НОВО

Климатичният активизъм като религия

Следя със засилен интерес споровете около климатичните промени през изминалите месеци и ми прави впечатление, че независимо от факта, че климатичните активисти непрекъснато  претендират за приемственост с науката, аз намирам по-голямо сходство между религията и...

Парадоксът на македонската политика

До какво ниво на парадоксалност достигна македонската политика през 2019 година? Настоящото правителство ръководено от СДСМ подписа Договор за приятелство и добросъседство с България, а ВМРО-ДПМНЕ остро се противопостави на този договор и го окачестви като...

Джок на свобода

Освободиха предсрочно от затвора убиецът на Андрей Монов - австралиецът анархокомунист и авантюрист Джок Полфрийман. След осем години зад решетките Джок е свободен човек. Така реши българският съд. Онзи, същият - уж несправедливият, уж корумпираният, уж зависимият:...

Вината да си обикновен българин

Джок Полфрийман беше пуснат на свобода. Българският студент Андрей Монов си остава все така мъртъв. Джок Полфрийман направи НПО в затвора и се бореше за по-добри условия в тях. Андрей Монов си е все така два метра под земята. Джок Полфрийман заяви, че иска да се бори...

20 септември: Станислав Стратиев

„Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.“ На днешния ден през 2000 година Станислав Стратиев Миладинов напуска света. Известен с псевдонима Станислав Стратиев, той е един от...

Тематичните коалиции – индикатор за желание за промяна

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Анкета: Каква обществена телевизия искаме?

Във връзка с предстоящото обществено обсъждане за Българската Национална Телевизия, ще ви зададем няколко въпроса - каква обществена телевизия искате и какво трябва да се промени в настоящата. Гласуването е напълно анонимно и "Консерваторъ" НЕ събира личните ви данни....

Брекзит: успех, катастрофа или политическа стратегия?

Преди да прекрати парламента по закон и регламент, но за по-дълго от обикновено и замине за Люксембург на среща с президента на Европейската Комисия, Жан Клод-Юнкер, британският министър-председател Борис Джонсън отстрани 21 консервативни парламентаристи, прие една...

Учебни гранати за обществото

Септември е време за рестартиране не само на учебната година. Завърналите се от отпуски граждани и политици са уж отпочинали. Презаредени с нови сили те отново подхващат задачите си. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов с подновен плам се опита и в немалка...

Колеги журналисти, не бъдете евнуси

„Безпристрастен, хеле пък безстрастен журналист, е журналистически евнух“ Няма да крия, че често използвам знаменитата фраза на Йосиф Хербст в ежедневни разговори, когато се опитвам да убедя зрители, читатели и слушатели, а дори и колеги, че мантрата за...

“В България нищо не се произвежда”

Време за четене: 4 мин.

Десислава Николова, Институт за пазарна икономика

Чували сте я тази фраза, нали? Било то от таксиметрови шофьори, инженери, продавачи, пенсионери и други граждани, които не следят отблизо икономическата статистика, но това не им пречи да имат формирано мнение по доста икономически въпроси.

Е, колкото и да е непонятно за някои, в България се произвежда, при това все повече. От години в икономиката протича траен процес на преструктуриране, при който едни отрасли се развиват бързо и увеличават дела си в икономиката, а други се свиват и намалят тежестта си. Сред растящите отрасли е индустрията, която от 2000 г. насам се развива с добри темпове и с изключение на кризисния период (2009-2010 г.) увеличава брутната си добавена стойност, т.е. произвежда все повече. Делът й в икономиката също се увеличава от началото на хилядолетието – от 21% в брутната добавена стойност през 2000 г., индустрията през 2017 г. вече отчита дял от 24%.

