НОВО

За какво говорим, когато говорим за Бърк

Едмънд Бърк, 1729 - 1797 "Шестнадесет или седемнадесет години изминаха, откакто видях кралицата на Франция… не допусках, че ще живея, за да видя как такива бедствия са паднали над нея, сред народ от галантни хора, сред народ от честни мъже и кавалери. Мислех, че десет...

Тоталитарна толерантност

Как се нарича система, в която полицията арестува жена, защото е казала на биологичен мъж, че е такъв в Интернет? Толерантна или тоталитарна? Как се нарича общество, в което се наблюдават рекордни скокове на уличните атаки с нож и киселина, терористични...

Изборният кодекс – нероденото дете на политически безхаберници

22 април 2014; 27 юни 2014; 28 ноември 2014; 13 октомври 2015; 26 май 2016; 22 юли 2016г; 28 октомври 2016г; 6 декември 2016; 7 март 2017; Това не са обикновени девет дати. Това са деветте дати, на които през последните по-малко от пет години е било променяно...

Социализмът е мозъчно увреждане

Социализмът е мозъчно увреждане. В момента социалистите в Ню Йорк празнуват, защото Амазон се отказа от строежа на втора централа на компанията в града. Това са 25,000 работни места и милиарди долари, които няма да се инвестират в града. Социалистите мразят...

Либерализъм и антиваксърство

Явлението антиваксърство Феномена „антиваксърство“ описах и преди в статия, озаглавена „Колективният имунитет, защо данъците не са кражба и защо хората не вярват на експертите“[i]. Там не обърнах никакво внимание на аргументите на антиваксърите, нито на тяхната...

Модите и “опорките” на отиващите си в политиката по света и у нас

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски и Боян Стефанов от Младежки консервативен клуб гостуваха в предаването "Имате думата" по Канал 3 с водещ Александър Владимиров. Тема на разговора бяха "опорките" на левите партии в Европа и...

Кабинетните кърджалии ни пазят от конкуренция

Поредното вредно решение на Комисията за защита на конкуренцията обогатява републиканския бюджет с 15 милиона лева, ограничава правата на потребителите и прави всичко друго, освен да защитава конкуренцията. Спорът се върти около рекламна кампания на...

Какъв е отрасловият профил на областите в България?

През изминалата седмица НСИ публикува данните за регионалния брутен вътрешен продукт (БВП) за 2017 г. Тези данни ни дават възможността да се ориентираме в икономическите процеси на регионално ниво, макар и да са с година назад. Традиционно новините за...

Генералът, който иска да седне в стола на Нетаняху

На 12 февруари 2015 година, само няколко дни преди да се оттегли от активна военна служба, началникът на Генералния щаб на Израел, Бени Ганц, получава не само щедри думи за съвместната им работа, но и личен подарък от действащия министър-председател на страната...

Две минути до полунощ

Перо или чук без дръжка На първи февруари 2019 г. Президентът на САЩ,  Доналд Тръмп, обяви едностранното оттегляне на САЩ от Intermediate-Range Nuclear Forces Treaty (INF Treaty). Договор за ликвидиране на ракетите с малък и среден обсег на чист български. Буквално на...

Не е опасен Тръмп, опасен е култът към президентството

Джона Голдбърг, National Review

 

Нуждата която Тръмп има да бъде възхваляван, племенното мислене на защитниците му, както и възхода на „имперското“ президентство; всички тези фактори имат роля в процеса, който наблюдаваме.  Журналистът от Аксиос Джонатан Суон пише в своята статия, озаглавена „Култът към Тръмп“  следното – „Никога досега президент не е променял така драстично и бързо облика на партията си. Независимо дали го харесваш или не го понасяш, не може да се отрече способността на Тръмп да подчини цялата партия на своята воля“. Източник близък до Републиканската партия информира Суон – „Всички вече сме МАГА“.

