Свирепи турове кръстосвали средновековна България

Общо 662 кости, рога, копита и зъби на домашни и диви животни са извадени миналото лято при археологическите разкопки на средновековната крепост Русокастро. Животинските останки бяха изследвани от археозоолога д-р Георги Рибаров.

От неговия анализ става ясно, че през XIII-XIV в. жителите на града са консумирали месо от различни животински видове. Прави впечатление, че една четвърт от общия брой кости е от диви животни – дива свиня, благороден елен, сърна, див заек, фазан, лебед, което показва, че за хората от Средновековието ловът е бил един сериозен поминък.

От особена ценност са намерените костици от изчезналото днес диво говедо – тур.
Неговият лов бил висш пилотаж – да се залови такова могъщо животно било опасно занимание. Прародителят на днешното домашно говедо бил опитомен преди хиляди години и от него са се развили многобройни домашни породи.

Той населявал Европа, Северна Африка, Мала Азия и Близкия изток, като на много места бил изтребен още преди новата ера. В Централна Европа обаче продължава да се среща доста векове след това.

В каталога „Породи селскостопански животни в България“ под общата редакция на доц. д-р Васил Николов – национален координатор по генетични ресурси в животновъдството по линия на ФАО и изпълнителен директор на ИАСРЖ, се твърди, че при разкопки на територията на страната са открити кости от плейстоценски тур, който живял в далечните праисторически времена на ледниковия период. Според този каталог, турът обитавал нашите земи до към ХII век.

Климентина Койчева пък в своя статия изтъква, че към 1400 г. това животно се е срещало вече само в горите на Полша, Белорусия и Литва. Тогава е взет под кралска защита и най-напред ловът му е бил позволен само за благородници, после право да го ловуват имали единствено членовете на кралското семейство.

Резултатите от изследванията на намерените в крепостта Русокастро кости, извършени от д-р Георги Рибаров, показват обаче, че турове са ловени в тази част на България и през XIII и XIV в. И това хвърля нова светлина върху датировката до кога реално този свиреп див звяр е кръстосвал нашите земи. Т.е. официално възприетата досега теза, че турове у нас се срещали до XII в., просто не отговаря на истината.

Освен турове, край Русокастро са били отстрелвани също благороден елен и дива свиня. Месото им е било обработвано кулинарно чрез печене – това става ясно от откритите по костите следи от нагар от прякото въздействие на огъня.

Намереният фрагмент от лакътна кост от лебед пък навежда на мисълта, че птицата е убита в някое от крайморските езера или в крайбрежната ивица на Черно море. Водолюбиви хвъркати е било най-лесно да се издебнат и отстрелят някъде из обраслите с водна растителност брегове на езерата, разположени недалеч от проучвания обект. Изглежда средновековните жители на Русокастро са ходили на лов именно край тези водоеми.

Сред изследваните животински кости са намерени и останки от черупката на морска мида. При това – на доста едър екземпляр. Това че те са обгорени и с останки от пепел свидетелства несъмнено, че мидата е печена пряко върху жарта. По всичко личи, че някогашните русокастренци са познавали добре този морски деликатес и често са прескачали до близките брегове на Черно море, за да събират миди.

Анализът на костите, намерени от археолозите край Русокастро, разкрива още, че обитателите на средновековния град са слагали на трапезата си най-вече домашни прасета, при това – предимно 6-8 месечни. От дребните преживни животни за храна употребявали повече овце, отколкото кози.

Тъй като в проучваната крепост са намерени останки само от едно куче, археозоологът предполага, че ако не всички чифтокопитни, то голяма част от тях не са отглеждани в укрепения обект, а са били доставяни от селища извън него, каквато практика е установена през XIII – XIV в. и в други укрепени населени места на средновековна България, включително и в столицата Търново.

От домашните птици са открити кости на гъска, следствие на което д-р Рибаров стига до извода, че най-вероятно на птицевъдството в Русокастро не се отдавало особено внимание.

Много важна информация е добита от изследването на конските кости. Става ясно, че те са от селектирани породи, ползвани за езда, а не за теглителна сила. По своите показатели те се доближават до костите от коне, открити в крепостта Царевец – това са животни, отглеждани за войскови нужди, и които в никакъв случай не са ползвани в домашните стопанства.

Друг интересен факт, на който се натъква археозоологът по време на анализа, е че някои от еленовите рога са отрязани близо до основата, както и в противополжната (горна) страна на фрагмента. Така обработени предварително, те вероятно са били използвани като суровина за изработка на оръдия на труда, оръжия или предмети за бита.

Припомняме, че разкопките на крепостта Русокастро се проведоха от юни до октомври 2017 г. от екип на Регионален исторически музей-Бургас с ръководител Милен Николов.

От desant.net

mm

“ Консерваторъ “ е независима платформа за всички дясно мислещи хора в България в истинския смисъл на тази дума. Нашата мисия е да защитаваме истински десните позиции.

Share This