Фондация NEOS работи от няколко години в политическата и културна сфера на консервативния спектър в Испания, за да насърчи защитата на християнските принципи. Основана от бившия евродепутат Хайме Майор Ореха, баския политик Мария Сан Хил и група интелектуалци и академици през 2021 г., NEOS първоначално се фокусира върху Испания, но все повече се утвърждава като еталон на европейско и иберо-американско ниво. От защита на живота и семейството до реалистичен анализ на последиците от неконтролираната имиграция и критика на Програма 2030, нейните прецизни доклади предоставят аргументи на тези, които са на фронтовата линия на политиката и комуникацията.
С директора на фондацията Хавиер Мартинез-Фреснеда разговаря Хавиер Виламор от The European Conservative.
Как фондация NEOS вижда бъдещето на Европейския съюз?
Както нашият президент Хайме Майор Ореха винаги казва, Европа е родена с душа, но без тяло през 50-те години на миналия век. Сега виждаме Европа с тяло – със сигурност огромно тяло – но без душа.
Ситуацията в Европа е сложна. Европа се трансформира дълбоко и ние трябва да преосмислим Европейския съюз. Трябва да възстановим проекта, замислен от бащите-основатели на ЕС, основан на християнските принципи. Днес виждаме Европа, подложена на релативизъм и глобалистки дневен ред, който изкривява тези фундаментални принципи. Европа трябва да възстанови своята идентичност и първоначалната си мисия да се изправи пред предизвикателствата на настоящето. Това възстановяване на това, което означава Европа, винаги е от съществено значение, но днес е фундаментално. Ако сега сме свидетели на призиви за защита на Европа, се питаме: Какво е Европа за някои хора? Ние сме наясно с това и вярваме, че Европа на бащите-основатели определено си струва да бъде защитена. Но ако трябва да защитим релативисткото предложение за континент без посока, не мисля, че много хора ще се включат доброволно.
Да дадем пример, като член на „Един от нас“, Европейския алианс за живот, в NEOS, ние сме дълбоко обезпокоени да видим, че на европейско ниво някои са си поставили за цел да въведат културата на смъртта – аборт и евтаназия – прикрити като права в Европейската харта на основните права. Европа се превръща от място в света, където за първи път са установени основните човешки права, включително правото на живот, в първото място, където е законно да се сложи край на живот. Това не е нашата Европа. Ако към това добавим пълното съгласуване на Брюксел с Програма 2030 г., бъдещето е тревожно.
Обръщайки се към Испания сега. Наскоро представихте доклада „Испания в бездната: Разпадането става реалност“ за деликатната ситуация в Испания, където управляващата партия PSOE (Испанска социалистическа работническа партия – бел.ред.) пое контрола над много части от правителството, понякога с помощта на опозиционната Народна партия. В същото време правителството използва публични средства, за да влияе върху медиите. Неговите крайнолеви и сепаратистки съюзници също създават разделение, заплашват основните свободи и настояват за отделяне на части от Испания. Какво казва вашият доклад за случващото се?
Докладът има за цел да повиши осведомеността относно сериозността на настоящата ситуация в Испания. Той е и призив за действие, прокламация, че с правилните мерки и артикулирането на алтернатива този процес може да бъде спрян.
Загрижени сме за един ясен и продължаващ процес: нова конституционна промяна, която тихо, но стабилно се случва, водена от съюз между сепаратизма и испанската левица, започнал, когато Хосе Луис Родригес Сапатеро стана генерален секретар на PSOE през 2000 г. Този процес наруши консенсуса, установен по време на прехода към демокрация в края на 70-те години на миналия век, който направи възможно изграждането на Испания за всички. Той също така въведе проект за разделение и конфронтация, създавайки Испания с граждани от първа и втора класа.
Какво предлагате, за да се справим с този процес?
