Сблъсък: Има ли дилема – здравето или икономиката?

[et_pb_section fb_built=”1″ _builder_version=”4.0.6″][et_pb_row _builder_version=”4.0.6″][et_pb_column _builder_version=”4.0.6″ type=”4_4″][et_pb_text _builder_version=”4.0.6″ hover_enabled=”0″]

Има ли дилема между здравето и икономиката в “коронакризата”? Кой е десният прочит? В рубриката Сблъсък – Никола Филипов и Мартин Табаков:

[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section][et_pb_section fb_built=”1″ _builder_version=”4.0.6″][et_pb_row column_structure=”1_2,1_2″ _builder_version=”4.0.6″][et_pb_column type=”1_2″ _builder_version=”4.0.6″][et_pb_text _builder_version=”4.0.6″ hover_enabled=”0″]

Икономиката и новите мерки срещу COVID-19

Никола Филипов 

Рязкото влошаване на епидемиологичната обстановка в страната през последните няколко седмици доведе до огромен натиск върху здравната ни система. Към днешна дата имаме 83 671 активни случая, от които 6 270 в болници, а 399 в интензивни отделения. Те се оказаха непосилни за администриране от здравната ни система и в понеделник управляващите решиха да адресират този проблем, обявявайки набор от противоепидемиологични мерки, които целят овладяване на кризата в здравеопазването чрез ограничаване на разпространението на заразата. Ако бъдат въведени в сила тези мерки, това би имало катастрофален ефект върху икономиката ни, а цели сектори от нея ще бъдат поставени на ръба на оцеляването.

Това, което здравният министър Костадин Ангелов и Националният оперативен щаб предлагат, е затваряне до Коледа на ресторанти, кафетерии, барове, хотели и други заведения за развлечение, като ще са позволени само доставки на храни. Затварят се молове и други магазини за стоки, които не са от първа необходимост, тоест ще работят само хранителните магазини, дрогериите и аптеките. Забраняват се и организираните екскурзии в страната и чужбина.

Исторически декември месец е един от най-силните за търговията, заради големия брой празници, които отбелязваме през него. Същото важи за туризма и транспорта. С предложените мерки тези сектори от икономиката директно се лишават от един сериозен приход, който в контекста на глобална икономическа криза и пандемия щяха да бъдат жизненоважни за оцеляването им. Търговията, транспорт, хотелиерството и ресторантьорство, култура и спорт създават близо един милион работни места, или  30% от заетостта в България. Същите тези сектори от икономиката през 2019 година са генерирали близо 29 млрд. лева, или 22% от БВП на България. Сривът в тези сектори неминуемо ще доведе до допълнителен спад в брутния вътрешен продукт на страната, като прогнозата на Министерство на финансите от спад от 3% през 2020 година ще бъде надмината. Ако мерките наистина бъдат приети в предложената форма, е много по-вероятно да се материализира прогнозата на Българската народна банка за спад на икономиката ни през 2020 година от 5.5%.

През следващия месец ще станем свидетели на рязко увеличение на безработицата. Въпреки, че мярката 60/40 остава да работи, тя е приложима преди всичко за компании, които оперират при намалени приходи. За тези компании, на които им е наложена административна забрана да извършват стопанска дейност, тя просто не е ефективна, защото бизнесът не генерира достатъчен паричен поток, за да покрива, дори и тези 40% от брутните възнаграждения на заетите и фирми просто ще прибегнат до съкращаване на персонал. Тези, които решат да не прибягнат до уволнения, ще принудят персонала си да започнат да използват платените си отпуски, да работят на намалено работно време, или просто ще ги пуснат в неплатен отпуск. Независимо от избрания подход, крайният ефект ще бъде намаление в разполагаемия доход на домакинствата, което от своя страна ще доведе до допълнително свиване в потреблението в страната, което е основна компонента от брутния вътрешен продукт на страната.

