Помните ли социализма? За вас, над 45-годишните, става дума. За по-младите… На тях не може да им обясни никой. Не си ли го видял със собствените си очи, никога не е същото. Още по-малко може да се обясни социализмът на германския, белгийския, шведския младеж.
Тези младежи, които няма как да си го спомнят, защото са били от другата страна на Завесата или са родени след него 89-та си „спомнят“ следния разказ:
Това колко чист и екологичен и зелен беше и как всички бяха равни и отговорни към партийната линия и към природата.
Помните ли мрежичките за пазар – икономични и удобни, за многократно и многогодишно ползване! Свиват се на малко топче и хоп! в джоба. Перат се, ако се наложи. Няма найлонови пликове и торби продукт на петролната промишленост, които да изхвърляме след всяко пазаруване. Няма хартиени пликове, заради които се изсичат гори. Само мрежички и конопени или ленени чанти. Екологични, многократни, функционални.
Помните ли, че всички напитки и течни продукти бяха в стъклени шишета? Шишета, които връщахме в магазина, оттам отново в производството и оттам отново в магазина. Многократни, екологични, чисти. Без емисии, без петрол, без замърсяване. Помните ли, че почти всички стоки за бита бяха или за многократна употреба, или рециклируеми, или вече от рециклирани материали и бяха малко, за да няма разхищения? Още от невръстни деца в училище ни учеха на любов и уважение към природата. Втълпяваха ни, че трябва не само трябва да я пазим, за нас и за бъдещите поколения, но и трябва да не разхищаваме нейните блага и ресурси.
Всяко дете през 80-те е получавало книги за подарък. Някои от тези книги бяха от поредицата „Екологичен свят“. Помните ли ги? Аз ги имах всичките. И ги бях чел. И исках да стана природозащитник и еколог. Толкова силно ми бяха повлияли. А по „Труд и творчество“ до 4-ти клас правехме къщички за птици. После ги носехме в гората и ги слагахме по дърветата. След това по „Трудово обучение“ ходехме на опитно поле. Учехме за растенията, земеделските култури и пак за опазване на природата.
През лятото като ученици събирахме билки, шишета, хартия, желязо и каквото се сетиш; вторични суровини и ги предавахме в пунктовете. От там ни даваха бележки, с които се отчитахме в училище, като започнеше учебната година, за своя принос към кръговата зелена икономика.
Учеха ни и да не сме прахосници. Да се задоволяваме с малко и да сме пестеливи. В името на общото благо, строя и природата. И всички хора правеха така. Примерите бяха навсякъде около нас. Ловните дружинки се грижеха за животните през цялата години. Хранеха ги, лекуваха ги, ако се налага. Горското залесяваше там, където е сечено. Водното зарибяваше там, където е ловено. Пречиствателните станции пречистваха отпадните води, а отпадъкът от тях се ползваше за торене на хектарите обработваема земя.
Всички храни бяха био и екологични. Без ГМО, без консерванти, без химия. А държавата рециклираше боклука. Така поне ни казваха. Да, така беше. Кръгова, зелена, щадяща, нискоемисионна и нискоенергийна икономика.
Държавата произвеждаше зелена енергия от ВЕЦ-ове и АЕЦ-а. Чиста, екологична, безвъглеродна.
Е, имаше и ТЕЦ-ове и автомобилите нямаха катализатори, но това не беше проблем, защото ТЕЦ-вете не правеха голямо замърсяване, а автомобилите бяха пренебрежимо малко и се пътуваше предимно с обществения или градския транспорт, защото се грижехме за природата. Пък и кой ли се интересуваше как работи ТЕЦ-ът, как работи „Кремиковци“ и т.н. други предприятия в България? При толкова ниски нива на въглеродни емисии, фини прахови частици, отровни замърсители и толкова много зелена икономика, нямаше нужда да се прави мониторинг.
Социализмът беше един зелен и екологичен Рай!
Но не само екологичен. Социализмът в България беше и социален рай.
