ОИСР – Организацията за икономическо сътрудничество и развитие
В края на 80-те години комунистическият строй показа своя морален фалит. Той се провали по три направления. На първо място икономически с краха на социалистическата икономика, която не можеше да създаде честна и ефективна система за разпределение и развитие на благата. Провали се и в социален план като изгради общество от несвободни хора, потиснати от тоталитарната държава. На последно място се провали и в културен план като зароби предприемаческия дух и превърна индивидите в угнетени души. Така преди тридесет години България пое по дългия път на трансформацията, белязан от копнежа на хората за един по-добър живот, а именно за демокрация, правова държава, пазарна икономика, права и свободи.
Голямата цел в годините на прехода беше постигната и днес България е пълноправен член на Европейския съюз и НАТО. За последните 20 години се извършиха редица реформи, които имаха за цел да превърнат остарялото планово стопанство на страната във високопродуктивна и ефективна пазарна икономика.
Макар и пандемията от COVID-19 да създаде сериозни предпоставки за икономическа криза, интеграционният процес не спира и през настоящата година, България стана част от „чакалнята на Еврозоната“ – Банковия съюз и ERM-II. И докато тези стъпки бяха очевидни и ясни за българското обществото следващите действия в международно икономически план повдигат следния въпрос – а сега накъде?
Страната ни вече попада в графата на страни със средни към високи доходи в сравнение с останалия свят. Въпреки това растежът и нарастването на доходите не могат да се приемат за даденост. Редица страни след период на бурно развитие попадат в „капана на средните доходи“ и техните икономики започват да забавят своя растеж и настъпва стагнация. Причините за това са грешки в стратегията, липса на задълбочен анализ и оценка на политиките, които се прилагат в икономически план, както и неприлагането на доказано ефективни практики.
Точно поради тази причина присъединяването на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) ще е от ключово значение за по-нататъшното ни икономическо развитие.
Основана през 1948 година, ОИСР води своето начало от следвоенна Европа, като първоначално носи името Организация за европейско икономическо сътрудничество и има за цел да създаде рамка за администриране на финансовата помощ, отпусната на континента от САЩ и Канада за възстановяване след Втората световна война. В контекста на Студената война, организацията е реформирана и след 1961 година получава настоящето си име, след което започва да приема за членове и неевропейски държави.
Днес тя има 37 държави членки, сред които са най-развитите икономики в света като САЩ, Япония, Германия, Франция, Великобритания, Мексико, Израел, Канада и т.н.
Основната цел пред организацията е икономическото сътрудничество, базирано на демокрация, пазарна икономика, правова държава и свободна търговия. Днешният свят показва, че във всяко успешно общество тези ценности неизменно присъстват. Не е случаен и фактът, че страните членки от ОИСР представляват 70% от брутния вътрешен продукт в глобален мащаб, въпреки че отговарят на около 18% от световното население.
Структурата на организацията функционира чрез комитети, в които страните са представени, разделени на база различни аспекти и ресори от обществения живот и секретариат над тях, който администрира дейността им. Всяка година политиките в държавите членки са подложени на сериозен анализ, описан в специфичен доклад за всяка страна, който показва пропуските ѝ и предоставя препоръки за подобрение. Така държавите могат да изкристализират своите практики в публичното управление и да попълнят своите пропуски.
Фактът, че решенията, които имат обвързващ характер, се взимат единодушно показва, че синхронизацията е естествен процес на консенсус между всички членки.
След падането на Желязната завеса, организацията започва бурно сътрудничество със страните от Централна и Източна Европа, като в периода между 1994 и 2000 година Полша, Унгария, Чехия и Словакия стават нейни членове. Отношенията между България и ОИСР се активизират през 2000 година, а през 2012 година българското правителство потвърждава, че желае да се присъедини като пълноправен член на организацията.
През октомври 2020 г. страната ни за първи път участва в годишната министерска среща на ОИСР, представена от вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева, която заяви, че България е готова за преговори за членство и чака да получи покана.
Страната ни вече е постигнала една малка победа като е спечелила подкрепата за своето членство на всички страни от ЕС, както и на мнозинството от останалите членки извън Европа.
