С наближаването на горещите избори през есента в Съединените щати, американската вътрешна политика ще става все по-актуална тема в анализите на експерти, журналисти и наблюдатели в цял свят. На избори се явяват за преиграване на мача от преди четири години същите кандидати – Джо Байдън и Доналд Тръмп. Но това е единственото общо между тези два вота – участниците в него. Всичко друго, всеки друг аспект от изборния процес, е коренно различен. И това неминуемо ще получи сериозно отражение. За публиката има промяна и в проблемите, които ги вълнуват, и в икономическата ситуацията, и в международната обстановка. Дори и кандидатите, макар да са същите, днес са различни хора от преди четири години. Както казва Хераклит нито един човек не влиза в една и съща река два пъти, защото когато влезе в нея втория път нито човекът е същия, нито реката е същата.
Преди четири години единствената тема на изборите беше ковид. Не основната тема, не водещата тема, а единствената тема. Никой не се вълнуваше от нищо друго, освен коронавируса – мерките, маските, ваксините, смъртността и прочие, и прочие. Днес третираме ковид като лош спомен, като кошмар, от който сме се събудили и за който не желаем да си спомняме. Но той определи резултата от последните американски избори. Винаги президентът, на който му се наложи да прекара страната през такава криза, бива поставен на горещия стол. А рецепта за това как да се справим с такава криза няма. Няма учебник, в който да пише “прави първо, прави второ, не прави трето”. Целият свят се учеше в движение. А за съжаление Тръмп беше заобиколен от хора, които искаха всячески да го провалят и затова го съветваха грешно. Но в такава ситуацията е нормално да решиш да послушаш експертите, макар от днешна гледна точка да е ясно, че тогава и голяма част от експертите не са имали никаква представа какво правят. Днес ковид е лош спомен. Вирусът не е тема и няма да засенчва всички други изборни проблеми.
Още повече, че ковид няма да се ползва за смокинов лист, който да прикрие огромната шашма, която беше извършена в редица щати с масовото и безконтролно гласуване по пощата. Да припомним, че Байдън се оказа победител в редица щати в една неподозирана демографска група – ветераните от… Гражданската война. В редица от щатите “бойни полета” масово за Байдън гласуваха хора, които не са сред живите от 150 години. Но било каквото било, свърши се тая вече. Да, пак ще има “ала-бала”, по Кирил Петков, ама няма да е със същия интензитет и няма да е толкова решаващо за крайния резултат. Като си говорих неотдавна с фактори от кампанията на Тръмп и ми споделиха, че стратегията им е доста проста – трябва да бият Байдън с толкова много, че дори и да има масови измами, те да не са достатъчни, за да обърнат вота.
В тази ситуация, меродавната социология показва драстично разместване на електоралните приоритети. Най-важната тема за избирателите днес, по всички изследвания на практика, е икономиката, която е следвана плътно от имиграцията. Две теми, в които Байдън изглежда безпомощен като пеленаче в клетка с тигри. Това, което той опитва да брандира като “байдъномика” е по същество неокейнсианство от зелен тип – огромни държавни стимули за зелена икономика, които идват от джоба на обикновения данъкоплатец и подсилват гигантската инфлация в страната. По редица оценки днес избирателите влизат с една четвърт по-бедни в изборите, отколкото са били преди четири години. Дори и тази стойност да е преувеличена, всички виждат и усещат по джоба си, че икономическата ситуация в Щатите при Байдън е ужасяваща. Страната затъна в тресавището на бедност, инфлация и растящи лихви, което изсмуква кислорода от икономическия организъм. За контраст всички, включително най-големите критици на Тръмп, не могат да отрекат, че при неговото управление икономиката беше в страхотна форма, хората изкарваха пари, бюрокрацията беше облекчена, а данъците намалени, което се усети по джоба на всички.
По другата голяма тема – имиграцията – Байдън отново е в незавидна ситуация. Случващото се в момента по границата с Мексико е мигрантска криза от невиждан мащаб. Това е същинско преселение на народите. Пред декември миналата година в САЩ нелегално са влезли 300 000 души. Триста хиляди! По десет хиляди души на ден! Горе-долу нелегално влизат толкова хора на месец, колкото е населението на Пловдив. Представяте ли си за какво нещо става дума? Това е функция на политиката на отворени врати, която води Байдън. Миграцията се насърчава, правоохранителните власти се отслабват, а вече няма защо човек да кандидатства легално, за да заживее в Америка, необходимо е да пресече Рио Гранде и готово. Това създава невиждана в човешката история хуманитарна криза – хиляди жени и деца са подложени на издевателства от койотите, които прекарват мигрантите нелегално, в страната влизат гигантски количества наркотици. Да не говорим за престъпниците, които вдигнаха рязко нивата на насилствени престъпления в САЩ. На този фон политиката на Тръмп по твърда ръка и спиране на този абсурд изглежда все по-привлекателна за американците.
Не е случайно, че в 6 от 7-те щата тип “бойно поле”, които ще решат вота в крайна сметка, Тръмп води убедително с между два и осем процента пред Байдън. Само в един имаме равенство, според релевантната социология. Разбира се, винаги може да има някое събитие тип “черен лебед”, което да промени ситуацията, но към момента контрастът между провала на Байдън двете най-важни теми за избирателите и успехите на Тръмп в същите две теми е умопомрачителен. А в голямата политика всичко е въпрос на контраст. В случая той е изцяло на страната на Тръмп. Още повече, че за тези четири години и самите кандидати се промениха по начин, който е съществен. Байдън прекара последните избори скрит в мазето си, което остави възможност хората да се заблудят в неговия очевиден когнитивен упадък. Днес, след четири години в Белия дом, вече почти няма човек, който да не вижда, че Байдън не е в необходимата кондиция на ума и бистрота на мисълта, за да продължи да изпълнява най-важната работа на планетата.
От друга страна Тръмп продължава да изглежда бодър и активен, но вече очевидно и е доста по-подготвен за предизвикателствата, които го очакват, ако пак влезе в Белия дом. Тръмп вече знае къде са подводните камъни и мога да ви кажа едно със сигурност – този път милост няма да има. Няма да бъдат оставени саботьорите и скритите фенове на дълбоката държава. Няма да има и миг загуба на време. Ако Тръмп спечели тези избори, Америка, а от там и светът ще се променят към така необходимото на всички ни по-добро.