Икономическата криза породена от втората вълна на коронавируса и последващите от това мерки за борба с нея, ще бъде усетена значително по-тежко от домакинствата и бизнеса поради следните причини.
Първо, докато при пролетната вълна на вируса домакинствата и бизнеса имаха акумулирани ликвидни буфери, които им помогнаха да оцелеят при първия локдаун, то сегашната ситуация е диаметрално различна. При икономическия спад, който наблюдаваме през последните две тримесечия, можем да заключим, че голям брой от домакинствата и бизнеса вече са изчерпали своите спестявания. Тоест, връхлитащата икономическа криза вече би имала пагубен ефект за тях.

В началото на годината Европейският банков орган (ЕБО) позволи на БНБ да въведе шестмесечен мораториум по кредитите на бизнеса и домакинствата. Тази мярка беше изключително ползотворна, както върху бизнеса и домакинствата, така и за банковия сектор, и в голяма степен ограничи разгръщането на по-дълбока и по-дълга икономическа криза. Към 30 август на тази година са отсрочени общо 9.1 млрд. лева кредити, от които 6,96 млрд. лева за бизнеса и 2.1 млрд. лева на домакинствата, или близо 15% от отпуснатите кредити. С изтичането на мораториума тези бизнеси и домакинства, които са се възползвали от него, вече няма да разполагат с този инструмент. Те ще трябва да започнат да плащат задълженията си и то в момент, в който се очаква ръст в безработицата и спад в икономическата активност, породени от предложените нови мерки за борба с разпространението на коронавируса.

От друга страна банките ще бъдат принудени да променят стратегията си, за да могат да се подготвят за увеличения систематичен риск в банковия сектор, породен от очаквания спад в икономиката. Това означава, че те ще ограничат значително кредитирането, за да могат да поддържат по-високи нива на ликвидност и намалят риска от провизиране на кредитни експозиции. Липсата на достъп до финансов ресурс за бизнеса в момент, в който бизнесът се нуждае най-много от него, само ще доведе до удължаване на икономическата кризата. Поради тази причина час по-скоро правителството и БНБ трябва да ескалират въпроса към европейските институции за удължаване на мораториума на кредитите. В противен случай икономиката ни и банковият сектор ще бъдат изправени пред огромни рискове.

Политическата ни класа е изправена пред изключително трудната задача да намери баланса и от една страна да съхрани човешкия живот и от друга – икономиката ни. Поради тази причина налагането на ограничителни мерки за овладяване на заразата са крайно наложителни, но това трябва да се случва по много деликатен и фин начин, без да се забранява на цели сектори от икономиката да оперират, за да може тя да премине по-бързо през този тежък период.

 

Оригинална публикация

[/et_pb_text][/et_pb_column][et_pb_column type=”1_2″ _builder_version=”4.0.6″][et_pb_text _builder_version=”4.0.6″]

Да отворим буквара и да преговорим азбуката

Мартин Табаков

 

 

Да отворим буквара и да преговорим азбуката.

1) Въвеждането на принципа на икономиката като класификатор/делител на лявото и дясното е инструментално лява методология.

Има тонове социалистическа „поезия” (формално теория), боравеща с бедните и богатите, работническата класа и експлоататорите. Това е енергийната чакра на левите: социалистическата лирика, разпадаща обществото и света на насилени и насилници. И ако знаем, че в пропагандния наратив на левите е да мразят богатите, то най-голямата глупост, която богатите могат да направят, е да намразят бедните. Последното е като да танцуваш на трак, чийто вокал е Карл Маркс.

За десните водещите маркери са други: личност / колектив, вяра / безверие, местна / централна власт, партикуларизъм /глобализъм, лична инициатива / етатизъм и т.н. Всеки един от тези маркери за десния човек е по-определящ от дълбочината на джоба като родител на идеологическа категоризация.
Ерго, „ако си за локдауна, значи си социалист” е изключително ляво наклонение на мисълта. Тъкмо вчера прочетох точно два абзаца от интервю на политолог-преподавател, в което той отричаше транскрипцията на идеите на Платон по… платоновски.

2) Икономиката е базата, а политиката е надстройката, както знаем, е еталонен марксистки принцип.

Днес защитаван от либертарианците. Либертарианството се е пръкнало когато тоталитаризмът е срещнал анархизма на интимни начала. Не очаквайте от консерваторите да защитават мислене, в което икономиката е теологичен постулат. За марксистите и либертарианците човекът е за икономиката, за консерватора: икономиката е за човека.

