Всички сме чували израза „не робувай на парите“ и неговата парафраза „парите не бива да са цел, а средство“. Безспорно някои хора се вманиачават по трупането на пари и богатства, но означава ли това, че парите са зло, което трябва да бъде изкоренено? Възможен ли е свободен свят без пари и могат ли парите наистина да ни заробят – и то не някои от нас, а всички хора? Ще се опитам да отговоря на тези и някои други въпроси по-долу.
Ако сега парите могат да заробват някои по-податливи индивиди, то в съвсем близко бъдеще[1] е напълно възможно те да заробят всеки един човек на света. Не преувеличавам. Имам предвид не парите, които познаваме сега – книжните и металните пари и тяхното цифрово отражение в банковите ни сметки – а парите на бъдещето, издаваните от централните банки цифрови валути (central bank digital currencies)[2]. Тези цифрови валути са подобни на криптовалутите като биткойн, но за разлика от тях не се управляват чрез разпределени счетоводни книги (distributed ledgers), а от централизирани счетоводни книги – разбирай притежавани и контролирани от държавната банка сървъри. Едно от големите „предимства“ както на криптовалутите, така и на цифровите валути на централните банки (ЦВЦБ), е възможността за проследяване на всяка една сделка, в която е участвала дадена цифрова монета, т.е. да се знае пълната ѝ история – от момента на създаването ѝ до евентуалното ѝ унищожение. Представете си да погледнете двадесетолевката в портфейла си и да можете да видите всички ръце, през които тя е преминала от слизането ѝ от пресата до момента, в който е влязла във Вашия джоб. Но не просто през кого е минала, а и срещу какво е била разменяна всеки път. Същото ще важи и за следващият ѝ получател, който ще може да разбере какво сте си купили с тази банкнота. Представихте ли си? А сега си представете, че Вие няма да имате достъп до тази информация, но тя ще е на разположение на всеки държавен орган (от данъчните служби до полицията)[3], до всяка друга частна организация, която може да представи основателна причина да изиска тази информация. Да не забравяме и злонамерените лица с престъпни намерения и достатъчна цифрова компетентност.
Друго важно „предимство“ на ЦВЦБ е възможността им те да бъдат програмирани – както всеки друг софтуер.
Ако сте родител, несъмнено ще приветствате възможността да контролирате кога, къде и за какво харчи детето Ви джобните си пари. На тръгване за училище прехвърляте 10 цифрови лева в цифровия му портфейл, за които сте решили, че могат да бъдат изхарчени за свеж здравословен сандвич, една ябълка и натурален сок – в училищната столова. На детето Ви може и да му се прииска да си купи чипс и кола+ или цигари и дъвка от някой павилион, но няма да може, защото Вие ще сте задали предназначението на сумата – при прехвърлянето ѝ или пък след това (защото като родител имате постоянен достъп до портфейла на детето си). Чудесно! Ето едни смислено похарчени пари. Не забравяйте обаче, че щом Вие можете да програмирате парите на някого, някой друг също може да програмира Вашите.
Отивате на преглед при личния си лекар. Той Ви измерва кръвното – високо е. Пуска Ви кръвни изследвания, а те показват завишено ниво на LDL холестерол, което е индикация за повишен риск от сърдечносъдово заболяване. Лекарят Ви казва да спрете или намалите мазните храни, газираните напитки и цигарите. Обаче това не е просто препоръка. Информацията за здравословното Ви състояние влиза в централизираната база данни на Министерството на здравеопазването. Тъй като държавата е истински загрижена за здравето на своите поданици, суперкомпютърът ѝ веднага ви налага ограничение от една кутия цигари на седмица, съчетана със забрана за купуване на дюнер и бира от Вашия цифров портфейл. Достъп до тази информация обаче получава и банката, от която сте изтеглили ипотечен кредит. Повишеният риск от сърдечносъдово заболяване се превежда като повишен риск от непогасяване на кредита и затова банката решава да увеличи размера на месечната Ви вноска или да поиска допълнителни гаранции. Ами ако при рутинен медицински преглед Ви открият рак, ще можете ли изобщо да получите кредитиране?
