Депутатите от парламента в от отцепилата се от Молдова преди повече от 20 години територия, известна като Приднестровието, единодушно одобриха обръщение към ръководството на Русия с призив да признае независимостта на местната република.
Те се позовават на Устава на ООН, където е записано, че народите имат право на самоопределение, както и на проведения от тях т.нар. референдум от 2006 г., когато над 97% от местните жители се обявиха за независимост и последващо присъединяване към Русия.
„Изразявайки волята си чрез един от базовите институти на пряката демокрация – плебисцита, гласувайки за независимост на Приднестровската република и последващо свободно присъединяване към Руската федерация, приднестровският народ реализира неотменното си право свободно и без външна намеса да определи политическия статут, да осъществява своето икономическо, социално и културно развитие“, се казва в текста.
Делегация от депутати от Тираспол ще отпътува утре за Москва, за да се срещне с председателя на Държавната Дума Сергей Наришкин.
Руските медии коментират, че очевидно виждат шанс за „кримски сценарий“ в парламента в републиката, призната за независима единствено от Нагорни Карабах (арменски анклав в Азербайджан) и отцепилите се от Грузия територии на Южна Осетия и Абхазия.
Обръщението им е насочено също така към Държавната дума, Съвета на федерацията (двете камари на руския парламент – бел.ред.), ООН и ОССЕ.
Мнозинството (около 60%) от населението в Приднестровието са етнически руснаци и украинци, но има също българи и гагаузи. Молдова предлага на територията статут на автономия.
Според говорителя на парламента Михаил Бурла „с днешната инициатива излязоха група депутати след призиви от общинските съвети на всички градове и райони в републиката, както и на представители на обществени организации.“
Московският в. „Комерсант“ написа за предстоящото решение на приднестровските депутати във вторник с допълнение, че са били провалени насрочените за 10-11 април преговори за уреждане на този конфликт. Властите отказали да участват и обвинили Молдова, че им налага санкции, а Украйна – че е въвела блокада на източната им граница.
През март руският президент Владимир Путин повдигна въпроса за „фактическата икономическа блокада на Приднестровието“ в телефонен разговор с Ангела Меркел и Барак Обама.
На територията на Приднестровието има „миротворчески корпус“ от руски военни, но съща така и части на руската армия с мисия да охраняват складовете с оръжие на бившата 14-та армия на СССР. За тях се твърди, че при разпадането на бившия Съветски съюз са съдържали толкова оръжие и боеприпаси, че да захранват фронтова военна формация в продължение на един месец.
От dnevnik.bg
