За нас всяка книга, взета от печатницата, е един малък 24 май: Никола Бушняков

24 май го възприемаме като празника на буквите, когато сме малки.
Но когато малко повече се задълбочим в историята и в смисъла на събитията назад във времето, осъзнаваме, че това е празник с много по-дълбока духовна и културна значимост.

Това каза в интервю за БНР председателят на сдружение „Консерваторъ“ и издателство „ШАР“ Никола Бушняков в Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност – 24 май.

Чуйте цялото интервю тук

По думите му, милиони хора извън България ползват кирилицата, а нейното разпространение е придружено и с това на християнството и на неговите ценности, което „спомага една огромна част от Европа, че и отвъд Европа, в днешно време да е цивилизационно по-близо до нас, отколкото, да кажем, до Близкия изток или Далечния такъв„:

Читателите, които ползват българския език са малко, но пък в крайна сметка удоволствието от това да публикуваме книги на нашия роден език с въпросната кирилица е нещо, което трудно може да се опише с думи.

24 май не става по-значим, когато издаваме книги.
Сам по себе си денят е изключително важен и ценен!

Това подчерта още за предаването „Рано в неделя“ Никола Бушняков, който седи зад издателските къщи „Консерваторъ“ и „Шар“, които основава след завръщането си от Съединените щати:

Издателство „Консерваторъ“ публикува книги с по-политическа и философска насоченост, а издателство „Шар“ пък бяга от политиката и предлага на хората различни теми за размисъл и за четене, които не са свързани така със злободневното, нали, малко по-широк хоризонт за читателите.

Всяка книга, когато я вземем от печатницата е един малък 24 май!

Според Никола Бушняков, „този светъл празник може би сам по себе си е най-значим за българския народ„, тъй като „дава възможност на нашите сънародници хилядолетия назад във времето да се докоснат точно до мъдростта на Словото Божие, което до тогава е било неразбираемо за тях„:

И без да влизаме в такъв мащаб, ние се опитваме неща, които ни правят впечатление, публикувани в чужбина, които мислим, че биха били смислени за българите, да ги публикуваме.

Въпреки че сме малък, по-ограничен пазар, това за нас няма значение
– всяка една прочетена книга е изпълнена мисия!

Очаква се до края на 2026 година на пазара книгите, публикувани от двете издателства да надхвърлят 20 като бройка, посочи още той. 

В ефира на програма „Хоризонт“ издателят представи една от последните публикувани от него книги – „Наръчник за неколцината мои кръщелници от техния негоден кръстник“ на Иван Стамболов с псевдонима Сула. 

По думите му, самият автор „сам споделя, че е кръстник на петима души и счита за свой дълг да предаде доста знание за естеството на самото Свето Кръщение и всичко, което произлиза от това човек да бъде православен християнин“, защото има усещането, че „не е предал всичко, което би трябвало на кръщелниците си„:

Тази книга е един прекрасен подарък от всеки кръстник към неговия кръщелник – изключително полезен пътеводител из историята на християнството.Тя не е догматична, написана е на съвсем разбираем език и всеки един човек, който мисли, че има пропуски в това знание, би могъл да ги запълни като я прелисти.

Може би отнема два дни да бъде прочетена, но книгата би могла да служи за справочник през целия живот, добави Никола Бушняков:

Вътре се говори не само за кръщението, а става въпрос и за Коледа, за Великден. Такива популярни въпроси са засегнати от сорта на: „Защо празнуваме Коледа, ако не сме вярващи?“; „Защо имаме коледно дърво?“; „Защо има яйца на Великден?“ и „Какъв е смисълът на постите?“. Наистина неща, с които ние се сблъскваме през целия си живот, но някак си не познаваме в дълбочина.

Книгата е сред наградите за победителите в конкурса „Изречение на месеца“ в рубриката „Законите на Мърфи“, която се излъчва всяка неделя в предаването „Рано в неделя“ – заедно с „Dark Cockpit„.

Тя е запазила английското си название и е „плод на труда на двама румънци„, добави той.

„Dark Cockpit“ на български бихме могли да го преведем като „тъмна пилотска кабина“. Това е една концепция от самолетолетенето, от гражданската авиация. Всъщност това кабината на пилота да бъде тъмна означава, че самолетът и полетът са в пълна изправност и се случва всичко по начина, по който би трябвало и нито един от индикаторите за проблем в кабината не свети.

