12 юни: Речта, която промени света

В средата на 80-те години на ХХ век СССР започва да има все големи икономически проблеми в опитите си да се противопостави на САЩ, което води до удобен повод за края на Студената война с падането на Берлинската стена и обединението на германската държава. Заради задаващия се голям икономически срив съветския лидер Михаил Горбачов е принуден да ограничи помощта си към своите източноевропейски съюзници, което довежда до намаляване влиянието и авторитета на СССР в региона.

През 1980 г. президентските избори в САЩ са спечелени от великия Роналд Рейгън и по-този начин той става най-възрастният президент на страната. Определено за него може да се каже, че той е политик, вярващ в свободата. Негова е и популярната мисъл:

„Когато правителството расте, свободата намалява. Не трябва да очакваме, че правителството ще реши нашите проблеми. Нашият проблем е правителството. Ние не предаваме свободата на своите деца чрез кръвта си. За нея трябва да се борим, да се бием, да я защитаваме и на тях трябва да предадем да правят същото.”

Рейгън разглежда комунистическата система като антитеза на свободата и чувства, че хората искат да бъдат свободни, не веднъж повтаря:

Кого наричате комунист? Е, това е човек, който чете Маркс и Ленин. А кого наричате антикомунист? Това е човек, който разбира Маркс и Ленин.”

Той има открит и твърд стил на общуване и на заявяване на позиция:

„Ние искаме да бъдем силни, искаме да бъдем реалисти. Искаме да назовем нещата такива, каквито са, а не по начина, по който желаем да бъдат и ние трябва да бъдем готови за преговори, които черпят своята сила от реализма.”

Двама американски президенти остават в историята на Берлин със своите реплики. Първата такава е легендарното изречение на Дж. Ф. Кенеди: “Ich bin ein Berliner.” (Аз съм берлинчанин) – то е произнесено в далечната 1963 г, по време на първото му посещение в Германия след издигането на Берлинската стена между Източен и Западен Берлин. Няколко десетилетия по-късно в Западен Берлин пристига американският президент Роналд Рейгън, който се опитва да спечели благоразположението на берлинчани, още повече, че сред посрещащото го тогава мнозинство има и такива, които не са привърженици на американската политика.

Десетки хиляди германци демонстрират по онова време по улиците на Берлин срещу неговото посещение и политиката на САЩ. Все пак речта на Рейгън, отпреди 31 години, произнесена на 12 юни 1987 година пред Бранденбургската врата, остава историческа. Предоставяме Ви част от текста на речта:

„Господин федерален канцлер Кол, господин управляващ кмет Дийпген, дами и господа! Преди 24 години президентът Джон Кенеди посети Берлин и говори пред кметството към хората на този град и към целия свят. Оттогава двама президенти са идвали в Берлин по време на своя мандат. Самият аз съм за втори път на посещение в този град.

Ние, американските президенти, идваме в Берлин, тъй като трябва да говорим за свободата точно на това място. Но трябва да призная, че има и други неща, които са ни довели тук: чувството за история в този град, който е с повече от 500 години по-стар от нашата собствена нация. Вашата смелост и решителност. Може би композиторът Паул Линке е оценил правилно американските президенти. Знаете ли, днес идвам тук като много президенти преди мен, защото, където и да ходя и каквото и да правя: „Аз имам още един куфар и в Берлин.

За онези, които слушат в Източен Берлин, няколко специални думи. Въпреки че не мога да бъда при вас, отправям своето слово не само към своите непосредствени слушатели, но разбира се и към вас. Подкрепям ви така, както подкрепям и вашите сънародници на Запад, с твърдата, непоколебима вяра: има само един Берлин.

Зад мен има стена, която обгражда свободните сектори на този град. Тя е част от огромните прегради, които разделят целия континент Европа. Но тъкмо в Берлин, където стената се издига най-видимо, тя разделя града точно на мястото, където снимки от вестници и телевизионни екрани са запечатали в съзнанието на целия свят бруталното разделяне на един континент.

Господин генерален секретар Горбачов, ако се стремите към мир, ако желаете благосъстояние за Съветския съюз и за Източна Европа, ако желаете либерализация, елате тук при тази врата.

Господин Горбачов, отворете тази врата!

Господин Горбачов, разрушете тази стена!

Когато гледах от Райхстага – въплъщението на немското единство – ми направиха впечатление следните думи, написани на стената може би от някой млад берлинчанин. Те са отговор на немския въпрос: „Тази стена ще падне. Вярата ще стане действителност.” Да, в цяла Европа стената ще падне. Защото тя не може да устои на вярата. Тя не може да устои на истината. Тя няма да може да устои на свободата.”

Определено това, което изпълва с възхищение у Роналд Рейгън не може да бъде изразено само в едно или две изречения, но на първо място това е неговата силна личност, неизменното му самообладание и ясно съзнание за посока. На второ място това е умението му да предава същите тези качества на околните и да ги насърчава у тях самите. Събирайки в себе си опитен оратор и талантлив актьор той постига забележителни резултати печелейки симпатии не само у дома и не само сред политическите си привърженици.

С непосредствения си и естествен език той успява да завладее общественото съзнание и да наложи нов подход в международните отношения, влияейки върху хода на събитията дори и със самата си личност. Приносът му е безценен, примерът му дълго време ще бъде помнен и следван, а паметта му вечно почитана, като на един от най- забележителните и прозорливи политици на ХХ век.

Споделете:
Спас Станоев
Спас Станоев

Завършил бакалавър Публична администрация и магистър Управление на човешки ресурси в Софийския университет " Св. Климент Охридски". В момента работи в " Напоителни системи" ЕАД към Министерство на земеделието.