[et_pb_section bb_built=“1″][et_pb_row][et_pb_column type=“2_3″][et_pb_text _builder_version=“3.0.76″ background_layout=“light“ border_style=“solid“]

Лидерите на каталунските сепаратисти подготвят референдум за независимост тази неделя, въпреки съпротивата на централното правителство в Мадрид, което смята допитването за незаконно.

Каталуня е най-богатият регион в Испания и един от най-богатите в Европа, с население колкото България (7.5 милиона души) и площ 32,108 km²

Защо каталунците искат независимост? Имат ли основания за това? Какво ще са последиците? Това са едни от най-сложните въпроси в Испания и Европа с надвисналата съдбоносна дата 1 Октомври. Но нека започнем с изследване на генезиса на проблемите. За да разберем динамичните и понякога странни взаимоотношения между Испания и Каталуня, трябва наистина да започнем от самото начало.

А именно – с историята на областта.

 

[/et_pb_text][et_pb_text _builder_version=“3.0.76″ background_layout=“light“ border_style=“solid“]

Историческа справка

 

Древност

Най-старите следи от човешко присъствие в Каталуня датират още от Средния Палеолит (преди 50 000 – 40 000 години). Районът винаги е бил цивилизационен център през следващите епохи.

Първите подробни записи за унифицирана иберийска цивилизация по източното крайбрежие на полуострова са от осми до пети век преди Христа. Най-големите племена на територията на днешна Каталуня са били Индигетите, Керетаните и Аеросинците. По същото време е датирана и Фокейска (гръцки полис) търговска колония.

Периодът под римско управление започва от 195 г. пр. Хр. след разгрома на Ханибал и картагенската армия във Втората пуническа война. Той продължава чак до трети век след новата ера, откогато са и първите свидетелства за навлизането на християнството по каталунските земи.

От пети до началото на осми век Каталуня е завладяна последователно от няколко различни Визиготски племена.

 

Реконкиста

 

В периода 712-721 година районът е арена на битки между визиготските кралства и Омаядския халифат, който властва в следващите години.

Знаковата битка на християнството срещу исляма при Тур (732 г.) е съдбоносна и за района на Каталуня. След изтласкването на Маврите и разгромът им в нея, Франкската империя се насочва на юг, за да създаде буфер (Marca Hispanica, Испанска марка, Готия) между християнските и мюсюлманските държави. Процесът продължава чак до 801-ва година, когато синът на Карл Велики Луи изтласква последния емир на Маврите и основава Графство Барселона.

Барселонската династия ставала все по-независима от Каролингите и до 12-ти век на практика станала независима държава и завладявала обширни територии. По това време и първото записано споменаване на думата “Каталуня”

През 1137 г. кралицата на Арагон се омъжва за графa на Барселона, като по този начин свързва короните, а до края на властта на техния син Алфонсо II Арагонски обединява териториите на това, което днес е известно като Кaталуня.

Следващите 400 години (по времето на Реконкистата) Кралство Арагон завладява многобройни територии – от Валенсия, през Сардиния и Сицилия, чак до Неапол на Апенините.

 

Двете Испании

През 1516 г. Кралство Арагон и Кралство Кастиля се обединяват формално под една корона в Испанското кралство, макар да запазват собствени съдилища, закони, администрация и дори валута. Сложното административно положение през следващите два века налагат повечето от новоткритите колонии в Америките да са под кастилска юрисдикция чак до 1778 година. По това време търговската важност на Барселона намалява за сметка на Валенсия и особено Севиля.

 

Войната на Жътварите

Първият значим конфликт между Кастиля и Каталуня е известен като “Войната на Жътварите“. Тя започва след като крал Филип II опитва да изземе икономически ресурси и да централизира конфедерацията на кралствата, което нарушава спогодбите и. Това било нужно заради нарастващите военни амбиции на монарха и аристокрацията. Напрежението се покачва и в периода 1640 -1641 Каталунското Правителство набира средства и въоръжение за война с Филип II, като сключва договор с френския крал Луи XII. По това време бушува Тридесетгодишната война, в която Испания и Франция са врагове.

Династични войни

На 17 Януари 1641 г. е обявена Каталунска Република под защитата на Франция. Републиката оцелява… една седмица, когато необходимостта от защита налага да се приеме Луи XII като граф на Барселона. След края на изтощителната война през 1659 г., по-голямата част от Каталуня се връща в пределите на испанското кралство, с изключение на тези на север от пиренейските планини, които стават френска територия. Испанската корона, обаче, прави някои отстъпки и правата отпреди войната на жътварите са запазени.

