НОВО

Пет факта за срещата на ООН за климата в Мадрид

Всичко, което трябва да знаете за срещата на ООН за климата в Мадрид в пет факта + моята интерпретация: 1. САЩ. Китай, Япония, Австралия и Канада не са изпратили представители на високо ниво. => 50% от световните емисии на СО2 ясно казват, че въпросът не им е...

Мисълта за климата като форма на човешката грандомания

Анселм Кентърбърийски, един от бащите на съвременна Европа, който измисли схоластиката, за да се прослави Тома Аквински в нея, а университетите да я прегърнат като откровение, не можеше да си представи нищо по-голямо от Бог. "Модерният човек" не може да си представи...

Българският интерес е свързан с интеграцията на Западните Балкани

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“  Последните няколко години бяха белязани от възраждането на перспективата за членство в ЕС и НАТО на...

Четири начина да измъкнеш пари от населението

Напоследък се говори за идеята Общината да увеличи някои данъци в София, а именно данъците върху автомобили, за които се предполага (без да е доказано), че замърсяват повече, и данъците върху сделките с имоти. „И без друго данъците в София са скандално ниски и дори...

КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“ в зала 8 на Националния Дворец на Културата. Датата е 07 декември, от 9 часа. ПЪЛНА ПРОГРАМА КОНФЕРЕНЦИЯ...

Какъв е идеологическият заряд на социалните политики

Разговор с редактора в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев за смисъла от разясняването на социалните политики, предлагани от българските политици. Още един поглед към съдбата на Истанбулската конвенция и колко тълкувания може да има тя? Какви идеологически...

Как ЕС иска да зашлеви шамар на Слънцето

Европа трябвало да се превърне в климатично неутрален континент, смята председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен. От позицията на могъщата си длъжност ръководителят на изпълнителна власт на ЕС сигурно има самочувствието, че може да пребори...

Климатичната криза – мит или реалност?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в предаването "Плюс-минус" по Нова ТВ. Тема на разговора бе митът за климатичната криза. Вижте пълното...

“Под игото” като “продукт”

Мислих дълго относно "превеждането" на романа "Под Игото" на съвременен български език. И стигнах до извода, че това е абсурден акт. Казвам го с най-ясното съзнание на човек, който като ученик седеше пред непознатите думички във всеки втори абзац имаше проблем с някои...

Кой се страхува от споделената икономика?

Забраната на Airbnb ще е предателство не само към развитието на бизнеса, но и към младите хора - създават се предпоставки за картелиране и убиване на конкуренцията. „Не е престъпление да си невеж по икономика, която в края на краищата е специализирана наука, но е...

Трите аргумента на защитниците на Истанбулската конвенция – оборени

Време за четене: 6 мин.

 

„…истината ни убягва ако не концентрираме вниманието си изцяло в търсенето й. Но дори когато тя ни убягва, илюзията че я знаем продължава да се мотае в краката ни…“

Александър Солженицин

 

Този текст пиша по няколко повода, които се натрупаха през седмиците на спорове относно Истанбулската конвенция. Първо споровете ми във фейсбук с Евгений Дайнов и Ружа Смилова и после едно телевизионно участие и текст на Калин Янакиев.

И тъй като с проф. Дайнов имаме джентълменска уговорка да изведем разговора на по-високо ниво и да заговорим за „основните принципи“, а за проф. Калин Янакиев знам, че е отворен към разумни дебати човек, реших да систематизирам най-популярните аргументи на образованите защитници на конвенцията и да ги адресирам.

Започвам по ред:

Аргументът за лошия превод / практическата необходимост от понятията

Много хора от самото начало на скандала, очакваха че ще го потушат с констатацията, че на английски има две думи за пол, а ние в България като по-изостанали имаме само една – съответно истерията е глупава и провинциална.

Това не е точно така. В английски невинаги е имало две думи за пол. До началото на миналия век „sex“ се е използвала преимуществено за „пол“, а за сексуален акт е имало други думи, които сега са архаизми. Нужда от втора за дума за пол не е имало, докато през 60-те терминът джендър не започва да се налага от група психиатри като Робърт Столър и Джон Мъни, а впоследствие се подхваща от радикални марксисти и феминисти като Джудит Бътлър и така се налага първо в науката, после във феминистката теория и масовите медии.

Другото възражение е, че самият текст бил лошо преведен.

Аз откровено не виждам как лошият превод на текста е аргумент в полза на конвенцията. Да, преводът наистина е слаб, главно защото не успява да преведе gender и gender identity (за които ще стане въпрос по-надолу), но английската и френската версия (които са официални) са достъпни в интернет и винаги можем да спорим върху тях обективно.

Третото подобно възражение е, че нямало как иначе да се адресира проблема, освен чрез понятия за социални роли.

