Ще приеме ли Европа бежанци от Афганистан? Централен въпрос, засягащ европейската външна политика, особено след като талибаните превзеха Кабул и вече започват да налагат своите представи за управление. Афганистан и досега си беше държава-износител на бежанци/мигранти, но след събитията от последните дни се очаква този процес да се засили. Кадрите с хора, щурмуващи американски самолети в отчаян опит да напуснат страната, бяха достатъчно красноречиви. Да видим обаче какви са европейските нагласи по отношение на евентуална миграционна вълна от Афганистан.
Още на 10 август, преди падането на Кабул в ръцете на талибаните, стана ясно, че 6 европейски държави (Белгия, Германия, Австрия, Нидерландия, Дания и Гърция) са изпратили писмо до Европейската комисия с призив да не се спират депортациите на афганистанци, търсещи убежище в ЕС. Новината бе обявена от белгийския държавен секретар по въпросите на бежанците и миграцията Сами Махди. „Това, че райони в дадена страна не са безопасни, не означава, че всеки неин гражданин автоматично има право на закрила“, написа Махди в Туитър.
Дни по-късно заместник-председателят на ЕК Маргаритис Схинас заяви, че Европейският съюз трябва спешно да преразгледа общите правила за миграцията и убежището. Поводът е както влошаващата се ситуация в Афганистан, така и действията на беларуските власти, които позволяват на нелегални мигранти да навлизат на територията на ЕС.
След превземането на столицата от силите на талибаните, министрите на външните работи на държавите-членки на Европейския съюз се събраха на извънредно съвещание. В декларацията не се споменава изрично страните от ЕС да приемат бежанци на своя територия, а се акцентира върху други инструменти за решаване на хуманитарната криза.
„В търсене на решение за влошаващото се хуманитарно положение в Афганистан Европейският съюз ще продължи да предоставя на афганистанския народ основана на потребностите помощ и призовава всички участници да осигурят безопасен и безпрепятствен достъп до хуманитарна помощ за афганистанските жени, мъже и деца в нужда, включително до големия брой вътрешно разселени лица. ЕС призовава талибаните да спазват своите задължения съгласно международното хуманитарно право при всички обстоятелства. Наред с това ЕС ще подкрепя съседите на Афганистан при справянето с отрицателните последици, които се очакват от нарастващия приток на бежанци и мигранти.“
В същото време обаче председателят на Европейския парламент Дейвид Сасоли заяви, че ЕС носи отговорността да поеме тези, които бягат от Афганистан, като те трябва да бъдат разпределени равномерно между страните-членки. По думите му, Евросъюзът „не може да остави хората, които са работили за блока в Афганистан, да се изправят пред отмъщение“.
Будапеща вече обяви, че Унгария няма да приеме бежанци от Афганистан, тъй като правителството не желае да кара своите граждани да плащат за „грешното политическо решение“ на САЩ.
Нищо изненадващо, предвид последователната антимигрантска позиция на премиера Виктор Орбан и спомените от действията на Унгария по време на миграционната криза през 2015г.
Според гръцкия външен министър Никос Дендиас външните граници на ЕС трябва да бъдат защитени, а мигрантите да не се използват като политически инструмент. За Атина приоритет остава евакуацията на онези лица, които са сътрудничили на гръцкия военен контингент в Афганистан.
Германският вътрешен министър Хорст Зеехофер прогнозира между 300 хиляди и 5 милиона граждани на Афганистан да напуснат страната след идването на власт на талибаните. Канцлерът Ангела Меркел пък смята да предложи съдействие на съседните на Афганистан държави, за да не излезе миграционният поток извън контрол (т.е. да се насочи към Европа).
Президентът на Франция Еманюел Макрон посочи, че Европа трябва да предвиди събитията и да се защити от големи мигрантски потоци. За тази цел, по неговите думи, Франция, Германия и други европейски страни ще поемат инициативата за координират отговор, с помощта на транзитните държави.
Потвърждение, че страните им ще приемат бежанци от Афганистан вече дадоха управляващите в Северна Македония, Албания и Косово.
И в трите случая обаче става дума за ограничен брой хора, кандидатстващи за американски визи, които да бъдат настанени временно, докато статутът им бъде уреден.
Анализатори твърдят, че сегашната миграционна вълна от Афганистан няма да повтори сирийската от 2015г. Иран, която е първа страна по трасето, вече изгради буферни зони от бежански лагери по границата с Афганистан. Следва Турция, в която антиимигрантските настроения се засилват покрай икономическата криза в страната. Гърция също възнамерява да охранява зорко границата си с Турция. Отделно, самите бежанци трябва първо да се измъкнат от контрола на талибаните, както и да преодолеят препятствията (релеф и климат) в самия Афганистан. Но реалностите може да опровергаят прогнозите.
У нас преобладаващите настроения също не предполагат „гостоприемност“. Вече се чуват гласове от различни политически фактори за нуждата от укрепване на граничните съоръжения и евентуално изпращане на военни части. През 2015 г. България бе един от добрите примери за отпор, а сега (поне като първоначални сигнали) ще имаме и подкрепата на европейските фактори.
Като цяло, Европа претендира, че си е взела поука от предишните събития. Остава да видим дали това ще се потвърди и с реални действия.
