fbpx

НОВО

Анатомия на cancel-културата

През последните месеци и години в западния свят става все по-актуална темата за cancel-културата. Нарочно използвам англоезичния термин, защото преводите на български език не звучат добре – в родните медии явлението е наричано „култура на отказа“, „култура на...

Четирите фази на завладяването ни от марксистите: Юрий Безменов беше прав

Журналистът и съветски дезертьор отдавна разобличи съвременното левичарско движение Автор: Скот Маккей Превод от английски език: Любомир Талев Публикувана за пръв път в "American Spectator". Важно е да разберем, че се намираме в революционен момент от американската...

С всеки ден на власт управляващите ерозират

„От чисто политическа гледна точка най-добрият вариант на ГЕРБ в момента е да се съгласи да подаде оставка. Чисто електорално с всеки ден на власт ГЕРБ ерозира и кърви. Този процес ще се засилва, защото икономическата криза ще се задълбочава.“ Това каза пред...

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Цветан Тодоров: Демокрацията не идва насила

Време за четене: 5 мин.

“Аз не говоря често пред българската публика и вие вероятно очаквате да ви кажа някакви знаменити истини. Страхувам се, че няма да бъде точно така, защото съм дошъл тук да науча какво мислят моите колеги и хората, които срещам, а не да им давам уроци. В противен случай щях да съм като онези пратеници на ОССЕ в Косово, които обясняват на бедните сърби и албанци какво е демокрацията. Както някои от вас знаят, аз вече от 50 години живея в друга страна, с която е свързана цялата ми професионална работа, така че не се чувствам компетентен как трябва да живеете или как трябва да засилите демокрацията. Но съзнавам, че както колегите ми казаха преди малко, Франция и България не се различават чак толкова много.”

 

Това каза известният литературен теоретик, културолог и семиотик Цветан Тодоров в края на кръглата маса “Бъдещето на демокрацията в Европа” във Френския културен институт в София във вторник вечерта, където взе участие заедно с посланика на Франция Ксавие Лапер дьо Кабан и българските си колеги Богдан Богданов, Стоян Атанасов и Боян Знеполски.

Световноизвестният хуманитарист е на едно от редките посещения в родната си страна. Залата снощи не можа да побере всички желаещи да го чуят и да получат автограф върху второто българско издание на книгата му “Недовършената градина”, разпространена по-рано на българския пазар под името “Несъвършената градина”.

Като основа на дискусията послужи филмът на дъщеря му Леа Тодоров “Да спасиш човечеството в работно време”, който документира противоречията в модела, по който западни институции като Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) оказват помощ на развиващи се държави.

Без да коментира и взима страна, филмът показа някои парадоксални ситуации от работата на мисията на ОССЕ в Косово: ромска общност, която е съгласна с желанието на съседите си да я оградят с бетонна стена, ако Организацията й построи гаражи от вътрешната страна, млада френска служителка, която се надява да научи възрастните жени в едно село на европейските ценности чрез игра на свободни асоциации, директор на ОССЕ, който смята на пенсиониране да инвестира солидната си заплата в бизнес с евтините недвижими имоти на Балканите.

Цветан Тодоров говори последен в близо двучасовата дискусия, която се разпростря върху паралелите между ситуацията в Косово и България и състоянието на демокрацията у нас. “Дневник” предлага обобщение на казаното от него:

Враговете на съвременните демокрации са вътре в тях

Цветан Тодоров: Демокрацията може да бъде спасена само от ценности като образованието

Фотограф: Надежда Чипева

“Констатацията, която бих искал да запомним, е че демокрацията в Европа не изглежда да е заплашена от нейните открити врагове, както това е било между двете световни войни или по време на Студената война, когато беше нападнат идеалът на демокрацията, а не само нейните реализации.

Днес тя е нападната може би от някои теократични държави като Саудитска Арабия, Иран или новият Ислямски халифат, но демократичните страни не изживяват това като голяма заплаха, и според мен са прави. Това не значи, че съвременните демокрации нямат врагове – враговете им излизат от самите тях и представляват едно прекалено засилване на някои демократични принципи, които в демократичната държава са уравновесени от други. Това изолиране на едни принципи – след малко ще дам един пример – е наистина най-страшната заплаха срещу съвременната демокрация.

Моите колеги, които досега говориха, много добре илюстрираха някои от тези вътрешни опасности. Аз не знаех, че от 1997 г. до 2007 г. е бил големия неолиберален период на България – виждате колко съм невеж. Но всичко, което Боян Знеполски каза тук, ми е извънредно интересно и да видя, че България в известен смисъл преминава през тия периоди по-бързо, отколкото западните страни, на които им е необходимо столетие. Дано да е така и вбъдеще.

Също така онова, което Стоян Атанасов говори за популизма, тази форма на управление, в която не е вече народът, който има власт, както предполага думата демокрация, а тълпата – тоест масите, които могат да бъдат манипулирани по начини, които отговарят на най-ниския общ знаменател.

Исках да кажа няколко думи за това, което аз наричам, по липса на по-добър термин, месианизъм. Става дума за религиозното клонение от средните векове и 16 век, когато се очаква, че земният рай ще бъде построен в най-близко бъдеще и понеже тая цел е толкова висока, всички средства, които можем да хвърлим за нея, са добре дошли. Ние добре познаваме един такъв месианизъм – това беше комунизмът.

В съвременната епоха след края на Берлинската стена се е формирал един друг вид месианизъм, по-парадоксален, който иска да внесе човешките права и демокрацията с военни средства в страни, чиито ръководители, ние намираме, не се държат добре. Той забравя, че както един от участниците в дискусията посочи преди малко, демокрацията не може да се настани насила – тя трябва да дойде от самото общество. Иначе средството се оказва по-силно от целта.

Вместо да постигнем тази висока цел, ние разоряваме страната по начин, които не можем да оправим след това, както виждаме сега в Ирак и Либия – страни, които имаха щастието да получат нашите подаръци под формата на бомбардировки.

Има и една по-мека форма на този месианизъм, която е видима във филма, който гледахме преди малко. Той се упражнява не чрез военни, а чрез икономически средства, защото бюджетът на ОССЕ и различните международни мисии в Косово е навярно по-висок, отколкото целия останал бюджет на страната. Така че населението не се колебае дълго какво да вземе от тези уроци – всички ходят на събранията, на които са поканени.

Има ли един вълшебен начин да се преборим със всички тези вътрешни врагове?

Не вярвам. Нито чрез някоя нова революция, нито чрез напредъка на технологиите, които променят живота ни постоянно. Вярвам повече в традиционната ценност на образованието и възпитанието. Щом тези врагове са се родили един ден, значи могат и да умрат. Не се отчайвайте.

От “Дневник
Фотограф: Надежда Чипева

Споделете чрез

Предишен

Следващ