НОВО

За какво говорим, когато говорим за Бърк

Едмънд Бърк, 1729 - 1797 "Шестнадесет или седемнадесет години изминаха, откакто видях кралицата на Франция… не допусках, че ще живея, за да видя как такива бедствия са паднали над нея, сред народ от галантни хора, сред народ от честни мъже и кавалери. Мислех, че десет...

Тоталитарна толерантност

Как се нарича система, в която полицията арестува жена, защото е казала на биологичен мъж, че е такъв в Интернет? Толерантна или тоталитарна? Как се нарича общество, в което се наблюдават рекордни скокове на уличните атаки с нож и киселина, терористични...

Изборният кодекс – нероденото дете на политически безхаберници

22 април 2014; 27 юни 2014; 28 ноември 2014; 13 октомври 2015; 26 май 2016; 22 юли 2016г; 28 октомври 2016г; 6 декември 2016; 7 март 2017; Това не са обикновени девет дати. Това са деветте дати, на които през последните по-малко от пет години е било променяно...

Социализмът е мозъчно увреждане

Социализмът е мозъчно увреждане. В момента социалистите в Ню Йорк празнуват, защото Амазон се отказа от строежа на втора централа на компанията в града. Това са 25,000 работни места и милиарди долари, които няма да се инвестират в града. Социалистите мразят...

Либерализъм и антиваксърство

Явлението антиваксърство Феномена „антиваксърство“ описах и преди в статия, озаглавена „Колективният имунитет, защо данъците не са кражба и защо хората не вярват на експертите“[i]. Там не обърнах никакво внимание на аргументите на антиваксърите, нито на тяхната...

Модите и “опорките” на отиващите си в политиката по света и у нас

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски и Боян Стефанов от Младежки консервативен клуб гостуваха в предаването "Имате думата" по Канал 3 с водещ Александър Владимиров. Тема на разговора бяха "опорките" на левите партии в Европа и...

Кабинетните кърджалии ни пазят от конкуренция

Поредното вредно решение на Комисията за защита на конкуренцията обогатява републиканския бюджет с 15 милиона лева, ограничава правата на потребителите и прави всичко друго, освен да защитава конкуренцията. Спорът се върти около рекламна кампания на...

Какъв е отрасловият профил на областите в България?

През изминалата седмица НСИ публикува данните за регионалния брутен вътрешен продукт (БВП) за 2017 г. Тези данни ни дават възможността да се ориентираме в икономическите процеси на регионално ниво, макар и да са с година назад. Традиционно новините за...

Генералът, който иска да седне в стола на Нетаняху

На 12 февруари 2015 година, само няколко дни преди да се оттегли от активна военна служба, началникът на Генералния щаб на Израел, Бени Ганц, получава не само щедри думи за съвместната им работа, но и личен подарък от действащия министър-председател на страната...

Две минути до полунощ

Перо или чук без дръжка На първи февруари 2019 г. Президентът на САЩ,  Доналд Тръмп, обяви едностранното оттегляне на САЩ от Intermediate-Range Nuclear Forces Treaty (INF Treaty). Договор за ликвидиране на ракетите с малък и среден обсег на чист български. Буквално на...

Време е за нова консервативна победа

 

Мартин Табаков

От рухването на Съветския съюз насам, идеологическата материя на Европа и САЩ бе доминирана от либералната философия и политика. Това бе лукс, прищявка, и, ако щете – поза, която бе възможна, тъй като конкуренцията – в лицето на социализма, бе сериозно „контузена“.

В опита си да противостои икономически и военно на демократичния свят, в крайна сметка тоталитаризмът се „строполи“ на терена, бе „изнесен“ на носилка и на Русия й предстоеше продължителен период възстановяване.

Без наличието на пряката надвиснала опасност, либералният човек превърна времето си в безвремие. Битието започна да обмисля пенсионирането си,а историята спъна своя ход и подири комфорта на разтегателната мебел. Стрелките на часовника спряха да се гонят и по-скоро започнаха да се подпират като опиянена кръчмарска двойка. Либералът разбра достойнствата не само на демокрацията, но и на друго пословично гръцко изобретение – следобедната дрямка.

