fbpx

НОВО

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Урокът по екология, който децата ни няма да получат в училищe

Преди няколко години преживях стреса от първия си личен сблъсък с новото екологично образование в училищата. Беше точно преди подписването на Парижкото споразумение за климата в края на 2015 г. Дъщеря ми, тогава в 4-ти клас, сподели, че „въглеродният диоксид е...

Българското общество е жертва на политическо лицемерие

Гражданите са оставени на сляпо да се ориентират в обстановката Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми и неизвестни Основният въпрос е липсата на междуинституционален и междупартиен диалог Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми...

Обичам Родината, мразя държавата!

Миналата седмица в коментарите под един текст се появи баналното клише: "Обичам Родината, мразя държавата!". И човек не може да не се запита каква, аджеба, е разликата между родина и държава и защо хората са склонни да обичат едното и да мразят другото. И изобщо...

Европа е смаяна от възможността Великобритания да се разпадне

Време за четене: 7 мин.

Пол Тейлър, “Ройтерс”

Международните партньори на Великобритания са втрещени, най-вече мълчаливо, от вероятността една от водещите западни сили да се разцепи и да се затвори в себе си, ако Шотландия гласува за независимост от Лондон тази седмица.

Мнозина се опасяват, че подобно отцепване би предвещавало излизането на Великобритания от ЕС, за което премиерът Дейвид Камерън обеща да проведе референдум през 2017 г., отслабвайки шестата по големина световна икономика и континенталните й партньори.

Някои се опасяват също, че това ще създаде прецедент, като засили сепаратистките настроения в Каталония и на други места в Европа. Борещите се за независимост от целия континент подчертаха това, като се стекоха в Единбург, за да подкрепят кампанията за независимост и да си извадят поука за собствените си борби.

Някои позираха за групова снимка с шотландския националистически лидер Алекс Салмънд, който в момента се бори да превърне стесняващите се резултати от проучванията на общественото мнение в победа на референдума на 18 септември.

Идеята не се посреща добре във водещите столици. Президентът на САЩ Барак Обама открито призова британците да останат заедно и в ЕС.

“Ние очевидно имаме дълбок интерес да гарантираме, че един от най-близките съюзници, които някога ще имаме, ще остане силен, стабилен, обединен и ефективен партньор”, заяви Обама по време на посещение в Европа през юни.

Министърът на военноморските сили на САЩ Рей Мейбъс подчерта, че шотландците са тези, които трябва да вземат това решение, но същевременно изтъкна миналата седмица значението на Шотландия в строежа на самолетоносачите на Великобритания и като база за ядрените й подводници.

“Не би било разумно американец да взема страна по този въпрос, но има някои проблеми, които ще изискват сериозна работа”, заяви той пред Ройтерс в сряда.

В частни разговори както американски, така и европейски официални представители казват, че са притеснени, че Великобритания, ампутирана от една трета от територията си и 8 процента от населението си, ще бъде по-интровертна и по-малко склонна да участва във военни коалиции в чужбина.

Докато Франция заявява, че е склонна да се присъедини към Обама във въздушните удари срещу екстремистите от “Ислямска държава” в Ирак, Камерън избягва да поеме ясен ангажимент.

Миналата година той не успя да получи парламентарна подкрепа за присъединяване на страната към предложените от САЩ въздушни удари в Сирия. Това засили съпротивата срещу това предложение в Конгреса и в крайна сметка Обама бе принуден да изостави плана.

Европейските партньори се опитват да оказват мълчалива подкрепа на Камерън за Шотландия, подчертавайки колко искат да запазят Великобритания в ЕС, но в частни разговори са объркани от решението му да заложи всичко на два референдума с несигурен изход.

“Излизането на Шотландия от съюза (с Англия, Уелс и Северна Ирландия) със сигурност ще разгорещи дебата за скорошен референдум (за напускане на ЕС)”, казва Филип Мисфелдер, говорител за външната политика на консерваторите на канцлера Ангела Меркел в германския парламент.

Меркел даде да се разбере, че Берлин иска да запази Великобритания в ЕС и е склонен да удовлетвори някои от исканията на Лондон за промени, за да помогне на Камерън да спечели референдума за оставане или излизане от ЕС, който той обеща да произведе, ако бъде преизбран догодина.

Публично тя отказва да вземе страна по въпроса за Шотландия, казвайки:

“Има честна кампания, която се води в момента. Така че нямам какво да критикувам. Освен това мисля, че британците не чакат съвети от германската канцлерка как да постъпят, камо ли шотландците”.

Но германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер беше по-малко предпазлив в четвъртък. “Открито ще призная, че бих предпочел да видя как Великобритания остава единна”, заяви той на пресконференция в Берлин с британския си колега Филип Хамънд.

Това е прецедентът на сепаратизъм, който предизвиква най-сериозни политически опасения в силно централизираната Франция.

