Терорът на Корбинизма

Брендан О’Нийл, The Spectator

Тази седмица привържениците на Корбин си показаха зъбите. Хвърлиха светлина върху авторитарния племенен инстинкт, който се просмуква зад фасадата на „добродушната им политика“. Те изрично настояваха, че Джереми Корбин не бил шпионин за сталинистите, но по същото време сами изобличиха своите собствени сталински прийоми. „Как смееш да ни слагаш в един кюп със сталинистите?“, извикват те и миг след това правят маниакални видеа, в които заплашват медиите и сформират онлайн тълпи, за да преследват и наказват всеки, осмелил се да критикува скъпия им Лидер. Иронията бе особено мрачна.

За първи път откровено ме хвана страх от движението „Корбинизъм“. Досега винаги считах младите му привърженици за донякъде трагично движение, някакъв вид „косплей“ за младежи от средната класа, изразяващите своите политически възгледи – като подкрепа за държавата-бавачка, страхът им от Брекзит, предпочитанието им за идентичностни политики пред класови политики – най-вече в марксистки шеговити картинки в интернет и подобни червени недомислия. Но тази седмица ни се показа различна тяхна страна. Забелязахме нетолерантността им към политическа критика и инстинкта им за посегателство върху медийната свобода. Това все повече наподобява на дребно-буржоазно движение за мъст.

Първото доказателство за нещата, които говоря е заплахата на Корбин към медиите, особено напомняща стила на Тръмп. Въпреки неистовата неприязън към Тръмп от страна на корбинския лагер, те все пак споделят една и съща грубиянска ненавист към пакостливата медия. Във въпросното видео виждаме изкривеното лице на Корбин и го слушаме как упреква десните медии, които са си позволили да пишат за историята с чешкия шпионин, както и ги предупреждава, че когато Корбинистите дойдат на власт ще има промяна в медийната собственост и нови данъци за „медийните барони“. Неговите привърженици си представят това като антисистемно дело: смелият Лейбърист изправил се срещу долните богати медийни магнати. Но това е абсурдно. Видеото на Корбин бе подбудено единствено и само от медийните атаки срещу него през последната седмица. Публичното му осъждане на медиите в духа на обезумял диктатор се дължи на една причина: медиите решиха да преследват историята за неговите мъгляви и спорни съветски връзки през осемдесетте години. Това е политическо вмешателство. Ядосан на медията, той разпали онлайн тълпа, настояваща за повече медиен контрол.

Освен това, ние знаем, че екипът на Корбин подкрепя държавната намеса в пресата. Те искат „Ливсън 2“ (Leveson Inquiry е мащабно съдебно разследване на медиите във Великобритания, започнато през 2011 – бел. ред.), още един публичен процес срещу таблоидската преса от „великите и добрите“. Те също искат да приложат раздел 40 от Закона за престъпленията и съдилищата, който ще използва изключителен финансов натиск, за да принуди всяка публикация да се запише за „Impress“, одобреният от Кралската харта орган за регулиране на пресата.

Това означава, че те са отдали всички си сили за въвеждането отново на официално одобрено регулиране на пресата за първи път от 350 години. Английските радикали се бореха и умряха за преса, свободна от официални разпоредби. Но това е радикална традиция, която Корбинистите не почитат и щастливо ще преобърнат.

Реакционната подкрепа на Корбинистите за официална намеса в пресата беше изразена най-добре в статия в „Новара Медия“, помещаваща странната смесица от „мек“ етатизъм, антидемократичност и буржоазно съчувствие за бедните, които движат младежкото крило на движението на Корбинистите. В статията поздравиха Корбин за „изпращането на тръпки по гръбнака на медийния естаблишмънт“ и обещаха, че под ръководството на лейбъристко правителство „Ливсън 2“ ще довърши нещата докрай и ще поправи тази банкрутирала индустрия. Това обещание на Левесън 2 е достатъчно основание никога да не гласувате за Лейбър на Корбин. Това върви в разрез с великата радикална история на тази нация, от „дигърс“ до хартистите, всички съюзени в своята ненавист спрямо държавна намеса в пресата.

Тази седмица, също така, Корбинистите извикаха на помощ английските закони за клевета срещу депутат от консервативната партия, тъй като написал нещо неправилно за Корбин в туитър. Бен Брадли, особено неприятна фигура за Корбинистите, тъй като e завършил Нотингамския университет и е работил в супермаркет, бил направил грешното твърдение в Туитър, че Корбин е продавал държавни тайни на чехите.

Той изтри своя туит. Но това не беше достатъчно. Оуен Джоунс, звучащ като млад агент на Щази, призова Корбин да заведе дело срещу Брадли, за да „служи за пример‘. В отговор на предложението Брадли просто да се извини, депутатът от лейбъристите Доун Бътлър каза – „Забрави за извинението, нека го съдим!“. Адвокатите на Корбин писаха на Брадли и настояха да се покае за туита и да плати щети под формата на дарения.

Това намирам за твърде непоносимо. Политик като Корбин да използва английския закон за клевета, този закон на „богатите“, обожаван от Холокост денайъри и плутократи на Саудитска Арабия, за да изтръгне извинение от неизвестен депутат от Консервативната партия изглежда твърде ненужно. Корбин има милион и седемстотин хиляди последователи в Туитър, Брадли има по-малко от пет хиляди. Корбин можеше да сложи край на скандала с един туит. Но той вместо това реши да подхрани тълпата и нейните агресивни призиви.

Вече знам как би изглеждал животът при управлението на Корбинистите. Пресата ще бъде подложена на държавна интервенция и критика към лидера на нацията ще бъде заглушавана. Страхът на съвременните леви от отворен дебат наистина показва страхa им от простолюдието. Те се притесняват, че ние ще бъдем подведени от шумни жълти вестници или грешки на депутати от Торитата. За това се обръщат към държавата, обичаната от тях държава, за да контролират публичния дискурс. Толкова неистово се опитват да го крият, но тази седмица техният Сталинизъм си показа лицето; и всички го видяхме.

mm

“ Консерваторъ “ е независима платформа за всички дясно мислещи хора в България в истинския смисъл на тази дума. Нашата мисия е да защитаваме истински десните позиции.

Share This