Не е опасен Тръмп, опасен е култът към президентството

Джона Голдбърг, National Review

 

Нуждата която Тръмп има да бъде възхваляван, племенното мислене на защитниците му, както и възхода на „имперското“ президентство; всички тези фактори имат роля в процеса, който наблюдаваме.  Журналистът от Аксиос Джонатан Суон пише в своята статия, озаглавена „Култът към Тръмп“  следното – „Никога досега президент не е променял така драстично и бързо облика на партията си. Независимо дали го харесваш или не го понасяш, не може да се отрече способността на Тръмп да подчини цялата партия на своята воля“. Източник близък до Републиканската партия информира Суон – „Всички вече сме МАГА“.

 

Не съм изцяло сигурен дали наистина всички са със шапки на МАГА в президентството, но Суон категорично е прав в тезата си. Десницата в САЩ, начело с Тръмп, изпитва вълни от промяна. И то не само за естаблишмънта на партията.

За всеки, който не е вътрешен за консервативните кръгове, тази промяна е трудна за възприемане и носи със себе си шок и смут. Съгласен съм, че е шокираща, но не е трудна за разбиране. Три специфични фактора предполагат цялата ситуация.

 

На първо време, никога досега в историята на САЩ не е имало президент, който така безпардонно и припряно да изисква лоялност и подкрепа от своите подчинени и от своите привърженици. Той смята, че критиката спрямо неговото поведение представлява по-сериозна обида от гласуването срещу неговите политики. Това мнение се споделя и от привържениците му. Така се култивира мощен стимул да се подценяват нормите или направо да се изхвърлят през прозорец.

Това е и една от причините евангелистки лидери като Джери Фолуел младши, които цял живот говорят в проповедите си за „вечните принципи”, да се чувстват притиснати отвсякъде да си затварят очите за издънките на президента.

 

Другите два фактора говорят повече за нас самите, отколкото за Тръмп. Единият е племенната вяра, че другата партия представлява екзистенциален враг, готов на всичко в стремежа си за надмощие. Следователно и ние трябва да сме също толкова безмилостни.

 

Всички приказки как Тръмп е „борец“, който се „противопоставя“ на „политическата коректност“ всъщност служат за маскировка именно на този аргумент. Но това поведение не е новост за Републиканската партия, нито за американската политика по принцип. При управлението на Буш младши американската левица непрестанно повтаряше как единствено „войнстващите демократи“ са способни да се опълчат на републиканската администрация и да „върнат Америка обратно“. Подобна реторика стана изключително популярна сред политиците от Демократическата партия през последните две десетилетия.

 

Положението само се влошава с всеки следващи избори. Партията извън властта се убеждава, че единствено чрез „непоклатима съпротива“ е способна да се върне обратно в управлението. Управляващата партия пък говори постоянно за компромиси и двупартийни решения, но в същото време не само разбира, че другата страна няма да сътрудничи с нея, но също така знае, че компромисите ще бъдат видени като проява на слабост и поражение от избирателите.

 

Резултатът от всичко това е управляваща партия, която ожесточено се стреми да постигне целта си и група от привърженици, готови да й простят каквито и да е нарушения на приличието и правилата, с което да потвърждават най-страшните подозрения на опозицията.

 

Либералите пренебрежително отричат твърденията, че президентът Обама е нарушавал демократични норми и е злоупотребявал с властта си. Но оставяйки настрана конкретните им аргументи, консерваторите забелязаха множество злоупотреби и нарушения, като се започне от скандалите около данъчната агенция, Бенгази и се стигне до сделката с Иран. Обама много пъти отбелязваше как не е способен да прокара изцяло програмата си „DACA“, тъй като не бил „цар“. Въпреки това, той все пак я прокара, заобикаляйки конгреса. И този зловещ процес се повтаря, като всеки следващ път става все по-зле.  Винаги когато критикувам Тръмп първият отговор от републиканците е следният – „Да, но за Обама нямаше проблем да го направи, нали?“ Ако отвърна, че и при Обама представляваше  голям проблем, то те отново изпадат в обяснителен режим как сме „имали нужда от борец“, който не се съобразява със „старите правила“.

 

Което ме препраща към третия фактор. Да, наистина има култ към Тръмп. Но това е защото има култ към президенjството в тази страна. То изопачава не само нашето разбиране за тази длъжност, но също така необратимо влияе и върху човекът, който я изпълнява. Когато Обама се държеше като цар, либералите му ръкопляскаха на всеки ход, тъй като лоялността им беше към човека, а не към длъжността. Все по-зле става и с Тръмп, но тази пагубна динамика се наблюдава вече няколко десетилетия. И мога да предполагам, че единствено ще продължава да се влошава и след края на неговото президентство

mm

“ Консерваторъ “ е независима платформа за всички дясно мислещи хора в България в истинския смисъл на тази дума. Нашата мисия е да защитаваме истински десните позиции.

Share This