Всички ходеха на работа. Всички имаха достъп до предлаганите продукти. Нямаше бедни, нямаше хора да ровят по кофите. Независимо колко получаваш, всички имаха едно и също потребление. Отговорно потребление в унисон с целите на бъдещия комунизъм, който строяхме, и на опазването на природата.Абсолютен Рай, сякаш описан в фантастичен роман.
Живеехме в този Рай, към който сега се стремят западните капиталистически и консуматорски държави, които през годините си замърсиха природата, изчерпаха ресурсите си, изсякоха горите, отровиха реките, зачерниха си небето, с тежка и мръсна промишленост, предизвикаха климатични промени, създавайки излишни и непотребни стоки и консуматорско общество – само заради ръста на икономиките си.
И сега младите хора в тези държави искат от техните правителства да спасят екологията, природата, климата, планетата.
И с право!
Протести. Митинги. Петиции. Предвождани от НПО-та и „зелени“ политици, хиляди младежи искат промяна на икономиката, на промишлеността, на живота.
Искат ограничаване на емисии, производства, енергия, вода. Искат чистота и екология, искат и социално равенство.
Искат нашия зелен и равен социализъм!
А скоро ще искат и квоти за ползване и потребление. Квоти за всички и за всичко! За да постигнат заветната цел за нулеви емисии, чиста природа, спиране на климатичните промени – бързо. Най-късно до 2050-та година.
И лидерите и политиците в техните държави не могат да не им обърнат внимание.
Те са длъжни да предприемат всякакви мерки за постигането на тези цели и желания на техните поданици. И го правят. Отговорно и умно! А зад тях корпорациите и световните организации помагат със всички сили това да се случи колкото се може по бързо.
И тогава всички ще живеем с оня социалистически Рай, който помним.
Или в подобен, още по-добър и зелен.
Защото всички суперадекватни и прецизирани решения на европейския и световен политически и икономически елит за борбата с климатичните промени безусловно водят към този Рай.
Обаче не можем да обясним на едно шведско момиче на 15 години, което не е ходило на училище, и на неговите също така млади поддръжници едни други неща за нашия Рай.
В „Рая“ нямаше много автомобили да замърсяват, защото се чакаше по 15 години за автомобил и не всеки можеше да има автомобил. Моята вноска за кола, направена при раждането ми, така и не излезе до 1989 г.
По щандовете в магазините в „Рая“ имаше 10 вида стоки. И се редиш на опашка, а може до теб и да не стигне.
– Хлябът свърши момче – това го помня добре.
Така беше в хранителните, в текстилните, в тези за техника. В „Рая“ колкото и да изкарваш, можеш да си купиш само това, което го има в магазина и то в повечето случаи, ако става дума за техника, с ред. Затова и всички имахме еднакви неща, еднакви дрехи, еднакви мрежички за пазаруване, еднакви обувки, еднакви секции и фотьойли в домовете, еднакви хладилници, еднакво нямахме перални и цветни телевизори.
Не че не искахме да имаме, дори да можехме да си ги позволим. Просто нямаше.
Правехме консерви. За зимата. Защото нямаше от къде да купиш чушки през зимата.
Събота и неделя работехме в дворовете по селата, но не от някаква любов към природата и земеделието или заради „био“ храни, а за да оцеляваме.
В „Рая“ можеше да крадеш от работното си място, от държавата, от кооперацията, но не можеше да критикуваш властта или да говориш против партийната линия за неизбежното построяване на прекрасния комунизъм. Беше забранено. И за това следяха 1 милион сътрудника на 6-то управление на ДС. Всеки шести беше слушалка и доносник. Ай си казал нещо напреки, хайде на по-лошо място на работа. Ако се повтори, може и по-лоши неща да ти се случат.
В „Рая“ нямаш право на свободно придвижване и избор. Дори на почивка отиваш с карта, на която пише къде ще си от дата до дата. И изборът не е твой. Когато и където реши директорът. Имаше гражданство. Помните ли го? Като си от Шумен, не може да работиш в София. Няма място там за теб. Само ако те разпределят. Всъщност винаги работиш там, където те разпределят. Не може да избираш. Не може да си предприемчив. Не може да си умен. Не може да работиш за себе си. И не може да не работиш!
