Между „Честити сезонни празници“ и „Честито Рождество Христово“
Отговорът е нелиберална демокрация
И да, Македония е българска
Тенденцията тези дни е европейските „либерали“ да се поздравяват с „честити сезонни празници“. Точно толкова нелепо е, колкото и звучи. „Сезонните празници“ са задължителната скопяваща политическата коректност, срамната болест на „либерализма“, извращението на срама от произхода, което цели да избегне „нараняването“ на религиозните чувства на новите европейци, предимно нелегални мигранти, предимно мюсюлмани, част от тях ислямисти.
Толкова по-зле за тях. Ние се поздравяваме с „Честито Рождество Христово“. И да, Македония е българска. И в това няма съмнение. И да, има връзка, но за това по надолу в текста.
Както казах, единственият разумен отговор на вилнеещото либерално безумие е не-либералната демокрация. Какво ще рече не-либерална демокрация?
Много е просто, национална демокрация. Това е форма на управление, при което от снагата на обществата са изрязани туморите на НПО-тата, които тровят и облъчват обществата с джендър-пропаганда, про-мигранска пропаганда, про-ислямистка пропаганда, анти-национална пропаганда, фалшиви медии, пропагандни платформи, маскирани като медии, на издръжка на посолства, които промиват мозъци от сутрин до вечер.
Форма на управление, в която политиката е в Народното събрание или пред него, а не в офисите на чуждестранни НПО-та, фондации, финансирани от посолства, които да решават коя проява да се проведе, коя да не се проведе, кой парад ще става задължителен, а кой марш ще бъде забранен.
При днешната либерална демокрация явно това се решава от фондации и чужди посолства, е тогава при нелибералната ще го решава кмета. Ако либералната демокрация ще означава задължителна Истанбулска конвенция, джендър-диктатура, диктатура на малцинствата, привилегия на основа на произход и твърдяна идентичност, не благодаря. При нелибералната демокрация финансирането на политическа дейност през фондации и НПО-та е невъзможно. При нелибералната демокрация използването на „медии“ за чужда пропаганда е невъзможно.
Между другото пандемията доста помогна за демаскирането на фалшивите либерали. Изобличи ги. Извади на показ техния истински дневен ред.
Точно преди една година светът гледаше на задаващата се пандемия с насмешка, недоверие и високомерие.
Властваше агресивен наднационален глобализъм, националната държава беше едва ли не отживелица, а в очите и пропагандните платформи на самообявилите се „либерални“ елити, хората, които изповядват изконно национални, традиционни, консервативни идеи и ценности бяха най-малкото осмивани и заклеймявани като ретроградни и тесногръди вкаменелости.
Всеки, който не просто не е скептичен, а не приветства бравурно техния дневен ред, а имено: “Зелена сделка и нулеви емисии веднага, еднополови бракове и осиновяване на деца от еднополови двойки навсякъде и веднага, „джендър“-квоти навсякъде и веднага, признаване на тридесет пола навсякъде и веднага, повече емигранти мюсюлмани веднага“, незабавно е обявяван за расист, ксенофоб, трансфоб и какво ли още не.
Това е основният политически сблъсък, основната политическа разделителна линия в западните общества днес. От едната страна сме хората, които се самоопределят като родолюбци, патриоти, националисти, традиционалисти, консерватори, а отсреща са привържениците на мултикултурализма, културния марксизъм, джендъризма, масовата нелегална миграция, климатичния истеризъм.
Без съмнение пандемията и последиците от нея промениха основни и обществени, и трудови отношения, засегнаха тежко редица предприемачества, промениха начина, по който работят и ще работят занапред много бизнеси. Но промениха съществено и политическите отношения, и политическите позиции.
Спорно е кое нанесе повече щета на глобалисткия поход за световно господство на „либералните“ елити. (Под „либерална“ тук и навсякъде в текста да се чете „наднационална, антинационална, мултикултурна, джендър, екоалармистка идеология“.) – дали пандемията или паниката предизвикана от нея.
За часове рухнаха всякакви митове и лицемерия за федерализъм в стил „Повече Европа“ и „Да, Европа“.
Една година по-късно ние сме изправени пред наистина решаващ момент в европейската история. Ултиматумът, поставен от федералистите пред онези от нас, които вярват в националната демокрация, е неприемлив.
Казаха ни, че изборът е само между „повече Европа или никаква Европа“. Под „повече Европа“ те разбират Европа без национални държави, Европа като един утопичен кипящ котел от нации, полове, раси, в който никой не се самоопределя на основа на своите корени, традиции, род и памет. Европа, която има Министерство на истината, което преследва престъпмисъл, което съблюдава и цензурира до политически приемливата за тях реч.
