Тръмп – огледалото в което политиците не искат да погледнат

Време за четене: 6 мин.

от Тончо Краевски

 

Въпреки слабия старт преди година, в последната седмица на този февруари рейтингът на одобрение на Доналд Тръмп в САЩ нарасна до 50%. Американската икономика расте и създава работни места, отчасти заради естествения икономически цикъл, отчасти окуражена от дерегулацията и данъчните облекчения на правителството. Америка не е станала нацистка държава, няма кафяви ризи по улиците, малцинствата не са в концлагери, лидерите на опозицията не са в затвора и дори Владимир Путин не изглежда да е спечелил нищо от избора на Тръмп, макар мейнстрийм медиите да бяха категорични, че Тръмп е неговият кандидат.

Въпреки това, демократите и медиите които ги подкрепят, са последователни в своите опити да създават усещането за апокалипсис и катастрофа, уплашени от възможността Тръмп да бъде „нормализиран”. Те му предсказаха трагичен провал в редица направления.

Първо казаха, че „руската връзка” ще го свали преждевременно от власт. Те продължават да вярват, че изборите през 2016 са им били откраднати и че само трябва да докажат наличието на някаква конспирация между Тръмп и Путин, за да си ги получат обратно. Обвинителният акт, който специалния прокурор Робърт Мълър внесе в резултат от разследването си обаче, попари надеждите им. Съдържанието му бе толкова смехотворно, че по-скоро им навреди. Най-напред, оказа се че обвинените руски граждани са похарчили общо 1,2 млн. долара за политическа реклама в социалните мрежи – абсолютно незначителна сума за мащабите на американската политика. Това е капка в морето от 2,7 милиарда, похарчени от Клинтън и Тръмп по време на изборите и още 4,3 милиарда похарчени от демократи и републиканци в кампанията за Конгреса. Още по-проблемен за опозиционния наратив се оказа факта, че тези пари не са харчени само за реклами в полза на Тръмп и против Клинтън. Те са харчени още за реклами в полза на Бърни Сандърс и Джил Стайн и против Тед Круз и Марко Рубио. И накрая, повечето пари всъщност са похарчени след изборите и са инвестирани в организация на противоположни събития – някои в подкрепа и някои против Тръмп. Протестът „NotMyPresident” всъщност е бил организиран с руски пари и тъкмо медиите, които постоянно подозират, че Русия стои зад всичко, дадоха най-широко отразяване на това събитие. Всъщност, поставена в контекст, руската „намеса” в изборите изглежда по-скоро насочена към подкрепяне на всякакви антиестаблишмент кандидати и създаване на смут и недоверие в избирателната система, отколкото в полза лично на някой кандидат – и опозицията изцяло се е хванала в капана на руснаците.

После казаха, че Тръмп ще управлява като некомпетентен диктатор. Действително Тръмп не свърши добра работа в подбирането на стабилен екип от начало, в резултат на което много хора трябваше да бъдат сменени в движение. Но е добре да знаем, че шефовете на кабинети, съветниците и пиарите често се сменят при всички президенти. В рамките на първия си мандат Обама се раздели преждевременно с много хора от екипа си, а първата му пиарка напусна само след три месеца. По-важното е, че Тръмп се залови с премахването на регулационната тежест, натрупана с хилядите изпълнителни заповеди на своя предшественик. Обама обичаше да управлява често на ръба на конституционно допустимото, заобикаляйки Конгреса и Сената. Тръмп всъщност прави тъкмо обратното – вдигна регулациите и забраните на Обама, за да либерализира енергийния пазар и да затегне контрола на нелегалната имиграция. Прословутата програма DACA на Барак Обама, несъгласувана с Конгреса, която даваше статут на милиони нелегални, всъщност бе оспорена в съда на две инстанции в 26 щата и спряна. И макар Тръмп да имаше всички основания да я премахне без предупреждение и да започне да ги депортира, той задържа действието й и подаде топката на законодателния орган, поправяйки изначалната несправедливост на миналия президент. Вдигането на забраните в енергийния добив позволи на индустрията да се възползва от революционната фракинг технология и да направи Америка отново суперсила в добива на нефт и газ, свали цените на световния пазар и отслаби така позициите на Русия, Иран и Венецуела, които зависят силно от експорта на горива. Най-голямата и уважавана консервативна фондация в САЩ, Heritage Foundation, обяви в началото на годината, че администрацията на Тръмп вече е изпълнила 64% от експертните им препоръки в публичната политика, което означава че по този показател Тръмп е по-напред дори от Роналд Рейгън в първата година от управлението му.

