НОВО

Пет факта за срещата на ООН за климата в Мадрид

Всичко, което трябва да знаете за срещата на ООН за климата в Мадрид в пет факта + моята интерпретация: 1. САЩ. Китай, Япония, Австралия и Канада не са изпратили представители на високо ниво. => 50% от световните емисии на СО2 ясно казват, че въпросът не им е...

Мисълта за климата като форма на човешката грандомания

Анселм Кентърбърийски, един от бащите на съвременна Европа, който измисли схоластиката, за да се прослави Тома Аквински в нея, а университетите да я прегърнат като откровение, не можеше да си представи нищо по-голямо от Бог. "Модерният човек" не може да си представи...

Българският интерес е свързан с интеграцията на Западните Балкани

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“  Последните няколко години бяха белязани от възраждането на перспективата за членство в ЕС и НАТО на...

Четири начина да измъкнеш пари от населението

Напоследък се говори за идеята Общината да увеличи някои данъци в София, а именно данъците върху автомобили, за които се предполага (без да е доказано), че замърсяват повече, и данъците върху сделките с имоти. „И без друго данъците в София са скандално ниски и дори...

КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“ в зала 8 на Националния Дворец на Културата. Датата е 07 декември, от 9 часа. ПЪЛНА ПРОГРАМА КОНФЕРЕНЦИЯ...

Какъв е идеологическият заряд на социалните политики

Разговор с редактора в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев за смисъла от разясняването на социалните политики, предлагани от българските политици. Още един поглед към съдбата на Истанбулската конвенция и колко тълкувания може да има тя? Какви идеологически...

Как ЕС иска да зашлеви шамар на Слънцето

Европа трябвало да се превърне в климатично неутрален континент, смята председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен. От позицията на могъщата си длъжност ръководителят на изпълнителна власт на ЕС сигурно има самочувствието, че може да пребори...

Климатичната криза – мит или реалност?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в предаването "Плюс-минус" по Нова ТВ. Тема на разговора бе митът за климатичната криза. Вижте пълното...

“Под игото” като “продукт”

Мислих дълго относно "превеждането" на романа "Под Игото" на съвременен български език. И стигнах до извода, че това е абсурден акт. Казвам го с най-ясното съзнание на човек, който като ученик седеше пред непознатите думички във всеки втори абзац имаше проблем с някои...

Кой се страхува от споделената икономика?

Забраната на Airbnb ще е предателство не само към развитието на бизнеса, но и към младите хора - създават се предпоставки за картелиране и убиване на конкуренцията. „Не е престъпление да си невеж по икономика, която в края на краищата е специализирана наука, но е...

САЩ може да се поучи от пазарните реформи в страни като България

Време за четене: 4 мин.

Ричард Ран, в. „Вашингтон Таймс“

Растежът на бившите комунистически страни е повод за завистта на целия свят. За пореден път налице са повече доказателства, че икономическите свободи водят до успех. Много от бившите комунистически страни от Централна и Източна Европа и Съветския съюз постигнаха огромен икономически прогрес от времето, когато станаха свободни преди близо три десетилетия. 

Първите няколко години след падането на комунизма (1989-1992 г.) бяха много трудни, тъй като държавите изпитваха затруднения да направят прехода към капиталистическата икономика на свободния пазар, което много от тях постигнаха до 1995 г.

Успехът на пазарните реформи в Източна Европа

Иронията е, че САЩ биха могли да научат някои уроци от успеха на бившите комунистически страни. Неотдавна Джеймс Гуартни, високо ценен икономист и учен (както и дългогодишен водещ автор на годишния доклад за Икономическата свобода в света), представи обширно изследване на успехите и провалите на 25 от бившите страни с планова икономика от Централна и Източна Европа и Съветския съюз.

Резултатите от него, както и от много други изследвания, показаха, че икономическите политики, които водят до повече икономическа свобода и по-малко присъствие на правителството, подпомагат държавите във всички етапи на развитие. Съпровождащата таблица показа промяната в икономическата свобода и Брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението за избрани пет страни – във всички, от които аз съм пътувал редица пъти, и които са пример за по-успешни държави. Всички те сега имат реални доходи на глава от населението, които са два до три пъти по-големи от тези отпреди 20 години.

