НОВО

Бизнес, цигари и оркестърът да свири

Новото десетилетие започна ударно, с опити за национализация на цели индустрии и наливане на един милиард лева в спуканата тръба на държавното водоснабдяване. Пейзажът доукрасяват други проблясъци на политическия гений, като връщане на трудови войски, забрана за внос...

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Изнежените революции на 2017 г.

Време за четене: 5 мин.

Trigger warning: Шансът да се обидите от нещо, което прочетете тук е 2,96%.

Не е тайна, че 2017 е годината на САЩ. Всички погледи са приковани там и всеки фейсбук  политолог чака поредното събитие, за да прояви своята неподправена експертиза.

Дали става въпрос за реч на президента Тръмп, за акция в защита на паметници от Конфедеративните Щати, за насилието на най-миролюбивата група – това няма значение. Факт е, че събитията в САЩ са тема на разговор дори и в апокрифните политически фракции на територията на България.

Не мога да отрека и истината, че голям процент от младите хора у нас обръщат поглед към политиката – родната, а и тази по света, заради събитията от 2016.
Но защо толкова млади хора правят тази смела крачка да се нарекат “консервативни”, само въз основа случките, които виждат отвъд океана?

Доналд Тръмп успя да си спечели моето уважение, показвайки, че може и другояче. Един подход, лишен омекотяване на всяка дума, лишен от мили усмивки пред камерите и лицемерни комплименти. С това Доналд Тръмп спечели и сърцата на много други. Показа това, което всички знаем, но отричаме – да си прям и автентичен означава да бъдеш мразен. По отношение на политическите си възгледи с Тръмп срещаме не едно или две различия. Но не искам тях да обсъждам сега.

Всички знаем основната конфронтация на битово ниво, която беше лайтмотивът на предизоборните кампании в САЩ – SJWs срещу поддръжниците на Тръмп. После, разбира се, (не) се случи скандалното гостуване на Майло Янопулос в Бъркли, където избухнаха зловещи протести и прояви на агресия под патронажа на не кого да е, а антифа – най-мирната организация от политически активисти, последвано от несъстоялото се събитие на Ан Коултър. През това време за първи път се постави много сериозно темата за Първата поправка, с други думи – свободата на словото.

В статия свалена от сайта на “Мисъль” – “Буквално Хитлер!”, бе засегната и тази тема.

За левите активисти свободата на словото свършва там, където започват техните чувства и всеки с различно мнение е… точно така – “Буквално Хитлер!”

 

Тези активисти, апологети на най-грозната част от фашизма – цензурата, намериха почва и у нас. Дори не е задължително да е на политическата сцена. Не е нужно да ги виждаме на протести, за да знаем, че има хора, които обичат да заглушават гласовете на тези, които не могат да оборят с аргументи. А агресията си тези умнокрасивитети проявяват най-вече когато някой реши да борави с хумор – феномен, който може би скоро ще бъде затрит от политкоректната вълна, канеща се да залее целия цивиливизован свят.

Това отношение към другия и към живота е паразитно. Чуждата свобода не свършва там, където започва нашият “сейф спейс”. Свободата да се чувстваме обидени не може да ни бъде отнета – нещо, което искам да е ключово в изграждане на моята теза. Не може да ни бъде и отнета свободата да обиждаме. Защо? Защото никой не се ползва със свободата или правото да ограничава чужди свободи. Затова и Антифа са лефтита – те вярват, че държавният апарат е длъжен да им осигури правото да не могат да бъдат обиждани.

Така стигаме и до изнежените революции от 2017 година. Събитие, което ще остане само в интернет и за което малко хора ще научат. Защо изнежени? Защото произлизат от нуждата на определени индивиди да запазят своите чувства непокътнати. Хора, погълнати от нарцистични разстройства на личността, неспособни да възприемат хумор и/или критика. Тяхната изнежена революция се случва тихомълком – без протести, без изразяване на позиция. Това е революция на оскърбените и наранените. Революцията на една група умни и една група красиви.

Нека приемем, че интернет и в частност Фейсбук са една държава. Тя има своите правила. Има своите граждани и с кликането на “I agree” под протокола за сигурност и правилата за ползване, всеки гражданин се обременява с това да спазва конституцията, имплементирана в държавата.

Но Фейсбук държавата е раят на Антифа. Това е държавата рай за умния, за красивия и за техните приятели – изнежените. С доклади и оплаквания можем да накараме държавния апарат да цензурира тези, които ни обиждат.Фейсбук е държава с липса на свободи. Това е държава, в която царува социалната правда, маскирана като индивидуална правда.

Така се случи изнежената революция. Със свалянето на страницата на Терминални Цитати, временния бан на Николай Облаков, свалянето на “Буквално Хитлер!”… Но не отвсякъде, а от огнището на дясното мислене – от “Мисъль”. Случва се и с всяко блокиране от прогресивно мислещата Емилия Жасминова, стожер на свободното слово.

Изнежените революции в България и по света тепърва започват. Те се случват тихо. И не са революции на потиснатия народ срещу своя потисник – държавата. Те са революции на чувствата, на егото срещу разума и свободата

 

Интернет не е държава – лоша метафора използвах. Той е меметична среда. Най-големият разпространител на идеи. И в тази меметична среда се развъди един мем – този за ползите от културния плурализъм. Културното обогатяване, което странно защо работи само в една посока – отвън-навътре. Тоест това е мем, който НЕ предполага процес на асимилация, а на натиск.
За съжаление не успя да се пробие мемът за интелектуален плурализъм. Нито в интернет, нито по света. В САЩ, в България, в Германия, в Европейския парламент.

Изнежената революция е революцията на антиплурализма. На всеки вид “дивърсити”, но не и на разнообразието на мнения. На гледни точки. Изнежената революция е война срещу хумора и срещу свободата да мислим. Този процес невероятно наподобява горенето на книги от нацистите – цензурата на десни платформи или дясномислещи хора е първата крачка към тоталитарен режим.

Това е революция, която ако бе извършена от държавата би била осъдена като налагане на диктатура. Това е революцията на изнежените, които дават carte blanche на държавата да ги цензурира. Защото правата и свободите са общовалидни.. И ако ние нямаме право да ви обиждаме, изнежени, то скоро и вие няма да имате право да се обиждате. Тръмпнете ли в очакване?!

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!