Още през 2019 г. „Мастъркард“ и шведската компания за финансови технологии „Докономи“ представиха технологията си за оценяване и уведомяване на потребителите за въглеродния отпечатък на потребителските им разходи, а в началото на април 2021 г. съобщиха, че функционалността вече е интегрирана в глобалната мрежа на „Мастъркард“ и е на разположение на банките за внедряване и персонализиране (Mastercard Unveils). Оттук до задължителното обвързване на разполагаемостта по кредитната/дебитната Ви карта с въглеродния Ви отпечатък – за подсигуряване на светлото зелено бъдеще на планетата – има една или две стъпки. Да си представим следния сценарий: на месец Ви се полагат, да речем, 1000 въглеродни кредита. Всеки литър гориво, който заредите, се преобразува в кредити в зависимост от марката, модела и текущото техническо състояние на автомобила Ви, както и подробностите на всяко отделно пътуване. Както и всеки изразходен киловатчас електроенергия у дома, заедно с броя пускания на пералнята, вместимостта на хладилника, честотата и продължителността на използване на фурната, котлона и бойлера (защото уредите Ви са умни и комуникират със сървъри знайни и незнайни благодарение на повсеместното покритие на мрежата от пето поколение). Дрехите, които си купувате, и количеството месо, което консумирате, също ще имат въглероден еквивалент. Всичко това се преобразува във въглеродни кредити, а когато изразходите разполагаемите си 1000 кредита, сумата в електронния Ви портфейл автоматично се блокира; ще Ви се отпускат точно толкова пари, колкото Ви трябват, за да преживеете до края на месеца по природосъобразния начин, който грижовната държава е избрала за Вас.
Не е възможен свободен свят без свободни пари.
Ако някой (може да) контролира къде, кога, как и за какво си харчите парите, той контролира всичко в обществото. Съвременното общество, което населяваме (макар с всеки изминал ден то да се променя към едно все по-уродливо подобие на себе си), е изградено на основата на доброволната размяна на труд срещу блага, посредник за която са парите. И на основата на свободния избор да си харчите парите за каквото Вие пожелаете и после да носите евентуалните последици от своя избор.
Модерността започва към края на 18-и век с две важни революции: Френската, при която се отхвърля аристократичният модел на обществото, в който е невъзможно придвижването между отделните му слоеве; и британската индустриална, чиито достижения правят възможно лесното производство на повече от необходимото на конкретния индивид и, съответно, по-бързото задоволяване на потребностите на много по-голяма част от обществото. Бързото покриване на насъщните потребности отваря възможности за развлечение и размишляване на повече хора, а повечето мислещи хора раждат повече добри идеи. Освен това за пръв път в историята на човечеството става възможно само чрез труда си (е, и на разумната преценка къде да го вложи) човек да натрупа състояние, което пък да го придвижи нагоре по социалната стълбица. Появата на средната класа е не по-маловажна от изместването на сляпата вяра в религията като център на обществото от научния метод. Съществуването на средната класа не би било възможно без обявяването на частната собственост за неприкосновена и без припознаването за общовалидно на твърдението на Джон Лок, че човек придобива право на собственост върху онова, което вземе от природата и примеси с труда на ръцете си („Втори трактат“ §27), което пък му дава правото да го разменя срещу други блага. Посредством, разбира се, пари. Пари, които всеки човек е свободен да харчи или натрупва по свое собствено усмотрение, без да дължи обяснение на някого. Свободната стопанска инициатива и свободният пазар са невъзможни без свободното движение на парите. А без тях не ни очаква нищо друго освен цифров феодал-социализъм.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
Amaro, Silvia. “The ECB starts work on creating a digital version of the euro”. CNBC: 14 July 2021, https://www.cnbc.com/2021/07/14/the-ecb-starts-work-on-creating-a-digital-version-of-the-euro-.html.
Boar, Codruta и Andreas Wehrli. “Ready, steady, go? – Results of the third BIS survey on central bank digital currency”. BIS Papers 114: January 2021. ISSN 1682-7651, https://www.bis.org/publ/bppdf/bispap114.htm.
Lagarde, Christine. “Winds of Change: The Case for New Digital Currency”. Singapore Fintech Festival: 14 November 2018. https://www.imf.org/en/News/Articles/2018/11/13/sp111418-winds-of-change-the-case-for-new-digital-currency.
Locke, John. Second Treatise of Government. 1690, https://press-pubs.uchicago.edu/founders/documents/v1ch16s3.html.
“Mastercard unveils new Carbon Calculator tool for banks globally, as consumer passion for the environment grows”. Mastercard Newsroom, 21 April 2021, https://www.mastercard.com/news/press/2021/april/mastercard-unveils-new-carbon-calculator-tool/. Press release.
[1] През юли 2021 г. Европейската централна банка обяви, че започва да работи над цифрово евро. Очаква се проектът да продължи две години, а внедряването на готовия продукт да отнеме още две, т.е. 2025 г. е съвсем реалистичен срок (Amaro).
[2] Според проучване на Банката за международни разплащания (Bank for International Settlements), проведено през 2020 г. и публикувано през януари 2021 г., 86% от участвалите 60 централни банки проучват ползите и недостатъците от ЦВЦБ, като се наблюдава придвижване от етапа на концептуалното изследване към практическите експерименти (Boar & Wehrli 3).
[3] Още в речта си от 2018 г. президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард заяви, че централните банки няма да предлагат изцяло анонимни цифрови валути (Lagarde 2c).