Признаците на бодрост се редуцираха до стриктна интелектуалната диета и постоянство в либералното схващане на света. Конфликтите бяха обяснени като снети в базово си ниво и най-вече като остатъчни и периферни. Синтезът на Хегел сякаш най-сетне се случи и се „разля“ като напоителна лятна жега.

Ако не всичко още бе либерално, то трябваше да стане такова обезателно – ако не утре, вдругиден. И трябваше да бъде толкова прогресивно и либерално, че ако дори самата свобода започнеше да пелтечи, то либерализмът щеше да я зашлеви и да продължи по пътя си без нея.

И тук някъде либерализмът започна да „лепне“ и да„задушава“, така както го прави и миризмата от ежедневния протест срещу хигиената в софийското метро.

Разбира се, либералният проект бе утопичен. Такъв какъвто бе и социалистическият. Първият искаше да направи хората обезателно раздробени и специфични, вторият – казионни и еднотипни. И двете насилваха човека според собствения си идеологически калъп. И двете уринираха върху естествения ред на нещата.

Като да садиш картофи в саксия или кокичета в полето.

В крайна сметка общото между Франсис Фукуяма и Карл Маркс е Хегел. Първите двама може да танцуват различно, но го правят на една и съща мелодия: тази на диалектическия материализъм. И двете сблъскваха тезата и анти-тезата, а синтезът бе очаквателния рай на земята.

Но когато инструментите са идентични, резултатът не може да е различен. Затова социалното инженерство винаги се срутва.Независимо дали то се представлява от абсорбиращия all inclusive либерализъм или от цедъчния тоталитаризъм. И двете са аномалии, които, тичайки в противоположни посоки, разтягат до скъсване възпитания център.

За съжаление, въпреки че имаше пред себе си опита на срутилия се социализъм, либерализмът не прояви търпението да се поучи от грешките на утопичната система. И като онази идеология, тази също си сътвори фалшива биография и избирателен прочит на близката история. Затова, може би, са необходими някои уточнения.

Първо, победата над социализма и Съветския съюз не бе дело на либералите, а на хора като Роналд Рейгън и Маргарет Тачър. Това бе консервативна победа срещу тоталитаризма. Последната голяма консервативна победа.

При Рейгън и Тачър тоталитаризмът рухна, а при Барак Обама и Ангела Меркел авторитаризмът на Русия процъфтяваше.

Второ, победата срещу тоталитарното пространство бе такава благодарение на симбиозата между капитализма и културния традиционализъм, който пресираше отвън социализма, а не вследствие на формула от социална държава и ценностен релативизъм. Агонията на тоталитаризма сигурно щеше да се проточи, ако съветският призрак не се бе сблъскал фронтално с ясното лидерство, икономическата мощ и културната устойчивост на геополитическия си конкурент.

Трето, победата над СССР бе успех на силните държави, а не на „раздробените“такива или на плаващите съюзи. Може би затова руският авторитаризъм днес – като исторически наследник на съветска Русия, се реабилитира и разширява.

Четвърто, триумфът над СССР не бе победа на демокрацията срещу тоталитаризма, а на капитализмът срещу етатитзма. Съветският съюз рухна не поради дефицита на права и свободи (той съществуваше благодарение на този дефицит), а от липсата на пари.

Пето, икономическата победа над тоталитаризма не се превърна и в обезателна политическа победа. Поради народните и историческите си специфики, пост-тоталитарните държави нямат страст по отношение на демокрацията. И ако тези общества трябва да субординират свободата и реда, то те ще материализират кошмарите на либерализма.

Всичко това трябва да подсказва няколко неща.

Едното е, че чрез победата над тоталитаризма, консерваторите спечелиха историческо време за Европа и САЩ. Но това време бе пропиляно от либералите, тъй като те инвестираха ресурса си в пирамида – утопичния проект на неутралното, но всъщност беззащитно общество.

Другото, този либерален модел е неустойчив: и сам по себе си, и спрямо Русия. Отвътре той се разяжда, тъй като има изкуствена конструкция, а отвън е лесно контриран от Москва. Най-големият подарък, който Европа и САЩ можеха да направят на Русия, бе да се етикират и действат като либерални. Това остави голямо поле на легитимност и за изява на руската държава.

Разбира се, така както за всеки един Наполеон си има по един Метерних, така и за всяка една утопия си има по един консерватор.

Време е за новата голяма консервативна победа.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!