НОВО

Бизнес, цигари и оркестърът да свири

Новото десетилетие започна ударно, с опити за национализация на цели индустрии и наливане на един милиард лева в спуканата тръба на държавното водоснабдяване. Пейзажът доукрасяват други проблясъци на политическия гений, като връщане на трудови войски, забрана за внос...

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Не е опасен Тръмп, опасен е култът към президентството

Време за четене: 4 мин.

Джона Голдбърг, National Review

 

Нуждата която Тръмп има да бъде възхваляван, племенното мислене на защитниците му, както и възхода на „имперското“ президентство; всички тези фактори имат роля в процеса, който наблюдаваме.  Журналистът от Аксиос Джонатан Суон пише в своята статия, озаглавена „Култът към Тръмп“  следното – „Никога досега президент не е променял така драстично и бързо облика на партията си. Независимо дали го харесваш или не го понасяш, не може да се отрече способността на Тръмп да подчини цялата партия на своята воля“. Източник близък до Републиканската партия информира Суон – „Всички вече сме МАГА“.

 

Не съм изцяло сигурен дали наистина всички са със шапки на МАГА в президентството, но Суон категорично е прав в тезата си. Десницата в САЩ, начело с Тръмп, изпитва вълни от промяна. И то не само за естаблишмънта на партията.

За всеки, който не е вътрешен за консервативните кръгове, тази промяна е трудна за възприемане и носи със себе си шок и смут. Съгласен съм, че е шокираща, но не е трудна за разбиране. Три специфични фактора предполагат цялата ситуация.

 

На първо време, никога досега в историята на САЩ не е имало президент, който така безпардонно и припряно да изисква лоялност и подкрепа от своите подчинени и от своите привърженици. Той смята, че критиката спрямо неговото поведение представлява по-сериозна обида от гласуването срещу неговите политики. Това мнение се споделя и от привържениците му. Така се култивира мощен стимул да се подценяват нормите или направо да се изхвърлят през прозорец.

Това е и една от причините евангелистки лидери като Джери Фолуел младши, които цял живот говорят в проповедите си за „вечните принципи”, да се чувстват притиснати отвсякъде да си затварят очите за издънките на президента.

 

Другите два фактора говорят повече за нас самите, отколкото за Тръмп. Единият е племенната вяра, че другата партия представлява екзистенциален враг, готов на всичко в стремежа си за надмощие. Следователно и ние трябва да сме също толкова безмилостни.

 

Всички приказки как Тръмп е „борец“, който се „противопоставя“ на „политическата коректност“ всъщност служат за маскировка именно на този аргумент. Но това поведение не е новост за Републиканската партия, нито за американската политика по принцип. При управлението на Буш младши американската левица непрестанно повтаряше как единствено „войнстващите демократи“ са способни да се опълчат на републиканската администрация и да „върнат Америка обратно“. Подобна реторика стана изключително популярна сред политиците от Демократическата партия през последните две десетилетия.

 

Положението само се влошава с всеки следващи избори. Партията извън властта се убеждава, че единствено чрез „непоклатима съпротива“ е способна да се върне обратно в управлението. Управляващата партия пък говори постоянно за компромиси и двупартийни решения, но в същото време не само разбира, че другата страна няма да сътрудничи с нея, но също така знае, че компромисите ще бъдат видени като проява на слабост и поражение от избирателите.

 

Резултатът от всичко това е управляваща партия, която ожесточено се стреми да постигне целта си и група от привърженици, готови да й простят каквито и да е нарушения на приличието и правилата, с което да потвърждават най-страшните подозрения на опозицията.

 

Либералите пренебрежително отричат твърденията, че президентът Обама е нарушавал демократични норми и е злоупотребявал с властта си. Но оставяйки настрана конкретните им аргументи, консерваторите забелязаха множество злоупотреби и нарушения, като се започне от скандалите около данъчната агенция, Бенгази и се стигне до сделката с Иран. Обама много пъти отбелязваше как не е способен да прокара изцяло програмата си „DACA“, тъй като не бил „цар“. Въпреки това, той все пак я прокара, заобикаляйки конгреса. И този зловещ процес се повтаря, като всеки следващ път става все по-зле.  Винаги когато критикувам Тръмп първият отговор от републиканците е следният – „Да, но за Обама нямаше проблем да го направи, нали?“ Ако отвърна, че и при Обама представляваше  голям проблем, то те отново изпадат в обяснителен режим как сме „имали нужда от борец“, който не се съобразява със „старите правила“.

 

Което ме препраща към третия фактор. Да, наистина има култ към Тръмп. Но това е защото има култ към президенjството в тази страна. То изопачава не само нашето разбиране за тази длъжност, но също така необратимо влияе и върху човекът, който я изпълнява. Когато Обама се държеше като цар, либералите му ръкопляскаха на всеки ход, тъй като лоялността им беше към човека, а не към длъжността. Все по-зле става и с Тръмп, но тази пагубна динамика се наблюдава вече няколко десетилетия. И мога да предполагам, че единствено ще продължава да се влошава и след края на неговото президентство

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!