fbpx

НОВО

Историческата мисия на SpaceX и НАСА

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Светослав Александров гостува в сутрешния блок на БНТ. Тема на разговора бе историческата мисия на НАСА и Space X. Вижте пълното видео:...

За държавата и данъците

В неделното издание на "Имате думата" по Канал 3 гостува журналистът и автор в платформата "Консерваторъ" Михаил Кръстев. Вижте какво сподели той по темата за Държавата и данъците. Вижте пълното видео:...

При нашествието на османците към Балканите и Европа дали не е играл роля един неотчетен фактор?

Редица изследвания свързват успеха на едно общество с нивото на ДОВЕРИЕ между неговите членове. Успехът на сегашните скандинавски общества (преди да ги обхване мултикултурната илюзия), се дължи на умението им да живеят заедно, като си вярват едни други. Това ги прави...

Дефлацията като политически проблем

Основната тема след Covid-19 е свързана с тежките икономически последици. Все по-големи са страховете от идваща сериозна дефлация (спад на потребителските цени), породена от забавената икономическа активност. Макар че всеобщото мнение е, че дефлацията е много...

Китайският пир по време на чума

Докато светът е залисан в това да ограничава пандемията, свързана с Covid-19, както и икономическите последствия от нея, Китай се възползва от възникналите обстоятелства и осъществява геополитическите си цели. Последните не са нови, но т.нар. коронавирус освободи...

Напред, науката е петолъчка или лявата индоктринация в американската академия

В една идеална ситуация, политическите убеждения не би следвало да играят роля в университетите при избор на преподавател или изследовател. Но, в графиката по-долу ситуацията е далеч от идеална - във факултетите по антропология на американските университети, на всеки...

Дълбоко ли е расовото разделение в САЩ?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Никола Бушняков гостува в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по "ТВ Европа". Тема на разговора бяха протестите и грабежите в САЩ, както и причините за тях. Вижте пълното видео:...

Не равни права, а равни резултати

Забравете за Флойд - aфроамериканците не са на улицата заради него. Това, което искат, не са равни права с „белите” , те ги имат, нито системата да им даде равни възможности за финансова и житейска реализация с белите, което също имат. Не равни права, а равни...

Кои са “Привилегированите”?

Редакторите в "Консерваторъ" Николай Облаков и Виктория Георгиева гостуват в "Студио Хъ" по темата за битовата престъпност и материала "Привилегированите" Подхождаме с разбиране към затрудненията с четенето на нашите либерални приятели, но показаните данни имат...

Прогресивният данък – една услуга, различни цени

Дебатът за размера на данъците и философията на облагането на доходите (плосък срещу прогресивен модел) наглед е финансово-икономически, но по същество има съвсем друга природа. Това се вижда и от аргументите на защитниците за смяна и оставане на модела - и вляво, и...

Италия пак би избрала Берлускони

Време за четене: 2 мин.

Дясноцентристки алианс, предвождан от Силвио Берлускони, би бил най-вероятният победител, ако италианците избираха парламент днес по новите правила, които парламентът в Рим обсъжда.

Това сочи социологическо проучване, данните от което бяха разпространени в понеделник.

Италия се опитва да промени правилата за изборите, защото от години след вота се стига до слаби и нестабилни правителства, неспособни са вдигнат на крака мудната икономика или да намалят публичния дълг, достигнал около 130% от БВП, допълва „Ройтерс“.

Проучването е дело на института „Ипсос“ (Ipsos) по поръчка на вестник „Кориере дела сера“. В него на потенциална дясноцентристка коалиция се дават 37.9% от гласовете, което е малко над прага от 37%, отвъд който на победителя се избягва балотаж и се преразпределя голям бонус от депутатски места. Лявоцентристка коалиция би получила 36%, а популисткото движение „Пет звезди“ – 20.7%.

Новият изборен модел предвижда стимулиране на силни коалиции или партии чрез поставянето на висок праг за попадане в парламента. Победителят получава солидно мнозинство, като се допуска и балотаж, ако трябва да се определи по-точно резултатът.

Десницата регистрира ползи от неотдавнашното решение на центристката UDC да се фокусира върху ядрото си от поддръжници след като миналата година води предизборна битка с формации, които вече не съществуват. Лидерът й Пиерфердинандо Казини каза в интервю за „Ла Република“, че партии като неговата UDC (тя е с едва 3.1% подкрепа), „Форца Италия“ на Берлускони (23.2%) и Новата десница, която се отцепи от Берлускони миналата година, трябва да обединят силите си срещу лидера не левицата Матео Ренци и неговата Демократическа партия (най-популярна с 33.5%).

В левия спектър почти всички гласове отиват за Демократическата партия, докато вдясно те са разпръснати между куп партии с подкрепа между 2 и 6 процента. Завръщането на Казини в центъра обаче допада на Берлускони и може да окаже решаваща балансираща роля в бъдещи избори. Самият Берлускони не може да се кандидатира за премиер, тъй като част от наказанието му по присъда за данъчна измама е забрана да заема публични постове. Следващите редовни избори са през 2018 г., но ситуацията е такава, че очакванията са за предсрочен вот не по-късно от 2015 г.

От www.dnevnik.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