Следващият ключов исторически момент за област Каталуня е „Войната за испанското наследство“. Последният Хабсбургски владетел Карлос II умира бездетен, а Каталуня избира да подкрепи неговия избран наследник Филип V Бурбонски, който предлага множество отстъпки пред Каталуня. Всичко това трае четири години, когато Хабсбургския претендент за испанската корона Архидюк Карл (по-късно Карл VI, император на Свещената Римска Империя) влиза в Барселона и е провъзгласен за крал.

В крайна сметка след продължителна война (1702-1714 г.) с Утрехтската спогодба, Филип V Бурбонски налага властта си над цяла Испания. С декрета Nueva Planta от 1716 г. той наказва измяната на Барселона, като премахва каталунската конституция, а заедно с нея и Барселонския и Валенския парламент, каталунският език е забранен в администрацията, а по-късно и в училищата.

През Наполеоновите и Карлистките войни Каталуня няколко пъти минава под френска власт, автономия, република (Първа Испанска република) и кралски абсолютизъм. Политическата стабилност на Испания и респективно Каталуня се възстановява чак през 1874 г. с възстановяването на власт на Алфонсо XII Бурбонски.

 

Каталунски национализъм

Малко след това е и началото на т.нар. “Каталунски национализъм” и неговият родоначалник Валенти Алмирал. Каталанизмът се отличава освен с желанието за възстановяване на каталунския език и култура, и с левичарските си наклонности като класово базирани политики отразяващи социалните напрежения. В началото на 20-ти век благодарение на Нерик Прат де ла Риба Каталунските провинции спечелват частично самоуправление. По същото време Барселона и Астурия стават център на най-мощните работнически движения, които отразяват три тенденции – синдикализъм, социализъм и анархизъм. Това съчетано с падането на диктаторското управление на Мигел Примо де Ривера и Голямата Депресия павират пътя пред идващата…

 

[/et_pb_text][/et_pb_column][et_pb_column type=“1_3″][et_pb_text _builder_version=“3.0.76″ background_layout=“light“ border_style=“solid“]

Каталуня
Автономна Област
Флаг Герб
Испания (светлозелено), Каталуня (тъмно-зелено)
Каталуня в Испания
Координати: 41°49′N 1°28′ 41°49′N 1°28′E
Държава	Испания
Важни дати	988 (Каталунските Графства) 1137 (Обединение с Арагон) 1283 (Каталунските Конституции) 1516 (Династичен съюз с Кастиля) 1716 (Декрет Нуева Планта)
Автономен статут	9 Септември 1932 18 Септември 1979 9 Август 2006 (сегашна версия)
Столица	Барселона 41°23′N 2°11′E
Провинции	Барселона, Жирона, Йеда, Тарагона
Правителство
Тип	Автономно правителство в конституционна монархия
Представителство	Каталунски Парламент
Президент	Карлос Пучдемон (JxSí)
Законодателен орган	Парламент
Депутати	135
Участие в Централния парламент
• Конгрес	47 депутата(от 350)
• Сенат	16 сенатора (от 264)
Област
Общо	32,108 км2
Класация	6-ти в Испания
Популация (2016)
Общо	7,522,596
Класация	2-ри  в Испания (16%)
Плътност	234/км2 (610/sq mi)
Население	Каталунско
БВП (номинално; 2012)
Общо	$255.204 милиарда
На глава от населението	$33,580
БВП (PPP; 2012)
Общо	$336.162 милиарда
На глава от населението	$43,837
Часова зона	CET (UTC+1)
Лятна (DST)	CEST (UTC+2)
Регионален код	+34 93 (Барселона) +34 97- (останалата част от каталуня)
ISO 3166 код	ES-CT
Официални езици	Каталунски, Оцитан, Испански
Патрон	Св. Георги и Девата от Монсерат
Интернет разширение	.cat
Уебсайт	gencat.cat

[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row][et_pb_column type=“4_4″][et_pb_text _builder_version=“3.0.76″ background_layout=“light“ border_style=“solid“]

Гражданска война

 

На местните избори през 1931 г. съглашението между левите, републиканците и каталунските националисти печели убедителна победа. Два дни по-късно е прокламирана Втората Испанска Република. Начело на временното правителство застава Нисето Алкаса-Замора. Многобройни католически църкви в Мадрид и Севиля са запалени на 11 май. Така започва новият републикански период в историята на Испания и Каталуня.

Каталуня получава широка автономия, благодарение на новата конституция и участието си в левия фронт срещу монархията.

На следващите избори през 1936 г. левите сили отново успяват да се обединят под Името Народен Фронт (Социалисти, Комунисти, Каталунски и Мадридски марксисти и републиканци). Те печеля 263 места срещу 156 за Националния Фронт (CEDA, Монархисти и Карлисти)

Следващите месеци протичат в политически убийства и насилие, които кулминират в испанска гражданска война.

