НОВО

Роби ли сме на Брюксел и Вашингтон?

2019-та година. Пътувам към любима дестинация - Русе. Градът ни с най-западноевропейски и бутиков облик. Град, който изглежда като класическа музика (в случай, че класическата музика изглеждаше някак). Само в историческия си център, разбира се. За пръв път, обаче, ми...

Иво Инджов: Никой не се възползва от изхабяването на ГЕРБ

Иво Инджов е доцент по журналистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Експерт по политически комуникации. Кой е големият победител на изборите? На местните избори нямаше голям победител. Спечели ГЕРБ, защото доминира отчетливо в битката за кметове на общини и...

Всички обичат Радев

Политическата и не толкова обществена драма с назначаването на нов главен прокурор е на път към своя край. Въпреки, че в четвъртък държавният глава Румен Радев отказа да подпише указ за назначаването на Иван Гешев за нов първи обвинител и вместо това подписа указ за...

Вредата от данъчната хармонизация

В телевизионно интервю, новият икономически еврокомисар Паоло Джентилони сподели, че не било нормално в ЕС да има единна валута и една централна банка, а в същото време във всяка страна да има различно данъчно облагане.  Той изрично посочи, че не може в България...

Бюджет 2020: Първи впечатления

Министерски съвет одобри държавния бюджет за 2020 г. Малко първи впечатления: За моя изненада, Бюджет 2020 е подобрение спрямо Бюджет 2019, който беше позициониран силно в ляво. Та този път, освен негативните, ще изброя и някои позитивни страни на бюджета:...

Бюджет 2020: Без изненади

В проектобюджета за 2020-а не се виждат изненади, спрямо предварителните очаквания. Параметрите и от приходната част, и от разходната бяха очаквани. Важно е да се отбележи положителния факт, че няма промяна в размера на данъчните ставки и размера на осигурителните...

Стопанската немощ на социализма

“...стагнация в икономическото ни развитие, застрашително изоставане в структурното и технологичното обновяване на икономиката вследствие на груби грешки в стопанската и инвестиционната политика, застрашително нарастване на външния дълг, увеличаване на инфлацията,...

Един необикновен ден преди 30 години

Не бива да се бърка денят 10 ноември 1989 с прехода или пък с други последващи събития, които като цяло наричаме „демокрацията“. Денят си е ден, докато преходът и демокрацията са разтегливи понятия, на които все още не са сложили окончателни граници в пространството и...

Неизбежният икономически колапс е истинският спасител на България от комунизма

Датата 10 ноември е ключова в новата българска история. Не защото един политически режим е сменен с друг или защото след десетилетия еднолично управление Тодор Живков е свален от власт. Тези събития носят своята историческа важност спрямо съответния период. 30 години...

Огледалото на Прехода или Политикът на Шрьодингер

Време за четене: 6 мин.

Време за четене: 6 мин. Слави Трифонов в политиката – рубриката “Сблъсък” Кристиян Шкварек и Николай Облаков

Споделете чрез

Изнежените революции на 2017 г.

Време за четене: 5 мин.

Trigger warning: Шансът да се обидите от нещо, което прочетете тук е 2,96%.

Не е тайна, че 2017 е годината на САЩ. Всички погледи са приковани там и всеки фейсбук  политолог чака поредното събитие, за да прояви своята неподправена експертиза.

Дали става въпрос за реч на президента Тръмп, за акция в защита на паметници от Конфедеративните Щати, за насилието на най-миролюбивата група – това няма значение. Факт е, че събитията в САЩ са тема на разговор дори и в апокрифните политически фракции на територията на България.

Не мога да отрека и истината, че голям процент от младите хора у нас обръщат поглед към политиката – родната, а и тази по света, заради събитията от 2016.
Но защо толкова млади хора правят тази смела крачка да се нарекат “консервативни”, само въз основа случките, които виждат отвъд океана?

Доналд Тръмп успя да си спечели моето уважение, показвайки, че може и другояче. Един подход, лишен омекотяване на всяка дума, лишен от мили усмивки пред камерите и лицемерни комплименти. С това Доналд Тръмп спечели и сърцата на много други. Показа това, което всички знаем, но отричаме – да си прям и автентичен означава да бъдеш мразен. По отношение на политическите си възгледи с Тръмп срещаме не едно или две различия. Но не искам тях да обсъждам сега.

