#НаДнешнияДен 1875 г. умира Иларион Макариополски – български православен духовник, макариополски епископ на Цариградската патриаршия, водач на черковно-националната борба.
Иларион Макариополски (Стоян Стоянов Михайловски) e висш български духовник, митрополит (от 1872 г.), един от водачите на църковно-националната борба. Роден е през септември 1812 г. в гр. Елена.
Първоначално учи в родния си град, а след това – в гръцкото училище в с. Арбанаси. През 1831 г. отива в Хилендарския манастир на Света Гора и на следващата година приема монашество. Продължава образованието си в гръцките училища в Карея (столицата на Света Гора) и на о. Андрос, Гърция, след което завършва гръцка гимназия в Атина.
Според родословното дърво на еп. Иларион Макариополски родът му по всяка вероятност започва от Кесария КападокийскаРечник – Мала Азия, където и сега има българи, потомци на някогашните заточеници от времето на Св. Патриарх Евтимий.
През 1841 г. се мести в Цариград. Там се запознава с Неофит Бозвели и става негов близък сподвижник и помощник в борбата за извоюване на църковно-национална независимост. В прошения до Високата порта излага българските искания за самостоятелна българска църква. По тази причина Цариградската патриаршия го заточва на Света Гора (1845-1850 г.) Освободен е чрез застъпничеството на руския учен Андрей Муравьов.
След завръщането си в Цариград разгръща още по-активна дейност в църковно-националното движение. Избран е за духовен глава на цариградските българи.
В началото на 1858 г. се връща в Цариград. През същата година е ръкоположен за епископ и става предстоятел на Българската църква в столицата на Османската империя. Това му дава право да представя своите сънародници в Цариград както пред Цариградската патриаршия, така и пред Високата порта.
На тържествената Великденска литургия на 3 април 1860 г. еп. Иларион не споменава цариградския патриарх и с тази си дръзка постъпка дава открит израз на желанието на българския народ да се отдели от гръцката църковна зависимост. Следва ново заточение, този път в Мала Азия (1861-1864 г.).
След учредяването на Българската екзархия (1870 г.) е избран във Временния екзархийски съвет и е член на първия ни Св. Синод. През 1872 г. е избран за търновски митрополит.
Пътят на новоизбрания митрополит на Търново минава през Варна. Варненци се събрали на пристанището да посрещнат „великия българин“ – едни да видят този „народен труженик и да му се порадват“, други да видят този „великан“, „чието име им задавало страх“. По разпореждане на властта войсковото отделение с няколко офицери излязло да посрещне „високия пътник“. Приближавайки самия град Търново го очаквал множество народ от околността, представители на военната и гражданска власт от Търново. В Търново да посрещнат владиката пристигнали от околните градове и отвъд Балкана чак от Казанлък, така че приветствията в града продължили няколко дни.
Обиколил някои по-големи села на Еленска околия, се върнал в Търново и през есента посетил Бяла Черква. Посрещнат бил от народа начело с учителя Бачо Киро. Учителят го приветствал, а бил стъкмил и песен, което изпели учениците. Посетил и околните села. Говорел особено назидателно против разни суеверия, „врачки и гледачки“ и „седенки“.
Запазена е и конкретна история свидетелстваща за авторитета, който Иларион Макариополски е имал сред народа и властите. Едно българско момиче се явило в Търново в турското управление, за да се потурчи. Научил за това, Иларион лично отишъл да поиска да бъде освободено, за да го разубеди. Мюфтията казал: „Олмас, попе“ (не бива, попе). „Не съм поп, отвърнал Иларион, аз съм владика с царски берат“, тогава станал и излязъл от управлението. Мюфтията се стреснал и тръгнал да гони митрополита по стълбите за да удовлетвори молбата му. Силно разтревожен, пашата се връща в управлението и разказва на всеослушание какъв човек е Иларион, как бил съсипал патриаршията, която била цяло царство и че му писали от Великата порта да го гледа и варди като „рохко яйце“. Не го сърдете, добавил пашата, защото този човек голямо зло може да докара до главите ни“. След това пашата изпраща момичето в митрополията. Иларион дава нареждане да намерят подходящо бедно момче, на което дал 4000 гроша и накарал един свещеник да ги венчае без да известява за това на пашата.
През 1874 г. полага основите и на първото богословско училище (Петропавловската духовна семинария) в манастира „Св. Петър и Павел“ край Лясковец.
Умира 4 юни 1875 година в Цариград. Там, в двора на Желязната църква „Св. Стефан“, е погребан редом с Авксентий Велешки, Паисий Пловдивски, Екзарх Йосиф и други.
Племенник на владика Иларион е философът-поет Стоян Михайловски, сатирик, общественик и борец за освобождение на македонския край. Написва химна „Върви народе възродени“.
