НОВО

Войната срещу красотата

Джордж Оруел е казал, че английските интелектуалци са единствените, които мразят собствената си страна. През 2020-а това важи за почти всички западни интелектуалци и със сигурност е вярно за бледите им български подражатели и имитатори. Клишето гласи, че изживяващите...

Културата и властта

Дегенерацията на човека ли води до дегенерация на културата му или дегенерацията на културата води до дегенерация на човека? Имам предвид не някаква друга деградация, да речем телесно-физиологическа, а нравствено-естетическа деградация. Дори бих казал...

Щом чуя думата култура…

"Wenn ich Kultur hore ... entsichere ich meinen Browning!" - Щом чуя думата култура, свалям предпазителя на моя Браунинг. Това е реплика от световно неизвестна пиеса на световно неизвестния нацистки драматург Ханс Йост, която обаче, вкарана в устата на Гьоринг (а...

Изгубени в соцпревода

Има фундаментално неразбиране в обществото какво означава "споделена икономика", което умело се експлоатира от страна на законодателя за прокарване на закони в интерес на определен бизнес (Умишлено не използвам думата лобистки, тъй като лобизъм не е лоша дума. В...

Последиците от Зелената сделка

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в предаването "Студио Хъ" по телевизия "7/8". Тема на разговора бе Зелената сделка на ЕС и последиците от нея. Вижте пълното видео:...

Има ли война между институциите у нас

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев и Михаил Кръстев гостуваха в предаването "Реакция" по "ТВ Европа". Тема на разговора бяха декларацията на президента Радев, корупцията, войната между институциите и др. Гости още бяха Димитър Джангозов...

Властта vs споделената икономика

Напоследък усилено правителството ни бори споделената икономика по всякакъв възможен начин. Последният идиотизъм е предложение за до 10 години затвор за всеки, който "без разрешение, регистрация или лиценз, извършва обществен превоз на пътници", с което е заплашено...

Алкохолен делир

Дни без полски книги ... 0 Пиянството на един народ преминава в делириум, когато продължи повече от няколко века. Трескавите сънища, изблиците на насилие и внезапната лудост могат да охарактеризират цяла една култура. Това иска да ни покаже полският журналист и автор...

Сблъсък: Иван Гешев като Харви Дент

Време за четене: 15 мин.

Време за четене: 15 мин. Темата за родната прокуратура и главният прокурор е доволно нашумяла. Кой е доволен и кой не от този факт даже е по-интересно извън чисто правния контекст. Достатъчно текст се изписа и изля по темата със законосъобразността или уместността на действията на главния прокурор Иван Гешев в краткия период, откакто той встъпи в длъжност. Трактовките, коментарите и решенията на подобни казуси са от компетенцията на съдийската колегия и няма да бъдат разглеждани в този текст.

Споделете чрез

Пропуканият прогресивистки поглед към „българската“ изложба в Лувъра

Науката, а защо не и изкуството, трябва да са отделени от политиката. Това, вероятно, е от тезите, които намират много допирни точки между леви и десни, прогресивни, класическо либерални и консервативни хора. Темата за финансирането на наука и изкуство вероятно може...

За Рождество, градовете и „Благоволението”

Време за четене: 7 мин.

Калин Янакиев*

Всяка година преди Рождество Христово по медиите ни започва едно характерно вайкане. „Българинът” (и по-широко – „съвременният либерален човек”) е изгубил културата на празнуването, превърнал е големия християнски празник в тържество наконсумативизма, забравил е храма, забравил е дома, всичко е „завъртял” около хипермаркета и мола…Сам аз неведнъж съм се включвал в този хор на оплакването.

Днес, в предрождественския ден, бих искал да си призная, че в това „дежурно” вайкане, въпреки изкушението да се „прибавя” към него, аз все пак всякога съм усещал и определена доза лицемерност.

