fbpx

НОВО

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Катастрофата в Бейрут

Светът стана свидетел на потресаващи кадри вчера от Бейрут. По-малко от двадесет и четири часа след огромната експлозия, все още няма потвърждение, какво може да е причинило взрива, но още в първите часове след него говорител на израелското правителство обяви, че...

Националната ненавист

"Ненавиждам София", написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в...

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

Време е за нова консервативна победа

Време за четене: 4 мин.

 

Мартин Табаков

От рухването на Съветския съюз насам, идеологическата материя на Европа и САЩ бе доминирана от либералната философия и политика. Това бе лукс, прищявка, и, ако щете – поза, която бе възможна, тъй като конкуренцията – в лицето на социализма, бе сериозно „контузена“.

В опита си да противостои икономически и военно на демократичния свят, в крайна сметка тоталитаризмът се „строполи“ на терена, бе „изнесен“ на носилка и на Русия й предстоеше продължителен период възстановяване.

Без наличието на пряката надвиснала опасност, либералният човек превърна времето си в безвремие. Битието започна да обмисля пенсионирането си,а историята спъна своя ход и подири комфорта на разтегателната мебел. Стрелките на часовника спряха да се гонят и по-скоро започнаха да се подпират като опиянена кръчмарска двойка. Либералът разбра достойнствата не само на демокрацията, но и на друго пословично гръцко изобретение – следобедната дрямка.

Признаците на бодрост се редуцираха до стриктна интелектуалната диета и постоянство в либералното схващане на света. Конфликтите бяха обяснени като снети в базово си ниво и най-вече като остатъчни и периферни. Синтезът на Хегел сякаш най-сетне се случи и се „разля“ като напоителна лятна жега.

Ако не всичко още бе либерално, то трябваше да стане такова обезателно – ако не утре, вдругиден. И трябваше да бъде толкова прогресивно и либерално, че ако дори самата свобода започнеше да пелтечи, то либерализмът щеше да я зашлеви и да продължи по пътя си без нея.

И тук някъде либерализмът започна да „лепне“ и да„задушава“, така както го прави и миризмата от ежедневния протест срещу хигиената в софийското метро.

Разбира се, либералният проект бе утопичен. Такъв какъвто бе и социалистическият. Първият искаше да направи хората обезателно раздробени и специфични, вторият – казионни и еднотипни. И двете насилваха човека според собствения си идеологически калъп. И двете уринираха върху естествения ред на нещата.

Като да садиш картофи в саксия или кокичета в полето.

В крайна сметка общото между Франсис Фукуяма и Карл Маркс е Хегел. Първите двама може да танцуват различно, но го правят на една и съща мелодия: тази на диалектическия материализъм. И двете сблъскваха тезата и анти-тезата, а синтезът бе очаквателния рай на земята.

Но когато инструментите са идентични, резултатът не може да е различен. Затова социалното инженерство винаги се срутва.Независимо дали то се представлява от абсорбиращия all inclusive либерализъм или от цедъчния тоталитаризъм. И двете са аномалии, които, тичайки в противоположни посоки, разтягат до скъсване възпитания център.

За съжаление, въпреки че имаше пред себе си опита на срутилия се социализъм, либерализмът не прояви търпението да се поучи от грешките на утопичната система. И като онази идеология, тази също си сътвори фалшива биография и избирателен прочит на близката история. Затова, може би, са необходими някои уточнения.

Първо, победата над социализма и Съветския съюз не бе дело на либералите, а на хора като Роналд Рейгън и Маргарет Тачър. Това бе консервативна победа срещу тоталитаризма. Последната голяма консервативна победа.

При Рейгън и Тачър тоталитаризмът рухна, а при Барак Обама и Ангела Меркел авторитаризмът на Русия процъфтяваше.

Второ, победата срещу тоталитарното пространство бе такава благодарение на симбиозата между капитализма и културния традиционализъм, който пресираше отвън социализма, а не вследствие на формула от социална държава и ценностен релативизъм. Агонията на тоталитаризма сигурно щеше да се проточи, ако съветският призрак не се бе сблъскал фронтално с ясното лидерство, икономическата мощ и културната устойчивост на геополитическия си конкурент.

Трето, победата над СССР бе успех на силните държави, а не на „раздробените“такива или на плаващите съюзи. Може би затова руският авторитаризъм днес – като исторически наследник на съветска Русия, се реабилитира и разширява.

Четвърто, триумфът над СССР не бе победа на демокрацията срещу тоталитаризма, а на капитализмът срещу етатитзма. Съветският съюз рухна не поради дефицита на права и свободи (той съществуваше благодарение на този дефицит), а от липсата на пари.

Пето, икономическата победа над тоталитаризма не се превърна и в обезателна политическа победа. Поради народните и историческите си специфики, пост-тоталитарните държави нямат страст по отношение на демокрацията. И ако тези общества трябва да субординират свободата и реда, то те ще материализират кошмарите на либерализма.

Всичко това трябва да подсказва няколко неща.

Едното е, че чрез победата над тоталитаризма, консерваторите спечелиха историческо време за Европа и САЩ. Но това време бе пропиляно от либералите, тъй като те инвестираха ресурса си в пирамида – утопичния проект на неутралното, но всъщност беззащитно общество.

Другото, този либерален модел е неустойчив: и сам по себе си, и спрямо Русия. Отвътре той се разяжда, тъй като има изкуствена конструкция, а отвън е лесно контриран от Москва. Най-големият подарък, който Европа и САЩ можеха да направят на Русия, бе да се етикират и действат като либерални. Това остави голямо поле на легитимност и за изява на руската държава.

Разбира се, така както за всеки един Наполеон си има по един Метерних, така и за всяка една утопия си има по един консерватор.

Време е за новата голяма консервативна победа.

Споделете чрез

Предишен

Следващ