Пандемията, която промени света, извади на показ всички недъзи, всички заболявания, всички липси, дефицити на фалшивата „либерална демокрация“, която управлява на практика Европейския съюз. Пандемията разобличи фасадата, която прикрива прокарването на интересите на малка, но шумна група от съмишленици, която пише истинския дневен ред на Европейската комисия и Европейския съюз.
Освети се мрежата от НПО-та и свързаните с тях пропагандни платформи, финансирани от близки до известни „филантропи“, които налагат политическия дневен ред на европейските политици
Това са тези същите „поливалентни“ европейски политици, които заради срама и гузната си съвест, заради Втората световна война, заради предполагаемите обвинения в ксенофобия, расизъм и тесногръдие бързат да се доказват пред новата политическа полиция в социалните мрежи кой е повече про-джендър, кой е по-гласовит в антихристиянските си настроения, кой е по-активен в налагането на мултикултурализма.
Същите европейски политици, които се гордеят с това, че нямат собствено политическо мнение, че са абсолютно взаимно заменяеми, че не се отклоняват от правата линия, че могат спокойно да се бъдат разменяни и заменяни. Само и само да не попаднат на мушката на политическата полиция. За да не бъдат посочени, нарочени, унизени и унищожени.
„Либералната“ НПО-мрежа се разпростира от Берлемон до всяка една държава член, заема важно място в образованието, обществения живот, обществените медии. Дирижира дневния ред на обществата, в пълния смисъл на тази дума. Подменя го. В разгара на пандемията, когато гражданите на държавите-членове бяха поставени между два огъня, а имено неизвестност и страх за живота и здравето си, неизвестност и страх за бъдещето и препитанието си, председателят на Европейската комисия изчете програмна реч, в която постави ударението върху правата на еднополовите двойки, на джендър политиката и разбира се на зелената сделка. И все пак, въпреки огромната си власт, тежест и медийно присъствие тази мрежа се провали тежко. Още в началото на пандемията пролича невъзможността на Европейската комисия да излъчи ясни и разбираеми послания. Напротив, гражданите чуха объркани, разнопосочни, импотентни сигнали, които ясно показаха, че никой там няма никаква идея какво трябва да се прави и как да се прави, за да бъдат преодолени последиците.
Прочее, пандемията беше наистина уникална възможност за федералистката идея и федералистката администрация на председателя на Европейската комисия госпожа Урсула Фон Дер Лайен. Нейната биография също предполагаше уникална възможност за федералистите. Дама, лекар, родена в Брюксел, владееща до съвършенство основните езици в ЕС, дъщеря на дипломат, съпруга на благородник, майка на няколко деца, тя е всичко, за което федералистите можеха да мечтаят в този момент.
Точно тогава бюрократите в Брюксел можеха и трябваше да покажат единство, готовност и план за общо действие. Това беше моментът „Повече Европа“ и „Да Европа“. Моментът, в който да ни покажат и докажат, че те са прави, а ние грешим. Че имат готов отговор. Това беше моментът, в който председателят на Европейската комисия да напише или запише ясно обръщение на всички езици на държавите-членове, да се обърне към гражданите на тези държави и да покаже предлагания от нея път за излизане от ситуацията. И здравната и икономическата.
Вместо тази готовност на Европейската комисията и председателя, видяхме как се скриха, снишиха и започнаха да излъчват объркани и разнопосочни сигнали
Така например, точно преди една година, председателят Фон Дер Лайен твърдеше уверено и непоколебимо, че външните граници на Съюза не може и няма да бъдат затваряни. Че това е невъзможно и който го твърди и го иска е едва ли не враг на Европейския съюз.
Тази неразумна позиция, това колебание, това губене на време даде възможност на десетки хиляди китайци да се върнат от Китай в Бергамо, Милано и останалите центрове на текстилната и модната индустрия в Северна Италия и да донесат със себе си китайския вирус. Това им даде възможност да превърнат тази област в истинско гробище и в огнище на пандемията от китайски вирус на Европейска територия. Всички помним и блокадата, и военните камиони със спуснати брезенти.
Тази катастрофално грешна политика на Европейската комисия принуди правителствата на държавите-членове да се вземат в своите собствени ръце и да налагат национални мерки.
Една по една националните държави задействаха своите национални планове, своите национални санитарни мерки и границите започнаха да се затварят. Шенгенското споразумение, един от стълбовете на Европейския съюз престана да съществува. Един невидим с невъоръжено око малък китайски вирус го победи.
