Взривът на едно от пътните платна на Керченския мост, свързващ територията на Русия с окупирания от нея Кримски полуостров, има по-скоро символично значение, отколкото практическо такова за военните действия на територията на Украйна. Да, вярно е това, че именно този мост – най-вече поради железопътната си линия – играе основна роля за логистичното снабдяване на руските въоръжени сили, разположени на южния фронт в Украйна (гориво, боеприпаси, пехота). Но по първоначални оценки повредата на Керченския мост, причинена от взрива, няма да изкара от експлоатация въпросното съоръжение за толкова дълго време, така че това да има фатален характер за логистичните линии на руските сили. Часове по-късно в рамките на същия ден, когато бе взривена част от иначе дългия цели 19 км мост, съоръжението бе отново отворено, а трафикът по него – частично възобновен, показват кадри на Риа Новости, с които се похвали руското министерство на външните работи.
Именно поради това значението на удара по този иначе ключов инфраструктурен обект остава преди всичко символно. Това произтича от няколко обстоятелства: Керченският мост бе открит лично от Владимир Путин, това съоръжение бе определено от руския държавен глава като „зданието на века”, бе изключително пазен от руските правоохранителни служби. Това, което за Хрушчов бе Берлинската стена, е за Путин този мост. И някой посегна на нещо, което за руския президент е много повече от стомана и бетон. Всяка империя си има свои инфраструктурни релефи и Керченският мост е съответният отпечатък на Путинова Русия. Когато дадена империя умре и духът напусне тялото й, нейните зъби, по които хората от следващите поколения идентифицират самоличността на трупа, са именно подобни постижения. В случая с взрива по съоръжението обаче някой започна да вади зъбите на империята, преди още нейното тяло да е изстинало.
Но атаката по Керченското здание има преки следствия, които не можем да редуцираме само до символиката.
На първо място, психологическото измерение: ако украинците могат да организират такива операции в дълбочина (тоест отвъд фронтовия „контакт” между враждуващите страни), значи нито един руски обект – бил той склад за боеприпаси, ключова инфраструктура или държавна институция със символно значение – не е в безопасност. Нещо повече, атаката по Керченския мост далеч не е първият път, в който Киев демонстрира възможности за нанасяне на удари по цели, които се намират отвъд фронтовите линии. Посланието на подобна акция е ясно: никой не е в безопасност, а войната се води не само там, където желае Москва.
На второ място, с този удар, който се случва на фона на продължаващите успешни украински контраофанзиви и на източния, и на южния фронт, допълнително компрометира Владимир Путин и конкретно неговия контрол върху събитията. За натиска върху руския президент, идващ от националистическите среди в собствената му страна, е показателен дневният ъпдейт на Института за изследване на войната (ISW), според който:
Някои националистически гласове отбелязват, че Путин и неговия приближен кръг се провалят в непосредственото адресиране на удара по символичния мост, отправяйки за първи път директна критика към президента. Военен блогър предупреди, че ако Путин се провали в предприемането на ответни действия, то това „ще бъде погрешно разбрано като слабост на самия президент”. Друг военен блогър отбеляза, че е лицемерно от страна на Кремъл да приканва руснаците да подкрепят Путин, ако той не е способен да коментира значими събития като потапянето на Москва (бел. р. – едноименният крайцер в Черно море), размяната на пленници, включително бойци от Азов, или сгромолясването на фронтовата линия в Харков. Други критикуват мълчанието на заместник-председателя на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев спрямо експлозията, предвид това, че Медведев е правил няколко изявления, определящи всяка атака спрямо Керченския мост като нарушаването на руските „червени линии”.
ISW
Иначе имащо отношение към символния характер на взрива на Керченския мост е и това, че атаката се случва в деня след рождения ден на Владимир Путин. Оттук и доста бързата координирана реакция на украинската страна в социалните мрежи, която адаптира кадрите от взрива по въпросното съоръжение с добре известното изпълнение на Мерелин Монро, „честитящо” празника на руския държавен глава.
Отвъд датите от личния календар на Путин, атаката по моста, свързващ Русия с Кримския полуостров, идва на фона на заплахата от използването на тактически ядрени оръжия срещу Украйна, която закана намира все по-често експлицитен (от говорители, било свързани или не с Кремъл) или имплицитен (от самия Владимир Путин) характер в публичната среда на Руската федерация. В този смисъл, осъществяването на подобна операция идва да покаже, че Киев, ако приемем, че той стои зад този удар, не изглежда сплашен от вкарването на мотива за използването на ядрени оръжия от страна на Москва.
Всъщност именно вкарването в словесната реторика на ядрения фактор от страна на Кремъл е едно от основните неофициални признания от страна на руските власти, че войната в Украйна не върви според плана на Москва. След като нещата не се случват според предвидените средства от конвенционален характер, то значи е необходимо „вдигане на мизата” и промяна на използваните инструменти. Другото такова признание за задънената улица, в която се намират руските сили в Украйна, дойде, когато Владимир Путин обяви „частична военна мобилизиация”; такава едва ли би била необходима, ако всичко вървеше по план. В деня на взрива на Керченския мост се появи и третият срамежлив намек от страна на Кремъл, че нещата не се случват така, както са били предвиждани от Кремъл: Сергей Суровикин, ръководител на руските Въздушно-космически сили, бе назначен за главнокомандващ на руските сили в Украйна. Тази кадрова промяна, която далеч не е единствената в процеса на оперативно разместване на имащите отношение към войната руски генерали, е показателна за неудовлетворението на Москва спрямо реализирането на „специалната военна операция”.
Взривът на Керченския мост се случва и на фона на интересна динамика в средата на и около Владимир Путин. Така например продължават атаките от медии, свързани с Евгений Пригожин (човекът, стоящ зад отрядите Вагнер), срещу начина, по който се води войната от руска страна. Тези критики имат конкретен обект: обикновено това е министърът на отбраната Сергей Шойгу (доколко последният все още е фактор във вземането на оперативни решения, касаещи случващото се в Украйна, може да прочете тук). Такива критики срещу Шойгу се засилват както от хора, свързани с проруските окупационните власти в Украйна, така и идващи от небезизвестния чеченски лидер Рамзан Кадиров. Атаката по Керченския мост ще катализира допълнително и без това вече съществуващите разногласия в близките среди на Владимир Путин.
И ако въпросното инфраструктурно съоръжение може да бъде ремонтирано, остава да разберем дали това важи и за егото на Путин.
Изображение: Hindustan Times
