НОВО

Представяне: Сър Роджър Скрутън – „Зелената философия“

„Сиела Норма“ и "Консерваторъ“ имат удоволствието да ви информират, че за първи път на български език излиза книга на Роджър Скрутън. „ЗЕЛЕНАТА ФИЛОСОФИЯ. Консервативно за екологията“ ще бъде представена на 7 декември (събота) от 18:30 ч. в литературен клуб „Перото“,...

Глобалното затопляне се използва за пропаганда

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Боян Рашев гостува в предаването "Гласове" с водещ Явор Дачков по телевизия БСТВ. Тема на разговора бе глобалното затопляне и използването му с пропагандни цели. Вижте пълното видео:...

Основните послания от срещата между Борисов и Тръмп

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков, авторът Кристиян Шкварек и Боян Стефанов от Младежки консервативен клуб гостуваха в предаването "Реакция" по ТВ Европа. Какви са основните послания от срещата между Бойко Борисов и Доналд Тръмп? България и...

Пет факта за срещата на ООН за климата в Мадрид

Всичко, което трябва да знаете за срещата на ООН за климата в Мадрид в пет факта + моята интерпретация: 1. САЩ. Китай, Япония, Австралия и Канада не са изпратили представители на високо ниво. => 50% от световните емисии на СО2 ясно казват, че въпросът не им е...

Мисълта за климата като форма на човешката грандомания

Анселм Кентърбърийски, един от бащите на съвременна Европа, който измисли схоластиката, за да се прослави Тома Аквински в нея, а университетите да я прегърнат като откровение, не можеше да си представи нищо по-голямо от Бог. "Модерният човек" не може да си представи...

Българският интерес е свързан с интеграцията на Западните Балкани

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“  Последните няколко години бяха белязани от възраждането на перспективата за членство в ЕС и НАТО на...

Четири начина да измъкнеш пари от населението

Напоследък се говори за идеята Общината да увеличи някои данъци в София, а именно данъците върху автомобили, за които се предполага (без да е доказано), че замърсяват повече, и данъците върху сделките с имоти. „И без друго данъците в София са скандално ниски и дори...

КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“ в зала 8 на Националния Дворец на Културата. Датата е 07 декември, от 9 часа. ПЪЛНА ПРОГРАМА КОНФЕРЕНЦИЯ...

Какъв е идеологическият заряд на социалните политики

Разговор с редактора в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев за смисъла от разясняването на социалните политики, предлагани от българските политици. Още един поглед към съдбата на Истанбулската конвенция и колко тълкувания може да има тя? Какви идеологически...

Как ЕС иска да зашлеви шамар на Слънцето

Европа трябвало да се превърне в климатично неутрален континент, смята председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен. От позицията на могъщата си длъжност ръководителят на изпълнителна власт на ЕС сигурно има самочувствието, че може да пребори...

Залезът на Запада

Време за четене: 6 мин.

„Сражаващият се Темерер“ (1839) – Джоузеф Търнър

Всяка култура стремглаво впусната към себеотрицание е болна. Тогава доброволният идеализъм се превръща в инструмент, чийто смисъл вече не е изграждането на ново бъдеще, а простата разруха на миналото. Нещо повече дори, нещо по-опасно – прокудата, заточението на всяка част от миналото, чието естество е несъвместимо – това е крайната цел на идеалистичната фикс-идея. Безразлично е как се изпълнява тази цел – важно е самото й изпълнение.

На всяка цена.

Историята на фразата е показателна. В своята пиеса „Мръсни Ръце“ Сартр я популяризира, преди да се впие в лексикона на шумното, агресивно, тогавашно малцинство на Американското движение за граждански права, от самия им лидер – Малкълм Х.

Фразата се използва на 28 Юни, 1964 година, по време на първия конгрес на Организацията за афроамериканско обединение. „Ние създадохме Организацията … със тази цел: да се постигне свободата на всеки с африканско потмоство в Запада, на всяка цена“ – идея, чиято същност е благородна и неоспорима, подчинена на идеал, който е също толкова благороден и неоспорим; преди, разбира се, да се фетишизира от един изкривен идеализъм, който я бута към себеотрицание, използвайки я да оправдае насилието, и екстремизма, срещу който отначало се изправя.

„Трябва да се бием срещу всеки, който ни попречи“ – пацифистичните намерения на Мартин Лутър Кинг тук се отричат напълно, вече насилието може да се победи само чрез още насилие. Насилие, което няма принципи, а само една иронична крайна цел – да се прекрати насилието.

Мирният, принципен протест на д-р Кинг се заменя с войнстващата герила-философия на Черната сила. Юмрукът върху логото на движението, разбира се, не е случаен – нито в чисто символичните, нито в чисто политическите си асоциации. Това е движение, което се бори срещу сегрегацията, същевременно искайки сегрегация – коренът на днешните ‘safe spaces’; движение, което се бори срещу насилието чрез бомбардирането на църкви, и убийството на полицаи. Мечтата на Кинг се превръща в кошмар, чиято траектория агресивно се движи към принципите, които е преди отричала.

Римуването на историята.

Фетишизмът и личностният култ към радикали, престъпници и агитатори като Малкъм Х и Че Гевара в днешните неомарксистки движения, които завземат – и дори обезобразяват – Западната култура не са случайност. Те даже не са и изрази на глупост толкова, колкото са външни проявления на това желание за разруха, подтикнато от омразата на един опиянен идеализъм, което все повече се впива в културната тъкан.

По същия начин, по който битката срещу сегрегацията завършва със сегрегация и битката срещу насилието поражда още насилие, ще завърши и заключението на тези движения, което имаме търпението да наблюдаваме в днешно време.

