НОВО

Нотр Дам, но не онази, която изгоря в понеделник

Когато френският поет Пол Клодел бил на осемнадесет години през 1886, той още смятал себе си за атеист, ала при все това посетил неохотно вечернята на Рождество в катедралата Нотр Дам. Тогава под купола на храма и пред Божия кръст, Клодел се заслушал в пеенето на...

Кен Фолет: Катедралите са сърцето на нашето европейско наследство

Уелският писател Кен Фолет, автор на бестселъра ,,Устоите на Земята" (разказ за строител на катедрали) споделя чувствата си след драмата в Париж пред френския всекидневник „Фигаро́“.ФИГАРО: Като писател, каква беше реакцията ви, когато разбрахте за инцидента в...

Новата партия на Фараж или посмъртно за партията на Камерън

Много вода изтече през последните пет години и вероятно мнозина вече са забравили кой спечели последните европейски избори във Великобритания. Тогава управляващата консервативна партия водена от Дейвид Камерън изгуби, оставайки на трето място след лейбъристите и… UKIP...

Когато лумнат катедралите

„Нотр Дам“ изгоря, между другото не за първи път. Изгоря донякъде. Спасиха едно-друго, друго-трето не успяха. Как стана тоя сакатлък? Рано е да се каже. Но макар че още докато пожарната не беше отишла на място, вече се застраховаха, че „няма човешки фактор“,...

Изобличител на истината или престъпник е Джулиан Асандж

Герой или злодей е основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асандж? Тази тема коментираха в предаването „Плюс-Минус. Коментарът след новините” журналистът Петър Волгин и международният анализатор и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек. Вижте целия...

Дупка зее в сърцето на Европа

Дано в тази трагична нощ повече хора са си дали сметка колко пуста и празна е европейската цивилизация без християнското си наследство. Каква дупка зее в сърцето на Европа без благодатния покров на Божията Майка. Храмът е много повече от "архитектурен шедьовър",...

Няма хора, разбери

В продължение на предишния материал за листите и още по-предишния за АпартаментГейт, може да направим един извод (този от заглавието) От миналите статии изтекоха още няколко имотни сделки и цялата ситуация вече напомня на епизод от  „документалната“ поредица „Yes,...

Три от най-абсурдните предложения на европейски политици

Изборите са моментът, в който гласоподавателите получават възможността да посочат тези политици, партии и идеи, които биха желали да видят реализирани в държавата си. На европейско равнище, обаче, изборите все по-често изглеждат като борба за надмощие над целия...

Евфемизмите на лъжата

Ех, тези евфемизми... Хора с “нетрадиционна сексуална ориентация”. А защо толкова много думи? “Противозаконно отнемане на имущество”. Точно с толкова ли много думи трябва да се нарече кражбата? Комунистът говори за “класова борба”, за класова омраза. Либералният му...

Стив Банън: Не вярвам в неолибералния модел.

Стив Банън е имал няколко живота: офицер от Военноморските сили на САЩ, продуцент на сериала “Сайнфелд” (най-печелившият ситком на всички времена), директор на консервативния сайт Breitbart News, после директор на кампанията и съветник на Доналд Тръмп. Червената нишка...

Защо трябва да гледате „Червено, твърде червено”?

Време за четене: 4 мин.

След 25 години във Франция, Божина Панайотова се връща в България и покрай вихъра на протестите, тя започва едно всепоглъщащо дирене на истината за семейство си, което коренно променя нейния живот и живота на всички близки хора около нея. Докато е в България се състоят масови протести срещу правителството на Орешарски, съпътствани от вечния протестен рефрен „червени боклуци“. Обаче, Божина не може да избяга от един факт – баба и дядо й са били членове на партията, родителите й също, те „червени боклуци“ ли са били? На този въпрос се разгръща един мъчителен отговор, който остава незабравим за всеки зрител, докоснал се до филма. Ето как самата Божина описва този процес на снимане:

“Исках да снимам приключението си докато го изживявам и да използвам всички снимачни уреди, които можех да намеря: мобилни телефони, скайп, сплит скрийн, камери за наблюдение… Исках да наблюдавам не само реакциите на близките си, но и моите собствени като дъщеря и режисьор: до къде можеш да стигнеш в името на истината и на киното? Отвъд политическите въпроси исках да уловя невероятната борба между две поколения, които се опитват да се разберат.”