3) Десният човек мисли обществото не като изважда, а като прибавя.

Това с изваждането го практикуваха едни социални инженери, закърмени с рационализма на просвещението. Затова консерваторът не може да създаде утопия: той е наясно, че няма идеална конструкция, която да удовлетворява всички по равно. Консерваторът знае, че обществото се състои не само от спартанци във фитнес-зали, но и от хора с придружаващи заболявания и такива, които отиват на работа с градски транспорт.

Така както консерваторът си дава сметка паралелно, че не всички са на държавна работа и доходите им не са гарантирани. Именно поради това консервативната представа за обществото е органична, а не ограничена: нагласата е да се избегне най-лошото, а не да се постигне най-доброто. Ако искате тройка с шведки близначки, постройте си еротичен комунизъм (макар че тогава е по-вероятно да обслужвате сам себе си в килия, отколкото да делегирате това на чифт светли хромозоми).

Консерватизмът никога няма да бъде универсална „идеология”, но за това пък няма да бъде и джихадистка индулгенция, каквато е либерализмът днес.

Консерватизмът няма да чеша личната ви себорея, защото вашата екзема е една от многото.
Не на последно място, този китайски автограф е тест за лична отговорност и обществена солидарност. Това, апропо, са здрави консервативни принципи, без гимнастика на езика и кючек от теоретични съчетания.

Консерватизмът – личната отговорност и солидарността с обществото – са работещата ваксина, която няма нужда от тестов период и се съхранява във всякакви температури.

[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row column_structure=”1_2,1_2″ _builder_version=”4.0.6″][et_pb_column type=”1_2″ _builder_version=”4.0.6″][et_pb_team_member name=”Никола Филипов” position=”редакционен съвет” image_url=”https://conservative.bg/wp-content/uploads/2018/07/Nikola_Filipov.png” facebook_url=”https://www.facebook.com/nikola.filipov” twitter_url=”https://twitter.com/NikolaFilipov” admin_label=”Никола Филипов” _builder_version=”4.0.6″ header_level=”h2″ header_text_align=”center” text_orientation=”center” custom_css_member_image=”margin: 0 auto;||width:70%;” custom_css_member_description=”padding-top: 15px;” custom_css_member_position=”padding-bottom: 20px;||letter-spacing: 2px;||text-transform: uppercase;||font-size: 14px;” border_radii_image=”on|180px|180px|180px|180px” border_width_all_image=”6px” border_color_all_image=”#303c66″ border_style_all_image=”double” saved_tabs=”all” icon_color__hover=”#6c88e5″ icon_color__hover_enabled=”on”]

 

Завършил „Управление на Инвестиции“ в Университета в Рединг, специализира „Бизнес Анализ и Оценка“ в Лондонския Университет за Икономика и Социални Науки (LSE) и „Финанси“ в УНСС. В момента Никола заема позицията на управляващ партньор на „Innovo Investment Management“.

[/et_pb_team_member][/et_pb_column][et_pb_column type=”1_2″ _builder_version=”4.0.6″][et_pb_team_member name=”Мартин Табаков” position=”гост-автор” image_url=”https://conservative.bg/wp-content/uploads/2018/07/martin-tabakov.png” admin_label=”Мартин Табаков” _builder_version=”4.0.6″ header_level=”h2″ body_text_align=”center” text_orientation=”center” custom_css_member_image=”margin: 0 auto;||width: 70%;” custom_css_member_description=”padding-top:15px;” custom_css_member_position=”padding-bottom: 20px;||letter-spacing: 2px;||text-transform: uppercase;||font-size: 14px;” border_radii_image=”on|180px|180px|180px|180px” border_width_all_image=”6px” border_color_all_image=”#303c66″ border_style_all_image=”double” saved_tabs=”all”]

 

Мартин Табаков е председател на Института за дясна политика. Бивш съветник към Политическия кабинет на министъра на външните работи Даниел Митов.

[/et_pb_team_member][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]

Споделете:
Консерваторъ
Консерваторъ