fbpx

НОВО

Функционираща икономика и лична отговорност

Функционираща икономика и лична отговорност, а не военновременен планов социализъм и крути забрани ще ни спасят от пандемията Днес - пред лицето на сериозна глобална пандемия - икономическата наука и функциониращата стопанска система не просто няма как да минат на...

Припомняне: защо Доган е зло

През последните седмици българският политически живот е тотално доминиран от скандали. Но докато повечето от тях всъщност „затапват” възможността за смислен политически дебат и поради тази причина са вредни, то във вторник се случи един, който определено си струва да...

Двойната криза в САЩ

Деконструкция на разума Епидемията в САЩ отключи процеси, които дълго време набираха сила, още от края на седемдесетте, след петролната криза. Възходът на реториката в политиката и на популизма е още от 60-те с победите на Кенеди срещу Никсън благодарение на...

Наследството на панарабизма в Близкоизточния конфликт

Първият въпрос, като започнем да говорим за панарабизма и арабския национализъм е ясно да посочим какво се има предвид под Арабски свят – това са всички държави, където арабският език е първият официален език  и  арабската и ислямска култура доминират. В...

Води ли политическата коректност до политически разлом в ЕС?

Резолюцията на Европейския парламент в подкрепа на "расовите" бунтове в САЩ и движението Black Lives Matter няма правни последствия. Вероятно тя е неумел опит да се повлияе на предстоящия президентски избор зад океана през ноември. Днешното изявление на Доналд Туск в...

Корупцията в климатичната наука

Редакторът в "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в "Студио Хъ" по 7/8 ТВ. Тема на разговора беше корупцията в научните среди и последиците от Зелената сделка. Вижте пълния...

Консервативният аргумент за хегелиански ред

Проблемът с повечето политически философи на 20-ти век е, че не успяват да обхванат всички взаимосвързани системи, които изграждат човешкото общество и се фокусират единственото върху определени аспекти от него (икономически, културни, политически и т.н.). Факторите...

Туитър срещу Тръмп

Ако си човек с консервативни позиции и си активен в големите социални мрежи (да разбираме Фейсбук и Туитър), въпросът не е „дали“ ще дойде ден, в който ще бъдеш цензуриран, а „кога“. Спомням си как преди десетина години социалните мрежи бяха не просто свободно...

Пред какви икономически заплахи е изправена България?

Ще намери ли Европейският съюз общо решение за излизане от кризата? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на Георги Коритаров. Вижте пълното...

Как непредвидимостта на епидемията ще се отрази на икономиката?

Какво ще е бъдещето на България след влизането в чакалнята на еврозоната и Банковия съюз? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на „Свободна зона с Георги Коритаров“. Може ли проектът АЕЦ „Белене“ да скара България и Европейския съюз? Вижте пълното...

В Страстната седмица

Време за четене: 3 мин.

Славка Божкова

След дългия Велик пост, слава Богу, дойдохме и до Страстната седмица. И знаем, че Страстната седмица е наречена така, защото се почитат с благоговение страданията и смъртта на Господ Иисус Христос, с които Той ни е изкупил от греха и смъртта. Знаем и това, че думата страсти означава страдания, само че  в днешния ни език тя означава по-други страдания, от които е по-добре да се въздържа човек, особено през Страстната седмица.

Не щеш ли, тъкмо тази седмица медиите не престанаха да се поддават на страстите на някои журналисти. В телевизионни и радио-предавания, в текстови публикации в Интернет и в хартиени издания се изсипаха доста страсти, особено срещу Църквата и нейните служители. Ние, християните, че и клириците сред нас често си заслужаваме да ни критикуват, а и от това само полза имаме ние самите. Но да критикуват за съществуващи, за действителни грешки и грехове е едно, а друго е да си измислят и да хулят.

Две основни теми (и няколко вторични) бяха предмет на журналистическите страсти. Едната беше за молбата на един митрополит да не се съблазняват (скандализират) православните вярващи, които са основната част от населението на неговата епархия, с една нескопосана изложба. Ама тя била много велика, още по-кадърен бил така нареченият художник. Хайде, холан! Те и карикатурите на Мохамед не бяха лоши, ама комшиите (не по територия, а по вяра) не се шегуват…

Та не се свършиха тия пусти журналистически страсти, докато всяка медия не даде барем по един журналист за фронта на медийната „доблест” и за кресливите барикади на посредствеността. А нали се сещате, какво щяха да говорят тия същите профи-журналисти, ако онзи митрополит не се беше обадил и през Страстната седмица християните бяха заливани с културна помия?! Лозунгът им „Църквата мълчи” си стои зад вратата на редакцията (била тя и виртуална) и за миг влиза в употреба. Така де!

Другата тема беше с един свещеник, който от десетилетия фенува на баба Ванга. И преди още владиката му да се беше обадил (а и като се обади, той не го заклейми, нито заплаши, само каза, че въпросът трябва да се разгледа от епархийския съвет), журналистите – почти пак същите – гракнаха: гонят най-добрия свещеник заради Ванга! Мракобесие, инквизиция, огнени клади и т. п. Наслушахме се, нагледахме се и се начетохме на такива журналистически изцепки. И то точно в тази седмица те бяха най-яростни, страстни!

Страсти, няма какво да кажеш! Иначе да пишеш за вярата, за богослуженията, за песнопенията и за четивата, за проповедите и за личния великопостен подвиг на вярващите, това е толкова скучно, досадно чак. Няма в това никакъв живец, няма какво да изпъчиш на първа страница или в прайм-тайма, нито пък в разните му там предавания, няма как да те забележат, ще вземе да ти падне рейтинга, а без него накъде?! Друго са си страстите – живот, плам, аплауси, повишения, пари… Е-е-ех!

От dveri.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