Случаят на професора по еволюционна биология в Евъргрийн Колидж – Брет Уайнстийн – е толкова значим за сегашната тема, че дори граничи с архетипното.

Уайнстийн се изправя срещу един расистки опит за солидарност, с иронично желание за равенство, който перфектно типифицира себеотричането на модерния Западен идеализъм.

Тук става дума за човек, който е почитател на Бърни Сандърс, който е съгласен със стремежите на движението Окупирай Уолстрийт – човек, който сам се идентифицира като „дълбоко прогресивен“.

Въпреки това, поради неговия отказ да приеме „Денят на Отсъствие“ – традиция на Евъргрийн Колидж, която има корени в 70-те години – традиция, която задължава отсъствието на всички бели студентни и работници в колежа – професорът бива (слава Господня) само метафорично линчуван и обявен за расист, та дори и нацист.

Ето че тук, зад мантията на днешния прогресивизъм, който с мегафони крещи – „Хляб и зрелища!“ – се крие една ясна, но неосъзната дискриминация. Тук е явна и прокудата на миналото; този път индивидуалното минало на един човек – което не може да се впише в неoспоримия status quo.

Това се постига, разбира се, на всяка цена – подобни идеолози са готови да разрушат работата, публичният статут, та дори и живота на един човек, който е съгласен с по-рационалната, дезинфекцирана версия на техните собствени, интелектуално нехигиенични принципи.

При това Уайнстийн не е изолиран случай, което ни води към истинския проблем – прокудата на миналото не на един индивид, а на една цяла култура.

Несъгласувано самоубийство.

Задължително е тук да не се залъгваме – под двуличния прогресивизъм на днешната радикална левица лежи една единствена, грандиозна цел – унищожението на Западната цивилизация.

Подобно желание не може да се изрази без евфемизъм. В тази линия на мислене не става въпрос за Западната цивилизация per se, а за „патриархата“ – термин, който фокусира всички нейни негативни качества, превръщайки я във фиктивна, едностранна тирания, която трябва да се разруши, на всяка цена.

Ето защо в днешния феминизъм се наблюдават същите себеотричащи тенденции, които са ясни в битките за граждански права – движение, което от ембрионните си стадии се е стремяло да постигне равенство между половете е сега просто инструмент за агитация срещу един от тях.

За това популярни феминисти нямат и проблем с обвиняването на невинни мъже в изнасилване, стига това да помогне за разрухата на патриархата.

Точно това е себеотрицанието – това е изразът на морала на тези абсурдни движения, който е, в същността си, желание за материализацията на едно невъзможно, утопично бъдеще. Патриархатът се превръща в сметище, в което се изхвърля цялата на пръв поглед оправдана омраза на едно поколение.

Оруелианизмът на тези течения не стига само до тук – той е най-добре илюстриран в начинa, по който анти-патриархалният, радикален прогресивизъм изтрива или обезобразява Западната история.

Джефърсън – бащата на модерната демокрация, стожерът на моралните принципи защитаващи „животът, свободата и преследването на щастие“ – принципи превърнали се в най-важните идеи на Западния морал – днес се обезценява като само един „притежател на роби“; всички други негови актове се бавно замъгляват в историята.

Това е damnatio memoriae в модерния свят, толкова концентриран иначе върху обективност – насилствено забвение на всичко, което е извън рамките на изкривената ортодоксия. Така една страна, обсебена от запазването на своята конституция, се превръща в страна, която се отрича от хората, които са я написали. Инак казано – това си е на ниво с Ековата „Хераклиева статика“ и „Парменидова динамика“.

Изборът.

Модерният Запад е една култура болна до степента, която Шпенглер прословуто нарича нейния „залез“. Култура, в която войнствени престъпници и убийци като Малкълм Х и Че Гевара се издигат на пиедестал, докато бащи на демокрацията като Джефърсън се унижават чрез де факто убийство на историческата им личност. Култура, която на всяка цена иска да разруши миналото си, за да създаде едно мъгливо, недефинирано бъдеще, чиято основа е упоритото й себеотрицание. Култура готова да пренапише всеки факт, за да заклещи своята история в рамката на модерните си предразсъдъци. Мъртвият Бог на Ницше – нихилизмът, прикрит в триумфални речи и апелации към емоционалност – без морален ориентир. Култура изпаднала в себеотрицание, което може да се излекува само чрез издигане над собствените си заблуди. Единственият начин да се постигне това, както Мил неведнъж пише, е чрез защитата на индивидуалността, ексцентричността и спонтанността. Само така може да се измие Божията кръв от нашите ръце.

Сартр популяризира фразата „на всяка цена“ със следните думи: „Аз не съм този, който е създал тези лъжи: те са създадени в общество разединено от касти – и всеки един от нас става техен наследник по рождение. Не е отричането на лъжливостта начинът, по който тези лъжи трябва да се унищожат – а чрез разрухата на кастите, на всяка цена.“ Не е трудно тук да се разпознае причината, поради която модерната радикална левица би имала афинитет към него.

Всичко това ни довежда до заключение, чиято истинност е явна, въпреки че е трудна за преглъщане.

Западът е изправен пред своя финален избор – собствената му разруха чрез себеотрицание; или целенасоченото унищожение на колективизма, който бавно изсмуква всяка една от културните ценностти създали почвата, от която е поникнал. Този паразит сега и намира умиращото тяло на Западната цивилизация; пълзейки бавно към него, само въпрос на време е преди да го източи до последния му капиляр, на всяка цена.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!