Освен промишлени стоки, икономиката на България произвежда и все повече услуги, които също често остават незабелязани. ИКТ секторът, аутсорсингът на бизнес услуги и финансовият сектор са сред все по-важните сектори на икономиката, ако съдим от техния принос към нея. ИКТ секторът вече има дял от 5,5% в брутната добавена стойност (спрямо 3,2% през 2000 г.), аутсорсингът (който де факто е основната част от “професионални дейности и научни изследвания, административни и спомагателни дейности”) – 6,1%, а финансите и застраховането – 7,5%. В същото време, секторът, който “губи почва” най-видимо в местната икономика последните 17 години, е селското стопанство – въпреки огромните субсидии за него по линия на Общата селскостопанска политика и националните доплащания. При обществените услуги (администрация, здравеопазване, образование и др.) и недвижимите имоти също има спад в дяловете, но доста по-малък.

А ето и какви стоки се произвеждат все повече в България. Подотраслите на преработващата промишленост, които се развиват най-силно от 2000 г. насам, са металните изделия, електрическите съоръжения, мебелите, каучуците и пластмасите, частите за коли, машините, съоръженията и оръжията, компютърната и комуникационната техника, колелата, хартията и картона, металите и др.

При споменатите производства нарастването на продукцията от началото на 2000 г. до януари 2018 г. е далеч над средното за преработващата промишленост и в някои случаи достига до 3-4 пъти (виж таблицата по-долу; маркираните подотрасли са с ръст над средния за преработващата промишленост). Причината за експанзията обикновено е висока конкурентност на външните пазари и значителен износ на продукцията, което се потвърждава и от данните за износа.

Единственият отрасъл със спад на производството от 2000 г. насам са тютюневите изделия – заради здравните политики, покачването на цените заради ръста на акцизите, нелегалния пазар и като цяло – свиването на потреблението на такива продукти в цяла Европа и развитите страни. Сред подсекторите с относително слабо представяне (т.е. ръст под средния за целия сектор) пък са кожите, текстилът, обувките, дървения материал, напитките, храните и др. Всички те традиционно се числят към стоките с относително ниска степен на преработка и съответно – относително ниска добавена стойност. За разлика от тях, повечето от секторите, които растат бурно от 2000 г. насам, са такива, приети за сектори с висока добавена стойност – машините, електрическите съоръжения, компютърната и комуникационната техника, компонентите за коли, велосипедите и др.

Това преструктуриране на производството към сектори с по-висока добавена стойност се вижда и в данните за външната търговия и по-конкретно – в тези за износа. Видно е, че големият “печеливш” от преструктурирането на икономиката, промишлеността и износа са именно инвестиционните стоки, които се числят към стоките с висока добавена стойност. Те увеличават своя дял в износа повече от двойно от 2000 г. насам – от 11 на близо 26%. Към тях се числят машините, уредите и апаратите, електрическите машини, транспортните средства, частите за тях и други инвестиционни стоки. Забележителното е, че всички подсектори на инвестиционните стоки без изключение увеличават дела си в износа на страната. Това преструктуриране към стоки с по-висока добавена стойност се случва за сметка на всички останали големи продуктови групи – енергийни ресурси, потребителски стоки, суровини и материали. Това не означава, че техният износ намалява, напротив – просто неговият ръст е относително по-бавен спрямо този на инвестиционните стоки.

Все пак е важно да се отбележи, че в споменатите три групи, чийто дял общо в износа се свива, има продукти, които се радват на увеличаваща се тежест във външните продажби. Така например, в потребителските стоки делът на храните нараства; същото се отнася и за суровините за производство на храни, които също са с чувствително по-голям дял през 2017 г.

Като цяло, данните за БВП, промишленото производство и за износа показват следното:
1. българската индустрия се развива добре от 2000 г. насам и увеличава своята тежест в икономиката, като това се дължи основно на експанзията на преработващата промишленост;

2. в преработващата промишленост се наблюдава трайна тенденция на преструктуриране към по-голям дял на подотрасли с висока добавена стойност за сметка на такива с по-ниска степен на преработка;

3. този процес на преструктуриране се диктува основно от външните пазари и отразява конкурентоспособността на българските производители на стоки с относително висока добавена стойност.

Иначе в страната “нищо не се произвежда”.

Източник: Faktor.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!