НОВО

Без субсидия не може, но кажете защо?

Ако не сте разбрали, намираме се по средата на предизборната кампания за местния вот. Не се притеснявайте, ако не сте разбрали, кампания така или иначе почти няма. Тук там може да мярката по някой билборд, вял плакат или някой банер в интернет сайт… Нищо общо с морето...

Завръщането на лошите бели мъже

Вече години наред културният климат е толкова силно доминиран от големия разказ за „лошите бели мъже“, които мачкат „бедните репресирани малцинства“, че ни се струва странно, когато някакви художествени продукти кривнат за малко от партийната линия и не се подчинят на...

Грета Тунберг не спечели Нобеловата награда за мир – и слава Богу

Днес, на 11-ти октомври, приблизително в 12:00 ч. българско време, Нобеловият комитет най-накрая оповести кой ще е носителят на тазгодишната Нобелова награда за мир. Хората очакваха със затаен дъх името на наградения, като някои от тях се опасяваха, а други се...

Брекзит – последно действие, първа сцена

Датата 31 октомври наближава неумолимо за Борис Джонсън и Великобритания. Ето как е подредена сцената за заключителното действие: Борис Джонсън е избран с 2/3 мнозинство от членовете на Консервативната партия заради обещанието си, че ще изведе страната от ЕС на 31...

Бягайте! Норвежците идат!

Някъде четох, че не само през мрежите, не само чрез персонално изпращане на видеоклипове, но и чрез анонимни телефонни обаждания по списък преди няколко дни се произведе истерия, че социалните служби ще тръгнат по училищата и ще събират циганета, за да ги отнемат от...

Ухажването на старата градска дама

Волен Сидеров в обичайното си изборно амплоа, Веселин Марешки обещаващ бензиностанции и Митьо Пищова, чийто изборен неуспех е предначертан от това, че никой не му знае фамилията, са единственото нещо, което ни напомня, че сме в реална изборна кампания. (ако не четете...

Дисекция на централния софиянец

Ето че тази седмица за втори път ще цитирам една публикация, която започва с изречението: „Четиримата кандидати за кмет на София, които дотук излъчиха десните, объркват сериозно столичаните от централните квартали“. Първия път показахме кои са тези...

Дебели противоречия

Tрудно е да се поддържа култура, в която едни и същи хора се борят с расизма и сексизма като демонизират белите мъже, противопоставят се на публичното засрамване, засрамвайки публично, мразят капитализма от смартфоните си и водят „необходими на обществото разговори“,...

Рационализъм, изчислимост и знание

Рационалност и изчислимост  “Всички най-велики математици отдавна са осъзнали, че представеният в тази книга метод е не само изключително полезен при анализа, но и допринася значително за решаването на физически проблеми. Защото тъй като тъканта на Вселената е...

Каква обществена телевизия искат българите? (резултати)

Преди няколко седмици зададохме въпроси относно Българска Национална Телевизия. Същата телевизия, междувременно, попадна в центъра на общественото внимание, по съвсем други причини, но тази тема вече отразихме – тук, тук и тук. Анкетата е проведена изцяло онлайн пред...

Терорът на Корбинизма

Време за четене: 5 мин.

Брендан О’Нийл, The Spectator

Тази седмица привържениците на Корбин си показаха зъбите. Хвърлиха светлина върху авторитарния племенен инстинкт, който се просмуква зад фасадата на „добродушната им политика“. Те изрично настояваха, че Джереми Корбин не бил шпионин за сталинистите, но по същото време сами изобличиха своите собствени сталински прийоми. „Как смееш да ни слагаш в един кюп със сталинистите?“, извикват те и миг след това правят маниакални видеа, в които заплашват медиите и сформират онлайн тълпи, за да преследват и наказват всеки, осмелил се да критикува скъпия им Лидер. Иронията бе особено мрачна.

За първи път откровено ме хвана страх от движението „Корбинизъм“. Досега винаги считах младите му привърженици за донякъде трагично движение, някакъв вид „косплей“ за младежи от средната класа, изразяващите своите политически възгледи – като подкрепа за държавата-бавачка, страхът им от Брекзит, предпочитанието им за идентичностни политики пред класови политики – най-вече в марксистки шеговити картинки в интернет и подобни червени недомислия. Но тази седмица ни се показа различна тяхна страна. Забелязахме нетолерантността им към политическа критика и инстинкта им за посегателство върху медийната свобода. Това все повече наподобява на дребно-буржоазно движение за мъст.