Това също не е вярно, защото още в първите документи с които се адресира дискриминацията срещу жени, например Конвенцията за прекратяване на всички форми на дискриминация спрямо жени на ООН от 1979 г. използва само думата „sex“ и текстът не страда от това. Думата gender придобива значимост за първи път в международен документ едва в Пекинската декларация от 1995 г. На въпросната конференция, впрочем, се дискутира теорията на Джудит Бътлър за „полова идентичност, радикално независима от биологичния пол“ и избухват тежки противоречия, вследствие от което е назначена комисия, която да реши какво означава „джендър“ в юридически смисъл; и в Анекс IV от Декларацията, те казват да се разбира джендър „в обикновен, общоприет смисъл“, т.е. отказват да го дефинират.

 

Аргументът на Калин Янакиев – „Това, което казвате може да е вярно, но то не се отнася до Истанбулската конвенция“

В текста си в портал Култура, проф. Янакиев обвинява противниците на ИК в употреба на „сламен човек“ или straw man fallacy. Това е логическа грешка, при която някой изкривява или подменя твърдението на опонента си и атакува това фалшиво твърдение, вместо истинското. С други думи, противниците на ИК може да говорят за джендър идеология и дори вероятно правилно да я критикуват, но това не е релевантна критика, защото джендър идеология в конвенцията няма.

Това не е вярно. В член 4(3) от ИК, който е описан достъпно за неюристи в точка 53 от Разяснителния доклад е недвусмислено казано, че имплементирането на разпоредбите на конвенцията – тоест, законите, политиките и услугите, които трябва да бъдат създадени и предоставени на пострадалите жени – трябва да се случи без дискриминация на основа на полова идентичност. Нещо повече, в списъка с недопустими основания за дискриминация са дадени последователно три различни термина, които законотворецът разпознава като отделни: sex, gender, gender identity; или пол, джендър и джендър идентичност. Дори да е защитима тезата на проф. Калин Янакиев, че джендър е просто „жанр в който обществата разполагат мъжете и жените“ (което също не е безпроблемно твърдение), то при термина gender identity, споменат и изброен отделно от gender, не може да съществува никакво съмнение за какво става дума. Джендър идентичност е преживяването на човек за неговия собствен пол, което може да отговоря или да не отговоря на полът, който му е приписан при раждането.

Тази дефиниция е възприета от психолозите (тази книга, стр. 8) и в политическия език на международните организации (ето този доклад на Комисаря по човешките права на Съвета на Европа, Томас Хамарберг, страницата е 3), така че всякакъв опит да се твърди, че джендър идентичност означава нещо друго, челно се сблъсква с фактите от света.

Какъв по-точно е проблема с джендър идентичността? Тук няма изобщо да се впускам в неомарксистките теории, които проф. Янакиев твърди, че нямат нищо общо (а те имат много) и просто ще кажа, че преживяването на джендър идентичност, която се различава от пола по рождение е заболяване, класифицирано в Диагностичния и статистически наръчник на психическите разстройства на Американската психиатрична асоциация (стр. 451) от 1980 г. до 2013 г. като психично разстройство. От 2013 „разстройство“ е подменено с „дисфория“, за да се премести фокуса от самото заболяване върху симптомите на емоционален и психологически дискомфорт с които е съпроводено – все пак, надявам се е ясно, че лекарите са подложени на политически и медиен натиск.

Инструментализирането на „джендър идентичността“ в конвенцията е просто и ясно. Мъже, които „преживяват идентичността си като женска“ не трябва да бъдат изключвани от здравните и социалните услуги предвидени за жени, жертви на насилие. Това ще рече например да имат достъп до кризисни центрове, където истинските жени се настаняват с децата си и прочее.

Така погледнато, Джудит Бътлър май наистина излезе от куфара?

 

Аргументът на Ружа Смилова – „Защо да отказваме защита на хората с различна полова идентичност?“

Ружа Смилова преди няколко дни призна, че обхватът на конвенцията действително надхвърля биологичните жени, но настоявайки, че хората с различна полова идентичност също заслужават защита и че ако не приемем конвенцията, покрай тях без защита ще останат и жените.

Тук има две логически грешки.

Първо, фалшива дихотомия: „Ако не приемем конвенцията, няма да бъдат защитени правата на жените“. Тоест, тук априори се допуска, че няма други закони и мерки, които да защитават жените и приемането на конвенцията е едва ли не спешен въпрос. Така има само две опции – или сте за конвенцията, или сте за биенето на жени.

Второ, non-sequitur: „Щом конвенцията защитава и хора с различна полова идентичност, а вие сте против конвенцията, значи сте против защитата на тези хора“. Не, от едното не следва другото. Това, че не желая трансджендърите и кросдресърите да бъдат категоризирани ефективно като жени, не означава че съм против те да бъдат защитени – просто бих желал това да стане отделно и по подходящ начин.

И накрая, това е много некоректен начин за прокарване на една политика и провеждане на публичен дебат. Ако от самото начало бяхте поставили въпроса не като „трябва ли да се борим с насилието над жените?“ (на което всички нормални хора отговарят с „да“ и въпросът е приключен); а като „трябва ли мъже, които се чувстват като жени, да бъдат под закрилата на законите и услугите за защита на жени?“ и въпросът беше именно така поставен навсякъде – във фейсбук, във вестниците и по телевизията в „Референдум“, тогава дебатът щеше да бъде честен.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!