Че „нашият съвременник” е преимуществено не-църковен, е неотрицаемо. Неотрицаемо е обаче, че и критикуващите го медии са такива, при това в още по-голяма степен. И все пак „нашият съвременник” в Европа твърде отчетливо се отличава от българина в предрождественския период. Случвало ми се е да бъда в големи западноевропейски градове в края на ноември и мога да засвидетелствам разликата.

Първо – още далеч, далеч преди празника централните улици и площади в тези градове грейват от светлина. Големите магазини също се пременяват в бляскави одежди. Улиците се препълват с хора, отварят лавки, предлагащи греяно вино и сладкиши, и хората се стълпяват пред тях. Разбира се, че всичко това е мотивирано от „кайроса” на пазара, но трябва да си особено зложелателен, за да не почувстваш и още нещо. Градът се актуализира като общност през тези дни и дори – възвръща нещо от традиционната си (домодерна и ранномодерна) занаятчийска „душа”. Защото е безспорно, че душата на традиционния европейски град е не административна и служебна, а по-скоро занаятчийска и пазарно-съборна. Да, вярно е, че родилното ядро, сърцето на града е пазарът, но пазарът в един (все още) не-анонимен, спектакуларен, телесен смисъл на тази дума: пазарът като площад, на който различните занаятчии и „майстори” се надпреварват да покажат своите „чудеса”, „шедьоври” (chef-d’œuvre е занаятчийски по произхода си термин). А това означава – да поразятда удивят своите съграждани, да ги „спрат” при себе си. За да го направят обаче, освен умели и предприемчиви, те трябва да бъдат и ведри, и изобретателни, и най-важното – великодушни и общителни. Ето защо пазарният площад на един традиционен град е и мястото, където „домовете” (семействата) излизат от себе си, за да се срещнат помежду си, за да се видят едни други, за да се покажат едни на други – за да влязат във връзка. И значи в традиционния европейски градски площад има постоянно „зашифровано” нещо празнично, театрално. Неслучайно в далечните векове преди модерността там са се разигравали, върху специални платформи, представянията на празничните мистерии по сюжети от Св. Писание. Площадът е имал ритуалния „код” на своето периодично актуализиране, пробуждане. Големите църковни празници са били „кайросите” и на градските площади, а това означава – и на събирането на града като общност. В храма той, градът, се е събирал като евхаристийна църковна общност, като „еклесия” (което буквално също означава празнично събрание), за да засвидетелства принадлежността си към Христос на това място, на площада около храма пък се е събирал, за да засвидетелства принадлежността си към това място изобщо.

Разбира се, че много от това отдавна се е трансформирало, изменило, наистина – изветрило се е, меркантилизирало се е. Но не напълно, не докрай. В предрождественския период „либералният градски европеец” – и това е усещал всеки, който е бил по това време в старите му градове – е съхранил нещо от специалния благослов на този празник, който както е известно гласи: „Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение”. Защото, трябва да се забележи, че самото струпване на хората по площадите и улиците, самото „отпускане на душите” (и да, да – на кесиите) под огромните светила на електричеството и неона, е разпростиране на някакъв „мир”. Самите делници, далеч преди Рождество, се пронизват от нещо специфично долавящо се: безмирието на делника (защото делникът е задъхан, обременен, затичан и – без-мирен) е „отложено настрана”. „Бягането” по пистите на „конкуренцията” и „предприятията” е спряно. Светлините привличат хората да излязат вечер, да се стълпят, да са всички заедно, да са „на-едно”, да са – „градът”. И ето „градът” е влязъл в период на мир със себе си. И „между човеците” има „благоволение”.

Защото не е, не е само търговска примамка огромната, двадесетметрова елха, изправена от партера до купола на четириетажния хипермаркет и накичена с огромни блестящи топки. Тя е и „благоволение”, демонстрация на блага воля: „заповядайте, удивете се, развеселете се”. Не е само „промоционален трик” великолепната коледна опаковка на изненадващата бонбониера, сякаш наистина изработена в работилницата на дядо Коледа. Тя е и „благоволение”: „това е специално за вас, това е специално за празника, благо-волете и вие, позволете си благо-волението да си вземете от тази блестяща радост”.