През изминалите три години правителството постигна значителен прогрес и успя да навакса иначе застиналия в последно време интеграционен процес, като се придържаше към стриктното изпълнение на ангажиментите в националната „пътна карта“ и Плана за действие по ОИСР приет през 2017 г.
Стартирахме и подготовка на ново решение на Министерски съвет за актуализиране на пътната карта за дейностите, свързани с подготовката за присъединяване към ОИСР в периода 2021-2023 г., както и тяхното финансово и ресурсно обезепечение.
Процесът на интегриране към ОИСР е продължителен и комплексен, сравним единствено с пътя по членството в ЕС. Страната-кандидат трябва да отговаря на определени стандарти в редица сфери от обществения и икономически живот.
Това се постига чрез ефективното присъединяване към комитетите на ОИСР, както и обвързващите правни инструменти, които целят да поставят високи стандарти и да синхронизират икономическите политки и да промотират успешни практики.
След присъединяването организацията извършва съществен анализ на предприетите от страната действия и им дава оценка чрез обстоен доклад.
През последните години България активизира участието си в работата на комитети и работни групи на ОИСР, като се присъедини към нови комитети и правни инструменти, сред които: Комитета по помощите за развитие през май 2018 г., Препоръките на Съвета на ОИСР за добри статистически практики през септември 2018 г. и Препоръките на Съвета на ОИСР за политиките в Интернет през ноември 2018 г. На 6 декември 2019 г., страната ни беше информирана, че Работната група по държавната собственост и приватизационните практики на ОИСР е одобрила присъединяването на България към Препоръката и участието на страната в работната група за корпоративното управление на държавните предприятия.
През изминалата година страната ни участва в заседания на Комитета по политиката за околна среда като «гост», а в началото на 2020 отправи молба за повишаване на статута си на «участник». От 1 януари 2021 г. България ще стане и пълноправен член на Агенцията за ядрена енергия към ОИСР.
В началото на януари 2019 г. правителството излезе с решение за стартиране на Икономическия преглед на ОИСР за България, като на 21 май 2019 г. влезе в сила споразумението между България и ОИСР за провеждане на Икономически преглед на страната ни.
Срокът за провеждане на прегледа е две години от март 2019 г. до март 2021 г. като неговата цел е да анализира състоянието на българската икономика и да предложи препоръки, които да допринесат за растеж и устойчиво развитие.
Целият интеграционен процес играе важна роля за създаването на устойчиво и ефективно икономическо развитие на България. Синхронизирането на практиките и придържането към стандарти в публичното управление дава гаранции на бизнеса и инвеститорите, и те знаят какво да очакват от страната. Това ще гарантира предвидимост и прозрачност на българската икономика в очите на световния бизнес, което ще улесни и сътрудничеството в търговията, инвестицията и големите проекти. Създаването на стабилна макроикономическа рамка осезаемо би довело до ръст в привличането на чуждестранни инвестиция, както и би повишило производителността на българската икономика.
От друга страна, сектори, които са изостанали от тенденциите и са назад в развитието си, като управлението на публичните дружества или здравеопазването ще получат достъп до най-добрите практики и богат опит, който да спомогне за тяхното успешно реформиране.
Съществуват редица положителни примери за страни, които успешно са трансформирали своите икономики след активно сътрудничество с ОИСР
Такъв пример е Южна Корея, която след своето присъединяване си през 1996 г. изживя „икономическо чудо“ и достигна БВП на глава на населението близо три пъти по-високо от днес, заемайки челните места в редица годишни доклади на организацията като например за дигитализация, ефективна администрация, включително и с най-висока прогноза за икономически растеж през настоящата кризисна 2020 г. Няма да е преувеличено, ако кажем, че днес Южна Корея е икономически иноватор и лидер в тенденциите.
Видно е, че ще спечелим много от членството си в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, но за да постигнем резултати и да получим покана трябва да положим сериозни усилия, впрягайки целия експертен и кадрови потенциал, с който разполагаме.
Необходимо е да имаме ясен план и стратегия и членството в ОИСР да се превърне в общнонационален приоритет на всички следващи правителства.