Политическата ситуация в Испания е много тревожна; изненадващо, тя е до голяма степен непозната извън нашите граници. Все още не сме достигнали дъното, но сме в критичен момент. Фрагментацията на страната и опитите за нейното разчленяване са тревожни. Това, от което се нуждаем сега, е дългосрочен политически проект, който не само се фокусира върху победата над настоящото правителство, но и върху трансформирането на испанското общество чрез солидни принципи и ясна визия за бъдещето. Нуждаем се от промяна в манталитета и нов стремеж.
Нашето предложение е много ясно: трябва да се мобилизираме. Трябва да повишим осведомеността и да защитим постигнатото досега. Испания се нуждае от дълбока реформа в много аспекти, но винаги под принципа на единството – реформа за изграждане на по-добра страна за всички.
Не можем да позволим на Испания да се разпадне и затова говорим за необходимостта от „процес на завръщане“, който ще ни позволи, като страна, да се обединим отново под принципите, които исторически са ни определяли. За да бъдем по-практични, в същия този документ предлагаме списък от десет точки с основни мерки за изграждане на тази алтернатива, които трябва да бъдат изпълнени, ако искаме да обърнем този процес. Тези основни мерки включват спешно отменяне на разделящо законодателство, укрепване на демократичните институции и върховенството на закона, насърчаване на националното сближаване и реформиране на имиграционната и данъчната системи.
Как виждате настоящата геополитическа ситуация, особено по отношение на отношенията със Съединените щати или Китай?
Отношенията със Съединените щати са от съществено значение, но не можем да позволим на Европа да загуби своята морална и политическа автономия. Европа трябва да може да изгради свой собствен проект, без да зависи изцяло от това, което диктуват други сили. Вместо да се фокусираме върху външни въпроси, нека се съсредоточим върху възможностите, които настоящата ситуация ни предлага в области като енергийна независимост, реиндустриализация и намиране на нови съюзници, които споделят нашите принципи.
Що се отнася до Китай, не бива да бъдем наивни. Вече видяхме какво означава китайската алтернатива на много места, от Африка до Латинска Америка. Опростеното мислене, че можем да заменим една суперсила (САЩ) с друга (Китай), е просто нелепо. Нека не забравяме, че отвъд търговията, китайският модел представлява определени идеологически и политически принципи. Китай в това отношение не е алтернатива.
Вие се занимавате с тема, която не много фондации се осмеляват да разгледат, а именно имиграцията. По-рано тази година представихте доклада „Имиграция в Испания: Добротворство или ефективност“. Как гледате на миграционната ситуация на нашия континент?
Миграцията е един от най-сложните и неотложни проблеми на нашето време и парадоксално, първият революционен въпрос днес е да се заяви този факт. Испания наистина приема мигранти от години, но трябва да сме наясно с ограниченията, които нашето общество може да понесе: процентът на усвояване. Има морално задължение да се помага на мигрантите, но това задължение е ограничено. Това важи и за други европейски страни, като Франция, Германия, Обединеното кралство и Италия. В NEOS ние се застъпваме за интеграция, за да се избегнат конфликти и социално разкъсване. За да постигнем това, би било нелогично да не даваме приоритет на тези, които споделят нашите ценности и култура, като например латиноамериканците в случая с Испания, с които споделяме език, традиции и религия. Не трябва да позволяваме масовата имиграция да подкопае социалното сближаване, което сме работили усилено да изградим.
Трябва да сме ясни: имиграцията не е решението на всички наши проблеми, от устойчивостта на социалната държава до демографската криза. Нуждаем се от по-разумен и контролиран подход към имиграцията, който отчита както капацитета за усвояване на обществото, така и ползите, които имиграцията може да донесе.
Какво е вашето мнение за демографските предизвикателства, засягащи всички държави членки?
Това е сериозно предизвикателство. Застаряващото население и ниската раждаемост излагат на риск бъдещето на самото ни съществуване като европейски народи. Наистина може да се направи много повече в областта на подпомагането на държавите членки и това трябва да се случи. Нашето мнение обаче е, че приоритет е да се обърне индивидуалистичната култура, в която създаването на семейство се възприема като бреме.
Ексклузивно за България съдържание за „Консерваторъ“ от нашите партньори „The European Conservative„
