Елена Георгиева
След смъртта на Гевара името му остава известно по цял свят. Като това на Ленин, Сталин и Маркс. Популярността , породила “ експлозията Гевара“ обаче е озадачаваща, въпреки че Студената война е останала в миналото. „Героят“ на Латинска Америка се превръща в легенда и живее в сърцата на много хора по цял свят.
Днешна Куба е изпълнена с плакати с лика на Гевара и децата често казват, че като пораснат искат да станат като него.
В днешна Боливия Че има ореола на светец сред селяните и хората се молят на него, когато са болни.
Днешните киносалони стават на крака в бурни ръкопляскания след 4- часовият филм „Че“.
Днешните младежи носят тениски и гривни с лика на Гевара, украсяват домовете си с негови портрети и благоговеят пред делото му.
Малцина са тези обаче, които в действителност знаят кой е Че Гевара.
„С луда ярост ще опетня оръжието си с кръв убивайки всеки попаднал в ръцете ми враг! Ноздрите ми се разширяват, докато се наслаждавам на лютивата миризма на барут и кръв. Със смъртта на враговете си се подготвям за свещената борба и се присъединявам към триумфиращия пролетариат със зверски рев!”
Това са думи на Ернесто Че Гевара написани в неговото известно есе, това са думите на идола на днешната младеж. Мнозина смятат Гевара за политически лидер и революционер, борещ се и пламенно отстояващ правата на хората. Други обаче, станали свидетели на Кубинската и много още латиноамерикански революции, разказват съвсем различна история.
Всички знаем, че по образование Че Гевара е бил лекар. Това обаче не е така. Той съвсем не завършва медицинското си образование, тъй като се присъединява като революционер към разпалващата се марксистка революция, финансирана от СССР по това време. Това е времето на ефектът на доминото или на жестоката експанзия на комунизма. Става модно сред хората с „прогресивни възгледи“ да приемат комунизма, а към тези, които все още не са го направили, да се обръщат със съвета “ да скочат на борда, докато още могат“
При пристигането на Че в Куба, Фидел Кастро е властващият лидер на войнствено настроената левица, готова да свали от власт режима на Фулгенцио Батиста, седемнадесетия президент на Куба. Фидел Кастро се превръща в най- добрия приятел и брат по оръжие на Че. Първият бунт, организиран от Кастро е през 1954г. В него участие взимат едва 125 души. Очевадно бунтът е напълно безмислен, но Кастро го счита за удачна политическа изява. По време на революцията, повлиан от възгледите на Гевара Кастро е убеден комунист. В следствие на революцията си и превземането на властта, Кастро е един от най- дълго управлявалите държавни ръководители в света.Син на производители на плодове, разрушител и грозен диктатор. Много от ранните лидери на Кубинската революция предпочитат демократично правителство, но Че и Кастро са известни като твърди привърженици на съветския комунизъм. Кастро придобива повече власт и поддръжниците на демокрацията изгубват влиянието си, както и шансовете за бъдещ демократичен процес.
През юли 1959 г. режимът на Батиста е свален от власт, след което Гевара застава начело на командите за разстрели и изгражда „трудови лагери” по цялата страна, по модел на съветските Гулаци. Той действа като съдия, жури и екзекутор, което е негова лична гордост. В свое есе той пише:
„За да се изпратят хора на разстрел, не са нужни веществени доказателства. Те са подробности на буржоазните процедури. Тук става дума за революция! А революционерът трябва да е студена машина за убиване, мотивирана от чиста омраза. Ние трябва да създадем учението на Стената!”
Чрез тези новосъздадени трудови лагери,Че Гевара издава заповеди за смъртта на стотици хиляди безпомощни кубинци, включително жени и деца до 14 годишна възраст. Лично той екзекутира над 180 души, въпреки че според повечето източници броят им е много по- голям. На журналистите не е дадена първоначално обещаната свобода на словото. Гевара се превръща в достоен последовател на жестоката политика на болшевиките. Той с гордост пропагандира злодеятелствата на една машина за убиване и невъзмутимо се гордее с делата си.
След утвърждаването на така завзетата власт, Куба се превръща по социалистически модел в полицейска държава, в която без съд и присъда за изтребени хиляди кубинци. За статистиката политиката на Кастро и Гевара хвърля в затворите по-висок процент хора от комунистическия режим на Сталин и през своите първи три години екзекутира повече хора, отколкото нацисткия режим на Адолф Хитлер през първите си шест.
За Гевара Джон Кенеди е сред най- големите му врагове, наред с Батиста. Две години след Кубинската револщция Кенеди става 35-тия американски президент. Той избягва евентуален конфликт със СССР и полага големи усилия да осигури световен мир. “ Използването на диалог за разрешаване на проблемите и намаляването на военната експанзия е от полза както за САЩ, така и за целия свят“- са думи на Кенеди. Тези негови думи, пораждат силни конфликти в САЩ. Консерваторито обвиняват Кенеди, че клони към комунизма. Твърди се обаче, че убийството му в Далас е пряк резултат от Кубинската революция. В лицето на кубинските революционери Кенеди намира най- големите си врагове. Гевара е цитиран от кубинския социалистически вестник “The Daily Worker” да казва, че „ако ракетите бяха останали, щяхме да ги използваме всичките, като ги насочим към самото сърце на САЩ, включително Ню Йорк”.
Изпълнил целта си в Куба, неводен от никакви национални идеали, Гевара тръгва да всява хаос и агресия и по останалата част от земите на континента. Насочва се към Боливия, където по ирония на съдбата обаче, не намира подкрепа сред обществото. Наскоро след това боливийската полиция го издирва с помощта на разузнаването на САЩ и го залавя. Впоследствие заловилите го казват: „Той беше много смел, когато избиваше невинни граждани в крепостта Ла Кабана, включително едно четиринадесетгодишно дете, но след като беше заловен изглеждаше действително изплашен.” И така се срива митът за един безстрашен престъпник. Защото явно дори убиецът има страх- за собствения си жалък живот. С него обаче се разправят по същия начин, по който той е постъпвал с хиляди невинни хора– изпратен е на разстрел и е екзекутиран.
В днешни дни, митът за Гевара е смело и окуражително пропагандиран. Той издига един обикновен престъпник и убиец в идол на поколения младежи, смятащи го за свободомислещ човек и революционер-идеалист. Не зная дали обаче поддръжниците му твърдят, че днес Куба е в много добро положение заради личността на Гевара. Защото фактите говорят друго. Днес в Куба кипи огромна социална борба. Дисидентите либерали поискват основни човешки права от комунистическия си лидер, в отговор на което всички техни лидери, с изключение на един, са хвърлени в затвора. Един от тези изгнанници е кубински журналист, който излежава 20-годишна присъда. Явно това е свободомислието на привържениците на Гевара. Това ли е идеалистът, чийто лик с гордост носите на фланелките си, трябва да бъдат запитани тези? Човекът, чиято политика е отнела живота на над 100 000 000 човека и чиято бройка продължава да расте всекидневно с върлуването на кубинския комунизъм и до днес? Това е двойно повече от броя на жертвите във Втората световна война и десетки пъти повече от броя на жертвите в нацистките концлагери.
Носейки тези характеристики, този лидер в световната история по никакъв начин не бих окачествила като герой. Моят призив към всички вас е, замислете се преди да облечете тениска на Че Гевара или преди да аплодирате бурно филм, за неговата революционна дейност. И след като се замислите, ако пак имате същото желание, просто облечете тениска с лика на кварталния изнасилвач, на Осама Бен Ладен или на някой друг терорист- психопат, защото разликата не би била никаква.