 

Не съм изцяло сигурен дали наистина всички са със шапки на МАГА в президентството, но Суон категорично е прав в тезата си. Десницата в САЩ, начело с Тръмп, изпитва вълни от промяна. И то не само за естаблишмънта на партията.

За всеки, който не е вътрешен за консервативните кръгове, тази промяна е трудна за възприемане и носи със себе си шок и смут. Съгласен съм, че е шокираща, но не е трудна за разбиране. Три специфични фактора предполагат цялата ситуация.

 

На първо време, никога досега в историята на САЩ не е имало президент, който така безпардонно и припряно да изисква лоялност и подкрепа от своите подчинени и от своите привърженици. Той смята, че критиката спрямо неговото поведение представлява по-сериозна обида от гласуването срещу неговите политики. Това мнение се споделя и от привържениците му. Така се култивира мощен стимул да се подценяват нормите или направо да се изхвърлят през прозорец.

Това е и една от причините евангелистки лидери като Джери Фолуел младши, които цял живот говорят в проповедите си за „вечните принципи”, да се чувстват притиснати отвсякъде да си затварят очите за издънките на президента.

 

Другите два фактора говорят повече за нас самите, отколкото за Тръмп. Единият е племенната вяра, че другата партия представлява екзистенциален враг, готов на всичко в стремежа си за надмощие. Следователно и ние трябва да сме също толкова безмилостни.

 

Всички приказки как Тръмп е „борец“, който се „противопоставя“ на „политическата коректност“ всъщност служат за маскировка именно на този аргумент. Но това поведение не е новост за Републиканската партия, нито за американската политика по принцип. При управлението на Буш младши американската левица непрестанно повтаряше как единствено „войнстващите демократи“ са способни да се опълчат на републиканската администрация и да „върнат Америка обратно“. Подобна реторика стана изключително популярна сред политиците от Демократическата партия през последните две десетилетия.

 

Положението само се влошава с всеки следващи избори. Партията извън властта се убеждава, че единствено чрез „непоклатима съпротива“ е способна да се върне обратно в управлението. Управляващата партия пък говори постоянно за компромиси и двупартийни решения, но в същото време не само разбира, че другата страна няма да сътрудничи с нея, но също така знае, че компромисите ще бъдат видени като проява на слабост и поражение от избирателите.

 

Резултатът от всичко това е управляваща партия, която ожесточено се стреми да постигне целта си и група от привърженици, готови да й простят каквито и да е нарушения на приличието и правилата, с което да потвърждават най-страшните подозрения на опозицията.

 

Либералите пренебрежително отричат твърденията, че президентът Обама е нарушавал демократични норми и е злоупотребявал с властта си. Но оставяйки настрана конкретните им аргументи, консерваторите забелязаха множество злоупотреби и нарушения, като се започне от скандалите около данъчната агенция, Бенгази и се стигне до сделката с Иран. Обама много пъти отбелязваше как не е способен да прокара изцяло програмата си „DACA“, тъй като не бил „цар“. Въпреки това, той все пак я прокара, заобикаляйки конгреса. И този зловещ процес се повтаря, като всеки следващ път става все по-зле.  Винаги когато критикувам Тръмп първият отговор от републиканците е следният – „Да, но за Обама нямаше проблем да го направи, нали?“ Ако отвърна, че и при Обама представляваше  голям проблем, то те отново изпадат в обяснителен режим как сме „имали нужда от борец“, който не се съобразява със „старите правила“.

 

Което ме препраща към третия фактор. Да, наистина има култ към Тръмп. Но това е защото има култ към президенjството в тази страна. То изопачава не само нашето разбиране за тази длъжност, но също така необратимо влияе и върху човекът, който я изпълнява. Когато Обама се държеше като цар, либералите му ръкопляскаха на всеки ход, тъй като лоялността им беше към човека, а не към длъжността. Все по-зле става и с Тръмп, но тази пагубна динамика се наблюдава вече няколко десетилетия. И мога да предполагам, че единствено ще продължава да се влошава и след края на неговото президентство

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!