След две години, осем месеца, две седмици и един ден и около един милион жертви, националистите на Франциско Франко побеждават

 

Vae Victis

Участието на каталунските партии в свалянето на монархията и като основна сила на страната на републиканците по време на войната не е забравено. Още през 1939 г. автономните права на областта са премахнати, парламентът – разпуснат, а каталунският национализъм, култура и език, са забранени и преследвани. Голяма част от каталунските републиканци бягат във Франция, но след окупацията и през втората световна война са върнати на Франко. 4000 каталунски националисти са екзекутирани между 1938 г. и 1953 г., а в затворите политическите затворници са многобройно повече.

След изключително тежките следвоенни години, съпътствани с разрухата на съседните държави от Втората световна война Испания и Каталуня бавно се възстановяват. През 60-те и 70-те години икономиката преживява период на бърза експанзия известна като “Испанското Чудо”, което прави Каталуня един от най-добре развитите метрополитени в Европа.

 

Демократичната конституция

След смъртта на Франко е приета новата испанска конституция (1978 г.). С нея се разпознава статута на редица автономни области в испанското кралство, включително и това на Каталуня. Следващите години бележат бързо развитие на независими каталунски институции – от възстановяване на парламента, полицейски сили, медии на каталунски език, собствени съдилища и по-ниско административно делене.

 

[/et_pb_text][et_pb_text _builder_version=“3.0.76″ background_layout=“light“ border_style=“solid“]

Новият век и новата независимост

На регионалните избори през 2003г. умерено-дясната каталунска партия Convergència i Unió на Артур Мас, управлявала от 1980г. губи мнозинство от коалиция на леви и зелени партии (Социалистическа Каталунска Партия, Ляво-Републиканска Каталунска партия и Каталунски Зелени/Обединено и Алтернативно ляво)

Виждайки възможност в социалистическия премиер на Испания по това време Хосе-Луис Сапатеро, който не е против идеята, новият каталунски парламент изготвя нова версия за статута на Каталуня. През 2006 г. законопроектът е одобрен от Каталунския парламент, а на референдума мнозинството гласува „За“, но избирателната активност е едва 48.9%. Според испанската конституция, обаче, промяна в автономния статут трябва да бъде одобрен и от парламента в Мадрид.

Испанският парламент „омекотява“ част от текстовете, но Partido Popular (Народна Партия) внася законопроекта в Конституционния съд, който обявява 14 точки за противоконституционни и препоръчва промяна на други 27

Следващите години са проведени над 500 неофициални допитвания до огромна част от населените места в Каталуня.

Най-големият плебисцит за независимост е през 2014 г., който предварително е обявен за противоконституционен пак от Конституционния съд, заради това завърналата се власт CiU го превръща отново в неофициално допитване.

Около два от общо шест милиона каталунци гласуват на референдума, като 80% са за независимост.

Регионалните избори през 2015 г. са лакмус за настроението и бъдещия път на каталунската борба за независимост. 48% подкрепят партиите, желаещи независимост, а още 22% тези които искат да се проведе запитване.

Фигура 1: Статистики за допитванията

 

[/et_pb_text][et_pb_code _builder_version=“3.0.76″]<script id=“infogram_0_43549fb3-2fed-4ec4-9b0a-aef42c8a012e“ title=“By the numbers: Support for Catalan independence in the polls ahead of referendum“ src=“https://e.infogram.com/js/dist/embed.js?rGt“ type=“text/javascript“></script>[/et_pb_code][et_pb_code _builder_version=“3.0.76″]<script id=“infogram_0_ffa2a00f-99d1-47eb-b42e-77ba2c2bb0ab“ title=“By the numbers: Catalan independence voters’ demographics“ src=“https://e.infogram.com/js/dist/embed.js?Anx“ type=“text/javascript“></script>[/et_pb_code][et_pb_text _builder_version=“3.0.76″ background_layout=“light“ border_style=“solid“]

Новият референдум

След вътрешни боричкания Артур Мас е сменен от Карлос Пучдемон начело на каталунския парламент. Още при клетвата за вярност при назначаването, той „пропуска“ заклеването „в краля“. През юни 2017 г. Пучдемон заявява, че финален референдум за независимост на Каталуня ще се проведе на 1-ви октомври „с или без благословията на мадридската власт“

Въпросът му ще бъде един единствен:

„Желаете ли Каталуня да стане независима държава под формата на Република?“

Централната власт в Мадрид е против референдума, и го нарича „нелегален“. Практически това е вярно, тъй като както вече споменахме, според испанската конституция промяна в степента на автономия или пълна независимост трябва да бъде позволено и одобрено, не само от централния парламент, но и от всички останали испански провинции.