Може да те мобилизират за бригада. Да полагаш безплатен труд за държавата. Я да береш ябълки, я да чукаш камъни за новия проход на Републиката. Отиваш където ти кажат. Работиш каквото ти кажат. А заводите си бълват. И емисии и отрови, точно както на Запад. Даже по 24 часа, на три работни смени. И никой не прави мониторинг на тези неща. И никой не трябва да се интересува. Даже на десетолевката, освен лика на Архитекта на матрицата, имаше завод с бълващи комини.
В „Рая“ енергия имаше достатъчно, но имаше и режим на ток, защото този ток трябваше да се изнася, за да се закърпи икономиката и да се оправи балансът внос/износ. Защото това, което произвеждахме като продукти, не стигаше да покрива потреблението и се внасяше. С долари. Затова стояхме на тъмно вечер. На свещи, на газови лампи, на крушка от фар, вързана за акумулатора от колата…
А цензурата? А пропагандата? Не само трябва да говориш това, което е в унисон с партийната линия, но трябва и да мислиш така. За света научаваш само от единствения държавен ТВ канал, от радиоточката или от партийния вестник „Работническо дело“.
Всичко, което излезе като информация там, е стопроцентната истина и не подлежи на съмнение. Съмнението също е забранено.
В същия момент наследниците на Архитекта, партийният елит, обикаляха с едни черни волги с двигатели от камион „Газ“ където си искат. Харчеха колкото си искат държавни пари. Обличаха се с вносни стоки, за които ние плащахме с електричество или с производство на оръжие. Събираха се по разни резиденции и партийни бази, тъпчеха се с фурми, банани, вносни салами, шоколади, уискита и… кока (не „Кола“). Ходеха по почивки в чужбина. Строяха палати и дворци. А онези с чайките и мерцедесите… Те правеха каквото си искат. Бяха над всички закони. Те бяха закона!
И се бориха с врага – „Упадъчният капитализъм“.
В пълен разгул и в пълен противовес на живота на останалите 9 милиона българи.
Това помните ли го?
Помните го, но не може да го обясните на тези млади западни активисти и радетели за зелена икономика и нулеви емисии. Не можем да им обясним накъде насочват мислите и желанията им ръководителите на НПО-та и „зелени“ политици, финансирани от фондации, а те субсидирани от корпорации.
Как да им обясним, че техните лидери всъщност са демагози и лицемери, за които няма никакво значение нито 2050, нито някаква друга година, обявена за годината, в която ще построим комунизма. Всъщност в тяхната мантра не беше комунизма, а въглеродната неутралност.
И тези лидери обясняват на тези младежи, че не само са взели под внимание техните искания, но вече имат и решения.
Направили са комисии, щабове, агенции, форуми, споразумения, договори, директиви, за да намерят тези решения.
Дали са име на врага – „Климатични промени“. И са измислили термини и решения: „голямата зелена изгодна сделка“, „парникови емисии“, „почивка за природата“ и т.н.
Решения за намаляване на емисиите, за „въглеродната неутралност“, „механизъм за въглеродна корекция по границите“ и „глобално контролирано свиване на жизнения стандарт“.
Да! Решения има.
Няма да си бъркаме с пластмасови клечки в ушите. Няма да пием сок със пластмасова сламка. Няма да ядем телешко…
Ще мерим килоджаули на човек. Ще потребяваме много по-малко храна, дрехи, техника, независимо с какъв паричен ресурс разполагаме. Ще перем по-малко, ще гладим по-малко, ще ползваме по-малък хладилник. Ще пътуваме планово и малко с лимит. Ще сменим всички автомобили с ДВГ с електрически, само че не всеки ще има автомобил. Ще имаме лимит на електричеството и водата в домовете си. Няма да може да работим за себе си, а само за корпорациите, защото те могат да произвеждат без емисии, а ние – не. Ще работим там, където корпорацията казва, и докъдето се стига с обществения транспорт, за да няма много емисии от далечните пътувания. Ще почиваме където корпорацията, за която работим, казва. И когато казва. Няма да сме предприемчиви, защото с това вредим на климата. Но няма да може да не работим! Няма да може да сме и критични или съмняващи се.
И това трябва да стане, защото само това е начинът.
