НОВО

Горанов и зелената ерес

Миналата седмица стана ясно, че финансовият министър Владислав Горанов е подписал от името на България декларация за налагането на “зелени” такси върху полетите със самолет. Декларацията е подписана също от министрите на Белгия, Германия, Франция, Холандия,...

Изборът на Гешев – позор или радост

След повторно гласуване във Висшия съдебен съвет, републиката вече има нов главен прокурор – Иван Гешев. Този избор предизвикваше напрежение още месеци преди да бъде осъществен, и логично, взриви общественото пространство по време на (пре)гласуването му. Противниците...

Има ли смисъл Националната принадлежност?

Всички сме чували или чели все по-нашумяващите аргументи против национализма, патриотизма или дори против най-обикновената и естествена национална принадлежност: "Какъв е смисълът в националната принадлежност? В елементарна племенна лоялност към нещо, в...

Всички обичат Реймънд и мразят Клинтън

Година преди изборите за президент на САЩ, които ще се проведат ноември месец 2020-та година, се състояха частични избори в някои щати от страната, включително във Вирджиния, в Кентъки и в Мисисипи. В тях гласоподавателите избираха състава на местните парламенти и/или...

“Зелената чума” приближава България

В средата на 14. век Европа е покосена от чумна епидемия, известна като "черната чума" или по-точно "черната смърт". Само за няколко години населението на Стария континент намалява наполовина, но още по-страшен е психологическия шок, който това бедствие нанася....

Как е „няма ляво и дясно“ на френски?

След като в продължение на няколко седмици се чудихме в какво се е превърнала политическата парадигма; след като се опитвахме да намерим аргументиран отговор дали голямото противопоставяне на днешния ден се е превърнало в „статукво/промяна“ или продължава да бъде...

Свободата е опасна ценност

Вчера ме порази мисълта, че сме забравили какво е Свободата и в представите си сме го заместили с нещо друго - вярно, не с нещо коренно различно, но с някакъв частен случай, твърде далеч от обхвата на цялото. Свели сме свободата до липса на забрана, а липсата на...

София вече излетя: Колко далеч искаме да стигне?

През седмицата попаднах на новия доклад на Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции „Туризъм и въздушен транспорт в София“. Става ясно, че от 2010 г. насам се наблюдава стабилен ръст на туристите, нощувките и приходите от тях, който е особено...

Хормоните на либерализма

Декоративно просветените български либерали, които неиронично се смятат за елит, постоянно пришиват истерични и конспиративни мотиви към всяка критика на така наречената „джендър идеология“. Самото съчетание от думи стимулира спазми по лицето на местния прогресивен...

Роби ли сме на Брюксел и Вашингтон?

2019-та година. Пътувам към любима дестинация - Русе. Градът ни с най-западноевропейски и бутиков облик. Град, който изглежда като класическа музика (в случай, че класическата музика изглеждаше някак). Само в историческия си център, разбира се. За пръв път, обаче, ми...

Време разделно в Европейската народна партия

Време за четене: 4 мин.

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един до друг и ги обвинява, задето подкрепят имиграцията и квотното разпределение на мигранти.

Причините обаче са по-дълбоки и могат да се проследят по-назад във времето. След като се завърна на власт преди повече от осем години и направи конституционни промени, водената от Орбан “Фидес” пое консервативен политически курс. Това никога не се е нравило на конюнктурата в Европейската народна партия, но ръководството се принуди да изтърпи Орбан, тъй като немалък брой от членуващите партии имаха симпатии към унгарския премиер, а и неговите консервативни позиции не бяха чак толкова скандални за южноевропейските партньори като Силвио Берлускони например. Мигрантската криза от последните няколко години обаче предизвика истинско разцепление вътре в ЕНП. Орбан се оказа говорител на солидна общност вътре в семейството, която чувстваше че съвременната ЕНП е изоставила консервативните си християнски корени. Малцина смееха да се идентифицират на глас с него, но затова пък достатъчно много мнимо му симпатизираха. Това си пролича при гласуването на т.нар. доклад Сарджентини, с който се започна наказателна процедура срещу Унгария през септември. Тогава от 199 депутати на ЕНП в залата, 57 гласуваха на страната на Орбан, 28 се въздържаха, а 114 поддържаха линията на ръководството. Това раздробяване на групата извади наяве болезнените вътрешни разногласия в ЕНП и може да обясни донякъде надеждата на Виктор Орбан да реформира семейството отвътре, с която той засега аргументира оставането си.

Дали ще се води вътрешна битка за сърцето на ЕНП или двете крила ще продължат по различни пътища, предстои да се разбере на 20 март, когато обща конференция ще гласува дали да отстрани Фидес. Кандидатът на ЕНП за председател на Европейската комисия Манфред Вебер, който до неотдавна се опитваше да балансира, вече се е обърнал изцяло срещу Орбан. Той заяви в интервю, че унгарският премиер е нарушил ценностите на ЕНП и несправедливо е атакувал председателя Юнкер. Вчера двамата се срещнаха в Будапеща, където Вебер формулира условията за помирение:

  • Орбан трябва да прекрати билборд кампанията, която атакува Юнкер и Сорос
  • Трябва да се извини официално на ЕНП
  • Трябва да върне университета на Сорос в Будапеща

Третото условие стъпва на популярния псевдофакт, че Орбан е прогонил университета на Сорос от Унгария.Всъщност, правителството просто застави учебното заведение да спазва същите изисквания като всички други чужди университети, каквито има много в Унгария. Всички те трябва да провеждат реална образователна дейност в страната от която произхождат. ЦЕУ на Сорос досега е бил само фиктивно регистриран в САЩ, но няма кампус там и не провежда занятия. Изискването не е необичайно и е еднакво за всички. Отворен остава въпросът защо университетът на Сорос е толкова важен проблем за ЕНП и за Вебер и как е свързан той с политическите ценности на партията.

Останалите две условия също са неизпълними по явни причини. Орбан не може да отстъпи от осемгодишния си политически курс, който му носи такава широка обществена подкрепа в страната. Вебер знае, че няма да получи и покаяние от унгарския премиер.

Исканията са неизпълними, но лидерството трябваше да ги постави, за да удовлетвори гласовития анти-Орбан полюс, който основателно се надява на числено превъзходство другата седмица. Някои от най-крайните критици на Орбан, като белгийската “Хуманистки демократичен център” се заканиха те да напуснат, ако Фидес не бъде отстранена. Ясно е, че при всеки един сценарий, ЕНП ще загуби членове и ще претърпи разцепления. Ако бъде изгонен, Орбан ще отведе със себе си 12-те депутати на Фидес, както и вероятно още трима депутати от унгарските малцинства в Румъния и Словакия. Ако италиански (партията на Берлускони), хърватски и словенски членове решат да го последват, това може да отвори видима рана в сърцето на ЕНП.

Тези загуби стават по-значими на фона на очакваното цялостно отслабване на семейството на тазгодишните избори. Немските ХДС и ХСС, френските Републиканци и испанската Народна партия, които са най-големите ѝ членове, със сигурност изглеждат по-слаби спрямо 2014 г. Тези фактори няма как да убягват на Вебер и ръководството на ЕНП, които естествено биха искали да удържат първенството си в парламента и да назначат следващия председател на Комисията. Поради това, не е невъзможно на 20 март именно позицията “против” Орбан парадоксално да се окаже радикалната и рискованата позиция. На това се надява и унгарския премиер.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!