна партия водена от Дейвид Камерън изгуби, оставайки на трето място след лейбъристите и… UKIP...

Когато лумнат катедралите

„Нотр Дам“ изгоря, между другото не за първи път. Изгоря донякъде. Спасиха едно-друго, друго-трето не успяха. Как стана тоя сакатлък? Рано е да се каже. Но макар че още докато пожарната не беше отишла на място, вече се застраховаха, че „няма човешки фактор“,...

Изобличител на истината или престъпник е Джулиан Асандж

Герой или злодей е основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асандж? Тази тема коментираха в предаването „Плюс-Минус. Коментарът след новините” журналистът Петър Волгин и международният анализатор и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек. Вижте целия...

Дупка зее в сърцето на Европа

Дано в тази трагична нощ повече хора са си дали сметка колко пуста и празна е европейската цивилизация без християнското си наследство. Каква дупка зее в сърцето на Европа без благодатния покров на Божията Майка. Храмът е много повече от "архитектурен шедьовър",...

Няма хора, разбери

В продължение на предишния материал за листите и още по-предишния за АпартаментГейт, може да направим един извод (този от заглавието) От миналите статии изтекоха още няколко имотни сделки и цялата ситуация вече напомня на епизод от  „документалната“ поредица „Yes,...

Три от най-абсурдните предложения на европейски политици

Изборите са моментът, в който гласоподавателите получават възможността да посочат тези политици, партии и идеи, които биха желали да видят реализирани в държавата си. На европейско равнище, обаче, изборите все по-често изглеждат като борба за надмощие над целия...

Евфемизмите на лъжата

Ех, тези евфемизми... Хора с “нетрадиционна сексуална ориентация”. А защо толкова много думи? “Противозаконно отнемане на имущество”. Точно с толкова ли много думи трябва да се нарече кражбата? Комунистът говори за “класова борба”, за класова омраза. Либералният му...

Стив Банън: Не вярвам в неолибералния модел.

Стив Банън е имал няколко живота: офицер от Военноморските сили на САЩ, продуцент на сериала “Сайнфелд” (най-печелившият ситком на всички времена), директор на консервативния сайт Breitbart News, после директор на кампанията и съветник на Доналд Тръмп. Червената нишка...

За Рождество, градовете и „Благоволението”

Време за четене: 7 мин.

Калин Янакиев*

Всяка година преди Рождество Христово по медиите ни започва едно характерно вайкане. „Българинът” (и по-широко – „съвременният либерален човек”) е изгубил културата на празнуването, превърнал е големия християнски празник в тържество наконсумативизма, забравил е храма, забравил е дома, всичко е „завъртял” около хипермаркета и мола…Сам аз неведнъж съм се включвал в този хор на оплакването.

Днес, в предрождественския ден, бих искал да си призная, че в това „дежурно” вайкане, въпреки изкушението да се „прибавя” към него, аз все пак всякога съм усещал и определена доза лицемерност.

Че „нашият съвременник” е преимуществено не-църковен, е неотрицаемо. Неотрицаемо е обаче, че и критикуващите го медии са такива, при това в още по-голяма степен. И все пак „нашият съвременник” в Европа твърде отчетливо се отличава от българина в предрождественския период. Случвало ми се е да бъда в големи западноевропейски градове в края на ноември и мога да засвидетелствам разликата.

Първо – още далеч, далеч преди празника централните улици и площади в тези градове грейват от светлина. Големите магазини също се пременяват в бляскави одежди. Улиците се препълват с хора, отварят лавки, предлагащи греяно вино и сладкиши, и хората се стълпяват пред тях. Разбира се, че всичко това е мотивирано от „кайроса” на пазара, но трябва да си особено зложелателен, за да не почувстваш и още нещо. Градът се актуализира като общност през тези дни и дори – възвръща нещо от традиционната си (домодерна и ранномодерна) занаятчийска „душа”. Защото е безспорно, че душата на традиционния европейски град е не административна и служебна, а по-скоро занаятчийска и пазарно-съборна. Да, вярно е, че родилното ядро, сърцето на града е пазарът, но пазарът в един (все още) не-анонимен, спектакуларен, телесен смисъл на тази дума: пазарът като площад, на който различните занаятчии и „майстори” се надпреварват да покажат своите „чудеса”, „шедьоври” (chef-d’œuvre е занаятчийски по произхода си термин). А това означава – да поразятда удивят своите съграждани, да ги „спрат” при себе си. За да го направят обаче, освен умели и предприемчиви, те трябва да бъдат и ведри, и изобретателни, и най-важното – великодушни и общителни. Ето защо пазарният площад на един традиционен град е и мястото, където „домовете” (семействата) излизат от себе си, за да се срещнат помежду си, за да се видят едни други, за да се покажат едни на други – за да влязат във връзка. И значи в традиционния европейски градски площад има постоянно „зашифровано” нещо празнично, театрално. Неслучайно в далечните векове преди модерността там са се разигравали, върху специални платформи, представянията на празничните мистерии по сюжети от Св. Писание. Площадът е имал ритуалния „код” на своето периодично актуализиране, пробуждане. Големите църковни празници са били „кайросите” и на градските площади, а това означава – и на събирането на града като общност. В храма той, градът, се е събирал като евхаристийна църковна общност, като „еклесия” (което буквално също означава празнично събрание), за да засвидетелства принадлежността си към Христос на това място, на площада около храма пък се е събирал, за да засвидетелства принадлежността си към това място изобщо.