Първото доказателство за нещата, които говоря е заплахата на Корбин към медиите, особено напомняща стила на Тръмп. Въпреки неистовата неприязън към Тръмп от страна на корбинския лагер, те все пак споделят една и съща грубиянска ненавист към пакостливата медия. Във въпросното видео виждаме изкривеното лице на Корбин и го слушаме как упреква десните медии, които са си позволили да пишат за историята с чешкия шпионин, както и ги предупреждава, че когато Корбинистите дойдат на власт ще има промяна в медийната собственост и нови данъци за „медийните барони“. Неговите привърженици си представят това като антисистемно дело: смелият Лейбърист изправил се срещу долните богати медийни магнати. Но това е абсурдно. Видеото на Корбин бе подбудено единствено и само от медийните атаки срещу него през последната седмица. Публичното му осъждане на медиите в духа на обезумял диктатор се дължи на една причина: медиите решиха да преследват историята за неговите мъгляви и спорни съветски връзки през осемдесетте години. Това е политическо вмешателство. Ядосан на медията, той разпали онлайн тълпа, настояваща за повече медиен контрол.

Освен това, ние знаем, че екипът на Корбин подкрепя държавната намеса в пресата. Те искат “Ливсън 2” (Leveson Inquiry е мащабно съдебно разследване на медиите във Великобритания, започнато през 2011 – бел. ред.), още един публичен процес срещу таблоидската преса от „великите и добрите“. Те също искат да приложат раздел 40 от Закона за престъпленията и съдилищата, който ще използва изключителен финансов натиск, за да принуди всяка публикация да се запише за “Impress”, одобреният от Кралската харта орган за регулиране на пресата.

Това означава, че те са отдали всички си сили за въвеждането отново на официално одобрено регулиране на пресата за първи път от 350 години. Английските радикали се бореха и умряха за преса, свободна от официални разпоредби. Но това е радикална традиция, която Корбинистите не почитат и щастливо ще преобърнат.

Реакционната подкрепа на Корбинистите за официална намеса в пресата беше изразена най-добре в статия в „Новара Медия“, помещаваща странната смесица от „мек“ етатизъм, антидемократичност и буржоазно съчувствие за бедните, които движат младежкото крило на движението на Корбинистите. В статията поздравиха Корбин за “изпращането на тръпки по гръбнака на медийния естаблишмънт” и обещаха, че под ръководството на лейбъристко правителство “Ливсън 2” ще довърши нещата докрай и ще поправи тази банкрутирала индустрия. Това обещание на Левесън 2 е достатъчно основание никога да не гласувате за Лейбър на Корбин. Това върви в разрез с великата радикална история на тази нация, от „дигърс“ до хартистите, всички съюзени в своята ненавист спрямо държавна намеса в пресата.

Тази седмица, също така, Корбинистите извикаха на помощ английските закони за клевета срещу депутат от консервативната партия, тъй като написал нещо неправилно за Корбин в туитър. Бен Брадли, особено неприятна фигура за Корбинистите, тъй като e завършил Нотингамския университет и е работил в супермаркет, бил направил грешното твърдение в Туитър, че Корбин е продавал държавни тайни на чехите.

Той изтри своя туит. Но това не беше достатъчно. Оуен Джоунс, звучащ като млад агент на Щази, призова Корбин да заведе дело срещу Брадли, за да „служи за пример‘. В отговор на предложението Брадли просто да се извини, депутатът от лейбъристите Доун Бътлър каза – „Забрави за извинението, нека го съдим!“. Адвокатите на Корбин писаха на Брадли и настояха да се покае за туита и да плати щети под формата на дарения.

Това намирам за твърде непоносимо. Политик като Корбин да използва английския закон за клевета, този закон на „богатите“, обожаван от Холокост денайъри и плутократи на Саудитска Арабия, за да изтръгне извинение от неизвестен депутат от Консервативната партия изглежда твърде ненужно. Корбин има милион и седемстотин хиляди последователи в Туитър, Брадли има по-малко от пет хиляди. Корбин можеше да сложи край на скандала с един туит. Но той вместо това реши да подхрани тълпата и нейните агресивни призиви.

Вече знам как би изглеждал животът при управлението на Корбинистите. Пресата ще бъде подложена на държавна интервенция и критика към лидера на нацията ще бъде заглушавана. Страхът на съвременните леви от отворен дебат наистина показва страхa им от простолюдието. Те се притесняват, че ние ще бъдем подведени от шумни жълти вестници или грешки на депутати от Торитата. За това се обръщат към държавата, обичаната от тях държава, за да контролират публичния дискурс. Толкова неистово се опитват да го крият, но тази седмица техният Сталинизъм си показа лицето; и всички го видяхме.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!