И накрая, разбира се, предсказаха му провал във външната политика, като предупредиха света да се готви за „криза на глобалното лидерство”. Това също не отразява реалността. Майкъл Грийн, бивш външнополитически съветник на Буш, който през 2016 беше в лагера на „никога Тръмп” републиканците, коментира че стратегията за национална сигурност разработена от президентската администрация е първата такава стратегия, която адекватно адресира китайската заплаха за американското надмощие. Тръмп не остана длъжен и на Русия за разлика от своя предшественик. Преди пет години, когато по време на предизборен дебат, на въпроса „коя е най-голямата международна заплаха за Америка”, Мит Ромни отговори „Русия”, Обама му се изсмя и започна да му се подиграва: „Осемдесетте години се обаждат, искат си външната политика обратно”, пошегува се той за смях на публиката. Когато малко по-късно Путин нахлу в Украйна, вече никой не се смееше. Обама поставяше червена линия след червена линия, но Путин прекрачваше всичките. Барак Обама всъщност се превърна в президентът, допуснал най-големия стратегически възход на Русия досега. Като алтернатива на неговата безпомощност, през декември Тръмп най-сетне разреши продажбата на оръжие на Украйна и започна снабдяване на украинците с модерно противотанково снаряжение. Не изостана и в Близкия Изток, където възстанови партньорството на САЩ с Израел, умишлено увредено от Обама през последните 8 години. Отгоре на това, Тръмп засрами практически всичките си предшественици от Бил Клинтън насам с решителната си политика на стратегически натиск върху Северна Корея. Изолира паричните потоци на режима, създаде реалистичен сценарий за военен удар и през ноемри събра четворката за сътрудничество в азиатския пасифик – САЩ, Австралия, Индия и Япония, които не се бяха срещали в този формат от десетилетие.

И въпреки всичко това, опозицията и медиите продължават да опаковат управлението на Доналд Тръмп като някаква световна катастрофа за свободата и демокрацията. Последните им опити да поддържат паниката включваха безсмисленото блокиране на правителствения бюджет и неуспешно вдигане на шум около безрезултатното разследване на руските връзки на президента.  Но дори гражданите които не харесват политиките на Тръмп, не изпитват някаква масова паника. С изключение на партийните активисти, някои НПО-та и редакциите на левите медии, изглежда сякаш публиката не обръща особено внимание на апокалипсиса.

Това изобщо не означава, че хората са загубили интерес към политиката. Напротив, американското общество никога не е било толкова политизирано. Просто средствата за информация и дискусия са вече децентрализирани и в ръцете на избирателите. Пазарният крах на CNN и рекордно ниският рейтинг на Оскарите миналата седмица само дойде да потвърди онова, което знаем още от ноември 2016 – връзката между телевизионната реалност и истинския живот, които съвсем до скоро бяха почти неразличими, вече е започнала да се къса. Дебатът вече се случва другаде – във фейсбук, туитър, реддит, ютуб. Това вече не са просто средства за комуникация, те са станали средства за политическо участие. СNN и Холивуд вече не са всемогъщи императори на обществото мнение; в момента те са се смалили и са се превърнали в малки гладиатори на голямата арена, където публиката може да ги гледа от високо и да им се подиграва.

От друга страна, Тръмп вирее отлично в тази публична среда, за ужас на прогресивните сили. Той е перфектният популист на дигиталната ера и те го мразят най-малкото, защото искрено вярваха, че това ще бъде тяхната ера. Просто сметките им се оказаха погрешни и новите технологии неочаквано станаха инструмент на консервативната реакция, а не на либералния прогрес.

Тръмп всъщност е това, което Маркс би описал като „бонапартист”. Той контрареволюционер от прослойката на революционерите. Той е опортюнист, свободен от идеологическа доктринерност, който просто реши да яхне вълната на негодувание срещу елитите към които сам принадлежеше и така спря културната революция на Обама. Той е огледалото в което либералите не искат да погледнат – богат нюйоркчанин, цял живот демократ, телевизионна звезда, „опиниънмейкър” в социалните мрежи. Огледалото на Хилари Клинтън с нейния опортюнизъм. Огледалото на Барак Обама с неговия нарцисизъм и имидж на „президент холивудска знаменитост”. Огледалото на Бил Клинтън и Тед Кенеди с техния сексуален тормоз и изнасилвания.

Ето защо те мразят Тръмп – защото той постоянно им напомня какви хора са всъщност, какво остава от тях когато махнат лозунгите за толерантност и равенство. Защото спечели с автентично поведение, докато те загубиха въпреки всички усилия да прикрият слабостите си. Либералите винаги са очаквали „чудовището” на консервативната реакция да изпълзи от някоя ферма в Тексас, но никога не са сънували че може да се роди в Манхатън и да изглежда досущ като тях. Но кой е подготвен да се изправи срещу собствената си сянка?

Тончо Краевски е завършил Националната гимназия за древни езици и култури с профил История. В момента следва право в Софийския университет. Работил е в посолството на Великобритания и се интересува от международна политика с фокус върху англоамериканския свят. Член е на Института за дясна политика.

Share This