В Мадрид, обаче на власт е вече Мариано Рахой, който е категорично против промяна на статута на Каталуня, а не Сапатеро. Той отказва какъвто и да диалог по темата с „няма нищо за което да говорим“

 

Ескалация

През последните седмици под натиск централното правителство Висшия съд на Каталуня (най-високата съдебна инстанция в региона) нарежда на полицията да иззема бюлетини и урни за гласуване.

Каталунска полиция (Mossos d’Esquadra) минава под директен контрол на Испанския вътрешен министър, а в провинцията е разположена жандармерия (Guardia Civil – полиция с военен статут). Финансовия министър на Испания запорира сметките на Каталунското правителство, а 14 негови членове (например Хуан Рабаседа) са арестувани. Някои административни институции са претърсени от органите на реда.

Правителството се позовава на член 155 от испанската конституция за спирането на нелегалния вот. До момента каталунските националисти отговарят само с мирни, но сравнително масови протести. Очаква се те да продължат и в неделя, когато на теория е насрочен референдумът.

 

Имат ли Каталунците валидни причини да се смятат за нация?

Както разгледахме в историческата справка – базирано на историята си, те винаги са били от иберийско потекло, но в огромни исторически периоди са били съвсем отделна държава. За последното хилядолетие Каталуня е обособено понятие, макар и част от Испания.

Със сигурност каталунският език има множество различия спрямо испанския и е близък до южнофренските диалекти. Но почти всички каталунци знаят и използват кастилски испански, който продължава да е предоминантен в района.

Каталунската култура също има редица различия от испанската.

След падането на режима на Франко, който е оформял единна, хомогенна визия за Испания, всички регионални различия избуяват и Испания се превръща в истинска мултикултурна държава.

Все пак въпросът е, дали различията са достатъчни, за да бъде Каталуня отделна държава или те са просто регионални диалекти и микрокултури?

 

[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row][et_pb_column type=“4_4″][et_pb_text _builder_version=“3.0.76″ background_layout=“light“ border_style=“solid“]

Нека поговорим и за пари

Разбира се, винаги става дума за това и реално финансова част от въпроса може би е реалната причина зад идеята за независимост. Ироничното е, че причините тук са съвсем различни от генезиса на каталунския национализъм в началото на 20-ти век.

Според данни от 2014 г. Каталуня е произвела 9.89 милиарда евро повече отколкото е получила (около 5% от БВП на региона). Междувременно държавните инвестиции намалят от 16% през 2003г. до 9.5% през 2016г.

Автономната област е най-богатият регион в Испания и е отговорна за около 16% от БВП на Кралството. БВП на глава на населението е 23% по-високо от средното за страната и 17% над средното за Европейския съюз. Износът е 25% (65 милиарда евро) от общия за Испания.

Каталунците смятат, че спонсорират по-бедните региони на Испания, „благодарение“ на централното преразпределение на бюджета в Мадрид.

 

Фигура 2: Какво ще загуби Испания, ако се отдели Каталуня

 

 

[/et_pb_text][et_pb_code _builder_version=“3.0.76″]<script id=“infogram_0_1e7a22cd-cbc8-4511-8c6b-de0dbfc8aa4c“ title=“Каталуня в числа“ src=“https://e.infogram.com/js/dist/embed.js?p6O“ type=“text/javascript“></script>[/et_pb_code][et_pb_text _builder_version=“3.0.76″ background_layout=“light“ border_style=“solid“]

Ами ако предположим…

Дори да предположим, че каталунците успеят да се преборят с Мариано Рахой и да извоюват своята независимост, това означава автоматически излизане от Европейския съюз, а процедурата за повторно приемане би отнела години, дори при най-добрите „улеснени процедури“ на Жан-Клод Юнкер. Последният, както вече писахме тук и тук, обикновено говори пожелателно и без реална стойност.

Без общия пазар каталунската икономика би изпаднала в стагнация, което на практика би елиминарало предимството пред останалите региони на Испания. В дългосрочен план, след новото си приемане евентуално би достигнала предишните си нива.

По-опасен е политическият сигнал, който една независимост на Каталуня би дала към Европа.

В един от най-тежките моменти на тежко вътрешно и външно разделение, време на необходимост от преосмисляне на неосоциалистическия път, по който е поела общността, е безумие да се затваряме в регионални и дори вътрешнонационални конфликти.

 

[/et_pb_text][et_pb_text _builder_version=“3.0.76″ background_layout=“light“ border_style=“solid“]

В Българския език Каталуня се използва и като Каталуния или най-правилното, но не широкоразпространено Каталония. Формите са дублетни и са граматически правилни и могат да се използват в книжовната реч: каталонски/каталунски, също и каталонска/каталунска, каталонско/каталунско

Източник: Официален правописен речник на българския език. С., БАН, Просвета, 2012, с. 317.

[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]