Димитър Ганев отговаря на въпроси за книгата си „Пътят към конституцията“
Написахте книга – “Пътят на конституцията”. Защо избрахте именно българската конституция като тема?
Конституцията е изследвана тема, но най-вече от конституционалисти, не и от политолози. Тъкмо по тази причина реших да разгледам конституцията през политологията. А именно – как се стигна до конституцията?
Кои са решаващите политически фактори да вървим към бързо приемане на нов основен закон? И най-важното – как въобще стигнахме тъкмо до тези конституционни текстове.
Историците твърдят, че за да се погледне обективно на определени събития, трябва да минат 20, дори 30 години. Моето поколение не е участвало в тях, не е платило огромната социална цена на прехода, не познава действащите тогава политици от заглавията на вестниците. Това ни лишава от огромното предимство да сме съвременници на тези събития, но и елиминира до голяма степен субективизма в анализа ни. Дава ни възможност за хладен политически анализ по темата.
Започвате книгата си с реформите на Горбачов и разпадането на социалистическия строй в Централна и Източна Европа и спирате вниманието си най-вече върху България. Трябва ли да търсим именно там предпоставките, които ни отвеждат към българската конституция?
Рухването на социализма не тръгва от България. Страната ни е част от много по-мащабен процес, започнал в Съветския съюз с Горбачовата “перестройка”, последван от разпада в страните от Източния блок. Това са и основните причини за българския 10 ноември и свалянето на Тодор Живков, а оттам и за началото на прехода към демокрация и пазарна икономика.
България е специфичен случай по няколко причини. Тук комунистическата партия устоява на вятъра на промяната и се превръща в неин основен субект. Дължи се на няколко фактора.
На първо място, през 70-те години Тодор Живков прави идеологически завой – постепенно разказът за светлото комунистическо бъдеще губи своята привлекателност, режимът има нужда от нова легитимност. Тогава комунистическото ръководство сменя курса и обръща поглед към националната идентичност – започва да се напомня все повече за славната българска история, преиздават се отдавна забравени книги, създават се филми с подчертана национална тематика, като всичко това кулминира в честванията на 1300 години България през 1981 г. Колко скандално би звучало това в края на 40-те години, когато се говори за световна революция, класова борба, незачитане на граници, националности, идентичности? Това връщане към националните корени дава нова легитимност на режима. Към това трябва да добавим, че именно БКП с преврата срещу Тодор Живков натрупва политически капитал и се явява авангард на промяната. Освен това партията е силно вкоренена в обществото и в основните социални структури, което води до изненадващата за някои победа на БСП на първите свободни избори за Велико народно събрание през лятото на 1990 г.
Чели сте стенограмите от Кръглата маса и VII ВНС. Като политолог какви изводи правите за онези времена?
Преходът, който сме приели, че започва през 1989 г., не е само преход от тоталитарна система към демокрация, но и преход от планова икономика и държавна собственост към пазарна икономика и частна собственост. Но на Кръглата маса и на дискусиите във ВНС за втория преход почти не се говори. Политическият дебат доминира тотално.
Това ни коства страшно много. Реално в България икономическите реформи се забавиха с десетилетие и до голяма степен именно това ни остави на опашката на Европа по доходи и в първите места по бедност.
Четвъртата глава от книгата е озаглавена “Политически и институционални фактори, формирали българските конституционни текстове”. Кои са те всъщност?
В дебатите на Кръглата маса, в тези във ВНС, както и в самите конституционни текстове личат много ясно няколко политически линии. Според мен най-съществената от тях е стремежът към максимална дистанция от тоталитарния режим. Една от основните цели на създателите на конституцията е недопускането на концентрация на власт в ръцете на един човек. Конституцията ни може да бъде определена и като “тежка”, в която липсва гъвкавост, отново продиктувано от страха към връщане към стари времена или опит за налагане на тотална власт. Всяка евентуална промяна на основния закон е с изключително тромава процедура, а за промяна на държавното устройство и на държавното управление се изисква свикването на Велико народно събрание. Сянката на възродителния процес също дава своето отражение.
Приемствеността с предишните конституции също е налице. На последно място, но не и по значение, е силното влияние на западноевропейския конституционен опит. На моменти прозират и конюнктурни политически събития и контекст, в който се пише основният ни закон.
Може да се окаже, че конституцията е най-малко четената, но и с най-много предложения за поправки. Кои са несъвършенствата й?
За несъвършенствата ѝ може да се говори много. Конституционалистите обаче са тези, които могат да критикуват основния ни закон много по-компетентно и детайлно от мен.
Според мен обаче с всичките си кусури българската конституция от 1991 г. не се оказа преходен документ. Освен че гарантира необратимосттан и по пътя към демокрация, тя устоя и на предизвикателствата на времето, като ни прекара през изключително тежки периоди. Реши не една и две политически кризи. България стана член на ЕС и НАТО. И въпреки тежката социална цена, която платиха нашите родители по време на прехода, днес ние сме част от европейското семейство.
Пътуваме свободно по целия свят. С всички деформации на изборния ни процес ние определяме кой да е на власт и кой да е в опозиция.
Да, искаме да живеем по-богато, но в крайна сметка днес ние се радваме на жизнен стандарт, който нито едно от предишните поколения българи не е достигало. Не е малко, трябва да го ценим повече.
Как ще се развие дебатът за промяна на конституцията в бъдеще?
През последните 27 г. десетки пъти е имало гласове да се променя конституцията. Някои от предложенията бяха смислени, други не чак толкова. Но когато някой в България каже, че всичко трябва да се промени, това винаги се харесва на немалка част от хората.
Само че промени в конституцията или пък направо създаване на нова е кутията на Пандора. За нова конституция се изисква свикването на ново ВНС, а от политиците, които попаднат там, зависи всичко. Всякакви безумни идеи ще се родят, това е сигурно. У нас например е популярна идеята за президентска република, сякаш това ще реши всичките ни проблеми. Тежка заблуда! Нашите проблеми могат да се решат само от нас самите. Но не като установим президентска република, а като учим и работим повече и бъдем по-отговорни.