“Идеята, че това може да се случи в Европа в региони като Шотландия – макар че контекстът изобщо не е същият – показва, че границите се взривяват и това е притеснително”, казва социалистката Патрисиа Адам, председател на парламентарната комисия по отбраната.

Някои чуждестранни компании също са обезпокоени. Директорът на френската оръжейна компания “Талес”, която дава работа на 7500 души във Великобритания като един от най-големите й доставчици, казва, че шотландски вот за отцепване ще създаде несигурност и ще постави под въпрос работни места и производствени обекти от двете страни на границата.

Някои европейски дипломати са разтревожени от крайно рискованата стратегия на Камерън в усилията му да запази единството на страната и да я задържи в Европа.

“Как можа да поеме толкова зле премислени рискове?”, попита в частен разговор френски дипломат.

Той посочи опита на самата Франция със загубени референдуми, довели до падането от власт на президента Шарл дьо Гол през 1969 г., отхвърлянето на проекта за европейската конституция през 2005 г. и почти задушили единната европейска валута още преди да се роди през 1992 г., когато гласоподавателите одобриха на косъм Договора от Маастрихт.

Ако Шотландия гласува за независимост, бъдещият й статус в ЕС може да се окаже въпрос на продължителни спорове.

Председателят на Европейската комисия Жозе Барозу вбеси националистите през февруари, като заяви, че една отцепила се Шотландия ще трябва да кандидатства отново за членство в ЕС и ще открие, че е “изключително трудно, ако не и невъзможно” да получи единодушно одобрение.

Някои юристи поставят под въпрос позицията му, посочвайки прецедента с Алжир, който запази асоциирания си статус с Европейската икономическа общност в продължение на шест години, след като получи независимост от Франция през 1962 година.

Дипломатите казват, че Комисията е била задължена да подкрепи Великобритания, страна членка на ЕС, в нейното тълкуване на правните въпроси преди вота. Но е вероятно правителствата от ЕС да възприемат по-прагматичен подход към Шотландия, ако националистите спечелят референдума.

Професорът по международно право Никола Льовра от Института за глобални изследвания в Университета в Женева заяви, че Шотландия може да постави началото на увеличаване на броя на нови държави, което ще принуди ЕС да промени начина, по който се ръководи.

“Ако Шотландия стане независима държава и успее да влезе в ЕС, няма да бъде единствената. Ще се получи така наречения ефект на доминото”, заяви той, посочвайки испанските автономни области Каталония и Страната на баските.

Каталонското правителство иска да проведе консултативен референдум за държавност на 9 ноември, но испанското правителство заявява, че той е незаконен. Стотици хиляди каталонци, окуражени от шотландския референдум, оформиха голямо човешко “V” на улиците на Барселона в четвъртък, настоявайки да получат правото да гласуват за отделяне от Испания.

“Шотландският референдум е за нас прилив на ентусиазъм и надежда”, казва Алфред Бош, говорител на каталонската партия Републиканска левица. “Разликата е, че британското правителство е демократично и го разреши, а испанското не е”.

Испанският премиер Мариано Рахой запази мълчание по въпроса за Шотландия, но ръководителят на каталонското регионално правителство Артур Мас заяви, че шотландското “Да” ще бъде позитивен знак за движението за независимост.

Консервативни испански коментатори порицаха Камерън, че е разрешил шотландския референдум. Уважаваният журналист Хосе Антонио Сарсалехос го нарече “една от най-големите заплахи за ЕС и Великобритания от 300 години насам”.

“Ако отделянето на Шотландия успее поради огромната, историческа непохватност на Камерън, ЕС ще се задейства, за да не се повтарят подобни ситуации и ще окаже натиск върху правителствата да преговарят с вече съществуващите сепаратистки движения”, написа той на сайта elconfidencial.com

Ирландия е притеснена от ефекта на шотландското “Да” върху Северна Ирландия, която е част от Великобритания и е разделена между протестантите, повечето от които подкрепят запазването на съюза с Великобритания, и католици, подкрепящи съюз с Дъблин.

Докладът на ирландското правителство за оценка на националните рискове посочва, че шотландският референдум може да доведе до появата на “елемент на нестабилност” в Северна Ирландия, където мирното споразумение от 1998 г. до голяма степен сложи край на три десетилетия религиозно насилие.

Ирландският министър на обществените разходи и реформите Брендан Хаулин заяви, че независимо от резултата, Великобритания ще трябва да направи конституционни промени, които ще засегнат неговата страна.

“Излизането на Великобритания (от ЕС) определено не е в наш интерес”, заяви той пред репортери в Париж.

Подкрепата за независимостта е много по-ограничена в други части на Европа като белгийска Фландрия или района в Северна Италия, който сепаратистите наричат Падания. Основната фламандска националистическа партия, Нов фламандски алианс, не акцентира върху сепаратистките си амбиции и е на път да влезе в белгийско федерално правителство за първи път в историята си. Подкрепата за независимостта във Фландрия е само 10-15 на сто, заяви Дейв Синарде, политолог в Свободния университет на Брюксел.

От bta.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