За забелязване е, че на така обмърморваните от някои „коледни базари” в западноевропейския град, както търсенето, така и предлагането е най-вече именно израз на „благоволение”. Защото на тях търговците не изнасят неща, които през останалите дни в годината „ги няма”, или „за през останалите дни са твърде скъпи”, или са „особено нужни”. Не, изнасят се най-вече радостотворни неща, „чудесии”, чудноватости – изнася се, най-вече, свръхизобилно. В което има и добре преценена „пазарна логика”, но и – „благоволение”. А и предрождественският купувач купува най-вече от „благоволение”. За да „изненада” някого, за да „зарадва” някого – не за да „обогати” дома или близкия си. Спира се на лавката с греяно вино на площада не защото са го привлекли с нещо нечувано, а за да прояви „благоволението” да поприказва с непознат съгражданин, за да послуша „благоволението” на непрестанно и особено старателно през тези дни пускащия шеги, карнавално дегизиран продавач – за да се потопи следователно в „благоволението” на у-миро-творилата се и заусмихвала се общност на своя град.

Всичко това безспорно го има в „консумативното” празнуване на „либералния” и секуларизиран европеец. Колкото и да заслужава критика за глухотата си към първата част от рождественското славословие: „Слава във висините Богу”, ние не можем да си изкривим душата и да кажем, че той напълно е загубил чувствителността си към втората и третата му част. Защото той все още помни, че дни и дни преди Рождество на земята слиза особен „мир” и „между човеците” трябва да се прояви „благоволение”. Дори знае това „благоволение” –  като подобаващия за гражданина дълг преди Рождество.

Тъй че, вместо всеки път да се впускаме в дежурното (и пак повтарям – доста лицемерно у повечето от нас) критикуване на „безудържния консумативизъм на съвременната Коледа”, нека по-добре този път, наистина, както казват, да се вгледаме в себе си. Да се вгледаме и да се попитаме – къде са тази година и малкото светещи украси по улиците ни? София тази година е особено тъмна и унила. Някакви каканижещи фалшиво „Jingle bells” белобради кукли по определени ъгли, клечащи като просякини продавачки на полуплешиви елхови клончета – ето всичко, което се забелязва. И най-вече, никакъв дух на общност. „Средната” – както я определят – класа търчи по магазините, за да „реализира” от месеци обмисляните и пресмятани „по-големи” покупки, или пък – в по-малко състоятелната си част – калкулира как да се вмести в предварително определената сума за подаръци. Каква ти общност на града – в него тази година живеят грижливо противопоставените едни на други от същите тези вайкащи се медии „умни и красиви” протестиращи, сърдити на всичко по-младо „контрапротестиращи”, изтерзани от месеци зъзнене по обсадения площад и катедралния храм полицаи, изцеждащи поравно злост и сиромахомилство „интелектуални” публицисти, маниакализирани и параноични „патрули”, оглеждащи се за „сирийски бежанци” и т. н. и т. н. При това всички до един базисно раздразнени от идиотските заклинания, с които медиите се опитват да катализират казионно „коледно настроение”. На земята ни няма нито мир, нито „между човеците благоволение”. И дори във висините да се възнася „слава”, никой не може да я чуе.

Накрая ще кажа следното. Сигурно в онази страноприемница в покрайнините на провинциалния Витлеем, в която за Иосиф и Мария „не се намери място”, тъй че Младенецът се роди в обора й, сред животните, нея вечер спрелите се там пътници са се веселили. Най-вероятно са и пили и викали. Ние обаче не чуваме и дума на упрек за тяхната слепота. Родилият се Младенец е благословил заедно с целия свят и тяхната малка общност и поне помежду им през тази нощ със сигурност е царял мир и се е проявявало благоволение. Светото Семейство не се е разсърдило на егоистичната им веселба.

То въобще не се е сърдило. Като нас.

От kultura.bg

* Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ ‘Св. Климент Охридски’, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (SIEPM). Бивш член на Националното ръководство на ДСБ.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!