Не вярвате? Всички изследвания и анализи на най-реномирани мозъчни тръстове, университети, учени и международни форуми казват, че е така. Същите тръстове, университети, учени и международни организации, финансирани от фондации, спонсорирани от корпорации, казват:
Само така ще победим „климатичните промени“.
С Decent Living Standards и Living Well Within Limits[1]!
И това е вярната, правилната и единствена линия. Този път не партийната, а корпоративната, прикрита зад „Зелена сделка“, „Парижко споразумение“ и т.н., но е същата.
Защото НИЕ сме виновни за тези климатични промени. Ние, потребителите. Не производителите, не корпорациите. Ние сме виновни с нашето потребление.
И това ни се натяква ежедневно. По всички медии, на всички форуми.
Как ние трябва да спрем да разрушаваме климата, природата, планетата и защо се налагат тези ограничения. За бъдещето на Планетата, разбира се.
А и защото ние сме ги поискали тези решения. Или поне тези кресливи деца в Европа са ги поискали, подбутвани от НПО-тата.
Както и ние, българите, сме искали народната власт през 45-та.
И това е цената на борбата с климатичните промени, същата цена като тази, която ние плащахме за построяването на комунизма.
В същия момент най-големите радетели за „въглеродна неутралност“, „зелен преход“ , чиста природа“ – политически лидери и шефове на световни организации (както нашите радетели на комунизма) се возят между държавите на огромни самолети, летящи само заради тях, пътуват между градове с огромни лимузини с ескорт от още 50 автомобила – тежки, бронирани автомобили. Пият шампанско, докарано специално за тях, от другия край на планетата с чартър и… друсат кока (не „Кола“), докато ви обясняват за нуждата на Планетата от срива на вашия жизнен стандарт.
А заводите и мините – истинските замърсители на природата, собственост на техните „началници“ – корпоративните босове, тези, за които политиците лобират, работят на двойни и тройни обороти.
Ръст на емисии, замърсяване на реки, морета, почви, огромно унищожаване на екосистеми. Но за това никой не казва по новините. Това не е така. Това не съществува. И никой не трябва да се интересува.
А на самия връх, където са най-богатите радетели за „Зелена планета“ и всеотдайни дарители за екозащитни организации и зелени политически формации, в наглостта си и лицемерието си, се разхождат с ракети из космоса само за да покажат, че могат да правят каквото си искат. Да покажат, че са над всички закони. Че те са законът.
Още не намирате приликата? Еднаквостта?
Следете медиите. Телевизиите. Сега има много и всичките са собственост на корпорации. И всички в един глас ви снасят една и съща информация. Тази от Правилната линия. Следете социалните мрежи и интернет. Същото. Платени публикации и реклами за „Новия безвъглероден свят“ – и хиляди „полезни идиоти“ припяват мантрата „зелено“.
Мислите по-различно? Искате да изкажете своето мнение?
Корпоративният гигант, който си е присвоил интернета, ЗАБРАНЯВА да се отрича правата линия, даже да се поставя под съмнение съществуването на врага – Климатичните промени. Другите интернет колоси… те те заглушават, цензурират чрез премахване на постове, публикации, банове на акаунти.
Няма 1 милион сътрудника на ДС да слухтят? Няма и нужда.
Вие имате смартфон и не е нужно физическо слухтене.
Той е достатъчен, за да следи всяка ваша крачка, дума, покупка, разговор, резервация, местоположение. Дори вие в социалните мрежи доброволно предоставяте всичката тази информация. А облачните сървъри е въпрос на време да изчислят колко енергия ползвате.
За да ви сложат лимитите! И ограниченията!
И ще настъпи цифровият корпоративен феодал-социализъм.
Абсолютен зелен и социален Рай, сякаш описан във фантастичен роман.
Как да обясним на тези младежи от Европа, че и на нашите, които копнеят по този „зелен“ рай, че това вече сме го виждали. Живели сме го.
Че фантастичният роман, който бленуват, не е утопия, а антиутопия.
И че изобщо не е РАЙ!
[1] От англ.: „прилични стандарти на живот“ и „добър живот с ограничения“.