Разбира се, че много от това отдавна се е трансформирало, изменило, наистина – изветрило се е, меркантилизирало се е. Но не напълно, не докрай. В предрождественския период „либералният градски европеец” – и това е усещал всеки, който е бил по това време в старите му градове – е съхранил нещо от специалния благослов на този празник, който както е известно гласи: „Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение”. Защото, трябва да се забележи, че самото струпване на хората по площадите и улиците, самото „отпускане на душите” (и да, да – на кесиите) под огромните светила на електричеството и неона, е разпростиране на някакъв „мир”. Самите делници, далеч преди Рождество, се пронизват от нещо специфично долавящо се: безмирието на делника (защото делникът е задъхан, обременен, затичан и – без-мирен) е „отложено настрана”. „Бягането” по пистите на „конкуренцията” и „предприятията” е спряно. Светлините привличат хората да излязат вечер, да се стълпят, да са всички заедно, да са „на-едно”, да са – „градът”. И ето „градът” е влязъл в период на мир със себе си. И „между човеците” има „благоволение”.

Защото не е, не е само търговска примамка огромната, двадесетметрова елха, изправена от партера до купола на четириетажния хипермаркет и накичена с огромни блестящи топки. Тя е и „благоволение”, демонстрация на блага воля: „заповядайте, удивете се, развеселете се”. Не е само „промоционален трик” великолепната коледна опаковка на изненадващата бонбониера, сякаш наистина изработена в работилницата на дядо Коледа. Тя е и „благоволение”: „това е специално за вас, това е специално за празника, благо-волете и вие, позволете си благо-волението да си вземете от тази блестяща радост”.

За забелязване е, че на така обмърморваните от някои „коледни базари” в западноевропейския град, както търсенето, така и предлагането е най-вече именно израз на „благоволение”. Защото на тях търговците не изнасят неща, които през останалите дни в годината „ги няма”, или „за през останалите дни са твърде скъпи”, или са „особено нужни”. Не, изнасят се най-вече радостотворни неща, „чудесии”, чудноватости – изнася се, най-вече, свръхизобилно. В което има и добре преценена „пазарна логика”, но и – „благоволение”. А и предрождественският купувач купува най-вече от „благоволение”. За да „изненада” някого, за да „зарадва” някого – не за да „обогати” дома или близкия си. Спира се на лавката с греяно вино на площада не защото са го привлекли с нещо нечувано, а за да прояви „благоволението” да поприказва с непознат съгражданин, за да послуша „благоволението” на непрестанно и особено старателно през тези дни пускащия шеги, карнавално дегизиран продавач – за да се потопи следователно в „благоволението” на у-миро-творилата се и заусмихвала се общност на своя град.

Всичко това безспорно го има в „консумативното” празнуване на „либералния” и секуларизиран европеец. Колкото и да заслужава критика за глухотата си към първата част от рождественското славословие: „Слава във висините Богу”, ние не можем да си изкривим душата и да кажем, че той напълно е загубил чувствителността си към втората и третата му част. Защото той все още помни, че дни и дни преди Рождество на земята слиза особен „мир” и „между човеците” трябва да се прояви „благоволение”. Дори знае това „благоволение” –  като подобаващия за гражданина дълг преди Рождество.

Тъй че, вместо всеки път да се впускаме в дежурното (и пак повтарям – доста лицемерно у повечето от нас) критикуване на „безудържния консумативизъм на съвременната Коледа”, нека по-добре този път, наистина, както казват, да се вгледаме в себе си. Да се вгледаме и да се попитаме – къде са тази година и малкото светещи украси по улиците ни? София тази година е особено тъмна и унила. Някакви каканижещи фалшиво „Jingle bells” белобради кукли по определени ъгли, клечащи като просякини продавачки на полуплешиви елхови клончета – ето всичко, което се забелязва. И най-вече, никакъв дух на общност. „Средната” – както я определят – класа търчи по магазините, за да „реализира” от месеци обмисляните и пресмятани „по-големи” покупки, или пък – в по-малко състоятелната си част – калкулира как да се вмести в предварително определената сума за подаръци. Каква ти общност на града – в него тази година живеят грижливо противопоставените едни на други от същите тези вайкащи се медии „умни и красиви” протестиращи, сърдити на всичко по-младо „контрапротестиращи”, изтерзани от месеци зъзнене по обсадения площад и катедралния храм полицаи, изцеждащи поравно злост и сиромахомилство „интелектуални” публицисти, маниакализирани и параноични „патрули”, оглеждащи се за „сирийски бежанци” и т. н. и т. н. При това всички до един базисно раздразнени от идиотските заклинания, с които медиите се опитват да катализират казионно „коледно настроение”. На земята ни няма нито мир, нито „между човеците благоволение”. И дори във висините да се възнася „слава”, никой не може да я чуе.

Накрая ще кажа следното. Сигурно в онази страноприемница в покрайнините на провинциалния Витлеем, в която за Иосиф и Мария „не се намери място”, тъй че Младенецът се роди в обора й, сред животните, нея вечер спрелите се там пътници са се веселили. Най-вероятно са и пили и викали. Ние обаче не чуваме и дума на упрек за тяхната слепота. Родилият се Младенец е благословил заедно с целия свят и тяхната малка общност и поне помежду им през тази нощ със сигурност е царял мир и се е проявявало благоволение. Светото Семейство не се е разсърдило на егоистичната им веселба.

То въобще не се е сърдило. Като нас.

От kultura.bg

* Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ ‘Св. Климент Охридски’, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (SIEPM). Бивш член на Националното ръководство на ДСБ.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!