По думите на Никола Бушняков, единият от авторите – капитан Емил Доброволски, е с над 30 години опит „като пилот и като инструктор, а впоследствие и като заместник-директор на авиокомпания“, който в процеса на работа установява, че „уменията, придобити от него като пилот на самолет са приложими в мениджмънта и че дори в личния живот на хората„, което го и подтиква да сподели на хартия много от тези концепции:

Книгата е ценна по две причини: повдига леко завесата какво се случва по време на изпълнението на един полет – от брифинга на екипажа през комуникацията, проверките за изправност на самолета, и другото, разбира се, са тези постановки, които се използват при летенето и работата на пилота, които са съпоставими към мениджмънта и личния живот на хората.

 Издателят сподели и че капитан Доброволски служи като инструктор и в България, както и че на самия сайт на книгата може да бъде открита негова доброволна инициатива – да съдейства на хора, които имат страх от летене:

Има много хора, които се страхуват от това да летят със самолет и той е направил една програма, която им помага да преодолеят този страх и да могат да посетят всички прекрасни места по света, докъдето може да се стигне със самолет, така че това също е една ценна добавка към книгата.

По време на интервюто за БНР в празничния ден, Никола Бушняков каза и че понякога книгите „буквално сами достигат“ до тях като издатели: 

Неочаквано за мен преди около месец попаднах в посолството на Аржентина, където посланикът, който вече е сменен, ме помоли да съдействам за издаването на икономическа книга на едно от най-големите светила в Латинска Америка, тъй като имат лично познанство. Посланикът беше приел като своя собствена последна задача в България да намери издател за тази книга и аз не съм напълно сигурен как точно беше стигнал до нас.

В момента в издатеството работят по книгата, за да излезе през септември, когато по желание на самия автор да бъде дарена на „библиотеките на университетите в България и тези средни училища, които имат за свой профил икономика и финанси“, уточни публицистът, както и изтъкна, че:

Винаги издаването на една книга е предхождано от това ние самите да решим, че тя е ценна, т.е. ние не търсим бройка или масовост. Дори заглавие, което може да се очаква, че би било популярно и добре продавано, ако не съответства с ценностите, които имаме, няма да го публикуваме.

По-късно през годината на книжния пазар у нас се очаква да излезе и книгата „Любовно писмо до Запада от един имигрант“, добави той:

Мисля, че ще представлява интерес и едно бъдещо заглавие на доста популярния в последно време Константин Кисин, който е роден в Съветския съюз, но понастоящем живее във Великобритания.

По думите му, авторът пише тази книга, за да се „опитва да обясни на хората, най-вече във Великобритания, че те живеят в една прекрасно уредена страна и не е продуктивно по такъв нихилистичен начин да се опитват да намерят кусур във всяко едно нещо“: 

И правейки съпоставка между родната си страна, която дори вече не съществува, и това, което имаме ние, включително в западния свят като свобода, стандарт на живот и дори продължителност на живота, той се опитва все пак да очертае една по-реалистична и по-красива и приемлива картина на обществата ни.

Друга интересна книга, която препоръча на слушателите на програма „Хоризонт“ издателят в неделната сутрин беше носещата, според него, провокативното заглавие „Женчовци“:

На преподавателя от университета в Йерусалим Мартин ван Кревелд, който говори за феминизирането на западните общества и последствията, които то има върху въоръжените сили на тези страни.

Според автора, „още от възпитанието в детска възраст в днешно време на самите подрастващи в нашите страни не им се позволява да експериментират, да бъдат авантюристични“, което ги прави „по-слабо подготвени за живота„, уточни Никола Бушняков:

След това процесът е проследен вече по-специфично в рамките на въоръжените сили на западните страни и на Съединените щати. Дадени са безброй примери от научни изследвания или от реални военни казуси, в които се вижда, че в тази посока западните общества отстъпват инициативата на други страни.

Сред книги, издадени от Никола Бушняков, към днешна дата е и „Самураят от Запада“ – „едно политическо завещание, което авторът оставя“:

Имаме една изключително ценна книга на французина Доминик Венер, който беше напълно непознат в България или познат за малцина, тъй като никога не е превеждан. Той е доста колоритна, интересна личност – философ, историк с изключително задълбочени познания, чиято тревога са огромните мигрантски вълни, които заливат континента и постепенното негово културно обезличаване.

По думите му, книгата е била предизвикателство за издаване, тъй като „повечето ни преводи са от английски, а тук трябваше да се направи от френски като говорим за едно така доста високо ниво на самия автор„:

Беше наистина нелека задача да бъде пресъздаден този текст на български, но пъкнашият език също разполага със значително богатство на изразните средства.

За БНР Никола Бушняков посочи, че годишно издава около „10 заглавия, разделени между двете издателства„, както и призна:

Започнах да им губя бройката, но издаването на книги е нещо, което може би е най-смисленото от всичко останало!

Цялото интервю на Евелина Стоянова с Никола Бушняков за предаването „Рано в неделя“ на 24 май – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, създадена от светите братя Кирил и Методий, можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Зорница Близнашка