Едно нещо имам да кажа. Трябва да гледате този филм. Не знам как да го заява по-недвусмислено. Този филм показва най-вече и на първо място човешкото лице на комунистическия период, той не просто го показва, той го поставя пред вас, като пациент под упойка на операционна маса, на моменти дори е стряскащо до каква степен Божина Панайотова ни позволява да надникнем в личния й живот, но това стряскане е част от уникалното преживяване, емоции, смях и всичко друго, което представлява този постмодерен шедьовър.

Не е случайно, че го наричам постмодерен, той се възползва от всички характеристики в това течение, и преуспява в тях, дори повдига потенциала на стойността, която може да излезе от тях. Главната черта на постмодерния филм е радикалното счупване на границите вътре във филма, не просто събаряне на „четвъртата стена“, в която актьорите се обръщат към публиката, а няколко стъпки по-напред, когато самите персонажи във филма започват да проумяват, че са съчинени персонажи и започват да разсъждават над това.

Сцените, в които Божина разговаря и разследва с майка си, са призрачни, трагични и комични, част от запомнящото се своебразно първоусещане, с което оставаш след филма. Чувството, че са били нарушени свещени правила, лицеприятен етикет е бил продупчен, благоприличието, здравият разум е бил накърнен, до такава степен някои моменти от вътрешната борба на майката изопват до край струната на допустимото, че теб самият, зрителят, те хваща срам или се чувстваш длъжен да те хване срам.

И то наистина преминава границите на допустимото.

Майката на Божина не просто разкрива пред себе си миналото на своя живот, тя го разкрива пред дъщеря си, но не просто пред дъщеря си, но и пред цялата публика, която тя предвижда, че ще бъде свидетел на този филм, така тя дори излага себе си в ролята си на майка пред самата камера – въпросът в нея не е просто „аз сега какво ще кажа на дъщеря ми?“, тя е преплетена в мрежа от въпроси, „сега какво светът ще чуе аз да казвам на дъщеря ми?“, „какво дъщеря ми ще си помисли, че казвам, защото ме снима камера?“ Този откровен тормоз върху личноста на майката показва човекът колко е съвършен именно в това, че не е съвършен, а награден с недостатъци, които разгръщат в него възможността за битка и утвърждаване, за търсене вътре в него самия. Защото Божина само повърхностно и емпирично търси в комисията за досиета папките на своето семейство, нейният стремеж е насочен навътре към нея.

През целия филм сме придружени от постоянните съмнения, която самата Божина изпитва относно филма, относно последиците, изникнали от него, както и крайните състояния, в които тя изпада, обладана от идеята за този филм. Ясно се вижда поглъщащият фанатизъм, който прозира в главната героиня и вътрешния сблъсък между човек на изкуството по дирите на истината и дъщеря на майка, която не може да изтърпи бремето на тази истина.

Филмът, също така, по необикновен начин вдъхва живот на двубоя между две поколения, между два светогледа, две ценностни системи и две рамки за водене на живот.  На младите, начело с Божина, отвсякъде по света ни е казвано да сме дръзки, да сме смели и да се мъчим да променяме всичко към по-добро, просмуква се този радикализъм в посланията, които получаваме от филми, книги, сериали и университетски преподаватели, в същото време, този младежки ентусиазъм се бори да не се пропука като празна стъкленица, заставен пред старото поколение, което го е отгледало, възпитало и култивирало.

Този филм не разказва историята на Божина, той разказва историята на всички млади хора в момента в България, усещащи все по-голямата пропаст, която се разтваря между тях и родителите им. Да, предполагам, има случаи на цели семейства, дружно по площадите, но те са редки, истинският сблъсък между стойността на истината и стойността на любовта, между уважението към истината и уважението към родителите, тази амалгама от противоречиви непреодоломи склонности, която представлява разкъсаната от дилема човешка личност, бие на очи през целия филм, не отстъпва ни на йота и изисква да бъде чута. И тя е чута и видяна от всеки, който реши да иде и да гледа този невероятен филм.

Отидете и вие.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!