Едно по едно, дори „най-федералистките“ правителства на държавите от Европейския съюз затвориха своите граници. По този начин оспориха и бламираха линията на поведение на Европейската комисия по темата към онзи момент.
Точно тук някъде „умря“ федерализмът.
Последваха доста срамни за федералистите сцени, при които служители на различни национални правителства си крадяха едни от други маски, спирт, дезинфектант и прочие доволствия и медицински материали от първа необходимост по различни летища. Друг очеваден провел бе невъзможността да се организират бързо „зелени коридори“ за транспорта по затворените вътрешни граници на Европейския съюз. Това бе и причината в много магазини в Западна Европа да се появи липса на основни хранителни продукти.
Очевиден и несъмнен провал за федералистката идея и на федералната политическа линия в Европейския съюз. В безсилието си да прикрият този провал и да го оправдаят по някакъв начин, „либералните“ медии започнаха да „обвиняват“ китайския вирус в расизъм.
Пълна гротеска, която само подчертава слабостта, объркването и паниката на федералистката либерална пропаганда. Като последица от тази пропаганда обществата в Западния свят се разделиха тежко и се противопоставиха по линиите свобода срещу сигурност, здраве срещу прехрана, право на придвижване и свободна стопанска инициатива срещу задължително затваряне на обществения живот под карантина.
„Либералните“ водачи нито можеха, нито знаеха как да предложат работещи модели и да обяснят защо се налага прилагането на една или друга мярка. В усилията си да прикрият очевидното, а именно това, че истинската пандемия е глобализмът, НПО-тата и присъдружните им пропагандни платформи, маскирани като медии, изпаднаха в режим на перманентна шизофрения в един и същи ден, на една и съща страница, обявявайки канцлера Меркел за добра, защото налага рестриктивни мерки, а Виктор Орбан за лош, защото налага точно същите мерки.
Пандемията и паузата, която тя наложи на галопиращата глобализация, бяха прекрасна възможност да се осмислят и преосмислят редица обществени процеси и политически линии, да се проведе задълбочен, сериозен и смислен разговор за бъдещето на Европа
Уви, тази възможност беше пропиляна с лека ръка. Вместо това либерално федералистките елити, уплашени от рухването на своята утопия, предложиха повече от същото и това не е просто повече от същото, а много повече, много по-бързо, по-неразумно, по-истерично.
Климатичен истеризъм, маскиран като зелена сделка, джендър-екстремизъм наречен за удобство „върховенство на закона“
Хората, които говорят за нуждата от намаляване на въглеродните емисии, в същия момент налагат и гласуват „Пакет Мобилност“. Той предвижда стотици празни камиони да изминават десетки хиляди километри в Европа, изгаряйки десетки хиляди тонове дизел, гуми и прах в атмосферата. И не, това не е шизофрения, това е безобразно лицемерие. Едни и същи хора са против производството на електрическа енергия от добив на въглища, добив на газ и са против строежа на нови ядрени мощности. Доказано най-щадящите природата мощности.
Другата им любима тема – джендър-равенството, квотите, еднополовите бракове, осиновяването на деца от еднополови двойки, признаването на всички полове. Тук, сега навсякъде, веднага. Уж няма връзка, уж не е задължително, всяка декларация, всяка резолюция, всеки документ, излязъл от Европейската комисия, от Европейския парламент задължително съдържа част, която настоява и призовава за признаване на еднополовите бракове, обръща внимание върху ЛГБТИК и прочее правата.
Първата си програмна реч след началото на пандемията, замислена да е нещо като речите на американските президенти, наречени „годишна реч за състоянието на Съюза“ (още едно федералистко намигване и препратка), председателят на ЕК посвети на еднополовите бракове, ЛГБТИК правата и джендър-политиките. Това е основата, фундамента на политиката на тези елити. Това им е важното и това не може нито да бъде прикрито, нито отречено.
Дори в позорната резолюция, посветена на епичната борба на българската левица с мафията и корупцията, фокусът отново беше поставен върху еднополовите бракове, ЛГБТИК правата, джендър-политиките и разбира се, несъществуващото в България „македонско“ малцинство. Това е и връзката с Македония, но за това малко още търпение. Защото няма как да подминем измамата, извращението на правото, наречена „върховенство на закона“.
„Върховенството на закона“ се превърна в оправдание, мантра, клише, табела, оръжие, което се използва срещу всяко национално правителство, срещу всяка суверенна държава. Като тояга, като пръчка за наказване на непослушните.
Върховенството на закона означава само и единствено бързо, справедливо, независимо правосъдие. Само и единствено това. Нищо повече, нищо различно.
