НОВО

Ще сложи ли мюфтийството тире?

През последните дни съдбата на дълговете на мюфтийството (или както шеговито е известно „Българска Мюсюлманска Църква“) беше широко дискутирана, главно в аспекти, които бяха на нивото на гореспоменатите шеги или на дребно политиканстване. По същество дискусия много...

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

Жабите бик и блатото на европейската политика

Жабата бик* притежава изключително развит бащински инстинкт. След заветната победа в придобиването на правото да оплодят женската, тя снася яйцата си в неговата локва и бързо тръгва към нови подвизи, докато младия татко остава да се грижи сам за своите попови лъжички....

Има ли ваксина срещу анти-ЕС настроения?

Франция планира да замени понятията "майка" и "баща" с "Родител 1" и "Родител 2" в официалните документи. Предложението е на депутатите от партията на президента Еманюел Макрон "Република, напред". Според вносителите, идеята е формулярите да бъдат адекватни на всички...

С Макрон напред към светлото бъдеще!

В началото на седмицата френският президент Емануел Макрон представи своята визия за бъдещето на Европейския съюз. Манифестът "Европейско възраждане" бе публикуван на всички официални езици в ЕС и насочен към всички граждани на Евросъюза. Идеите, включени в документа,...

Боряна Димитрова: Симпатизантите на Бареков са с нисък социален статус

Време за четене: 7 мин.

– Г-жо Димитрова, предизборната кампания е на финалната права, вълнува ли се българинът от европейската тема и лесно ли ще се ориентира кой най-добре ще го представлява в Европарламента при толкова много участници?

 – Както всеки европеец, така и българинът се вълнува от работата, доходите, здравето, сигурността, образованието на децата си, възможността да живее достойно, да не е принуден да прави унизяващи го избори. Всички тези неща са измерения на приобщаването ни към Европа, от която бяхме откъснати близо половин век. Откъснати до степен, че пътуването до която и да е от „западноевропейските“ страни беше повод на „провинилия се“ да се гледа с лошо око. Не е виновен българинът, че голяма част от политиците, особено онези, които най-агресивно се борят за място под слънцето, не дебатират важните теми и не показват връзката между мястото на България в ЕС и подобряването на качеството на живот на хората. Темите в предизборната кампания бяха изместени, за да ограничат избирателната активност и да държат гражданите в плен на примитивни избори – Северозападен университет, осигуровки, за който не си плаща, народна република и други подобни.

– Как ще изглежда разпределението на 17-те български мандата за Европейския парламент и могат ли да се очакват изненади?

– Прогнозата на Алфа Рисърч, направена въз основа на наблюдаваните от нас тенденции през последните месеци и проучването на финала на предизборната кампания, показва че с най-голяма степен на вероятност 17-те мандата на България ще се разпределят по следния начин: 6 мандата за ГЕРБ (27.3% о т гласувалите), 5 за БСП (23.6%), 3 за ДПС (13.4%), 2 за ББЦ (10.5%) и 1 за Реформаторския блок (5.9%). Близо до изборната квота от 5.88% е и АБВ (5.3%), чиято подкрепа по-трудно се измерва заради неравномерното регионално представителство на партията и по-големите амплитуди в проучванията.

Изненади могат да се очакват от две посоки: първо, от партиите, които са близки до условната бариера от 5.88%, която трябва да бъде премината, за да получат мандат. За тях участието в разпределението на мандатите може да се окаже въпрос на малък брой гласове. Тези партии могат както да надхвърлят прогнозирания резултат, така и да останат „под чертата“. Втората изненада може да дойде от дистанцията между трите водещи политически сили (ГЕРБ, БСП и ДПС). Скъсяването на тази дистанция може да промени съотношението в броя на получените мандати. При по-малка разлика в процентите, тези партии могат да имат разлика само един мандат, при по-голяма дистанция ДПС остава в по-неизгодна позиция, а ГЕРБ печели.

– Пренесе ли се истинската европейска битка на идеи между ЕНП и ПЕС у нас при липса на истински дебати между партийните лидери и водачите на листите?

– В тези избори трябваше да дебатират не партийните лидери, а водачите на листи за Европейски парламент. Така, както на европейската сцена дебатираха не Франсоа Оланд, Ангела Меркел или Матео Ренци, а кандидатите за председател на Европейската комисия – Жан-Клод Юнкер, Мартин Шулц, Ги Верхофстад, Ска Келер и Алексис Ципрас. За жалост, лидерът на ПЕС и водач на листата на българските социалисти не участва в нито един дебат, което не може да бъде окачествено като европейско поведение. Най-малкото е в пълен разрез с онова, което видяхме в Европа по време на кампанията. Тонът се задава винаги от лидерите и това беше лош тон.

 Споделяте ли очакванията, че интригата на 25 май ще е между малките партии и че голямата битка ще е между “България без цензура”, Реформаторския блок и АБВ за четвъртото място?

