fbpx

НОВО

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Урокът по екология, който децата ни няма да получат в училищe

Преди няколко години преживях стреса от първия си личен сблъсък с новото екологично образование в училищата. Беше точно преди подписването на Парижкото споразумение за климата в края на 2015 г. Дъщеря ми, тогава в 4-ти клас, сподели, че „въглеродният диоксид е...

Българското общество е жертва на политическо лицемерие

Гражданите са оставени на сляпо да се ориентират в обстановката Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми и неизвестни Основният въпрос е липсата на междуинституционален и междупартиен диалог Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми...

Обичам Родината, мразя държавата!

Миналата седмица в коментарите под един текст се появи баналното клише: "Обичам Родината, мразя държавата!". И човек не може да не се запита каква, аджеба, е разликата между родина и държава и защо хората са склонни да обичат едното и да мразят другото. И изобщо...

Александър Вучич – от ултранационалист до убеден проевропеец

Време за четене: 3 мин.

Катарина Субашич, “Франс прес”

Безспорен фаворит за поста премиер след предсрочните парламентарни избори в неделя, Александър Вучич влезе в политиката по време на авторитарния режим на покойния президент Слободан Милошевич в ролята на ястреб ултранационалист, но след това се трансформира в убеден проевропеец.

Някога му бе забранено да влиза в страните от Европейския съюз, а днес Вучич страстно подкрепя присъединяването на своята страна към ЕС. Политическата му кариера набра скорост от победата на неговата Сръбска прогресивна партия СПП на парламентарните избори през 2012 г. Оттогава 44-годишният досегашен първи вицепремиер стана най-силният политик в Сърбия, който има последната дума по всички въпроси – от националната сигурност, през приближаването към ЕС и преговорите с Косово, до икономиката.

През 1993 г. този висок мъж с лице на тийнейджър, юрист по образование, се присъедини към крайнонационалистическата Сръбска радикална партия СРП и бързо стана член на висшето й ръководство и най-изявеното й реторично оръжие. През 1998 г. той затвърди репутацията си на краен националист, подписвайки в качеството си на министър на информацията закон за медиите, налагащ драконовски глоби и насочен срещу независимите медии, някои от които не се възстановиха.

През годините Вучич ожесточено защитаваше лидерите на босненските сърби, обвинени, че са отговорни за убийствата по време на конфликта от 1992-95 г. в бившата югославска република. “Ако убиете един сърбин, ние ще убием 100 мюсюлмани”, казваше той. Това изявление бе направено няколко дни след събитията в Сребреница в източна Босна, където през юли 1995 г. босненските сръбски сили избиха около 8000 мюсюлмани – убийство, което впоследствие международното правосъдие квалифицира като геноцид.

През 2007 г. той уверяваше, че родината му “винаги ще бъде убежище за Ратко Младич”, военния лидер на босненските сърби, който тогава се укриваше, а днес е съден в Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия тъкмо за геноцида в Сребреница. Година по-късно Вучич бе начело на демонстрациите срещу арестуването на политическия лидер на босненските сърби Радован Караджич, които прераснаха в насилие.

Но за всеобща изненада през 2008 г. Вучич и Томислав Николич, който сега е президент на Сърбия, съобщиха, че напускат СРП, за да създадат СПП, сега проевропейска консервативна партия. “Не крия, че съм се променил, напротив, горд съм с тази промяна”, заяви Вучич в интервю за АФП. През 2010 г. Вучич призна, че “в Сребреница бе извършено ужасно престъпление” и каза, че се “срамува” от отговорните за това сърби.

Откакто е на власт, популярността му постоянно се увеличава. Той има имидж на неуморим, вездесъщ и компетентен ръководител. Той участва в преговорите за Косово в Брюксел, ходи при стачкуващите работници и преди всичко се изявява като неуморен преследвач на заподозрени в корупция бизнесмени и политици.

Тази битка, която той се зарече да води “докрай”, му донесе прякора Елиът Нес. Вучич си изгражда и имидж на спасител на съсипаната национална икономика. Използвайки личните си връзки, той привлече чуждестранни инвеститори като авиокомпанията Етихад еъруйз от Обединените арабски емирства, която пое националната авиокомпания, наречена днес Еър Сърбия.

Досегашният първи вицепремиер не се колебае да афишира приятелските си връзки с чуждестранни ръководители като германския външен министър Гидо Вестервеле, когото покани да опита колекцията му от вина.

Верен на вездесъщото си присъствие, през януари той участваше в операция по евакуирането на пътници, блокирани в колите си от снежна буря и понесе в ръце едно дете. Независимият печат не пропусна да го жегне за това. Баща на две деца, Вучич грижливо пази личния си живот далеч от обществеността. Слуховете за втори брак, сключен през декември, не можаха да бъдат потвърдени.

От bta.bg

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