Всички знаем основната конфронтация на битово ниво, която беше лайтмотивът на предизоборните кампании в САЩ – SJWs срещу поддръжниците на Тръмп. После, разбира се, (не) се случи скандалното гостуване на Майло Янопулос в Бъркли, където избухнаха зловещи протести и прояви на агресия под патронажа на не кого да е, а антифа – най-мирната организация от политически активисти, последвано от несъстоялото се събитие на Ан Коултър. През това време за първи път се постави много сериозно темата за Първата поправка, с други думи – свободата на словото.

В статия свалена от сайта на “Мисъль” – “Буквално Хитлер!”, бе засегната и тази тема.

За левите активисти свободата на словото свършва там, където започват техните чувства и всеки с различно мнение е… точно така – “Буквално Хитлер!”

 

Тези активисти, апологети на най-грозната част от фашизма – цензурата, намериха почва и у нас. Дори не е задължително да е на политическата сцена. Не е нужно да ги виждаме на протести, за да знаем, че има хора, които обичат да заглушават гласовете на тези, които не могат да оборят с аргументи. А агресията си тези умнокрасивитети проявяват най-вече когато някой реши да борави с хумор – феномен, който може би скоро ще бъде затрит от политкоректната вълна, канеща се да залее целия цивиливизован свят.

Това отношение към другия и към живота е паразитно. Чуждата свобода не свършва там, където започва нашият “сейф спейс”. Свободата да се чувстваме обидени не може да ни бъде отнета – нещо, което искам да е ключово в изграждане на моята теза. Не може да ни бъде и отнета свободата да обиждаме. Защо? Защото никой не се ползва със свободата или правото да ограничава чужди свободи. Затова и Антифа са лефтита – те вярват, че държавният апарат е длъжен да им осигури правото да не могат да бъдат обиждани.

Така стигаме и до изнежените революции от 2017 година. Събитие, което ще остане само в интернет и за което малко хора ще научат. Защо изнежени? Защото произлизат от нуждата на определени индивиди да запазят своите чувства непокътнати. Хора, погълнати от нарцистични разстройства на личността, неспособни да възприемат хумор и/или критика. Тяхната изнежена революция се случва тихомълком – без протести, без изразяване на позиция. Това е революция на оскърбените и наранените. Революцията на една група умни и една група красиви.

Нека приемем, че интернет и в частност Фейсбук са една държава. Тя има своите правила. Има своите граждани и с кликането на “I agree” под протокола за сигурност и правилата за ползване, всеки гражданин се обременява с това да спазва конституцията, имплементирана в държавата.

Но Фейсбук държавата е раят на Антифа. Това е държавата рай за умния, за красивия и за техните приятели – изнежените. С доклади и оплаквания можем да накараме държавния апарат да цензурира тези, които ни обиждат.Фейсбук е държава с липса на свободи. Това е държава, в която царува социалната правда, маскирана като индивидуална правда.

Така се случи изнежената революция. Със свалянето на страницата на Терминални Цитати, временния бан на Николай Облаков, свалянето на “Буквално Хитлер!”… Но не отвсякъде, а от огнището на дясното мислене – от “Мисъль”. Случва се и с всяко блокиране от прогресивно мислещата Емилия Жасминова, стожер на свободното слово.

Изнежените революции в България и по света тепърва започват. Те се случват тихо. И не са революции на потиснатия народ срещу своя потисник – държавата. Те са революции на чувствата, на егото срещу разума и свободата

 

Интернет не е държава – лоша метафора използвах. Той е меметична среда. Най-големият разпространител на идеи. И в тази меметична среда се развъди един мем – този за ползите от културния плурализъм. Културното обогатяване, което странно защо работи само в една посока – отвън-навътре. Тоест това е мем, който НЕ предполага процес на асимилация, а на натиск.
За съжаление не успя да се пробие мемът за интелектуален плурализъм. Нито в интернет, нито по света. В САЩ, в България, в Германия, в Европейския парламент.

Изнежената революция е революцията на антиплурализма. На всеки вид “дивърсити”, но не и на разнообразието на мнения. На гледни точки. Изнежената революция е война срещу хумора и срещу свободата да мислим. Този процес невероятно наподобява горенето на книги от нацистите – цензурата на десни платформи или дясномислещи хора е първата крачка към тоталитарен режим.

Това е революция, която ако бе извършена от държавата би била осъдена като налагане на диктатура. Това е революцията на изнежените, които дават carte blanche на държавата да ги цензурира. Защото правата и свободите са общовалидни.. И ако ние нямаме право да ви обиждаме, изнежени, то скоро и вие няма да имате право да се обиждате. Тръмпнете ли в очакване?!

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!