Повече икономическа свобода = повече богатство

Приходите са и много по-високи (ако се измерят правилно), отколкото по времето на комунизма. Балтийските страни – Естония, Литва и Латвия, разказват трите най-големи истории на успеха, като всички те сега са в световния топ 10 за икономическа свобода. Това е забележително, тъй като те на практика нямаха никаква икономическа свобода по времето, когато бяха под съветски контрол.

През 1995 г. Естония например имаше приход на глава от населението, който средно беше едва 33% от този на първите 21 страни с най-големи доходи. Тази цифра сега се е увеличила до 62%. Подобно увеличение има и в Литва и Латвия. Търговията и чуждестранните инвестиции се увеличиха, а бедността и корупцията бяха значително намалени. Паралелно с растежа на икономическата свобода, гражданските свободи и политически права вече са на най-високо ниво в Естония и Литва, според годишната класация на „Фрийдъм хаус“. Отново, само преди почти 30 години тези държави едва имаха граждански свободи и никакви политически права.

Румъния започна със слаб старт на икономическата реформа, но направи изключителен прогрес през последните 15 години и сега се нарежда на 20-то място (от 159 държави) по икономическа свобода. Държавата въведе 16-процентов плосък данък през 2005 г. и значително намали митническите тарифи (средно с 5%) и други търговски ограничения. Румъния ограничи корупцията, която въпреки това все още е прекалено висока. И макар политическите права и гражданските свободи да са се подобрили, все още не са на топ ниво.

Прогресът на България

България беше в застой до 1997 г., когато въведе валутен борд, който да спре хиперинфлацията и да ускори икономическата реформа. През 2008 г. страната прие 10-процентов фиксиран данък върху доходите – както лични, така и корпоративни. Митническите тарифи бяха значително намалени, когато страната се присъедини към Европейския съюз през 2007 г. БВП на глава от населението нарастваше средно с 4,36% в периода от 2000 до 2015 г. отчасти заради огромното подобрение на икономическата свобода. В момента България е близо до най-високото ниво както на гражданските свободи, така и на политическите права.

Основните проблеми на България са корупцията, както и слабостите в правната структура и защитата на частната собственост. Полша в момента е страна със средни доходи в резултат на средния растеж от 4,11% от БВП на глава от населението в периода от 1995 г. до 2015 г. и постоянното покачване на икономическата свобода (придвижвайки се от долната третина). Страната стана член на ЕС през 2004 г. и сега е неговата пета най-голяма икономика.

САЩ трябва да се реформира, както се случи в Източна Европа

Полша също така е в най-високата категория по отношение на граждански свободи и политически парва. Въпреки това обаче все още има проблеми със своята правна система и върховенството на закона, включително и с правата за собственост на недвижимо имущество. Повече от две столетия САЩ са пример за голям световен успех. Но докато страната преди беше в челната тройка по икономическа свобода, сега тя падна до номер 11, най-вече в резултат на прекомерни регулации и упадък на върховенството на закона.

Нарастването на регулациите и присъствието на правителството задушиха икономиката, което доведе до много по-бавен икономически растеж и почти застой при средния реален доход. Въпросът е: могат ли САЩ да се реформират, както направиха някогашните страни с централно планиране? Няма съмнение какво трябва да бъде направено – да се намалят правителствените разходи и данъци като процент от БВП, да се премахнат регулациите, които повече вредят, отколкото помагат, и да се разчистят съдилищата.

Досега новата администрация получава „Отличен“ в съдебните назначения, „Много добър“ за регулациите и предложените данъчни изменения, но изостава по отношение на намаляването на разходите, осигурявайки частично върховенство на закона (министерството на правосъдието все още е част от блатото) и откровено бърка с някои свои търговски предложения. /БГНЕС


Оригинална публикация на Еcon.bg

Източник на изображението: Frognews.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!