– Точно за тези партии обаче социологическите агенции най-много се разминават в прогнозите си. Какви според вас са шансовете на всяка партия поотделно. Две са големите интриги – първо, коя партия ще спечели най-много гласове. Редица социологически агенции от месеци наред дават първо място на БСП. Нашите проучвания сочат обаче, че ГЕРБ има по-големи шансове да бъде първа политическа сила. В неделя ще видим дали мобилизацията на дясно-центристиките избиратели ще потвърди тази тенденция. Едва втората интрига е за малките партии – тук с най-големи шансове са ББЦ, РБ и АБВ. Благодарение на масираната си кампания ББЦ успя да покачи процентите си през последните две седмици и със сигурност ще се намеси в битката за мандати. РБ и АБВ разчитат на по-малки, но по-устойчиви ядра. Засега с по-високи шансове за мандат се очертава РБ, но не можем да изключим и АБВ.

– Има ли вариант в ЕП да влязат само БСП, ГЕРБ и ДПС и партията на Бареков да остане зад борда?

– Варианти винаги има. Не социолозите предопределят изхода от вота, а избирателите. Нашите прогнози обаче са, че в Европарламента ще бъдат представени български депутати от повече от три партии.

Най-напред, по официални данни от медиите, България без цензура прави изключително скъпа кампания и успява да събере гласовете на хора, надяващи се на поредния спасител. Освен това, през последните дни се активизират и дясно-центристките избиратели. Това води до мобилизация на вота за Реформаторския блок, който също има високи шансове да изпрати свой депутат.

–  От чии избиратели ще вземе партията на Бареков?

– По социален профил, нагласи, отношение към управлението на страната, избирателите на Бареков са най-близки до тези на Атака. ББЦ взима основна част от нейните избиратели, но също така бивши симпатизанти на ГЕРБ, БСП, ДБГ – хора с по-нисък социален статус, които трупат гняв, но не и надежда.

– Пренасити ли се политическата сцена от националистически идеи и може ли да останем без присъствието на “АТАКА” И НФСБ в Европейския парламент?

– Да, напълно възможно е. Тъкмо разпиляването на националистическия вот не само между Атака и НФСБ, но и между ББЦ, БСП, АБВ прави ситуацията у нас доста различна от тази в повечето европейски страни – вместо възход на една националистическа партия, ние сме свидетели на наличие на „националистическо крило“ в повечето леви партии у нас.

– По какви пътища ще поемат АБВ и Реформаторският блок, в случай че не успеят да вкарат поне един евродепутат?

– И двете партии ще продължат да развиват проектите си, макар и в коренно различна ситуация в зависимост от това, дали ще спечелят мандат в Европарламента, или не. Целите, които си поставят и хората, които са ангажирани с тях са такива, че не е възможно ограничаването на действията им до европейските избори. В много голяма степен обаче бъдещата им роля в българския политически живот е свързана с предсрочните избори на есен. Ако има предсрочни избори, това ще катализира енергията и процесите на сцепление в тези коалиции. Ако няма предсрочни избори, те ще бъдат оставени във фризера и едва след време ще стане ясно дали ще могат да се върнат към живот или не.

– Преференцията е 5%. Какво означава това в гласове, в цифри за една партия, която реализира един мандат?

– За да пресметнем какво означава 5% преференция за партия, която реализира един мандат, трябва да тръгнем от очакваната избирателна активност. Към момента Алфа Рисърч прогнозира, че около 2  млн.  и 600 хил. избиратели ще отидат до урните. За да спечели един мандат дадена партия, тя трябва да получи малко над 150 хиляди гласа. 5% от 150 хиляди гласа са 7 500 гласа. Т.е. ако кандидат от една партийна листа, който се намира примерно на четвърто място, събере 7500 -8000 гласа с отбелязана преференция, той може да измести водача и да бъде избран за евродепутат.

– Какъв е шансът на независимите кандидати?

– Слаб. В България няма традиция да се гласува за независими кандидати. Партийните структури, кампании и твърди електорати правят почти невъзможно „промъкването“ на независим кандидат. Иска ми се обаче да отбележа, че в тази кампания видях кандидати от по-малките партии, които бяха значително по-подготвени, по-аргументирани и по-смислени в поведението и изказванията си отколкото мнозина представители на т.нар. „основни играчи“.

– Какъв ще бъде размерът на контролирания вот и купуването на гласове?

-Трудно е да се прогнозира размерът на контролирания вот. По-страшното е, че от години се знае за този проблем, медиите изнасят фрапиращи случаи, а нищо не се прави. Търговците на гласове се оказват и по-хитроумни, и по-ненаказуеми от който и да било участник в изборния процес.

Заради големия национален залог на тези избори, заради вложените пари в поредните инженерингови проекти, за жалост и тази година няма да мине без купуването на гласове. Който е дал пари за скъпи кампании ще иска да си ги „прибере“ – за сметка на обикновените българи, особено в малките населени места. Тези хора се чувстват притиснати между две заплахи – да останат без работа, или да дадат гласа си за някой, който ще продължи да ги третира като безправни крепостни селяни.

Не е случайно и това, че управляващите полагат толкова много усилия да намалят избирателната активност.

От faktor.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!