Но либералните талибани присвоиха съвсем друго значение на това понятие. Под „върховенство на закона“ те разбират задължително признаване на еднополовите бракове във всички държави-членове на ЕС, признаването на всякакви права и привилегии на ЛГБТИК, джендър-квоти, малцинствени квоти, изобщо на задължително налагане на права и привилегии, основани на твърдяна малцинствена принадлежност. Това обаче няма нищо общо нито с правото, нито с върховенството на закона. Това е политика.
Дефиницията, определението за брак е въпрос на политическо решение. Това е чиста политика. Конституцията и семейният кодекс са въпроси на политически решения, вземани от суверени национални законодателни органи. Суверените Парламенти и Народни събрания на България, Унгария, Полша, Румъния, законно избрани от суверените нации на тези държави, са взели суверени и законни решения и са определили брака като съюз между мъж и жена. Това е законно политическо решение. Това решение влудява джендър-активистите и те търсят начин да заобиколят суверенитета на националните държави. Затова извратиха понятието „върховенство на закона“. Не признаваш еднополовите бракове, нарушаваш „върховенството на закона“. Не позволяваш на еднополови двойки да осиновяват деца, нарушаваш „върховенството на закона“. Не позволяваш привилегии на основа на принадлежност към реални или измислени „малцинства“ – нарушаваш „върховенството на закона“. Не се подчиняваш на всяко извращение или безумие, хрумнало на поредната хормонално дебалансирана групичка – нарушаваш „върховенството на закона“.
Само че тяхното разбиране за върховенство на закона няма нищо общо с върховенството на закона
И така стигнахме до темата Македония. На пръв поглед без връзка, парадоксално либералните екстремисти, освен климатични истерици и джендър-активисти се оказаха и македонисти.
Известно е че, македонизмът е болшевизъм. Политически рак. Просръбски, проруски, антибългарски, анти-ЕС. Исторически „изобретен“ през 1934 година от Комунистическия интернационал в Москва, превърнал се в държавна идеология по времето на Титова Югославия, този чудовищен политически Франкенщайн е насаден от сърбоманите в Скопие с цената на кърваво насилие, престъпления срещу човечеството и геноцид над македонските българи след 1944 година. Освен всичко това е и официална идеология на българските градски леви либерали и неколцина бивши преподаватели от идеологическата школа на БКП АОНСУ. Но тук не става дума за само за българските негодници.
Македонизмът, това позорно политическо извращение, този език на омразата, тази по съществото си болшевишка риторика се защитава, споделя и тръби безкритично от националните нихилисти в София, наричащи себе си „лицата и говорителите на градската либерална десница“ по много прозаична причина. Те просто винаги са били слуги, обслужващ персонал, който е готов да пълзи, лае, скимти, да подава лапа, когато господарите му наредят. За единия грант, както се казва. Това тяхното не е просто нихилизъм, това е достойно за презрение предателство. Позор.
Но каква е връзката между „либералите“ и македонизма? Пряка
Тяхната идеология отрича историческите, етнически нации, внушава, че нациите са нещо измислено, нестабилно, преходно, отмиращо. Нацията е техният най-голям враг. По тази причина споделят подкрепят и се опитват да ни наложат македонизма, защото по същността си македонизмът е анти-национална идеология. Между другото опитите за международен натиск над България, с цел да се откаже от своите корени, традиция, история са истинска обида. Те ясно показват отношението към нас в някой европейски столици. Отношение като към колония, като към покрайнина, на която може да бъде нареждано и която трябва да изпълнява каквото и се нареди. Нямайте никакво съмнение, при друга управленска конфигурация, особено такава, включваща в себе си градската левица от жълтите павета, тези условия отдавна щяха да бъдат приети. И македонско и марсиански малцинства щяха да бъдат признати.
Нали не сме забравили, че благодарение на двете левици, градската и номенклатурната, имаме резолюция, която призовава за признаването на сепаратистка организация, която работи за отделяне на Пиринска Македония от България? Резолюция, която в първата си редакция призоваваше за това България да бъде заставена да признае несъществуващо малцинство на територията си. И само благодарение на огромни усилия този параграф отпадна от текста?
И така, без преувеличение, изправени сме пред решаващ момент в европейската история. Ултиматумът, поставен от федералистите пред онези от нас, които вярват в националната демокрация, е неприемлив.
Време е да възстановим идеята за Европейски съюз, който уважава и зачита суверенитета на националните ни демокрации.
Време е да възстановим нашата общност от европейски държави – Европа на взаимно уважение, сътрудничество и солидарност. Европа на нациите и суверените Отечества. България над всичко. Македония е българска.
